№ 3102
гр. Варна, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20253110102705 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на З. Е. В., ЕГН ********** с която са
предявени кумулативно съединени искови претенции за предоставя на родителските
права за малолетното дете К. К. Р., ЕГН ********** и определяне местоживеенето на
детето при нея; за определяне на режим на лични отношения на бащата К. Р. К., ЕГН
********** с детето отношения всяка първа и трета неделя от месеца от 16:00 часа до
18:00 часа само в присъствието на майката; за определяне на издръжка, която бащата
да заплаща в полза на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на
400 лева, считано от подаване на исковата молба, на падеж на всяко 5-то число на
месеца.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не е изразил становище, не
сочи и не представя доказателства.
В съдебно заседание ищцата чрез представителя си поддържа молбата и
моли да се уважи.
Ответникът не се явява, не изпраща представител.
Д ”СП” Варна изразява становище за основателност на молбата.
Д ”СП” Девня изразява становище за основателност на молбата.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за раждане, издадено от Община Варна се установява, че
детето К. К. Р. е родено на 14.12.2018 г. в гр.варна и страните са негови родители.
1
Изготвен е социален доклад от Д „СП“ Девня въз основа на проведено
проучване и среща с майката. Констатациите са, че детето посещава предучилищна
група в ДГ „Щ. д.“- гр.В.. Детето има личен лекар. Между майката и детето има
изградена силна емоционална връзка. Майката полага грижи за сина си, говори за него
с привързаност и се притеснява. Майката има подкрепяща среда в лицето на нейните
родители и на партньора й с който детето има изградена връзка. Майката и нейният
съжител познават приятелския и роднински кръг на детето. От м.декември 2024 г.
майката е безработна. Нейният партньор И. Г. е трудово ангажиран и получава
месечно възнаграждение в размер на 2100 лева. На 26.02.2025 г. детето било взето от
детското заведение от бащата без знанието на майката. Становището е, че е в интерес
на детето то да бъде отглеждано в спокойна и сигурна среда.
Становището на Д „СП“ Варна е, че молбата на майката за предоставяне на
родителските права за детето К. е в интерес на детето. Няма предявена насрещна
претенция.
От показанията на свидетелката Г., която е майка на ищцата се установява,
че за К. се грижи изцяло З., условията в жилището са подходящи, детето има
самостоятелна стая, има книжки, пособия за рисуване, телефон. Бащата не помага.
Свидетелят С. е във фактическо съжителство с ищцата и заявява, че майката
се грижи много добре за детето. То има самостоятелна стая. Бащата не полага грижи.
Веднъж донесъл на детето хубава количка с дистанционно управление. Когато се
обажда по телефона понякога говори несвързано, неразбираемо. Има съмнение, че
употребява алкохол и други вещества, но не знае със сигурност. Свидетелят и детето
се разбират много добре, спортуват заедно.
От обясненията на майката се установява, че последния път когато бащата
взел детето от детската градина са нямали уговорка той да го вземе. Като се свързала
по телефона започнали лъжи, че е в Пловдив, в София или във Варна. Поставил й
условие, че ще върне детето ако тя се разделя със сегашния й приятел. Около 2-3
месеца не знаела къде е детето и нямала връзка с него, бащата затварял телефона.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд
по местоживеене на детето. Съгласно чл.127а СК въпросите свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по
общо съгласие на родителите, а когато не постигнат съгласие – от районния съд по
настоящия адрес на детето – ал.2.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са
родители на детето К. К. Р., родено на 14.12.2018 г. в гр.Варна, с ЕГН **********.
От доказателства от ТД НАП – Варна, офис Шумен се установява, че след
2
м.12.2024 г. майката няма трудов договор.
От извършена справка се установи, че ответникът К. К. няма трудов
договор.
Съдът приема, че между страните няма спор по въпроса за упражняването на
родителските права за детето К., за неговото местоживеене, издръжка и режим на
лични отношения, но доколкото не е постигнато споразумение поради неявяване на
ответника, същите следва да се определят от съда.
Съдът като съобрази в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира, че е в интерес на малолетното дете К., което е на 6 години, то
да продължи да се отглежда от неговата майка З. В., която и към момента полага
непосредствени ежедневни грижи. Майката отглежда детето от неговото раждане и
след раздялата с бащата. Извършеното социално проучване и събраните в хода на
производството доказателства водят до извод, че майката е в състояние да задоволи
изцяло неговите потребности. В интерес на детето е то да продължи да се отглежда в
семейната среда в която се отглежда в момента, а именно в семейството на майката и
партньора й, с който детето също има изградена връзка. В същото време ответникът
не е оспорил иска, не е посочил и не е представил доказателства.
При определяне на режима на лични отношения на бащата с детето следва
да се вземе предвид обстоятелството, че бащата е отвел детето от детската градина без
знанието на майката и период от около 2-3 месеца тя не е имала връзка със сина си и
не е знаела неговото местонахождение, което е довело до необходимостта от
определяне на привременни мерки и уведомяване на полицейските органи. По
изложените съображения съдът намира, че следва да определи РЛО така, както е
посочен в молбата, а именно всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от
10:00 часа до 19:00 часа в присъствието на майката. Съдът намира така определения
режим за подходящ и съобразен с интересите на детето.
При упражняване на родителските права от майката, бащата следва да
заплаща издръжка в полза на малолетното си дете, която се дължи на осн.чл. 143
СК.
По отношение размера на издръжката:
Размера на дължимата издръжка в полза на дете от родителя, който не
упражнява родителските права по чл.143 СК следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.142 СК. Същата следва да се определи в съответсвие както с
нуждите на детето, така и да бъде съобразена с доходите на бащата. Съдът като взе
предвид, че ответникът не е оспорил размера на претендираната издръжка, не е
посочил и не е представил доказателства да има задължения за издръжка към други
лица. Съобразявайки тези обстоятелства, както възрастта и нуждите на детето
съобразно разпоредбата на чл.142 СК, съдът намира, че бащата следва да заплаща
3
издръжка в размер на 400 лева, който размер не е оспорен. Издръжката се дължи от
датата на подаване на молбата – 04.03.2025 г., на падеж 20-то число на текущия месец
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване.
По въпроса за разноските:
Ищцата е направила искане по чл.78, ал.1 ГПК за разноски. С
постановеното решение съдът разрешава спор за родителските права за децата на
страните след като те не са постигнали споразумение за това. В това производство не
намира приложение правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора,
тъй като производството е такова на на спорна съдебна администрация. За разлика от
исковото производство в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. При постановяване на решението,
съдът извършва преценка за това да бъдат защитени по най-добрия начин интересите
на малолетните и непълнолетните деца на страните. Това решение ползва и двамата
родители и по тези съображения в производството пред първата инстанция всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
В този смисъл е установена практика на ВКС в определение № 385/25.8.2015 г. по дело
№ 3423/2015 г. на първо ГО, определение № 306/04.9.2017 г. по дело № 2722/2017 г. на
трето ГО, определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. № 3859/2013 г., трето ГО и други.
С оглед изложеното, съдът не присъжда разноски в полза на ищцата.
Относно дължима държавна такса за производството:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г.
ответникът следва да плати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 576
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА за детето К.
К. Р., ЕГН ********** на майката З. Е. В., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО ПРИ МАЙКАТА, на осн.чл.127, ал.2 СК.
4
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата К. Р. К., ЕГН
********** с детето К. К. Р. всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до
19:00 часа в присъствието на майката.
ОПРЕДЕЛЯ бащата К. Р. К., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в
полза на детето К. К. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
З. Е. В., ЕГН ********** в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, считано от
подаване на молбата - 04.03.2025 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, на падеж 20-то число на месеца за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Варна държавна такса по иска за издръжка в размер
на 576 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6