№ 1401
гр. Варна, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100501174 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, редовно и своевременно призована. Представлява се от
юрисконсулт Н. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна С. Н. А., редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Юрисконсулт Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно, образувано е по:
въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. от С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. ** срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№
20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ №
**, ет. *, ап. **, че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П.“ № 1, ОД „Земеделие“-Варна, е собственик на поземлен
имот с идентификатор ***.***.*** по КККР на с. З., общ. Варна, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18- 17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
1
изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. З., местност „О.“, с площ
от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *****, съседи: ***.***.***,
***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***, ***.***.***,
придобит на основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, и ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, да
предаде на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, владението
върху гореописания поземлен имот, на основание чл. 108 ЗС; ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Д-р П.“ № 1, ОД „Земеделие“-Варна, сумата от 600 /шестстотин/ лева – обезщетение за
лишаване от ползването на гореописания имот за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
и въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. от Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието и храните, срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по
гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и
храните, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П.“ № 1, ОД „Земеделие“-Варна, срещу С. Н.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл.
109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построените в поземлен имот с
идентификатор ***.***.*** по КККР на с. З., общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда и оранжерия.
Във въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост,
нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Сочи се, че
изводът на съда, че имотът е държавна собственост е необоснован. Държавата твърди, че е
собственик на имота по силата на закона - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Липсват обаче доказателства, че
имотът е бил държавна собственост преди колективизацията на земята, както и да е бил
включен в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Предвид на това не
са били налице основанията за възстановяване на собствеността в полза на Държавата.
Липсват също така доказателства, че процесният имот представлява част от имота,
възстановен с Решение № 864/06.03.2002 г. на Поземлена комисия- Варна. След като имотът
не е държавна собственост не съществуват пречки Д.М.Б. да е придобила по давност правото
на собственост. От показанията на свид. Е.Т. и С.Д. се установява, че Д.М.Б., която е
праводателна ответницата С. А., е упражнявала фактическа власт върху имота в
продължение на повече от 10 години, като владението й е било непрекъснато,
необезпокоявано и явно. Съдът необосновано е кредитирал показанията на свид. П.Й. и П.Х.,
тъй като те нямат преки впечатления за имота преди 2022-2023 г. Като не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението.
2
Въззивника моли съда да бъде отменено обжалваното Решение в посочената част и да
бъдат отхвърлени претенциите на Държавата.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала
становище за неоснователност на въззивната жалба. Противно на твърдяното счита, че от
целия събран по делото доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че
Държавата е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на
закона /чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ/, в евентуалност на надлежно проведена реституционна
процедура. Още преди колективизацията същия е бил държавна собственост, такъв е бил по
времето на социализма, до влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, както и към настоящият момент. Процесният имот не е бил собственост
на физическо лице, както преди колективизацията, така и през целият период след това и
към момента на предявяване на иска, и като такъв е собственост на Държавата.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона, остават държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на
собственост върху земите по чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от Държавата става по силата на закона.
Съдът изцяло е съобразил приложимите правни норми. Прави се анализ на събраните по
делото доказателства. Към момента на възстановяване на собствеността, процесният имот е
бил земеделска земя (нива) - част от Държавен поземлен фонд. И щом като оспореният имот
е включен в Държавен поземлен фонд, то на основание чл.24, ал. 7 от ЗСПЗЗ придобиването
му по давност е изключено. Дори и да приемем, че по отношение на имотът е приложима
само предвидената в чл.86 от ЗС норма и действалата до 31.05.1996 г. забрана за
придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с
§1, ал.1 от ЗД на ЗС мораториум, за Д.М.Б. (праводател на ответника) не е изтекъл
изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Поддържат твърденията си
в молба вх.№ 52010/26.06.2024 г., че е налице абсолютна симулация, съответно нищожност
на договора за покупко- продажба, сключен между Д.Б. и С. А.. По иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а във ВЖ не са
изложени каквито и да е доводи за отмяна на съдебния акт. Моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба на другата страна, като бъде потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната част.
Във въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. се сочи, че обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на
материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Първоинстанционното
решение е постановено в противоречие със задължителните разрешения, дадени в т.3 от
Тълкувателно решение №4/2015 от 06.11.2017г. по тълк.дело.№4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Първоинстанционният съд, макар и да се е позовал на същото, го е тълкувал превратно,
откъслечно, само отделни негови части и/или го е приложил неправилно. Цитира съдебна
практика. Незаконната постройка в имота на ищеца, безспорно се явява пречка както за
ползването на земята под сградата, така и за бъдещото застрояване в имота от самия ищец и
да ползва в пълен обем правото си на собственост, тъй като той ще трябва да се съобразява с
3
нея и/или евентуално да я събори, като направи разходи за това, които не следва да са в
негова тежест, тъй като не той, а ответникът макар и да не е изградил постройката поддържа
това състояние в имота, собственост на ищеца. Като е приел обратното PC-Варна е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а вместо него да се уважи
предявения иск по чл.109 от ЗС.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала
становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението в тази част е правилно, тъй
като е обосновано и не са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на
другата страна, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
Юрисконсулт Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Оспорвам въззивната жалба, подадена от С. А.. Поддържам изцяло изразеното
становище в отговора по тази жалба.
Поддържаме и становището, изразено в подадената от нас въззивна жалба. Оспорваме
отговора, подаден от насрещната страна.
Адв. П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Доверителката ми поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения и
оспорва жалбата на Държавата.
Юрисконсулт Д.: Нямам доказателствени искания. Представили сме списък с
разноски.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Не правя
възражение за прекомерност.
Юрисконсулт Д.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на колегата.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото, представените от процесуалните представители на страните
списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Юрисконсулт Д.: Поддържам въззивната жалба, подадена от Държавата, чрез
Министъра на земеделието и храните.
Оспорвам въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
Оспорвам отговора, подаден от насрещната страна.
Поддържам отговора, който сме подали по въззивната жалба, подадена от С. А..
За процесуална икономия, поддържам вече изразените становища. Моля за решение в
този смисъл.
Моля за присъждане на разноски.
Адв. П.: Моля да уважите жалбата на доверителката ми и да отмените решението в
тези части, като присъдите направените по делото разноски.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд по отношение на иска по
чл. 109 от ЗС.
Изложил съм подробни съображения във въззивната жалба. Искът по чл. 108 от ЗС по
отношение на моята доверителка е неоснователен, тъй като към момента на постановяване
на решението същата не упражнява фактическа власт върху имота. От доказателствата по
делото се установява, че фактическа власт върху имота от 28.12.2023 г. упражнява третото
лице С.Д.Б., който е закупил процесния имот от нея. Районният съд обаче е приел, че
предаването на фактическата власт не било основание да се отхвърли иска. Няма как да се
уважи иска, след като С. А. вече не упражнява фактическа власт.
Считам, че по делото липсват категорични доказателства, че Държавата е собственик
на имота, на осн. чл. 24 от ЗСПЗЗ. В този смисъл съм изложил подробни съображения.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че Д.М.Б. е придобила
по давност правото на собственост върху процесния имот.
Правилен е извода на съда, че наличието на незаконна постройка, не пречи на ищеца,
в случая Държавата, ако приемете, че този иск е основателен, да упражнява правото на
собственост върху поземления имот.
С оглед на горното, моля да постановите Вашето решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:37 часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6