№ 60
гр. Габрово, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20254210200032 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 – чрез юрк. П.
Ш., против Наказателно постановление № Р – 006253 от 14.11.2024 година на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ
във вр. с чл. 68и, т.4 от Закона за защита на потребителите.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания санкционен акт на няколко
основания, като на водещо място е посочено неизвършване на вмененото
нарушение поради добросъвестно и съобразено с договора и общите правила
на гражданското право поведение, свързано с начисляване и своевременна
изискуемост на дължима неустойка, категорично неявяващо се нелоялна
практика по смисъла на закона. Освен това се мотивира и наличието на
съществени процесуални нарушения, свързани с неточно посочена дата на
изследваното нарушение и неправилна негова законова привръзка. На
последно място и при извод за доказаност на нарушението са развити доводи
за неговата маловажност по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
1
Пред настоящия състав дружеството – жалбоподател се представлява от
юрк. Явор Захариев, който освен изложените в жалбата възражения, моли за
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и поради изтекъл
преклузивен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за актосъставяне. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява. От страна на юрк. Ралица Мариянова е депозирано писмено
становище, с което се мотивира доказаност на процесното нарушение и
законосъобразен размер на наложеното наказание, въз основа на което се моли
за потвърждаване на обжалвания санкционен акт. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, съобразно предоставените на Председателя на
Комисията за защита на потребителите правомощия посредством нормата на
чл. 233, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Лицето Атанас Джажев е абонат на „А1 България” ЕАД по силата на
договор № ********* от 02.03.2023 г., като с подписано на същата дата
приложение му бил предоставен за ползване и допълнителен пакет
телевизионни програми. На 08.01.2024 г. потребителят подписал анекс, въз
основа на който действието на цитирания договор било удължено с още 24
месеца.
На 12.02.2024 г. Атанас Джажев подал заявление вх. № ********* за
прекратяване на договор № *********, което настъпило на 13.03.2024 г. с
изтичане на предвиденото едномесечно предизвестие. На същата дата
потребителят върнал в офис на „А1 България” ЕАД в гр. Габрово 2 бр.
приемника в добър търговски вид и без видими увреждания. Отново на
13.03.2024 г. от страна на дружеството – жалбоподател спрямо потребителя
2
били издадени три фактури, както следва: № ********** за сумата от 65,68
лева с основание „неустойки месечни такси”, № ********** за сумата от
112,00 лева с основание „неустойка отстъпка от цената” и № ********** за
сумата от 23,98 лева с основание „неустойка”. И в трите фактури били с
посочен срок за плащане 13.03.2024 г. Още на следващия ден – 14.03.2024 г.,
„А1 България” ЕАД изпратил на потребителя СМС с информация, че срокът
за плащане на сумата по трите фактури е изтекъл и ако желае да му бъдат
предоставени 3 допълнителни дни за ползване на услугите, описани в тях,
следва да заплати 1,99 лева, които стават дължими ако до 23:59 ч. на същия
ден потребителят не заплати задълженията си или не откаже услугата „Достъп
до услуги след просрочие”. На 14.03.2024 г. Атанас Джажев заплатил
дължимите суми и по трите фактури, като на 15.03.2024 г., недоволен от
поведението на оператора, подал и жалба до КЗП.
Във връзка с това на 21.03.2024 г. свидетелите Д. Б. и Н. С. посетили
търговски обект на „А1 България” ЕАД, находящ се на ул. „Янтра” № 1 в гр.
Габрово, и отразили в изготвения на място Констативен протокол
гореизложените обстоятелства, като указали на представител на дружеството
да депозира и други относими по случая документи. Това било осъществено
на 12.04.2024 г., като от страна на жалбоподателя било описани подробности
за основанието и размера на всяка една от сумите по процесните фактури. На
15.04.2024 г. Д. Б. и Н. С. направили проверка в официалния сайта на „А1
България” ЕАД – www.a1.bg, като в т. 37.5 от публикуваните там Общи
условия било вписано, че на всеки потребител се предоставя не по – малко от
15 – дневен срок след издаване на фактура за заплащане на посочената в нея
сума. Ведно с това в т. 82 било упоменато, че при предсрочно прекратяване на
договора абонатът дължи заплащане на всички неплатени суми , включително
неустойки за предсрочно прекратяване. Проверяващите не открили също така
клауза, която да задължава потребителя да заплаща дължимите неустойки в
деня на издаване на съответната фактура.
Във връзка със своите констатации Д. Б. и Н. С. съставили против
дружеството – жалбоподател АУАН № 006253/09.07.2024 г. за нарушение по
чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т.4 от Закона за защита
на потребителите, изразяващо се в определяне на извъндоговорен
необосновано кратък срок за заплащане на издадени фактури за начислена
неустойка за прекратена предсрочно услуга по искане на потребителя,
3
посочвайки във фактурата като срок за плащане датата на нейното издаване,
както и изпращането на СМС – съобщение на следващия ден до потребителя,
информиращ го, че срокът за плащане е изтекъл, която практика ограничава
потребителя да упражни правото си по договора да заплати сумата в 15-
дневен срок и е възможно съществено да промени икономическото поведение
на средния потребител, включително да търпи санкции, и той да вземе
решение, което не би взел без използването на тази практика. Впоследствие е
издадено и атакуваното Наказателно постановление, получено на
оправомощено лице на 22.11.2024 г., като на 29.11.2024 г. е депозирана и
настоящата жалба против него.
Ведно с това материалите по случая били изпратени на КЗП – гр. София,
чиито Председател посредством Заповед № 1268/25.07.2024 г. забранил на „А1
България” ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла
на чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т.4 от ЗЗП, а именно в противоречие
на условията на договора дружеството да принуждава потребителите да
заплащат издадените месечни сметки/фактури в необосновано кратки срокове
и по този начин да налага на потребителите извъндоговорни пречки, когато те
желаят да упражнят правото си и да заплатят задълженията си в сроковете
съгласно договора.
Възприетите по – горе факти се установяват по категоричен начин от
приобщените писмени и гласни доказателства по делото, а и обективно не се
оспорват от дружеството - жалбоподател. Безспорно бе установено, че
12.02.2024 г. потребителят Атанас Джажев е подал заявление вх. № *********
за прекратяване на сключения с „А1 България” ЕАД договор № *********,
което е настъпило на 13.03.2024 г. с изтичане на уговореното в него
едномесечно предизвестие. Спор няма и че на същата дата от страна на
дружеството – жалбоподател спрямо потребителя били издадени следните
фактури: № ********** за сумата от 65,68 лева с основание „неустойки
месечни такси”, № ********** за сумата от 112,00 лева с основание
„неустойка отстъпка от цената” и № ********** за сумата от 23,98 лева с
основание „неустойка” с посочен срок за плащане 13.03.2024 г. Доказано е и
че на следващия ден – 14.03.2024 г., „А1 България” ЕАД е изпратило на
потребителя СМС с информация, че срокът за плащане на сумата по трите
фактури е изтекъл и ако желае да му бъдат предоставени 3 допълнителни дни
4
за ползване на услугите, описани в тях, следва да заплати 1,99 лева, която
става дължима ако до 23:59 ч. на същия ден потребителят не заплати
задълженията си или не откаже услугата „Достъп до услуги след просрочие”.
Неоспорим факт са и възприятията на Д. Б. и Н. С., които след направена
проверка в официалния сайта на „А1 България” ЕАД – www.a1.bg, са
констатирали вписаното в т. 37.5 от публикуваните там Общи условия, че на
всеки потребител се предоставя не по – малко от 15 – дневен срок след
издаване на фактура за заплащане на посочената в нея сума, както и
упоменатото в т. 82, че при предсрочно прекратяване на договора абонатът
дължи заплащане на всички неплатени суми, включително неустойки за
предсрочно прекратяване. На последно място проверяващите недвусмислено
заявиха, че не са открили клауза, задължаваща потребителя да заплаща
дължимите неустойки в деня на издаване на съответната фактура.
Спорно по делото е доколко това доказано фактическо положение се
явява от правна страна нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ във
вр. с чл. 68и, т.4 от Закона за защита на потребителите, на което настоящият
съдебен състав дава категорично положителен отговор. С посочените
императивни разпоредби се въвежда забрана за нелоялните агресивни
търговски практики посредством налагането на всякакъв вид прекомерни и
несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае
да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати
договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец, което е
възможно съществено да промени икономическото поведение на средния
потребител и той да вземе решение, което не би взел без използването на тази
практика. В случая потребителят Атанас Джажев доказано е подал заявление
вх. № ********* за прекратяване на договор № *********, което настъпило
на 13.03.2024 г. с изтичане на уговореното в договора едномесечно
предизвестие. На същата дата - 13.03.2024 г., от страна на „А1 България” ЕАД
спрямо него са издадени общо три фактури за дължи суми, представляващи
най – общо неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договора с
оператора. Дължимите по тези фактури суми не само че са били със срок на
плащане същият ден, но и още на следващия - 14.03.2024 г., дружеството –
жалбоподател е изпратило на потребителя СМС с информация, че срокът за
плащане на сумата по трите фактури е изтекъл и ако желае да му бъдат
предоставени 3 допълнителни дни за ползване на услугите, описани в тях,
5
следва да заплати 1,99 лева, която става дължима ако до 23:59 ч. на същия ден
потребителят не заплати задълженията си или не откаже услугата „Достъп до
услуги след просрочие”. Тези обстоятелства според съда представляват
несъответна на целта извъндоговорна пречка спрямо всеки потребител при
негово желание да упражни правото си да прекрати договора с търговеца и то
е възможно съществено да промени икономическото поведение на средния
потребител, и той да вземе решение, което не би взел без използването на тази
практика. Чрез тази практика операторът въвежда на първо място принцип на
незабавна дължимост на задължения за неустойка спрямо всеки потребител и
го поставя в ситуация да изпадне в противна на правната и житейска логика
забава дори и при негова изключителна добросъвестност. Нещо повече, още
на следващия ден търговецът изисква от потребителя да заплати
допълнителна сума, за да продължи да ползва тези негови услуги, за които е
изпаднал в моментално просрочие. Тази определена от самия търговец
практика поставя потребителя през угрозата при напълно добросъвестно
упражняване на свое право – а именно прекратяване на договора, не само да
изпадне в мигновена забава по отношение дължими неустойки, но и да бъде
лишен от ползване на други услуги, ако не заплати някаква нова сума.
Подобна практика категорично може и следва да бъде разглеждана като
прекомерна и несъответстваща на целта извъндоговорна пречка пред всеки
ползвател на услуги, който пожелае да развали договорните си отношения с
оператора, и която е възможно съществено да промени икономическото
поведение на средния потребител, и той да вземе решение, което не би взел
без използването на тази практика, респ. с нея от страна на „А1 България”
ЕАД категорично е налице осъществено нарушение по чл. 68в във вр. с чл.
68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т.4 от Закона за защита на потребителите.
Необосновани са наведените в противна насока доводи в жалбата, водещ
от които е този, че в случая тази доказана практика е в синхрон с нормите на
гражданското законодателство. По - конкретно се твърди, че задължението за
заплащане на неустойки има различна правна природа от това по отношение
предоставяните електронни съобщителни услуги. В този ред на мисли е
изведено заключение, че определения срок за издължаване на сумите и по
трите процесни фактури законосъобразно съвпада с датата на издаването им.
Настоящият съдебен състав категорично не споделя това становище поради
обективното му противоречие с основополагащи правни принципи.
6
Неустойката обезщетява изрядната страна при неизпълнение или
прекратяване на договора и задължението за заплащането и, респ. нейната
дължимост възниква при настъпване на изрично определени обстоятелства.
Моментът на нейното възникване обаче няма как да съвпада с този на срока за
нейното плащане, който все пак трябва да е разумен и съобразен с
обстоятелството, че задълженото лице дори не знае точно колко дължи. В
случая потребителят не оспорва факта на дължимост на определена сума като
неустойка, но няма как от него да се изиска нейното заплащане в същия ден на
възникването и. Абсолютно несъстоятелни са твърденията в жалбата за
някаква разлика по отношение задълженията на конкретен потребител за
предоставени услуги и за неустойка – и двете възникват с настъпване на
определени обстоятелства /изтичане на отчетен период или предсрочно
прекратяване на договор/, и за тяхната дължимост „А1 България” ЕАД издава
един и същ документ – фактура. А съгласно т. 37.5 от Общите условия на
търговеца на всеки потребител се предоставя не по – малко от 15 – дневен
срок след издаване на фактура за заплащане на посочената в нея сума, без да
се прави разлика какво е основанието за нейното издаване – заплащане на
предоставени електронни съобщителни услуги или неустойка. И едва след
това, за да не бъде съответната практика нелоялна, операторът би могъл да
прибегне до уведомяване на потребителя, че може да продължи ползването на
дадена услуга срещу заплащане на някаква нова сума. В случая обаче това е
направено незабавно след издаване на фактурата и категорично цялостното
поведение на „А1 България” ЕАД представлява нарушение именно по чл. 68в
във вр. с чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т.4 от Закона за защита на
потребителите, респ. няма порок в правилната правна квалификация на
извършеното.
Изцяло правилно също така е и посочена датата на извършване на
изследваното нарушение - 13.03.2024 г., когато именно са издадени
коментираните три фактури и е изискано тяхното незабавно заплащане.
Несъстоятелно е и възражението за неспазване срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН
за изготвяне на процесния АУАН. В случая нарушението не е констатирано
при първоначалната проверка - 21.03.2024 г., а едва на 12 и 15.04.2024 г.,
когато на Д. Б. и Н. С. са предоставени всички документи по случая и самите
те са осъществили проверка в официалния сайта на „А1 България” ЕАД. А
единствено след събирането на всички относими документи по случая и
7
установяване на релевантните факти и обстоятелства е могло да се изведе
становище налице ли е въобще нарушение. Едва след това са започнали да
текат и сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, като именно в тях – на 09.07.2024 г.
е изготвен и процесния АУАН, респ. нарушение в претендираната от
жалбоподателя насока категорично не е налице.
Лишено от правна основа и несъмнено необосновано е и възражението
на „А1 България” ЕАД за съществуването на основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН и определяне на настоящия случай като „маловажен”. Касае се за
нарушение на едно изключително съществено за всеки потребител право – да
му предоставен логически оправдан срок за заплащане на конкретно
задължение без заплаха, че при бездействие ще трябва да заплати
допълнителни суми, като в противен случай други ползвани от него услуги ще
бъдат ограничени. Това деяние засяга изключително широк кръг потребители
и безусловно има своя обществена опасност, която подлежи на санкциониране
и то именно по чл. 210а от Закона за защита на потребителите. АНО също така
обосновано е наложил имуществена санкция в минималния възможен размер
от 2 000 лв., като всичко гореизложено мотивира съда да потвърди в цялост
атакуваното Наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „А1
България” ЕАД дължи възнаграждение на Комисията за защита на
потребителите за осъщественото от юрк. Мариянова процесуално
представителство, което следва да е в минимално възможния размер от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № Р – 006253 от 14.11.2024 година на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на „А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1,
на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т.4 от
Закона за защита на потребителите.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „А1 България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш”
№ 1, да заплати на Комисията за защита на потребителите направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9