Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 05.02.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                       

                 ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ     

                                                                                             2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 735 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   

                                                  

            Производството  е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.

С неприсъствено решение № 260005/14.07.2020 год. по гр. дело № 670/2019 год. по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК Сливнишкият районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че е налице вземане от страна на „И.Т.“ ЕООД, *** срещу „Л.И.“ ООД, *** за сума в размер на 4 134 лв., представляваща главница по неформален договор за посредничество от 01.10.2018 год. за периода 01.10.2018 год. – 31.12.2018 год., както и за сума в размер на 152,73 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода 02.01.2019 год. – 14.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 год. до окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 171,50 лева резноски за заплатена държавна такса и 630 лева – за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена „въззивна жалба“ /с характер на молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК/ от ответника с твърдения, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е подал писмено становище един ден преди датата на първото съдебно заседание, в което е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на неговия пълномощник адв. К. и е направил доказателствени искания, като тази молба не е била докладвана на съда. Сочи също така, че пропускът да подаде писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК се дължи на непредвидени обстоятелства, а именно – обявеното извънредно положение на територията на РБългария и на територията на Република Северна Македония, което не е позволило на управителя на дружеството, който е македонски гражданин, да бъде допуснат на територията на България, за да упълномощи адвокат. Освен това съобщението по чл. 131 от ГПК е връчено на лице, което не е представител на ответника и без учредена представителна власт, като същото не е и служител в дружеството. Моли съда да отмени постановеното неприсъствено решение и да върне делото за ново разглеждане по общия ред.

Ищецът оспорва молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена на 31.10.2019 год. С разпореждане от 21.01.2019 год. съдът е постановил препис от същата да се връчи на ответника с указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок. При връчване на съобщението на 25.02.2020 год. връчителят е удостоверил, че юридическото лице е търсено чрез управителя И. Б. на адрес гр. С., ул. „Ю. Г.“ № 84 три пъти на различни дати през периода 23.01.-25.02.2020 год. и не е намерено. Посочено е, че на адреса няма работници, нито фирма,  а се намира  частен дом. Съдът е разпоредил препис от исковата молба с указанията да се изпрати на ответника на адрес в гр. К., ул. П.С.М.  №7, ет. 2, като същото е връчено на 28.02.2020 год. на Г. Г. с отбелязване, че същата е „счетоводител“. В законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор. С определение от 26.05.2020 год. съдът е насрочил делото в о.с.з. на 14.07.2020 год. – 11.30 ч. С молба от 09.06.2020 год. ищецът чрез пълномощника си адв. Е.-Г. е поискал в случай на неявяване на представител на ответника в първото съдебно заседание, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.  На 13.07.2020 год. пълномощникът на ответника адв. К. е изпратила по електронната поща на съда писмено становище по делото с молба същото да бъде докладвано до датата на съдебното заседание. Същото е приложено по делото и е входирано с  № 260156/13.07.2020 год. по описа на РС-С. с подпис и печат на служител на съда. В становището е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника, като с него се оспорва изцяло исковата молба, сочат се причините за порпуска да се подаде писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК  и са направени доказателствени искания. Писменото становище е постъпило в съда и по куриер на 14.07.2020 год. –  09.45 ч., но не е докладвано в проведеното открито съдебно заседание.

Видно от приложената справка от ТР на ЮЛНЦ ответникът „Л.И.“ ООД *** и с адрес за кореспонденция гр. К., ул. „П.С.М.“ № 7, ет. 2. Управител на дружеството е И. Б..

Според справка от НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на ответника към 08.07.2020 год., в дружеството са назначени и работят осем служители, от които шестима шофьори и двама управители транспорт – М.Н. и В.Л..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

В чл. 239, ал. 4 от ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът не е подал в срок писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Подал е обаче писмено становище преди датата на насроченото първо открито съдебно заседание на 14.07.2020 год., което е надлежно входирано с дата и час на постъпване в съда, но поради пропуск или др. причина не е докладвано от съда в откритото съдебно заседание. Със същото ответникът е поискал възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба, поради особени непредвидени обстоятелства /чл. 133 от ГПК/, като е взел също така становище по предявения иск и е поискал събиране на доказателства. По тези искания районният съд не се е произнесъл. Следователно, не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.  Поради това и съдът е следвало да се произнесе по общия ред, като мотивира решението по същество, а не по реда на чл. 239 от ГПК.

Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. В случай, че първоинстанционният съд  прецени искането за основателно, той постановява решение, което не  мотивира по същество и което е окончателно, като защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните и преценява събраните доказателства, след което се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора, поради което в настоящото производство не може да се проверява правилността на определението на районния съд по чл. 239, ал. 3 ГПК. В такъв смисъл е и утвърдената съдебна практика /Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о. и др./.

Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. В случай, че едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция. В този смисъл е постановената задължителна съдебна практика на ВКС на РБ – решение № 164 от 23.07.2013 год. по гр.д. № 710/2012 год. на I г.о.

Поради това решението на районния съд не може да бъде отменено само поради това, че е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки за това. За основателността на молбата следва да се докаже наличието на някоя от визираните в чл. 240, ал. 1 от ГПК предпоставки за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна поначало не съвпадат с пречките за постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по същество.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В настоящия случай ответникът се позовава на първото посочено основание за отмяна поради ненадлежното връчване на препис от исковата молба.

Съдът намира, че молбата е основателна. Съгласно чл. 50, ал. 1-2 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме /ал. 3/. В случая съобщението с препис от исковата молба не е връчен на адреса на управление ***, като връчителят е посочил, че лицето „не е намерено“, без да се сочи причината за това, т.е. не е удостоверено по надлежния ред лицето да е напуснало адреса, вписан в търговския регистър. В случай, че връчителят не е намерил достъп до канцеларията или лице, което е съгласно да получи съобщението, същият е следвало да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, което отново не е направено. Следователно, в случая е нарушен редът за връчване на съобщенията до търговеца по чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Не са били налице основания за връчване на съобщението на друг адрес, а именно – на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. К.. На този адрес съобщението е получено от лице, за което по делото е установено, че не е служител на дружеството /справка на НАП от 08.07.2020 год. за сключените трудови договори на ответника/.

С оглед това съдът намира, че в случая е налице основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ГПК. След отмяна на решението делото следва да бъде върнато на РС-С. за разглеждане на делото по общия ред.

При новото разглеждане на делото съдът следва да докладва постъпилото на 13.07.2020 год. писмено становище на ответника, което е депозирано своевременно, като се произнесе и по основателността на искането за приемане и разглеждане на инкорпорирания в него писмен отговор на исковата молба и направените доказателствени искания поради това, че е подаден в срок /с оглед твърденията за липса на надлежно връчване на препис от исковата молба/, евентуално – поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, съгласно изключението, визирано в чл. 133 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 260005/14.07.2020 год. по гр. дело № 670/2019 год. на Сливнишки районен съд, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на РС-гр. С. за ново разглеждане по общия ред на предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „И.Т.“ ЕООД, *** срещу „Л.И.“ ООД, *** за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 4134 лв., представляваща главница по неформален договор за посредничество от 01.10.2018 год. за периода 01.10.2018 год. – 31.12.2018 год., както и за сумата 152,73 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода 02.01.2019 год. – 14.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 год. до окончателното изплащане, при изпълнение на  дадените с настоящото решение указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                              2.