№ 46450
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162192 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 342103/21.10.2025г. за изменение на постановеното по
делото решение от 23.09.2025г. в частта за разноските, с искане съдът да измени решението в
посочената част като намали възнаграждението за адвокатска защита до размера на сумата
от 100,00 лева, претендирано за присъждане от ищеца, с доводи, че ищецът е образувал
множество дела по които са присъдени разноски, като посочва, че върху възнаграждението
не следва да се пирсъжда ДДС. Навежда и съображения за „злоупотреба с право“ от ищеца
при подаване на множество искови молби с предмет установяване нищожността на
сключени с ответника договори за кредит.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по молбата, като счита същата за неоснователна. Счита, че доводите на
ответника за „злоупотреба с права“ всъщност касаят него, тъй като именно ответникът сам
продължава да включва неравноправни клаузи в сключените с клиенти договори за кредит.
Счита тезата на молителя за наличието на множество дела между същите страни за
несъстоятелно, тъй като и дори всички искове да се разгледат в едно производство,
разноските не биха били по-малко.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
1
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
09.10.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 20.10.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е уважил
така предявените от В. С. С. искове и е присъдил разноски, съобразно изхода на спора. В
решението освен това се е произнесъл по възражението за прекомерност на ответника.
Обстоятелството, че в СРС са налични множество дела, между същите страни, с предмет
установяване нищожността на сключени между тях договори за кредит е ирелевантно.
Ответникът не е сезирал съда с искане по чл. 213 от ГПК и за съединяване на отделни дела,
при която при съвкупност вече съдът да направи преценка за размера на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение. Отделно неправилно е изложеното от молителя, че
ДДС не е длъжимо върху присъденото възнаграждение. Следва да се спомене, че единствено
предоставянето на безплатна правна помощ има характер на безвъзмездна доставка на
услуга, поради което в този случай на основание чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 8 ЗДДС не се начислява
ДДС /определение N 917/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/23 г. на ВКС/, въпреки, че вече е
налице съдебна практика и в обратния смисъл. Случая обаче е различен, тъй като по делото
са налице доказателства, че възнаграждението е реално заплатено по сключен между
страните договор за правна защита и съдействие, поради което заплатеното възнаграждение
е възмездна доставка и ДДС следва да бъде начислено, още повече, че по делото са налице
доказателства, че адвокат М. е регистриран по ЗДДС. Съдът установи че касателно
разноските претендирани за адвокатско възнаграждение е намалил същите под минимума по
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като е съобразил броя на
исковете, за което е изложил мотиви в решението си, поради което намира, че не следва да се
преповтаря.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 342103/21.10.2025г., подадена от „..“ АД
за изменение на постановеното по делото решение от 23.09.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3