№ 597
гр. Монтана, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100170 по описа за 2025 година
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД.
Ищецът С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: М. твърди, че сключил с ответното
дружество договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са му
били предоставени в заем сума в размер на 2000 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 50 % и годишен процент на разходите – 62,80 %. Твърди, че съгласно чл.18 ал.1 от
договора заемателят дължи и неустойка в размер на 3835,56 лева, в случай че не
осигури обезпечението, посочено в чл.6 от договора. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4
ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на договор за предоставяне на потребителски
кредит от 08.03.2024г. като противоречащ напринципа на добрите нрави, заобикалящ
материално – правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото К., ******, със седалище и адрес
на управление: *** е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за
недействителност на договора са неоснователни, 1като подробни доводи за това са изложени
в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете
като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение, приема за установено следното:
По делото не се спори между страните, че е сключен договор за предоставяне на
1
потребителски кредит, по силата на който на ищеца му е предоставена в заем сума в размер
на 2000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50 % и годишен процент на разходите
– 62,80 %. Съгласно чл.18 ал.1 от договора е договорено между страните, че заемателят
дължи и неустойка в размер на 3 835,56 лева, в случай че не осигури обезпечението,
посочено в чл.6 от договора. В чл.6 от Договора е уговорено, че договорът за кредит
ще бъде обезпечен с Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в
размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната;
при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в
размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В срок от два дни от
сключване на договора следва да се представи обезпечението. От приетото и неоспорено по
делото заключение на вещото лице К. И. И. се установява, че формираният ГПР в процесния
договор за кредит участва само „годишният процент на лихвата, която се начислява върху
сумата н кредита”. Видно е от заключението на вещото лице, че с уговорената в договора
неустойка в размер на 3 844,66 лева, кредитът се оскъпява със 192,33 %.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните
правни изводи:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е налице сключен договор за кредит с посоченото в него съдържание.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването
на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. "скрита
възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия срок /двудневен/ за
изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката –
2
осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на
безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение
на задължението. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването
му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се
състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови
области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27. 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав
на СЕС. Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера
на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,
тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Така с тези изисквания се
въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения
фиксиран процент от 62,8 %, т.е. са над максимално допустимия петкратен размер,
определен в чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 2000 лева, а сумата,
претендирана като неустойка е в размер на 3 835,56 лева , което се равнява на почти двапъти
главницата. От заключението на вещото лице се установява, че с посочената неустойка,
кредитът се оскъпява със 192,23 %. Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК,
тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл.19, ал.4 ЗП С оглед посоченото по-горе, следва да
се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с
3
чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем - чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 т.10 ЗПК. В този смисъл е
Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС – Монтана, Решение №
216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС – Монтана, Определение № 445 от
19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по
ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023
г. на ОС – Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС –
Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС – Монтана.
Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
във вр. с чл.26 ЗЗД, като основателна, следва да бъде уважена.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
общ размер от 250,00 лева (50,00 лева – държавна такса и 200,00 лева – депозит за вещо
лице) – разноски по делото.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от 08.03.2024
година, сключен между С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: М. и К., ******, със седалище и
адрес на управление: ***
ОСЪЖДА К., ******, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С.
И. Г., ЕГН **********, с адрес: М. сумата от 250,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4