№ 197
гр. Разград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
П. П. Колева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания „Лев ИНС" АД, гр.София,
подадена чрез пълномощник против решение №541/07.08.2025г., постановено по гр.дело
№707/2025г. по описа на РРС, с което жалбоподателя - ответник е осъден да заплати на ищеца
Агенция "Пътна инфраструктура" чрез Областно пътно управление – Разград сумата 524, 76 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при управление
на МПС – л. а. "Мерцедес" застрахован при този застраховател, дължими на основание сключена
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2025 г. до окончателното й заплащане, както и лихва за забава за периода от 18.01.2024 г. до
10.04.2025 г. , както и разноски , съобразно уважената част от иска.
В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като
със същото се ангажирала отговорността на застрахователя за заплащане на допълнителни СМР по
доставка и монтаж на пътни принадлежности, които не попадали в обхвата на полицата.Позовава се
и на грешки в количествено-стойностната сметка, представена от ищеца по делото и твърди
причинена щета в размер на 641,54 лв. вече заплатена от него.Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на ищцовата претенция в цялост.
Насрещната по въззивната жалба страна е депозирала отговор на същата, като я намира за
неоснователна.
Страните не правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана в процеса
страна, ответник в първоинстанционното производство срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
В проведеното по делото открито съд.заседание пред въззивната инстанция страните не се
представляват.
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:
1
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез
Областно пътно управление – Разград с ЕИК 0006950890152 против „Застрахователна компания
Лев ИНС”АД с ЕИК *********, гр.София за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
524,76 лв., представляваща неизплатена част дължима главница за причинени от автомобил,
застрахован при ответника имуществени вреди на ищеца, а именно стойността на строително-
ремонтите работи по доставка и монтаж на пътни принадлежности, както следва: нов пътен знак
Б2 и стоманено стълбче към него.Перетндира се и сумата 99,89 лв. като мораторна лихва върху
посочената вече главница, изчислена за периода от 27.11.2023 г. до 11.04.2025 г., както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.Заявено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Изложени са твърдения в исковата молба ,че на 27.11.2023 г. на път I-2 „Русе — Разград —
Шумен при км. 71+545 (кръстовище ул. „Л. Каравелов“ в гр. Разград) настъпило пътно-
транспортно произшествие, като водача на л.а. „Мерцедес“ с рама № WDB9702571L432395 и peг.
№ ***, Х. И. М. нарушил правилата за движение ,поради движение несъобразена с пътните
условия скорост, загубил контрол над автомобила, се блъснал с него и увредил непоправимо пътен
знак Б2 в дясно на пътното платно. По този начин на ищеца били причинени по непредпазливост
имуществени вреди, изразяващи се в необходимостта от подмяна на пътен знак Б2 и стоманено
стълбче към него, които в същността си представлявали пътни принадлежности по смисъла на §1 т.
4 от ДР на Закона за пътищата, а път I-2, където настъпило описаното ПТП, бил републикански,
изключителна държавна собственост и се управлявал от Агенция „Пътна инфраструктура”,
респективно от Областно пътно управление - Разград като специализирано звено на агенцията.ПТП
било установено на място от мл. автоконтрольор Д. А. при СПП при ОД МВР Разград, за което
последният съставил Протокол за ПТП № 1813100 от 27.11.2023 г., а на виновния водач бил , чийто
автомобил бил застрахован при ответника съставен съответен АУАН. Ищецът съставил
количествено-стойностна сметка, касаеща причинените вреди и стойността в пълен обем на
тяхното възстановяване, включваща не само тази на знака и стълбчето към него , но и на
необходимите строително-ремонти работи, чрез които да бъдат доставени и инсталирани на място
нов пътен знак Б2 и стьлбчето към него.Общата стойност на същите била 1 166,30 лв. и била
изчислена на база КСС, представляваща неразделна част от Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет: Производство, доставка и монтаж на пътни знаци с постоянни и променливи
размери на вертикална сигнализация на републиканските пътища по обособени позиции на
територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП за обособена
позиция 2-северен централен район.
След настъпване на застрахователното събитие в съответствие с изискванията на КЗ ищеца
подал до ответника уведомление за щета на 15.01.2024 г. с изискуемите приложения към него, с
претенция да им бъде изплатено застрахователно обезщетение съобразно стойността на СРР в
размер на 1 166,30 лв. В отговор ответникът не оспорил претенцията им, но въпреки разменената
кореспонденция същият не изпълнил задължението си. Вместо претендираната от ищеца стойност
на щетите, той заплатил единствено и само сума 641,54 лв., значително по-малка от действителния
размер на причинените щети.Претендира се и мораторна лихва за забава върху неплатената
доброволно част в размер на 99.98 лв. за посочения по-горе период, преди завеждане на исковата
молба.
Ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен с отговора на исковата молба,
възразявайки, че е обезщетил ищеца за причинените при процесното ПТП вреди в пълен обем и
заплатената от него вече сума в размер от 641,54 лева с начислено ДДС, покривала напълно същите
представляващи действителната стойност на нови пътен знак и стълбче към него.Заявил е, че е
налице неправилно изчисление на размера на щетата от страна на ищеца и ССР, необходими за
подмяна на стария пътен знак и стълбчето към него не се покривали от застраховката.
В случая фактическата обстановка по делото, свързано с настъпилото на 27.11.2023г.ПТП с
причинени имуществени вреди за ищеца, техния вид и брой, съставения АУАН на водача и
наличието на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил,
отправената до ответника покана и частично плащане е правилно и безспорно установено с оглед
на писмените доказателства по делото от районния съд и спор между страните по тези въпроси
няма.Безспорно е и сключването на договор за обществена поръчка от страна на ищеца, в който са
посочени единични цени на знаци и стълбчета при линеен метър, а не за единица бройка.
Предвид оспорването от страна на ответника на ищцовата претенция по основание и размер
2
пред РС е изслушана и назначена оценъчна експертиза, вещото лице по която е заключило, че
общият размер на щетата за ищеца, включващ производство, доставка и монтаж на пътен знак със
съответни размери и характеристики и стоманено стълбче и свързаните с подмяната на
повредените такива при ПТП, заедно с присъщите разходи възлиза общо на 1 166,30 лв., какъвто е
бил размера и на претенцията на ищеца към ответника. Вещото лице е посочило ,че стойността на
ремонтно-възстановителните работи на увредения вследствие на ПТП от 27.11.2021 г. пътен знак
Б2, не може да бъде определена извън рамките на Договор № РД-37-65/02.10.2023 г. за обществена
поръчка, независимо от пазарната конюнктура.Тази стойност е определена въз основа на
количествено-стойностна сметка, изготвена съгласно ценовото предложение към този договор, като
възлиза на 1 166,30 лв. с включен ДДС и следва да се счита за пазарна, тъй като е постигната чрез
търг за възлагане на обществена поръчка, за който то сочи, че е безспорен пазарен инструмент.
Заключението не е било оспорено от ответника при неговото представяне пред районния съд и
съответно защитата му, поради което правилно е кредитирано.
Този съд счита ,че от правна страна с оглед възраженията във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Предявен е пряк иск от увреденото лице за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за
съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в изрично
предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. В своята практика ВКС
трайно приема, че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на
действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена
застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането (В този смисъл – решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 667/2008 г., І т. о, ТК, решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ТК., ІІ т. о. на
ВКС и мн. други).
Неоснователно се явява възражението за допусната от ищеца грешка при изчисляване
размера на вредата , подлежаща на обезщетяване.Такава грешка според този съд не е допусната,
предвид и заключението по назначената пред РРС експертиза по която вещото лице е заключило
,че стойността на ремонтно-възстановителните работи на увредения , вследствие на ПТП от
27.11.2023г. възлиза на обща сума в размер на 1 166,30 лева.
Цената на видовете работи е съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за
"Доставка и монтаж на ограничителни системи по републикански пътища на територията на
Северен централен район, по области и класове: АМ, 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, включващ областите
Велико Търново, Габрово, Разград , Русе и Силистра, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата от 02.10.2023 г. с възложител Агенция "П. и. " и изпълнител Обединение
"Знаци Север“.
Стойността на щетата е в размер на 1 166,30 лв., с включен ДДС е действителната стойност
на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта към момента на осъществяване
на застрахователното събитие. От тази стойност следва да се приспадне доброволно заплатената
част от 641,54 лв. или искът се явява основателен и доказан до предявения размер от 524,76 лв. В
съответствие с уважаването на главния иск следва да се приеме за основателен и акцесорния за
присъждане на обезщетение за забава в размера, приет и уважен от районния съд, предвид липсата
на жалба в тази част, а именно 88,60 лв., дължима за периода 18.01.2024г. – 10.04.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Тъй като настоящият спор е търговски, я обективно съединените
искове са с цена под 20 000 лв. всеки един от тях, решението на въззивния съд се явява окончателно
и няма да подлежи на касационно обжалване.
3
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № №541/07.08.2025г., постановено по гр.дело №707/2025г. по
описа на РРС в осъдителната му част
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4