Решение по адм. дело №497/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от С. М. М. с [ЕГН] от гр.Плевен, обл.Плевен, [улица], вх.А, ет.4, ап.11, чрез адв.П. Й. от АК-Плевен, против Заповед №З-651/02.05.2025 г. на Главен Директор на Главна дирекция „Охрана“, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършени нарушения на служебната дисциплина.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта като постановена при допуснати процесуални нарушения, които касаят съставомерни факти относно самото нарушение, нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на нарушителя и ограничаване правото на зашита на санкционираното лице.

Моли същата да се отмени.

С определение № 1914/30.05.2025 г. /л.115/ жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса, посочване точно и мотивирано пороците на оспорената заповед – защо счита, че същата е незаконосъобразна, и представяне доказателства за валидността на електронния подпис, или за саморъчно подписване на жалбата.

Нередовностите са отстранени в срок, като е внесена държавна такса /л.120/, и е подадена саморъчно подписана от адв.Й. жалба /л.121-122/, в която се сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради факта, че изложената фактическа обстановка, на която се основава, не отговаря на обективната действителност. Лишеният от свобода е съпроводен до тоалетна от страна на жалбоподателя, но същият по наредба няма право да стои до него, докато той е в самата тоалетна. Затова жалбоподателят го е изчаквал на разстояние от 3 метра от мястото за ходене до тоалетна в самата тоалетна. Жалбоподателят е бил сам в този момент, защото с него на смяна по наряд е била изпратена жена, което противоречи на регламента и вътрешните правила при съпровод до тоалетна на лишен от свобода за тежко престъпление. Фактът, че е изпратена жена, която да придружава мъж - лишен от свобода до тоалетна, има значение относно това дали твърдяното в атакуваната заповед нарушение е реализирано както от обективна, така и от субективна страна. По закон и вътрешна наредба е задължително лишен от свобода за тежко умишлено престъпление да бъде придружаван до тоалетна от двама мъже, който трябва да бъдат на смяна, а в настоящия случай мъж на смяна е бил само жалбоподателят. Във връзка с гореизложеното счита, че няма как лишеният от свобода да не е бил съпроводен до тоалетна от жалбоподателя, защото последния е бил сам и ако не е съпроводен, то следва, че лишеният от свобода е бил на свобода и се е разхождал свободно, което е абсолютно недопустимо и звучи несъстоятелно. Описаното в заповедта, че жалбоподателят не е извършил проверка на ареста, не отговаря на обективната действителност, защото жалбоподателят пристига първи и извършва проверка на ареста и едва след проверката, когато е сигурен, че безопасността е обезпечена, привежда лишения от свобода в ареста. Сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна и поради допуснати процесуални нарушения, които касаят съставомерни факти относно самото нарушение: нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на нарушителя и ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Ответникът е депозирал писмен отговор по жалбата /л.128-130/, в който сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Възпроизвежда заповедта, като сочи, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на всички основания по чл.146 АПК. Моли жалбата да се отхвърли.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Й. с пълномощно на л.7 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да я отмени, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище , в което е развил подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана , претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

До ГД на ГДО е изпратена докладна записка от 11.03.2025 г. /л.26-29/, в която се сочи, че на 28.02.2025 г. в ГД „Охрана” е постъпила жалба с вх. № Ж-7/28.02.2025 г., препратена по компетентност от Министерство на правосъдието, с подател Г. М. М., сестра на л. св. М. Л. Ж., изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора гр. Варна. В нея тя посочва, че чрез телефонен разговор, който е провела с брат си на 26.02.2025 г. в 15:30 ч. научава, че по време на престоя му в помещенията за временен престой и изолация (ПВПИ) в сградата на Съдебна палата гр. Плевен е бил пребит и заплашван с убийство от страна на охраната. Жалбоподателят апелира за разследване по случая.

На основание резолюция на ГД на ГДО, е извършена проверка, в хода на която и след преглед на видеозаписите от камерата е установено, че са налице нарушения на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“ от страна на служителя младши инспектор С. М. - сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана - Плевен“ изразяващи се в:

1.Нарушаване на чл. 26, ал.1 от Инструкцията: „при наличие на ПВПИ, преди настаняване на лицата, помещенията се проверяват за наличието на забранени вещи и предмети, които могат да доведат до извънредни ситуации, а на конвоираните лица се извършва обиск и се действа, съгласно чл. 11, ал. 3, т. 3“. В случая служителят не е проверил ПВПИ, не е извършил обиск на задържаното лице /л.св. М. Ж./ и му е позволил да вземе цигари с него.

2.Нарушаване на чл. 22, ал 14 от инструкцията: „При използване на санитарно-хигиенните помещения от конвоирани лица всяко лице се води самостоятелно, като вратата се държи полуотворена за осигуряване на визуален и физически контрол“. В случая лицето е оставено да използва санитарно-хигиенните помещения, без да бъде придружено.

Предлага се да бъде образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор С. М. - сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана - Плевен“.

Издадена е заповед № З-432/12.03.2025 г. /л.24-25/, от гл.комисар Г. Ж. – главен директор на ГДО, с която е разпоредено да се извърши проверка във връзка с докладната записка. Със същата заповед е определен поименен състав на комисия, която да извърши проверката и е разпоредено за резултатите да се изготви становище.

От ДРО е изготвена обобщена справка рег.№1293/25.03.2025 г. /л.16-23/. В същата се сочи, че ДРО е прегледал записа от системата за видеонаблюдение в Съдебна палата - Плевен, от камера № 13, DVR -2, разположена в помещенията за временен престой и изолация /ПВПИ/ на задържани лица, заснела мястото на извършените нарушения на 26.02.2025 г., в часовия диапазон 10,35 ч. - 10,45 ч., които са без звук, и е установил следното:

На 26.02.2025 г. в 10:35 ч. в ПВПИ влиза задържано лице. Помещението се стои от две клетки като в този момент в едната има няколко задържани лица, а другата е празна. Пред двете клетки е младши инспектор С. М., който съгласно направения му сутринта от инспектор Колачев инструктаж, е постови в ПВПИ. М. сваля последователно белезниците от ръцете и след това на краката на задържаното лице.

В 10.36 ч. задържаният се навежда към багажа си и взима цигара, а младши инспектор С. М. стои до него, без да му извърши обиск, без да провери ПВПИ, отваря вратата и лицето влиза ПВПИ, като пред погледа му запалва цигара със запалка, която държи в ръцете си.

В 10.37 ч. задържаното лице е изведено от ПВПИ и само отива в санитарния възел, без да бъде придружено от младши инспектор С. М., който в този момент държи ключа от помещението в ключалката на вратата и стои подпрян на нея, през цялото време, през което лицето е в санитарния възел.

В 10.38 ч. задържаното лице се връща обратно в ПВПИ, като в ръката му е цигара. Младши инспектор С. М. му отваря вратата и лицето влиза в ПВПИ.

В 10.38 ч. отваря другата клетка и по същия начин пуска две задържани лица, едното до санитарния възел, другото да си оправя багажа.

В 10.39 ч. в ПВПИ влиза младши инспектор Ц. Й., който се отправя към първата клетка със задържаното лице и му прави забележка да хвърли цигарата.

Установено е от разговор с началника на ОЗ „Охрана-Плевен“, че на 26.02.2025 г. младши инспектор С. М., младши инспектор Б. А. и младши инспектор В. П. са били определени да изпълняват дейности по конвоя в ПВПИ. Същият сочи, че като контролен орган е забелязал, че в едната килия от ПВПИ едното лице пуши, за което е разпоредил на младши инспектор Ц. Й. да отиде и направи забележка на задържаното лице да преустанови пушенето и да загаси цигарата, тъй като в ПВПИ има заповед за забрана за тютюнопушене.

Цитирани са подадените обяснения от М., като съгласно същите, е бил дежурен в ПВПИ, наблюдавал е през цялото време задържаното лице, имал е физическа видимост към санитарно- хигиенното помещение, като през цялото време бил в непосредствена близост до задържания. Посочва, че му се вменява отговорност, че е извършил нарушение, тъй като е позволил на задържано лице, да използва санитарно -хигиенното помещение, без да бъде придружен до там. Твърди, че е проверил задържания, включително и визуално преди влизането на задържаните лица, което било практика от всички служители, не само на него.

ДРО е посочил, че твърдените от служителя действия по придружаване на задържания до санитарно-хигиенно помещение и по извършване на обиск на задържаното лице, не са съгласно регламентираните изисквания по извършване на съответните действия, заложени в Инструкцията.

Посочено е, че съгласно утвърдената длъжностната характеристика с рег. № 2404/02.04.2024 г., основната цел на длъжността на сътрудника по охраната в ОЗ „Охрана“ при ГД „Охрана“ е да участва в осъществяването на дейностите по охрана на съдебните сгради, охрана на съдии, прокурори и следователи, конвоиране, призоваване, принудително довеждане и задържане на лица с влязла в сила присъда и мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Пряко задължение на сътрудника по охраната по направление на дейност „Конвоиране“, регламентирано в т. IV.3. на длъжностната характеристика е:

IV.3.4. Спазва стриктно нормативните документи, регламентиращи и свързани с направлението на дейност.“

От събраните материали в производството е установено, че младши инспектор С. М., не е изпълнил възложените му служебни задължения по длъжностна характеристика, като не е завел самостоятелно задържаното лице при използване на санитарно-хигиенните помещения, като вратата се държи полуотворена за осигуряване на визуален и физически контрол, и преди настаняване на задържаното лице в ПВПИ, не е проверил помещението за наличието на забранени вещи и предмети, които могат да доведат до извънредни ситуации, и не е извършил обиск на задържаното лице. С действията си служителят е извършил нарушение на чл. 22, ал. 14 и чл. 26, ал.1, т. 1 от Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, утвърдена от министъра на правосъдието: „При използване на санитарно-хигиенните помещения от конвоирани лица, всяко лице се води самостоятелно, като вратата се държи полуотворена за осигуряване на визуален и физически контрол“ и „При наличие на ПВПИ, преди настаняване на лицата, помещенията се проверяват за наличието на забранени вещи и предмети, които могат да доведат до извънредни ситуации, а на конвоираните лица се извършва обиск“.

Посочено е още, че М. е дългогодишен служител в ГДО, като по време на службата е награждаван 3 пъти, а е наказван веднъж, получил е оценка 5 за постигнати от него резултати в служебната дейност при последната направена оценка.

Дисциплинарно- разследващият орган е счел, че младши инспектор С. М. М. - сътрудник по охраната I степен в Областно звено „Охрана - Плевен“ е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за МВР се налага дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ” за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година, за неизпълнение на служебни задължения, посочени в т. IV.3.4. от длъжностна характеристика № 2404/02.04.2024 г. за длъжността „Сътрудник по охраната- I-II степен“ в Областно звено „Охрана“ при Главна дирекция „Охрана“.

М. е поканен за запознаване с обобщената справка на 26.03.2025 г. и даване на допълнителни обяснения или възражения /л.101/.

М. е получил копие от обобщената справка и всички приложения към нея на 26.03.2025 г., видно от поставения саморъчен подпис /л.23/.

От протокол /л.102/ е видно, че М. не е подал допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка, въпреки дадената му възможност.

В становище от ДРО от 27.03.2025 г. /л.14-15/ се сочи, че М. не е представил писмени възражения в предоставения му срок, и се предлага да бъде наложено наказание.

До М. е изпратена покана за даване на писмени обяснения /л.105/, връчена на 10.04.2025 г. От протокол от 16.04.2025 г. /л.106/ е видно, че М. не е дал такива, въпреки предоставената му възможност.

Издадена е процесната заповед №З-651/02.05.2025 г. на Главен Директор на Главна дирекция „Охрана“ /л.108-109/. В същата се сочи, че държавният служител младши инспектор С. М. М. сътрудник по охраната I стенен в Областно звено „Охрана -- Плевен“ на 26.02.2025 г., около 10:35 ч., при настаняване на конвоирано лице л. св. М. Л. Ж., не е проверил помещението за временен престой и изолация в Съдебната палата - гр. Плевен, не е извършил обиск и не е завел самостоятелно задържаното лице при използване на санитарно-хигиенното помещение, с което е нарушил чл. 22, ал. 14 и чл. 26, ал. 1, т. 1 от Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване па конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана" и не е изпълнил служебните си задължения, посочени в т. 4 от раздел IV.3 от длъжностна характеристика с рег. № 2404/02.04.2024 г. за длъжността „Сътрудник по охраната I-II стенен" в Областно звено „Охрана" при ГД „Охрана“.

Извършеното нарушение на служебната дисциплина е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР, за което на основание чл. 200, ал. 1. т. 11, предложение първо от Закона за МВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца до една година.

Посочено е, че нарушението е установено с обобщената справка, като са описани поканата за даване писмени обяснения и неподаването на такива.

Посочено е, че след оценяване на събраните доказателства, вземане предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, на основание чл. 9, ал. 3, т. 15 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана", чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, 3 от Закопа за МВР, при спазване на изискванията на чл. 195 и чл. 206 от Закона за МВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, като служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

По делото са приобщени още:

Обяснение от М. /л.36/, в което сочи, че на същата дата е бил дежурен в ПВПИ, като е единственият дежурен от мъжки пол, другите две дежурни са от женски пол. Когато задържан иска да използва санитарно-хигиенното помещение, само лице от мъжки пол /той в случая/ има право да ги придружи. През цялото време е наблюдавал л.св., имал е физическа видимост, мястото е било без врата, и е бил в непосредствена близост. Проверил е задържания, включително визуално преди да влязат задържаните лица, което е практика от всички.

Докладна записка от мл.инсп. Б. А. /л.31/, в която сочи, че на 26.02.2025 г. е изпълнявала служебните си задължения в ПВПИ, като около 10.30 едно от задържаните лица от мъжки пол е изявило желание да ползва тоалетна, при което е напуснала ПВПИ и е била сменена от мл.инсп. Ц. Й., и не е присъствала на ситуацията.

Длъжностната характеристика на М. /л.83-86/, с която същият е запознат на 3.04.2024 г., видно от протокола на л.87, както и кадрова справка за М. /л.88-89/.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от кадровата справка на л.88-89 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал младша изпълнителска длъжност „Сътрудник по охраната I степен“ в ОЗ „Охрана-Плевен“.

Съгласно чл.391, ал.1 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, към министъра на правосъдието има Главна дирекция "Охрана", която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт, на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление. Съгласно чл.391, ал.7 от ЗСВ, Устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Действащ понастоящем е Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана", издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., изм. и доп., бр. 12 от 3.02.2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 10.04.2018 г., бр. 1 от 3.01.2023 г. Съгласно чл.9, ал.3, т.15 от същия, Главният директор на ГД "Охрана": 15. награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й звена; Процесната заповед е издадена от Главния директор на ГДО, с оглед на което същата е постановена от компетентен орган.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Правилника, служители на Главна дирекция "Охрана" са: 1. държавни служители, които пряко осъществяват функциите по чл. 391, ал. 3 от Закона за съдебната власт, а съгласно чл.10, ал.2, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда по реда на чл. 142, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. С оглед на този факт при налагане на дисциплинарни наказания се прилага ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР /включително чрез позоваване на обобщената справка/ – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало със заповед.

Спазени са сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 25.03.2025 год., на която обобщената справка е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от М. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 02.05.2025 год. и считано от датата на постъпване на обобщената справка при ГД на ГДО до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й – 02.05.2025 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на описаните в заповедта дисциплинарни простъпки.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката, жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от отбелязването върху самата справка, до М. е отправена писмена покана за даване на обяснения във връзка с вменените нарушения, като в определения срок служителят не е депозирал такива.

Настоящият състав на съда обаче намира, че заповедта не е издадена в съответствие с приложимия материален закон.

В заповедта са описани три отделни деяния, а като нарушени са посочени две разпоредби от Инструкцията /която е обнародвана в ДВ, бр. 80 от 7.10.2022 г./, както и точка от длъжностната характеристика, която изисква да спазват стриктно нормативните документи, регламентиращи и свързани с направлението на дейност.

По отношение на първото посочено деяние, че при настаняване на конвоирано лице – л.св. М. Ж., не е проверил помещението за временен престой и изолация, същото не е доказано. В своето обяснение М. посочва, че е проверил визуално преди да влязат задържаните лица, което е логично, с оглед на факта, че помещението представлява клетка, изградена от метални профили, които образуват непрекъсната решетеста структура, в която се настаняват л.св. В същата не е имало други настанени л.св. доколкото настанените преди това л.св. са били в клетка №1, а Ж. е настанен в клетка №2 – в този смисъл е приложената книга за пребиваване в ПВПИ на л.94 от делото, а и се установя при прегледа на видеозаписа. С оглед на факта, че помещението е било празно, огледът лесно е могъл да бъде извършен визуално, както твърди жалбоподателят.

По отношение на деянието, изразяващо с липса на извършен обиск на л.св. Ж., съдът счита същото за доказано. М. е постови в ПВПИ, като при пристигането на Ж. не прави обиск на същия, което е видно от видеозаписа. Следва да се посочи, че визуалното оглеждане на л.св. не представлява обиск по смисъла на Инструкцията.

По отношение на деянието, изразяващо се в липса на самостоятелно завеждане на задържаното лице при използване на санитарно-хигиенното помещение, същото деяние не е налице. Съгласно обясненията на М., същият е единственият постови от мъжки пол, като е наблюдавал през цялото време л.св., имал е физическа видимост към съответното място, което е било без врата, като през цялото време е бил в непосредствена близост до задържания. Тези твърдения съдът приема за доказани, като наличието само на един служител от мъжки пол е видно и от сведенията, дадени от началника на ОЗ „Охрана-Плевен“ /л.34-35/. Съдът счита за доказано, че санитарно-хигиенното помещение няма врата, доколкото в докладната записка на служителя Б. А., която е била заедно с М., се сочи, че „едно от задържаните лица от мъжки пол изяви желание да посети тоалетна, при което аз напуснах ПВПИ…“

По отношение на налагането на наказание при извършване на отделни нарушения на Инструкцията съдът съобразява следното:

С посочените разпоредби на Инструкцията се създават правила за поведение, като разпоредбите са точно цитирани, и изискват посоченото от тях поведение. Както е посочено по-горе, само едно от деянията съдът приема за доказано – липсата на обиск на л.св. Ж. преди постъпване в ПВПИ. В случая са описани различни деяния, като неправилно е прието, че е налице едно нарушение, доколкото всяко неспазване на посочените разпоредби от Инструкцията представлява отделно нарушение.

Нормата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР предвижда, че в случаите на извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи съответно или по-тежкото от определените наказания (при наличие на нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания), или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок (при наличие на еднакви по вид наказания за извършените нарушения). В тази връзка настоящият съд прави извод за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед. В случая ДНО е приел, че са нарушени две отделни разпоредби на Инструкцията, като чл.22, ал.14 урежда начина на ползване на санитарно-хигиенното помещение от задържаното лице, а чл.26, ал.1, т.1 урежда проверката на помещението и обиск на задържаното лице преди настаняването му в ПВПИ. За всяко от тези нарушения е следвало да се определи отделно наказание, което не е станало. След това е следвало да се наложи наказание – за максимален срок, ако наказанията на отделните нарушения са едни и същи, или по-тежкото – ако едното наказание е по-тежко от другото. С оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР ДНО е следвало да определи за всяко едно от нарушенията дисциплинарно наказание, което в случая не е сторено. Допуснатото нарушение е съществено и обосновава отмяна на заповедта.

На тези основания съдът намира оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно производствени правила, за незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Внесената от жалбоподателя сума за държавна такса за оспорването в размер на 10 лева не е претендирана.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на С. М. М. с [ЕГН] от гр.Плевен, обл.Плевен, [улица], вх.А, ет.4, ап.11, Заповед №З-651/02.05.2025 г. на Главен Директор на Главна дирекция „Охрана“, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Охрана“-София, да заплати в полза на С. М. М. с [ЕГН] от гр.Плевен, обл.Плевен, [улица], вх.А, ет.4, ап.11, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.