№ 297
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. А.
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253100601088 по описа за 2025 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 154/22 г.
на Районния съд в гр. Провадия, първи наказателен състав, постановена на
25.02.2025 г., с която подсъдимите А. Я. А. и Я. А. Я. са били признати за
виновни и осъдени по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като по реда на чл.78А
от НК са били освободени от наказателна отговорност с налагане на
административни наказания „Глоба“ в размер от по 1 500 лева, като са били
оправдана по възведените им обвинения по чл.325 ал.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП с който се
иска осъждане на подсъдимите по първоначално възведените им обвинения и
отмяна на приложението на чл.78А от НК. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция прокурорът поддържа частично протеста в частта му на
искане за осъждане по чл.325 ал.1 от НК.
Подадена е и въззивна жалба от частният обвинител Д. Н. И., чрез
повереника си адв. Г. К. от АК Варна с която се иска завишаване на размера
на наложената санкция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като се акцентира на множеството причинени телесни
увреждания у доверителя му.
Защитата на подсъдимите в лицето на адв. Д. Н. от АК – Варна пледира
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимите А. и Я. в правото си на лична защита се солидаризират с
изложеното от защитника им като в последната си дума молят за
справедливост и да бъдат оправдани.
1
Окръжният съд намира, че искането за отмяна на присъдата е
неоснователно, но са налице основания за частичното и изменение.
В хода на първоинстанционното производство по реда и със средствата
предвидени в НПК са установени следните релевантни за делото факти :
Подсъдимият А. Я. А. живеел в **********. Към 01.04.2021г. спрямо
него се водели две наказателни производства - по НОХД № 121/2018 г. по
описа на ОС Варна, с присъда влязла в сила на 06.07.2021 г. и по НДЧХ №
343/19г. на ПРС с присъда влязла в сила на 10.11.2021г.
Подсъдимият Я. А. Я. син на А. също живеел в ********** и спрямо
него се водели също две наказателни производства – по НДЧХ № 343/19г. на
ПРС с присъда влязла в сила на 10.11.2021г. където бил подсъдим заедно с
баща си и НДЧХ № 411/19г. по описа на ПРС с присъда влязла в сила на
24.11.2021г..
Частният обвинител Д. Н. И. живеел в с. T. и от години имал
междуличностни конфликти с подсъдимите А. и Я..
На 01.04.2021 г. И. бил в имота си, който използвал за отглеждане на
зеленчуци, намиращ се в края на с. T.. Имотът се намирал в близост до дома на
св. Тодорка Божкова. Около 15,30-16,00 часа св. И. заключвал вратата на
имота, когато видял към него да се приближава подс. Я. Я. с автомобила си
„Джип“ модел „Чероки“ с peг. № ******. В същият момент към И. се
приближавал с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № В
0595 НС и бащата на подс. Я. подс. А. А.. Когато подсъдимите А. и Я.
стигнали до имота на св. И., спрели автомобилите си и слезли от тях. Подс. Я.
държал дървен сап с дължина 63 см. и приблизителна ширина 4,5 на 3 см., а
подс. А. държал дървен кол, след което се приближили до св. И.. Тогава
започнали да нанасят множество удари на св. И., съответно подс. Я. с
дървения сап и с юмруци, а подс. А. с дървения кол и юмруци, които удари
попадали по гърба, по ръцете, по краката, по тялото, по главата и по лицето на
И.. Докато му нанасяли ударите, св. И. попитал подсъдимите защо го удрят, а
подс. А. му отвърнал, че им е омръзнало от него и продължили да го бият. От
нанесените му удари И. паднал на земята и тогава подс. А. скочил върху
гръдния му кош, а подс. Я. продължил да му нанася удари. Докато бил върху
св. И. подс. А. му казал „Ти нас не ни познаваш! Не ни е страх от нищо, нито
от полиция, нито от нищо“. След това подсъдимите А. и Я. преустановили
действията си спрямо И., качили се в автомобилите си и си тръгнали.
От заключението на назначените Съдебномедицински експертизи
защитени от вещите лица в съдебно заседание и кредитирани от
първостепенния съд, се установява, че вследствие на нанесените му удари
частния обвинител И. е получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 НК, изразяваща се във оток и кръвонасядане на клепачите със затваряне
на лявото око, оток и кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно-
контузна рана на лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на
горната устна, кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност
на гръдния кош, страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен
оток и палпаторна болезненост, оток и ожулване в тилна област на главата,
оток и кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на
лявата колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство
2
на здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена като е
кредитирал показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – Д. Н.
И., С. А. Г., Т.С.Б., П.Р.П., Д.М.Д. и Д.а С.ова С.ова, заключението по
назначената в досъдебната фаза съдебно медицинска експертиза на
пострадалия и изготвената такава в хода на съдебното следствие, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
ВОС намира изложената от първостепенния съд фактическа обстановка
за доказана по безсъмнен начин и изведена след детайлен анализ на
доказателствената съвкупност. Съмнение относно авторството на деянието и
неговите съставомерни последици у въззивния съд не съществуват.
ПРС е приел, че подсъдимите А. Я. А. и Я. А. Я. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК.
Тук следва да се обсъди обосновано ли е оправдаването на подсъдимите
за престъпление по чл.325 ал.1 от НК и прилагане на по-леко наказуемата
норма на чл.130 ал.1 от НК.
Основно възражение посочено в протеста и доразвито в съдебно
заседание, че наличието на личен мотив не изключва хулиганските действия, а
и публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението
хулиганство.
В случая безспорно е установено, че двамата подсъдими са били с
ангажирана наказателна отговорност по дела с пострадал частният обвинител
Д. И. и мотиви у тях да му отмъстят са били в изобилие. Наред с това е била
налична предварителна подготовка да се извърши престъплението –
подсъдимите са се снабдили със средства за извършването му – дървен сап и
дървен кол и след слизане от автомобилите си веднага са започнали да бият
пострадалия.
Всички тези действия сочат за предварително взето решение в
последствие осъществено за нанасяне на телесна повреда на частният
обвинител, а не за извършване на действия грубо нарушаващи обществения
ред в с.T. общ.Провадия, още повече, че в имота на И. и в близост до него не са
се намирали хора, които биха могли да възприемат поведението им. Безспорно
престъплението хулиганство би могло да се извърши и с евентуален умисъл,
но в случая е наличен пряк умисъл към извършване на престъпление срещу
телесната неприкосновеност на пострадалия и наказателната отговорност на
подсъдимите следва да бъде реализирана по реда на Глава Втора от НК
„Престъпления срещу личността“.
С оглед на установените факти и наличието на непровокирана от
поведението на пострадалия агресия би могло да се обсъди приложение на
нормата на чл.131 ал.1 т.12 от НК за наличие на причинена лека телесна
повреда по хулигански подбуди, но доколкото санкцията се явява по-тежка от
тази по чл.325 ал.1 от НК тя не би могла да бъде приложена от въззивния съд.
Затова и извода на ПРС за оправдаване на подсъдимите за престъпление
по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и осъждането им по чл.130 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден, а
протеста на прокуратурата оставен без уважение.
3
По наказанията :
За да освободи подсъдимите от наказателна отговорност и да им наложи
административни наказания ПРС е счел, че са налице предпоставките на
чл.78А от НК доколкото подсъдимите към датата на инкриминираното им
деяние са били неосъждани и наказанията спрямо тях по други наказателни
производства са влезли в сила в последствие.
ВОС не споделя този извод. Към датата на извършване на деянието –
01.04.2021г. спрямо подсъдимите А. и Я. са били налични по две
неприключили наказателни производства – налице е била реална съвкупност
от престъпления и доколкото се касае за множество налична е била пречката
по чл.78А ал.7 от НК изключваща приложението на цитираната законова
норма.
Понятието множество престъпления е детайно изяснен в Тълкувателно
решение № 2/21.10.2021г. па т.д. №2/2010г. на ОСНК на ВКС на РБ и
безспорно в случая сме изправени пред такава хипотеза. Независимо от факта,
че в случая са налице различни наказателни производства отрицателната
предпоставка по чл.78А ал.7 от НК не е ограничена до броя на наказателните
производства които следва да бъдат взети предвид, а цитираната правна норма
препраща към правната уредба на Раздел 4 от Глава втора на общата част на
НК, чието съдържание е изяснено в горецитираното Тълкувателно решение.
Очевидно е, че идеята на законодателя въвеждайки ограничението на чл.78А
ал.7 от НК е да се ограничат неограничени по брой деяния по които деецът да
бъде освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административни наказания, каквато възможност бе налична до измененията
приети в ДВ бр.75/2006г.
Доколкото има депозиран протест и жалба от частното обвинение за
въззивния съдебен състав няма пречка да отстрани пропуска на
първоинстанционния съд по реда на чл.337 ал.2 от НК чрез изменение на
първоинстанционната присъда, като се отмени освобождаването от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и на
подсъдимите се определи съответното наказание по общите правила за
индивидуализация на наказанието. В тази насока подробно обсъждане е
налично в Решение № 146/11.10.2018г. по н.д.№ 494/2018г. на ВКС второ н.о.
За да определи вида и размера на наказанията които следва да бъдат
наложени на подсъдимите ВОС отчете по отношение и на двамата подсъдими
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства – последваща съдимост
за деяния с пострадал частният обвинител И., а при А. и осъждане на
длъжностно присвояване, липса на каквото и да било разкаяние и съчувствие
към пострадалия и лоши характеристични данни.
Това води съда до извода че вида на наказанието следва да се определи
като по тежкото по вид предвидено в санкционната норма на чл.130 ал.1 от НК
– „Лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК и отчитайки наличието
единствено на отегчаващи отговорността обстоятелства в размер между
средния и максималния по закон.
По изложените съображения съдът отмери по отношение и над двамата
подсъдими наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца.
4
Доколкото към датата на инкриминираното им деяние подсъдимите не
са били осъждани на „Лишаване от свобода“ и съдът счете, че за постигане на
целите на наказанието не е необходимо изолиране на подсъдимите в местата за
лишаване от свобода, ВОС отложи изпълнение на наказанията по реда на
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2 от НПК,
настоящият съдебен състав на Окръжен съд Варна като въззивна инстанция
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъдата на Районен съд Провадия, първи наказателен
състав, постановена на 25.02.2025 г. по НОХД № 154 по описа на същия съд
за 2022 г., като вместо приложението на чл.78А от НК прилага чл.54 от НК и
налага на подсъдимите наказания както следва :
А. Я. А. с ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
по 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1
от НК се отлага с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Я. А. Я. с ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
по 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1
от НК се отлага с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Осъжда подсъдимите А. Я. А. с ЕГН ********** и Я. А. Я. с ЕГН
********** да заплатят солидарно на частният обвинител Д. Н. И.
ЕГН********** сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева са сторени разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5