№ 603
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430201197 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0938-001258 от 22.04.2025г. на
Началник Група към ОДМВР Плевен, Сектор „ПП“, с което на П. П. Г. с ЕГН ********** от
гр. Плевен са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3/три/ месеца; 2.) на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30,00
лева; 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева и 4.)
на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева за извършени на 05.04.2025г. на
ПП-3, км. 111+269 по посока гр. София нарушения по чл. 103 от ЗДвП, по чл. 6, т.1 от ЗДвП,
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си – адв. Т. К. от
ПлАК е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани оплаквания, според които
жалбоподателят не е автор на нарушенията за които е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника са – адв. Т.
К., която поддържа изложените в жалбата възражения и моли съда да постанови решение, с
1
което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-0938-001258 от
22.04.2025г. на Началник Група към ОДМВР Плевен, Сектор „ПП“.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседнаие. В придружаващото
административно-наказателната преписка писмо е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2025 година около 15:25 часа на ПП-3, км. 111+269 (пътно кръстовище за
село Горни Дъбник и с. Крушовица) полицейските служители – актосъставителят Д. Б. Д. и
свидетелят Л. И. Ц. изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт. В момента, в който свидетелят Ц. приключвал проверката на автомобил с водач –
свидетелят Р.А. И., свидетелят Б. забелязал движещия се в посочения пътен участък по
посока гр. София лек автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на К.Н.Х.), управляван от
жалбоподателя П. Г. и му подал разбираем сигнал за спиране със стоп-палка по образец С-8
при наличието на прав пътен участък, дневна светлина и идеална видимост с указание къде
следва да спре за извършване на проверка. Жалбоподателят не се съобразил с така
подадения му от униформения служител сигнал, а продължил управлението на автомобила,
като предприел маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил без да съобрази
поведението си с наличието на пътна маркировка М2 с цел да осуети спиране за контрол. С
оглед демонстрираното поведение от страна на жалбоподателя като возач на посоченото
МПС същият бил последван от актосъставителя Д. със служебен автомобил „***“ с рег №
*** с подадени звуков и светлинен сигнал и спрян на ул. „***“ в с. Горни Дъбник,
непосредствено след напускане на трасето но ПП-3 в района на км. 112+339. Последвало е
извършване на проверка на водача, при която контролните органи констатирали, че същият
не носи СУМПС, а управляваното от него МПС не било преминало годишен технически
преглед към момента на проверката.
Констатациите на проверяващите са отразени в съставения от актосъставителя Д. Б.
Д. АУАН №3373402/05.04.2025г., в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл.
103 от ЗДвП, по чл. 6, т.1 от ЗДвП, по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Изложената в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбаподателя са наложениследните
административни наказания: 1.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на
100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца; 2.) на
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30,00 лева; 3.) на основание чл. 183,
2
ал.1, т.1, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева и 4.) на основание чл. 185 от ЗДвП
– глоба в размер на 20,00 лева.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен анализ на ангажираните в ходан апроведеното съдебно следствие гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя Д. Б. Д. и свидетеля Л. И. Ц., чиито показания
съдът приема с доверие като обективни, последователни, ясни, непротиворечиви и
убедителни. Актосъставителят Д. и свидетелят Ц. възпроизвеждат свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Двамата посочват, че на
посочените дата и час видели движещия се по ПП-3, км. 111+269 (пътно кръстовище за село
Горни Дъбник и с. Крушовица) лек автомобил „***“ с рег. № ***. Единодушно твърдят, че
пътният участък бил прав, видимостта ясна при хубаво време и че въпреки подадения и
възприет сигнал със стоп – палка по образец да спре на посоченото място от страна на
актосъставителя Б., същият продължил движението си като ускорил скоростта и изпреварил
друг автомобил, пресичайки пътна маркировка М1. Възпроизвеждат свои преки и
непосредствени впечатления, според които автомобилът бил последван от свидетеля Б.
посредством служебния автомобил „***“ с пуснати звуков и светлинен сигнал и след
спирането му била извършена проверка на водача, а именно на жалбоподателя П. П. Г., при
която било установено и че същият не носи свидетелства за управление на МПС, а
управляваното от него МПС не било преминало годишен технически преглед. Съдът отчете,
че показанията на тези свидетели са правдиви и обективни доколкото двамата са
изпълнявали служебните си задължения и вниманието им е било насочено конкретно към
осъществяване на контрол по автомобилния транспорт и не са налице каквито и да било
основания да се направи предположение за проява от тяхна страна на заинтересованост или
предубеденост. В подкрепа на показанията им са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делот опо реда н ачл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: разписка
за връчване на НП, Наказателно постановление №25-0938-001258/22.04.2025г., Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г., Акт за установяване на административно нарушение Серия GA
3373402/05.04.2025г., Справка за нарушител/водач към доказателствата по делото.
Горната фактическа обстановка не се опровергава от разпита на свидетелите Г.Р. Г. и
Р.А. И., които са съответно баща и приятел на жалбоподателя и в известна степен
показанията им може да се считат повлияни. Тези свидетели са били пасажер в
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство и водач на друг лек автомобил,
което предполага, че тяхното внимание не е било съсредоточено към възприемане на
фактите от значение за делото и поради това не може да се приеме, че същите са изцяло
обективни.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя обяснения като отчете, че същите освен
доказателствено средство са и средство за защита и след като прецени същите
самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал
намери, че са израз единствено на предприетата защитна теза.
При тази установеност на фактите съдът намира, че жалбоподателят е автор на
3
нарушението по чл. 103 от ЗдВП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водача на
ППС при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно, като са посочени две
хипотези на мястото на спиране - в най - дясната част на платното за движение или на
посоченото от контролния орган място и да изпълнява неговите указания. За извършеното
нарушение на чл. 103 от ЗДвП административно-наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, в редакцията й към датата на извършване на нарушението, предвижда
наказание "глоба" в размер от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като е санкционирал нарушението съобразно
санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя са
наложени наказания "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца, които наказания са съобразени със сравнително високата степен на обществена
опасност на нарушителя по аргумчент на приобщената по делото справка за нарушител –
водач, от която е видно, че жалбоподателят като водач на МПС е склонен към извършване на
нарушения по ЗДвП, доколкото в рамките на период от 3 години спрямо същия са влезли в
сила осем броя наказателни постановления и 40 броя фишове за осъществени нарушения по
ЗДвП. Така определените и наложени наказания съответстват на тежестта на извършеното
нарушение, обществената опасност на дееца и са способни да постигнат целите на
наказанието, установен в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед установената поделото фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил и състава на административното нарушение по чл. 6, т.1 от
ЗДвП, тъй като на 05.04.2025г. при изпреварване не съобразил поведението си с пътната
маркировка. Приложимата санкционна разпоредба, отразена в чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП
предвижда административно наказание – глоба в размер на 30,00 лева, което напълно
съответства на наложеното на жалбоподателя.
При горната установеност на фактите, съдът приема за установено по несъмнен
начин, че на 05.04.2025 година, жалбоподателят Г. е осъществил и състава на нарушението
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗдВП (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.), която
правна норма установява задължение за водачите на моторно превозно средство да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.
Санкционна разпоредба за това по вид нарушение се съдържа в разпоредбата на чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която в редакцията си към момента на извършване на нарушението
предвижда административно наказание глоба в размер на 10,00 лева, каквото именно по вид
и размер е наложено на жалбоподателя.
От установената по делото фактическа обстановка се установява, че управляваното
от жалбоподателя моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***“ с рег. №***,
собственост на К.Н.Х. не е било преминало задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност, съгласно изискването на чл. 147, ал.1 от ЗДвП към момента
на проверката. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП съдържа изискване: регистрираните
4
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 181 т. 1 предл. първо от ЗДвП, е предвидена административно-
наказателна отговорност на собственика или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Т.е. тъй
като в сочената като нарушена нормативна разпоредба (чл. 147, ал. 1 от ЗДвП ) не е
регламентирано чие е задължението за представяне на МПС на технически преглед,
последното следва да се изведе от изискването на санкционната разпоредба на чл. 181 т. 1 от
ЗДвП, а именно на собственика на МПС или конкретно длъжностно лице. Управляваният от
жалбоподателя Г. автомобил не е негова собственост, а и административно-наказващият
орган не е представил доказателства, че той има статут на "длъжностно лице", поради което
жалбоподателят не е наказателно отговорен за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
доколкото в закона не е възведено като нарушение управлението на ППС, което не е
представено на годишен технически преглед, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 185
от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно в тази му част.
Съдът не констатира в хода на проведеното административно-наказателно
производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения, които да са съществени и
поради това да обуславят отмяната на обжалваното наказателно постановление. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото
съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения и на осн.чл. 63 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 25-
0938-001258 от 22.04.2025г. на Началник Група към ОДМВР Плевен, Сектор „ПП“ В
ЧАСТТА, в която на П. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на
100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца; 2.) на
5
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30,00 лева и 3.) на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева за извършени на 05.04.2025г. на
ПП-3, км. 111+269 по посока гр. София нарушения по чл. 103 от ЗДвП, по чл. 6, т.1 от ЗДвП
и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 25-0938-
001258 от 22.04.2025г. на Началник Група към ОДМВР Плевен, Сектор „ПП“ В ЧАСТТА, в
която на П. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за извършено на 05.04.2025г. на
ПП-3, км. 111+269 по посока гр. София нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6