Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
гр. Габрово, 02.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 30 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 73 от 12.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56/2019 г. по описа на Дряновския районен съд, са
отхвърлени предявените искове от Г.Т.С.,***, против Р.Х.С.,***, с правно основание чл. 109
ЗС за премахване на сграда с идентификатор *** със
застроена площ 55 кв. м., едноетажна, с предназначение:
хангар, депо, гараж, намираща се в поземлен
имот с идентификатор ***, новообразуван
от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, с площ от 1071 кв. м., при граници и съседи ПИ с идентификатори:
***, ***, ***, ***, ***, ***, като неоснователен и недоказан, както и
такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от
4000 лв., частично от 17 200 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на поземлен имот с идентификатор ***, новообразуван от парцел I, от кв.
122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, за
периода 19.01.2014 г. до 19.01.2019 г., като
неоснователен. С решението Г. С. е осъден да заплати на Р. С. разноските по
делото.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Г. С., чрез адв. Е. П., в която се твърди, че
същото е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът необосновано
е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС.
При липса на каквито и да е други доказателства, съдът е приел, че сградата е
построена 1985 г. - устно заявено от свидетеля М., син на ответницата, въпреки
че същото противоречи на представената по делото скици № 151/30.03.1995 г. и № 429/01.08.2008 г. По одобрените и
действащи градоустройствени планове на гр. Д., няма отразена сграда - гараж,
собственост на ответницата, а има отразен канал за миене на автомобили.
Незаконосъобразно съдът е кредитирал показанията на заинтересования свидетел -
син на ответницата, които противоречат на представените писмени доказателства.
Освен, че е обосновал решението си с тях, съдът е игнорирал твърдяното от
ответницата в отговора на исковата молба, че гаражът е построен 1991 г.
Неправилно съдът е приел представеното удостоверение за търпимост на процесната
постройка без да изследва служебно въпроса за наличието на условия за
признаване на статута на търпимост на строежа и дали е бил допустим от градоустройствена
гледна точка и на второ място дали отговаря на "правилата и
нормативите". Удостоверението за търпимост не узаконява строежа, а
издаването му по същността си е административна процедура за удостоверяване на
факт с правно значение, а не индивидуален административен акт. Същото се издава
от главния архитект на общината въз основа на заявление , към което се изисква
и нотариално заверена декларация за съгласие на заинтересованите съседи -
оригинал, като ищецът никога не е бил
информиран за постъпки от страна на ответницата за искане за снабдяване с
такова удостоверение, въпреки, че същият не е съсед, а собственик на имота, в
който се намира сградата. Когато в производство по чл. 109 от ЗС се представи
удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, то не може да послужи като
безусловно основание за запазване на строежа и съответно отхвърляне на иска,
тъй като когато е налице спор дали строежа е действително търпим и дали той
представлява пречка за упражняване правото на
собственост на ищеца, съдът следва да провери констатациите за това удостоверение.
Твърди се, че неправилно съдът е взел решението си именно въз основа на
представеното удостоверение, за което се излагат подборни мотиви.
Жалбоподателят се позовава на многобройна съдебна практика в подкрепа на
твърденията си. По предявения иск по чл. 59 от ЗЗД се излагат твърдения за
неправилност на решението и в тази му част. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Р. С., чрез адв. И. С., в който се заема становище
за неоснователност на въззивната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли,
да се остави без уважение жалбата и се претендират разноските по делото.
В проведеното открито заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Е. П., поддържа жалба.
Ответницата я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. И. С.. Страните
претендират разноските.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Дряновският районен съд е бил сезиран
с обективно кумулативно съединени искове от Г.С. предявени против Р.С., като е
поискано от съда да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да
преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищеца като
премахване сграда с идентификатор *** със застроена площ 55 кв. м.,
едноетажна, с предназначение: гараж,
намираща се в поземлен имот с идентификатор
***, новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, собственост
на ищеца, както и да се осъди същата да му заплати на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 4000
лв., частично от 17 200 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване на поземлен
имот с идентификатор ***,
новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, за периода 19.01.2014
г. до 19.01.2019 г. В исковата молба е изложено, че процесният гараж е
незаконен строеж, който е купен от ответницата с постановление за възлагане от
АДВ, като видно от акта, имотът е възложен без земята и без отстъпено право на
строеж и същият се намира в имота на ищеца. Той също не бил учредявал право на
строеж на ответницата за гаража. Видно било от скица № 151 от
30.03.1995 г., по тогава действащия план на гр. Д. в кв. 122 сега ПИ с
идентификатор ***, че гараж не
съществува, а има изградена автомивка, т.е. канал за миене на автомобили.
Следователно съществуващата в имота процесна сграда - гараж не съществува. Това било видно и от
скица № 429/01.08.2008 г. От това следвало, че съществуващата в имота сграда е
незаконно построена, липсват изискуемите се строителни разрешение и др. книжа
за изграждането й, както и за въвеждането й в експлоатация. В резултат на
неправомерните действия - държейки в собствения му имот сграда, която е
незаконна, ответницата пречи на ищеца като собственик на земята да използва имота си
така, както счита че е целесъобразно и същата била пречка по пътя към имота му.
Твърди, че е изпратил нотариална покана до ответницата за заплащане на
обезщетение за неправомерното ползване на земята му. В допълнителна молба
уточнява, че периодът за който претендира обезщетение на осн. чл. 59 от ЗЗД е
петгодишен, считано от 19.01.2014 г.
В депозирания отговор ответницата не оспорва
твърдението, че е закупила от АДВ процесния гараж, като същият й е възложен без
земята и без отстъпено право на строеж и е с идентификатор ***, намиращ в ПИ с идентификатор
***. Твърди, че гаражът е построен през 1991 г. от общинска фирма "З."
ЕООД, която вече е ликвидирана. Оспорва твърденията на ищеца, че сградата е
незаконна и че пречи на ищеца да осъществи достъп до имота си. Освен това,
въпреки, че в акта на ищеца не е посочено наличието на гаража, той винаги е
знаел за съществуването му, тъй като е присъствал на въвода й във владение.
Твърди, че не извършва действия, с което да ограничава правото на собственост
на ищеца. Оспорва и иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като не било налице имуществено разместване, т.е. имуществото на ищеца
не е намаляло, нито нейното се е увеличило.
За да остави без уважение предявения иск с
пр. осн. чл. 109 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че единствено било
доказано по делото, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор
*** в гр. Д., като в него попада сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, който е собственост на
ответницата. Не били налице обаче останалите
предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като се установило, че
процесната сграда е построена през 1985 г., а от издаденото удостоверение за
търпимост от Община Д. е прието, че сградата е търпим строеж по смисъла на § 16
от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, а ищецът не е оспорил удостоверението
при представянето му. Не било установено и че сградата пречи на ищеца да
упражни правото си на собственост върху имота и в частност, че препятства
достъпа му до него, тъй като от южната му страна имало път, покрай сградата на
ответницата. Доколкото не се установило, че ответницата държи неправомерно
сграда в имота на ищеца, съдът е отхвърли и предявения иск с пр. осн. чл. 59 от
ЗС.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От постановление
за възлагане на недвижим № *** издадено по изп. дело № 492/2002 г. по описа на
АДВ- Р., се установява, че на въззиваемата Р.Х.С. е възложен гараж със застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен
обем от 208,53 куб. м. Същият е възложен без земята и без отстъпено право на строеж, находящ се в гр. Д., ул. "Х. М.
№ **, УПИ I кв.122, отреден за ПИ 1207 по плана на гр. Д., с площ на ПИ 1207
по кадастрален план 8640,20 кв. м. За ПИ 1207 е отреден УПИ V от кв. 122 с площ от 10104,44 кв. м., при граници:
улица, Община Д.; ПИ 2027, индивидуално застрояване на община Д.. С
протокол за въвод във владение № ***
ответницата е въведена във владение на имота от
публичния изпълнител, като е отстранен досегашният владелец „З." ЕООД.
Въводът е извършен в присъствието на двама свидетели, един от които е бил въззивникът
Г.Т.С..
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 15, дело № 2/2013 г. на
нотариус А. А., с район на действие ДРС, рег. № 442 на НК, на 16.01.2013
г. се установява, че въззивникът Г.Т.С.
е закупил поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716, новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № 26, с площ от 1071 кв. м., при
граници и съседи ПИ с идентификатори:
***, ***, ***, ***,
***, ***, в който се намира процесната сграда. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 332, том II, рег. № 1827, дело № 197/2013
г. на нотариус А. А., с район на действие ДРС, рег. № 442 на НК, на 16.12.2013
г. ищецът е закупил другата, построена в този имот сграда - складова база, склад с идентификатор
***, със
застроена площ 255 кв. м.
От
представени нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти № 226, том
II, рег. № 1199, дело № 173/2010 г. и № 179, том I, рег. № 1278, дело №
154/2018 г. е видно, че "ДЖИ
ТИ ЕС-ТЕХ" ЕООД, с управител и
едноличен собственик на капитала ищецът Г.Т.С., е закупило поземлен
имот с идентификатор ***,
както и 15/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** – местен път
и още 14,33/100 идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 639 кв. м., с начин на
трайно ползване – местен път, който е съседен на поземлен имот с идентификатор
***.
В представената
по делото скица № 151 от 30.03.1995 г. на парцел І в кв. 122 по плана на гр. Д.
на ДТП "З." е видно, че на същата няма отразена сграда гараж, а само
автомивка, като в представената скица № 429/01.08.2008 г. за УПИ І от кв. 122 по
кадастралния план на гр. Д. одобрен със заповед № 300-4-20/21.11.2008 г. на ИД
на АК- София и регулационинят план на гр. Д. одобрен със заповед №
193/18.07.1998г. на ПИК на ОбНС- Д., по отношение на имота на ДТП "З."
е отразен автоканал, а в изброените към скицата 17 бр. сгради, гараж не е отразен.
От
представената скица на поземлен имот № 15-793406/30.10.2018 г. на СГКК –
Габрово, се установява, че към момента имотът, в който се намира процесната
сграда, е поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1071
кв. м., със съседи ПИ с идентификатори:
***, ***, ***, ***,
***, ***. Според скицата от 2018 г. в имота попадат следните сгради: процесната
сграда с идентификатор *** със застроена площ 55 кв. м.,
едноетажна, с предназначение: хангар,
депо, гараж; сграда с идентификатор
*** със застроена
площ 255 кв. м., едноетажна, с
предназначение складова база, склад и сграда с идентификатор *** със застроена площ 9 кв. м., с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
От
представените скици на СГКК – Г. № 15-230961/16.04.2018 г. и №
15-53764/24.01.2019 г. на поземлен имот с идентификатор
***, се установява, че същият е с площ от 639 кв. м., с
начин на трайно ползване – местен път и от него има достъп до поземлен имот с идентификатор
***, който свършва до процесната сграда с идентификатор
*** - собственост
на ищеца, както и до
поземлен имот с идентификатор ***, собственост на "ДЖИ ТИ ЕС-ТЕХ" ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала
ищецът Г.Т.С..
В проведеното съдебно заседание пред първата инстанция, по
искане на ответницата е допуснат като свидетел - нейният син, за установяване
историята на сградата, нейното построяване и какъв е бил достъпа до имота на
ищеца в момента и в миналото.
В показанията си св. М.С.А., син на ответницата, твърди, че
процесната сграда е била собственост на предприятие “З.” и ответницата я закупила на търг през 2008 г.
Други лица също закупили сгради, собственост на предприятие “З.”, като земята
върху която били построени тези сгради била реституирана на собствениците. Когато ответницата закупила процесната сграда достъпът
до нея и до имота, в който се намирала, се осъществявал по път от
южната страна, сега представляващ поземлен
имот с идентификатор 23947.501.9725 – местен път, който свършвал
непосредствено до гаража, в югоизточната част на имота. Отстрани имало тротоар,
по който се стигало до вътрешната част на имота. На север имотът граничи с
река. През 2009 г. в северната част на имота, на границата му с реката, била
издигната дига. След като ищецът закупил имота през 2013 г., вкарал трактор
през тази дига, изравнил земята в имота, насял дръвчета, издигнал оранжерия, а
в североизточната част на имота направил зеленчукова градина, като осъществявал
достъп до имота от пътя, който ползвала и ответницата за достъп до процесната
сграда. На запад имотът граничи с път за гр. Т., който продължава с мост над
реката. Ищецът разчистил западната граница на имота, издигнал телена ограда и в
момента от западната граница няма достъп до имота. Свидетелства, че съдените
имоти са собственост на фирмата на ищеца и той сам затворил, с построяването на
сгради в тях, съществуващия между тези имоти тротоар и ограничил достъпа си до
собствения си процесен имот с идентификатор ***.
Свидетелят в
показанията си твърди, че след като
ответницата закупила процесната сграда, потърсила строителната ѝ
документация, но открила само документи за конструкцията ѝ, без
разрешение за строеж. Сградата била построена като гараж през 1985 г., когато
предприятие “З.” закупило служебен лек автомобил “Л.”, във връзка с поддържането
му.
В проведеното съдебно
заседание, по делото е представено и прието удостоверение за търпимост изх. №
ОБА 3-27-4/17.06.2019 г. (неправилно посочено в обжалваното решение с година
2017 г.) , издадено от Община Д., тъй
като същото било издадено след подаване на отговора на ответницата.
От същото е
видно, че главният архитект на Община Д. е удостоверил, във връзка със
заявление от ответницата с вх. № ОБА 3-27-4/29.05.2019 г. и след направена
справка в наличните в Общината документи за строеж е прието, че едноетажна
сграда - гараж, със ЗП - 55кв. м. сграда с идентификатор ***,
построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, за който
е отреден УПИ II от кв. 122 по регулационния план на гр. Дряново, с административен адрес гр. Д., ул. „Х.С." № ** Г, са налице условията за
приложимост на № 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както следва: постановление за
възлагане на недвижим имот № ***., вписан № 125, т. І, вх. рег.
№ 56308.07.2008 г. в АВ- СВ - гр. Д.; скица № 15-793406/30.10.2018 г.;
нотариално заверена декларация с рег. № *** за годината на построяване на
сградата; конструктивно становище. Удостоверено е, че за сградата няма
строителни книжа, но е била допустима по действащите подробни устройствени
планове и нормативите, действали по време на построяването й, поради
което сградата
е търпим строеж не подлежи
на премахване или забрана, като ползването ѝ може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
От представена
нотариална покана от ищеца до ответницата, връчена ѝ на 13.05.2013 г., се
установява, че ищецът е претендирал, като собственик на ПИ с
идентификатор *** по КК на гр. Д., в който ответницата притежава постройка с
идентификатор ***, без право на строеж, която стои в имота без негово съгласие,
като заема площ от общо 58,80 кв. м., че ответницата реално го е лишила да
ползва тази част от имота си и у претендирал обезщетение за ползването на имота
му в размер на 294 лв. месечно, считано от 16.01.2013 г., като е поканил
ответницата в срок до 20.05.2013 г. да му заплати дължимата до този момент сума
за наем, възлизаща на 1 327,74 лв. От представения отговор на
нотариалната покана, се установява, че ответницата е посочила, че не е възпрепятствала ищеца да ползва имота си, като
при закупуването му е знаел, че същият е обременен с тежест - наличие на чужд
недвижим имот и е възразила срещу претенцията за заплащане на наем, тъй като
между страните не е сключван договор за наем.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
От правна страна настоящият състав на съда намира следното:
По иска с пр. осн. чл. 109 от ЗС, съдът намира, че за да
бъде уважен същият следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за
упражняване правото на собственост от ищеца в пълен обем.
В ТР № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълк. д. № 4/2015
на ОСГК на ВКС, е прието в мотивите на т. 3, че ако действията на ответника са
основателни няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС и ищецът следва да
докаже, че ответникът осъществява неоснователно въздействие (действие или бездействие)
и същото създава пречки по големи от обикновените за използването на собствения
му имот. Прието е, че когато естеството на нарушението е такова, че е ясно, че
пречи на собственика да упражни правото си в пълен обем - например, когато се твърди
в исковата молба, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултата на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот,
то е налице такова неоснователно въздействие, тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представяла пречка за собственика да упражнява правото си.
В конкретния случай, ищецът оспорва, че намиращата се сграда
в собствения му имот пречи да упражни изцяло правото си а собственост, тъй като
същата е и незаконно построена, той не е учредил право на ползване, нито друго
вещно право, което да дава право на ответницата да я държи там, като в тежест
на ответницата е да докаже, че сградата е със статут на суперфициарна собственост
и собственикът на земята не може да иска премахването й.
Безспорно е установено по делото, че въззивникът от 2013 г.
е собственик на процесния имот с идентификатор ***,
новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, в който няма спор, че се намира процесния гараж
на ответницата с идентификатор ***. Не се спори, че
имотът на ищеца е бил част от имота на ДТП "З.". Не е спорно и че
ответницата е придобила собствеността върху процесния гаража, в хода на
изпълнително производство с длъжник "З." ООД, въз основа на
постановление за възлагане през 2008 г. от АДВ, като сградата й е продадена без
земята и правото на строеж.
Безспорно се установява, че за процесния
гараж на ответницата няма строителни книжа, видно от св.
показания на св. А., а и такова твърдение няма в отговора на исковата молба. В
отговора на исковата молба ответницата твърди, че гаражът е построен през 1991
г., а свидетелят А. свидетелства, че същият е построен през 1985 г., което
противоречи на представените писмени доказателства от ищеца, а именно скици № 151/30.03.1995 г. и №
429/01.08.2008 г., в които няма отразен гараж, а има автомивка, респ.
автоканал, като същите не се оспорват от ответницата. Следва
да се отчете и обстоятелството, че свидетелят А. е син на ответницата и е
заинтересован от изхода на делото, т.е. неговите показания за годината на
построяване на процесния имот, не могат да бъдат кредитирани с доверие от съда.
Установяването на годината на построяване на
процесната сграда е пряко свързано с представеното удостоверение за търпимост
по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, което подлежи на самостоятелно проверка
от решаващият съд, тъй като същото представлява удостоверяване на факти, които
не обвързват съда, а същият има задължение самостоятелно да ги изследва. Удостоверението
за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената
допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес и
когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират
неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. В производството по чл. 109 ЗС
удостоверението за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ не е безусловно основание
за запазване на търпимия строеж, съответно за отхвърляне на негаторния иск.
След като има спор дали сградата е законна, а от там и търпима и дали
представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца,
гражданският съд следва да провери констатациите на това удостоверение.
Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи
на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с
изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или
с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към
вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не
може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от
незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. В този смисъл е
последователната практика на ВКС обективирана в решение № 401 от 21.07.2009 г.
по гр.д. № 2770/08 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр. д.
№ 1081/2011 г. на ВКС, І ГО, решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. д. №
4880/2013 г. на І ГО на ВКС и др. След като не се установява по безспорен начин
годината на построяване на обекта, не може да се приеме, че представеното
удостоверение за търпимост отразява, че процесният гараж е отговарял на
строителните правила и норми към момента на изграждането му.
От гореизложеното
следва, че наведените възражения във вр. с предявеният иск с пр. осн. чл. 109
от ЗС във въззивната жалба са основателни. Неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил искът по чл. 109 от ЗС приемайки, че същият попада в попада в
хипотезата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, тъй като е построен през 1985 г., само въз
основа на свидетелските показания на св. А., които не кореспондира с останалите
събрани доказателства по делото.
Обжалваното решение в частта, в което е отхвърлен искът по
чл. 109 от ЗС следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се
уважи искът.
По предявения иск с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД настоящият състав
на съда намира, че въпреки дадените изрични указания на първоинстанционният
съд, ищецът не е доказал да е изпълнен фактическия състав на предявения иск,
както и не е представил доказателства за
размера на претендираното обезщетение. Поради изложеното решението в тази
му обжалвана част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, решението в
частта за разноските следва да бъде отменено, като на ответницата се присъдят
800 лв. разноски за двете инстанции на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, а в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноските за държавна такса за иска по чл. 109 от ЗС за двете
инстанции в размер на 184 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции в размер на 1 075 лв. или общо разноски за двете инстанции в размер
на 1 259 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 73 от 12.11.2019 г.
постановено по гр. д. № 56/2019 г. от Дряновския районен съд, с което е
отхвърлен предявения иск от Г.Т.С.,***, против Р.Х.С.,***, с правно основание чл. 109
ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Р.Х.С., с ЕГН **********,***, на осн. чл. 109 от ЗС, да премахне сграда с идентификатор *** със застроена площ 55 кв. м., едноетажна, с предназначение: хангар, депо, гараж,
намираща се в поземлен имот с идентификатор
***, новообразуван от парцел I, от кв. 122 по плана на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. „Х.М." № **, с площ от 1071 кв. м., при
граници и съседи ПИ с идентификатори:
***, ***, ***, ***,
***, *** собственост на Г.Т.С., с ЕГН **********,***.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 73 от 12.11.2019 г. постановено по гр. д. № 56/2019 г. от Дряновския районен
съд в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение № 73 от 12.11.2019 г.
постановено по гр. д. № 56/2019 г. от Дряновския районен съд в частта за
разноските, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г.Т.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на Р.Х.С., с ЕГН **********,***, сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева) - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Х.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 1 259 лв. (хиляда двеста петдесет и девет
лв.), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.