НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер Година 28.03.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На първи март
две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1062 по описа за
2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, предявен
от Д.И.Г., ЕГН: ********** *** против „Б..“ ООД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление:***, р-н „В., ул. „О., представлявано от Б.К.Ш. – управител.
С отговора на исковата молба ответникът „Б..“ ООД
гр. С.е направил искане, което съдът е уважил – да бъде привлечено като трето
лице - помагач по делото „И., ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.П.Д. срещу когото, в случай, че бъде осъден по
главния иск, „Б..“ ООД гр. С.предявява
обратен иск. Моли, при условие, че „Б..
ООД бъде осъдено да заплати на ищеца Д.И.Г. с ЕГН ********** сумата в размер на
8000 лева за нанесени имуществени вреди на жилището й, да бъде осъден ответника
по обратния иск – „И-” ООД, да заплати на „Б..“ ООД сумата в размер на 8000
лева или съответната сума, на която бъде осъдено дружеството. Претендират се и
разноските по делото.
ИЩЦАТА Д.И.Г. *** в собствено жилище дарено
ѝ от нейните родители през .. г.. Първоначално жилището ѝ било в
добро състояние. В края на .. година на основание договор № РД-..г. започнало
саниране на жилищната сграда, което се извършило от ответника „Б..“ ООД, гр. С.
По време на целия строителен процес ищцата твърди, че виждала как строителите
на ответника грубо нарушавали строителните норми и правила и с действията си
повреждали и унищожавали отделни части от фасадата на сградата. Докато се
извършвало санирането на сградата, на няколко пъти предупреждавала строителите,
че с действията си ѝ повреждат части от дограмата, че повреждат
монтираните на терасата ѝ сателитни антени и антена за телевизионен
приемник, че са унищожили отводнителната тръба на терасата ѝ. Въпреки
нейните предупреждения и молби към строителите да работят по - внимателно и да
пазят имуществото на живущите в жилищната сграда, те продължавали да не се
съобразяват със своите неправомерни действия нанесли на ищцата и на съседите
ѝ значителна щети.
Ищцата твърди, че по време на извършеното от
ответника саниране ѝ била повредена дограмата на спалнята, унищожени били
два комарника, монтирани на дограмата и вратата на спалнята, повредена била
дограмата на хола и унищожен комарника, монтиран на тази дограма. Описаните
дограми и комарници били увредени до такава степен, че била наложителна тяхната
смяна. При ремонта също така били увредени две сателитни антени и една
обикновена антена за телевизионен приемник. Сателитните антени били зацапани от
строителните работници със замазка на химическа основа, която не можела да се отстрани
и антените били увредени до такава степен, че се налагала тяхната подмяна.
Сериозно била зацапана дограмата на западната ѝ тераса със замазка на
химическа основа и била наложителна нейната подмяна. При строителните дейности
била отрязана и напълно унищожена отводнителна тръба на западната тераса.
Според ищцата нанесените ѝ вреди били както
следва:
- напълно увредена дограма на спалнята и двата
комарника, монтирани на дограмата и вратата на спалнята – 2 300 /две хиляди и
триста/ лева;
- напълно увредена дограмата на хола и комарника,
монтиран на тази дограма – 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева;
- напълно увредени две сателитни антени и една
обикновена антена за телевизионен приемник – 100 /сто/ лева;
- напълно увредено остъкляване на западната
тераса със замазка на химическа основа – 2800 / две хиляди и осемстотин / лева;
- унищожена отводнителна тръба на западната
тераса – 100 /сто/ лева.
Предвид гореизложеното за ищцата се пораждал
правния интерес да предяви настоящия иск срещу ответника, за причинени
имуществени вреди изразяващи се в непозволено увреждане на жилището ѝ.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да ѝ заплати сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на жилището ѝ в гр. К. ул. С.
0.вследствие на извършен ремонт на основание Оперативна програма „Регионално
Развитие .. Проект BG ..Енергийно обновяване на българските домове по схема BG
..„Подкрепа на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради“ на Министерство
на Регионалното Развитие и благоустройството“. Претендират се и разноските по
делото.
ОтветНОТО ДРУЖЕСТВО, чрез процесуалния си представител юрк.
В. Д. заявява, че предявеният иск бил недопустим и неоснователен.
Искът бил недопустим поради следните съображения:
Молбата била подадена срещу „Б..“ ООД, гр. С.
било като изпълнител по договор № РД-..г. с възложител МРРБ с предмет строително – монтажни работи
на многофамилна сграда, находяща се в гр.К., ул. С. №. г. „Б..“ ООД, гр. С.
сключило договор за изпълнение с „И., ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И.П.Д.. По силата на договора
„Б..“ ООД възложило на „И. да извърши строително – монтажни работи идентични с
възложените от страна на МРРБ, а именно – строително – монтажни работи на
многофамилна сграда, находяща се в гр. К. ул. С. №.. Ето защо ответникът счита,
че бил ненадлежна страна и искът следвало да бъде насочен срещу „И..
Искът бил неоснователен, поради следните
съображения:
Твърдяното противоправно деяние не било извършено
от служител на „Б..“ ООД. Дори да имало настъпила вреда за имуществото на
ищеца, тя не била причинена от страна на работник или служител на „Б..“ ООД.
Причинната връзка представлявала зависимост, при която деянието е предпоставка
за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. В настоящия случай не била налице и причинна връзка,
при условие, че нямало наличие на вреда, причинена от работник или служител на
ответното дружество. Вината представлявала конкретното измеримо психическо
отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него. Вината била
тясно свързана с деликтоспособността като част от общата вменяемост. Оттук
следвало, че „Б..“ ООД не можело да носи претендираната отговорност, тъй като
отговорността била обусловена от вина, вината от вменяемост, а вменяемостта
представлявала психическо състояние, което отсъства при юридическото лице като
едно изкуствено образувание.
На следващо място, след окончателното изпълнение
на обект „многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. К. ул. С. №.“, бил
съставен и подписан на ..г. Констативен акт за установяване годността и
приемане на строежа, по силата на който се извършвало предаването на строежа от
строителя „Б..“ ООД на възложителя МРРБ и Сдружение на собствениците на „С. №..
В този констативен акт било установено точното изпълнение на всички СМР, като
на страница пета изрично било декларирано, че „При извършване на строителството
не са засегнати чужди интереси и собственост“. В края на акта било упоменато,
че „Във връзка с въвеждането на строежа в експлоатация, от името на
собствениците определяме да ни представлява министерството на регионалното
развитие и благоустройството.“. Ето защо след като от страна на собствениците в
сградата, находяща с в гр. К. ул. С. №., били определили за техни представители
МРРБ и министерството било приело обекта без забележки и декларирало, че „При
извършване на строителството не са засегнати чужди интереси и собственост”,
следвало, че няма непозволено увреждане към момента на предаването на строежа
от строителя „Б..“ ООД на възложителя: МРРБ и Сдружение на собствениците „С.
.”. Освен това имало референция от страна на Сдружението на собствениците „С.
.”, с която се изразявало удовлетворението от страна на собствениците в блока
от съвместната работа и от професионализма на екипа.
МОЛИ съда да отхвърли иска и да присъди на
дружеството направените по делото разноски.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ по делото на страната на
ответника, чрез управителя И.Д., оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на
..г. бил сключен договор за изпълнение между „Б..“ ООД, гр. С. като възложител
и „И., като изпълнител По силата на договора „Б..“ ООД възложило на „И. да
извърши строително – монтажни работи идентични с възложените от страна на МРРБ,
а именно – строително – монтажни работи на многофамилна сграда, находяща се в
гр. К. ул. С. №..
Твърдяното противоправно деяние не било извършено
от служител на „„И.. Дори да имало настъпила вреда за имуществото на ищеца, тя
не била причинена от страна на работник или служител на „И.. Причинната връзка
представлявала зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. В настоящия случай не била налице и причинна връзка, при условие,
че нямало наличие на вреда, причинена от работник или служител на „И.. Вината
представлявала конкретното измеримо психическо отношение на дееца към деянието
и вредоносните последици от него. Вината била тясно свързана с
деликтоспособността като част от общата вменяемост. Оттук следвало, че „И. не
можело да носи претендираната отговорност, тъй като отговорността била
обусловена от вина, вината от вменяемост, а вменяемостта представлявала
психическо състояние, което отсъства при юридическото лице като едно изкуствено
образувание.
При извършване на строителния процес строителни
норми не били нарушавани, ищцата не била изразявала претенции по отношение на
извършваното от работници на „И., както и с действията си те не били повредили
или унищожили каквито и да било части от фасадата на сградата. Твърденията за
увредени/зацапани сателитни антени, обикновена антена, зацапана дограма,
увредено остъкляване на западна тераса, унищожена отводнителна тръба и т. н.
били неоснователни и не отговаряли на обективната истина.
След окончателното изпълнение на обект
„многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. К. ул. С. №.“, бил съставен и
подписан на ..г. Констативен акт за установяване годността и приемане на
строежа, по силата на който се извършвало предаването на строежа от строителя
„Б..“ ООД на възложителя МРРБ и Сдружение на собствениците на „С. №.. В този
констативен акт било установено точното изпълнение на всички СМР, като на
страница пета изрично било декларирано, че „При извършване на строителството не
са засегнати чужди интереси и собственост“. В края на акта било упоменато, че
„Във връзка с въвеждането на строежа в експлоатация, от името на собствениците
определяме да ни представлява министерството на регионалното развитие и
благоустройството.“. Ето защо, след като от страна на собствениците в сградата,
находяща с в гр. К. ул. С. №., били определили за техни представители МРРБ и
министерството било приело обекта без забележки и декларирало, че „При
извършване на строителството не са засегнати чужди интереси и собственост”,
следвало, че няма непозволено увреждане към момента на предаването на строежа
от строителя „Б..“ ООД на възложителя: МРРБ и Сдружение на собствениците „С.
.”.
Будело недоумение как цели осем месеца след като
обектът бил приет без забележки, г- жа Д.Г. открила наличието на вреди.
МОЛИ съда да отхвърли иска и да присъди на
дружеството направените по делото разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът, чрез
процесуалния си представител юрк. В.Д., е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 238, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ищцата: същата е била редовно призована за съдебно
заседание чрез упълномощения ѝ адвокат, не се е явила тя, нито
пълномощника ѝ, не са взели становище по отговорите на на исковата молба
и не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, а са им указани
последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства и направените
възражения и подкрепящите ги доказателства, искът е вероятно неоснователен. Ето
защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният
иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да
се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът не следва да се произнася
по предявения обратен иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съдът следва да
осъди ищцата да заплати на ответното дружество, направените по делото разноски
– 320 лева за платена такса по предявения обратен иск срещу третото лице
помагач.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото
лице помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от Д.И.Г., ЕГН: ********** *** против „Б..“ ООД, ЕИК.., със
седалище и адрес на управление:***, р-н „В., ул. „О., представлявано от Б.К.Ш.
– управител, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на жилището
ѝ в гр. К. ул. С. 0.вследствие на извършен ремонт на основание Оперативна
програма „Регионално Развитие .. ..Енергийно обновяване на българските домове
по схема BG ..„Подкрепа на енергийната ефективност в многофамилни жилищни
сгради“ на Министерство на Регионалното Развитие и благоустройството“.
ОСЪЖДА
Д.И.Г., ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТИ на „Б..“ ООД,
ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***, р-н „В., ул. „О., представлявано
от Б.К.Ш. – управител направените
по делото разноски в размер на 320.00 лв. (триста и двадесет лева).
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника „Б..“ ООД –
гр. С., а именно: „И., ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.П.Д..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.