Определение по адм. дело №2493/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Н. Ш., украинска гражданка с предоставена временна закрила, действаща в качеството си на майка и законен представител на В. Ш., чрез пълномощника ѝ адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24307 от 24.09.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Агенция за социално подпомагане, издадена от упълномощено лице Д. Й., съгласно Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, и моли съда да я отмени като такава. В жалбата се излага, че Шевчук и детето ѝ са лица с предоставена временна закрила, пристигнали в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, като е представено удостоверение, че детето е записано в българско училище за учебната 2025/2026 г. Навеждат се доводи, че подаденото заявление за отпускане на еднократна помощ по чл. 106, ал. 1 ЗСПД неправилно е било отхвърлено от органа с мотива, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че разпоредбите на Конституцията, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО и Закона за убежището и бежанците гарантират правото на социално подпомагане и недопускане на дискриминация спрямо децата с временна закрила, като ЗУБ следва да се приеме за „друг закон“ по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД, поради което отказът е незаконосъобразен.

Ответникът е представил пълната административна преписка по оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24307/24.09.2025 г., както и писмен отговор, в който изцяло оспорва жалбата като неоснователна. Посочва се, че Н. Ш. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24307/23.09.2025 г., в което е декларирала, че семейството ѝ е с украинско гражданство. Ответникът изложил становище, че според чл. 3 от Закона за семейни помощи за деца право на семейни помощи имат само лицата, изрично изброени в т. 1–5, като в случая приложима е т. 5, която поставя условие чуждите граждани да са постоянно пребиваващи и да има предвидена възможност за получаване на помощите в друг закон или международен договор. Според ответника такъв закон или международен договор, по силата на който граждани на Украйна да имат право на семейни помощи по ЗСПД, не съществува, поради което правилно е отказано отпускането на помощта по чл. 106 ЗСПД. По отношение на искането за присъждане на разноски ответникът счита, че то следва да бъде оставено без уважение поради липса на доказателства за материално затруднение, а при евентуално приемане на такова – да бъде присъден минимален размер на адвокатското възнаграждение съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и ниската фактическа и правна сложност на спора.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна. Подадена е против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес. Оспорването е с искане за отмяната му като незаконосъобразен и необоснован.

Предвид всичко изложено, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, и даване на указания по чл. 163, ал. 3 АПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 15.12.2025г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.

КОНСТИТУИРА страните, както следва:

Жалбоподател – Н. Ш.;

Ответник – началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за него правни последици.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните. Призовките, съобщенията и съдебните книжа, ведно с приложенията към тях, да бъдат изпращани преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, ако страните са регистрирани там. Ако има посочен електронен адрес – да се използва редът по чл. 18а и чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.