№ 258
гр. Благоевград , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500146 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Съдът е сезиран с частна жалба на „Б.Д...“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление гр. С., район „Об.“, ул. „М.“ № 19, представлявано от Д.Д.М. и
Ю.Б.Г., подадена срещу определение № 9328 от 26.10.2020 г., постановено по
гражданско дело № 343 от 2020 г. на РСП, с което, на основание чл. 77 от
ГПК, банката е осъдена да внесе в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 1094,13 лв., представляваща дължащата се за образуването на
делото държавна такса. В жалбата се твърди, че след като производството е
прекратено с влязло в сила определение, държавната такса за образуването му
вече не се дължи. Депозирането на нередовната искова молба не породило
извършването на процесуални действия, а оттеглянето й довело до
прекратяване на делото. Съдът не можел да събира такси след прекратяването
на съдопроизводството. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Жалбата е редовна и допустима, но се явява неоснователна.
Оплакванията на жалбоподателя не намират опора в закона и съдебната
практика.
Съдът служебно следи за изпълнението на финансовото задължение за
внасяне на държавна такса. Затова пропускът това задължение да бъде
1
своевременно присъдено и събрано не обуславя недопустимост на съдебния
акт, с който страната се осъжда да го заплати след завършване на делото
/Определение № 329 от 10.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2020 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Д.Д./.
Нормата на чл. 77 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Ако страната
по делото остане задължена за държавна такса, съдът не само има право, но е
и длъжен да я събере принудително от задължената страна, което във времево
отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото,
така и след приключване на същото, в рамките на давностния срок
/Определение № 422 от 10.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3298/2020 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Л.А., и Определение № 527 от 16.10.2020 г. на ВКС
по т. д. № 192/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията И.П./.
Основанието за внасянето на държавната такса е отправянето на искане до
съда за защита на права чрез провеждане на съдебно производство. То не е
обвързано с очакван от вносителя правен резултат или с извършването на
определено действие от страна на съда. Държавната такса не представлява
цена, която страната да заплати само ако получи услугата, която желае, т. е.
съдебен акт за уважаване на заявената претенция /Определение № 126 от
15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Св.К./.
В конкретния казус наистина районният съд е пропуснал да определи и
събере държавната такса още при образуването на делото, както разпорежда
законът, но все пак го е сторил преди изтичането на давностния срок за
погасяване на това публичноправно вземане. Обстоятелството, че съдът е
направил това след влизането в сила на определението за прекратяване на
производството поради оттеглянето на исковете от страна на банката, е
ирелевантно. Няма никаква пречка да се прекрати дело по нередовна искова
молба, противно на поддържаното от жалбоподателя. Причината за самото
прекратяване на съдебния процес – оттегляне на иска, отказ от иска или
постигане на съдебна спогодба – също не се отразява на задължението за
внасяне на държавна такса, като последната продължава да си се дължи на
общо основание.
В крайна сметка трябва да се заключи, че РСП е действал правилно, макар и с
2
немалко закъснение във времево отношение.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
В този ред на мисли съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Б.Д...“ АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Об.“, ул. „М.“ № 19,
представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г., подадена срещу определение № 9328 от
26.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 343 от 2020 г. на РСП.
На банката да се връчи копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от нея в едноседмичен срок, считано от връчването, пред ВКС, с
частна касационна жалба, подадена чрез ОСБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3