№ 20028
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20251110106994 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 40304/05.02.2025 г. от П. Б. П., ЕГН ********** с
адрес в гр. София, кв. Д, ул. „П“ № 21, със съдебен адрес в гр. София, ул. „А“ № 10-Б, чрез адвокат
Г. Г., против П на Р България, с адрес в гр. София, бул. „В“ № 2, с която е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № .... от 2020 г. на СРС, НО, 147
състав и ВНОХД № ..../2023 г. на СГС, НО, ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. (датата на
влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищецът било образувано досъдебно
производство № 1110/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. ..../2015 г. на СРП, за извършен на
20.09.2015 г. опит за грабеж в съучастие с неустановено по делото лице. С постановление от
30.01.2017 г. ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем, като със същото постановление
била взета и мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 02.03.2017 г. досъдебното
производство било частично прекратено, като на 20.09.2017 г. с постановление за привличане на
обвиняем му било повдигнато ново обвинение. Излагат се твърдения, че 20.02.2020 г. СРП внесла
обвинителен акт в съда, като срещу П. Б. П. било образувано нох. д. № ..../2020 г. по описа на СРС,
147 състав.
С присъда от 26.01.2023 г. ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, като с
решение от 14.03.2024 г. въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда. Вследствие на
образуваното наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди, а именно: страх
да не бъде осъден без да е виновен, срам и унижение, гняв и мъка, безсъние и раздразнителност. В
исковата молба се сочи, че когато се повдигнел въпроса за развитието на воденото наказателно
производство, ищецът ставал избухлив. Загубил желание за комуникация, което довело и до загуба
на желание да продължи висшето си образование по специалност Право в НБУ. Сочи, че негативно
се е отразила продължителността на воденото производство – 8 години. С оглед на тези
обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът П на Р България да
бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000
лева, поради повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно
със законната лихва 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
1
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявените искове. Сочи, че твърдените от ищеца вреди не са доказани, както и че не е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между тях и процесното наказателно
производство по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Излага, че срещу П. Б. П. са водени множество
наказателни производства. С оглед на това е изразено становище, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди са във връзка с всички наказателни производства. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като изключително завишен, неотговарящ на вида, характера и
интензитета на упражнената принуда. Изложено е също, че по отношение на продължителността на
производството в съдебната му фаза не е отговорен, тъй като няма ръководни функции в тази фаза.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено НОХД № ..../2020 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, ведно с
ВНОХД № ..../2023 г. на СГС. От същите се установява, че по отношение на ищеца е било
образувано и водено досъдебно производство на 28.03.2016 г. за това, че на 20.09.2015 г. около 03.06
часа в гр. София направил опит да проникне в чуждо жилище в кв. Д, ул. Лагадина № 3, като
деянието е извършено нощем и опитът е останал недовършен от независещи от дееца причини –
престъпление по чл.170, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.18, ал. 1 от НК.
На 13.10.2015 г. са снети обяснения от ищеца, съставен му е и Протокол за предупреждение
по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР. След извършване на процесуално-следствени действия и събиране на
доказателства, на 20.09.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем и спрямо него е взета мярка
за неотклонение „Подписка“. Приложена е справка за съдимост, от която е видно, че към 10.06.2016
г. лицето е било неосъждано. Обвинителният акт срещу ищеца е внесен от Районна прокуратура –
гр. София в СРС на 24.02.2020 г. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 03.09.2020 г.
Съдебното производство пред първата инстанция е било разгледано и приключило в 12 открити
съдебни заседания, като присъда е постановена на 26.01.2023 г. и с нея ищецът е бил признат за
невиновен в повдигнатото му обвинение.
На 27.01.2023 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като е образувано ВНОХД №
..../2023 г. на СГС. С Определение от 10.07.2023 г. делото е било насрочено в открито съдебно
заседание на 29.09.2023 г. Предвид командироване на съдията-докладчик от СГС в АСГ, делото е
било преразпределено и е пренасрочено за 08.12.2023 г. На посочената дата делото е било отложено
за 19.02.2024 г. Делото е обявено за решаване в същото съдебно заседание, като е постановено
решение, с което е потвърдена оправдателната присъда. Решението е постановено на 14.03.2024 г.,
като е влязло в сила на посочената дата като необжалваемо.
Ответникът е представил справка относно приключени наказателни производства срещу
ищеца, от която е видно, че същият е с наложени административни наказания за извършена кражба
на 24.08.2014 г., и на 26.02.2015 г.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца Росица Делчева Б.а, която обяснява,
че живее в едно домакинство със сина си. Разказва, че до 2016 година ищецът имал приятелка и
следвал, но наказателното производство променило живота му и на цялото му семейство. За
периода от 7-8 години, през които продължило наказателното производство, ищецът се променил
много, станал избухлив, спрял да учи, не можела да го накара да направи нищо. Почти нямал
приятели. Споделя, че ищецът бил обвинен от най-добрите им съседи, с които били приятели, че е
направил опит да нахлуе в дома им и оттогава семействата не си говорели и се разминавали като
непознати. Ищецът прекъснал следването си, не го е възобновил и не работел по време на
наказателния процес.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
При така предявените искове и направени твърдения в тежест на ищеца е да докаже 1)
описаните в исковата молба действия и/или бездействия на прокурор от СРП; 2) описаните вреди и
техния размер; 3) причинна връзка между деянието и твърдените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3, предл. 1-во от ЗОДОВ държавата отговаря за
2
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В процесния случай по отношение на ищеца е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
– образуваното наказателно производство е приключило с оправдателен съдебен акт.
Отговорността на държавата възниква с влизане в сила на решението.
Претърпените неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитания свидетел
относно неблагоприятните последици по отношение на ищеца. Предвид това, че свидетелят е бил
адвокат на ищеца по наказателните производства, образувани и водени срещу него в съдебна фаза,
същият е пряк и непосредствен свидетел как ищецът е възприел повдигнатото му обвинение,
поддържането му пред съдилищата на три инстанции. Следва да се има предвид, че самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е
подложено на ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по
себе си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу България
(съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от
10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05).
Твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания, като
ищецът се променил драстично, престанал да учи висшето си образование, преустановил
отношенията си с приятелката си, останал почти без приятели и загубил желание да прави каквото
и да е, не работел и не учел. Станал избухлив. Това са последиците, които е претърпял ищеца,
установени чрез гласните доказателства, събрани по делото. В частта относно какви страдания са
преживели близките на ищеца съдът не следва да обсъжда показанията, тъй като се касае за иск за
обезщетение за лично претърпени вреди, а не такива на други лица, макар и близки. Съдът счита,
че не са ангажирани доказателства, че ищецът е изпитвал страх да не бъде осъден без да е виновен,
срам и унижение, гняв и мъка, безсъние. Безспорно е обаче, че повдигането на обвинение за деяние,
за чието извършване впоследствие лицето е било оправдано, влияе негативно на психиката на
всеки човек, независимо от обстоятелствата. Следва обаче да се има предвид и факта, че ищецът е
неосъждан, а от представената справка от СРП се установява, че образуваните срещу него
заявителски материали са приключили или с налагане на административно наказание или с
прекратяване, поради липса на данни за извършено престъпление или за разкриване на деятеля.
С оглед установяване на иска за неимуществени вреди по основание и като взе предвид
периода на наказателното производство, вида на процесуалната принуда по отношение на ищеца,
по отношение на който е взета мярка за неотклонение с най-нисък интензитет на принуда, а именно
„подписка“, последиците спрямо лицето, касаещи причинените неимуществени вреди, изразяващи
се в посочените по-горе обстоятелства, като съобрази, че наказателното производство е
продължило повече от седем години, съдът намира, че обезщетение от 15 000 лв. е справедливо и е
съобразено с критериите на чл.52 от ЗЗД. Съдът определя този размер за обезщетение с оглед
липсата на установени последици за здравословното състояние на ищеца, като от друга страна
зачита промяната, която безвъзвратно е настъпила в личния, професионалния и социалния живот на
лицето. Преустановяването на следването на висшето образование, прекратяването на личните
отношения с приятелката му, както и загубата на приятелски отношения, липсата на желание да
работи и учи, както и промяната в характера, са факти и обстоятелства, пряко свързани с
3
продължителното наказателно преследване, по време на което ищецът се е явявал лично, когато е
бил призован от разследващите органи, от П и на две съдебни инстанции. Ето защо, съдът счита, че
сумата от 15000 лв. е достатъчна за репариране на неимуществените вреди, причинени на ищеца от
повдигнатото му незаконно обвинение. Над този размер искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв. Следва да се присъди и лихвата за забава върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 14.03.2024 г.
По разноските: При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. На ищеца
следва да му бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 7.50 лв., съразмерно
на уважената част от исковете, а за адвокатски хонорар, претендиран в размер на 2200 лв., заплатен
изцяло, видно от представените доказателства. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, предвид това, че същият е в минимален
размер по Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Съразмерно на
уважената част от иска на ищеца следва да се присъди за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение сумата от 1650 лв.
Ответникът не е представляван от юрисконсулт или адвокат, не са ангажирани
доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се присъждат.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П на РБ, гр. София, бул. „В” № 2, представлявана от Борислав Сарафов да
заплати на П. Б. П., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв. Д, ул. „П“ № 21, със съдебен адрес в
гр. София, ул. „А“ № 10-Б, чрез адвокат Г. Г., сумата от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), ведно
със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата – обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № .... от
2020 г. на СРС, НО, 147 състав и ВНОХД № ..../2023 г. на СГС, НО за извършен на 20.09.2015 г.
опит за грабеж в съучастие с неустановено по делото лице., на основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ
и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 5000 лв. над уважената част от 15000 лв. до
пълния претендиран размер от 20000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П на РБ, гр. София, бул. „В” № 2, представлявана от Борислав Сарафов да
заплати на П. Б. П., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв. Д, ул. „П“ № 21, сумата от 1657.50 лв.
(хиляда шестстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки), за разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4