ПРОТОКОЛ
№ 586
гр. Смолян, 27.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Наказателно дело
частен характер № 20255440200412 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Частният тъжител В. И. Г., редовно призован, не се явява. Явява се
повереникът му адв. В. П., редовно упълномощена.
Подсъдимият Н. Д. Д., редовно призован, се явява лично и със
служебния си защитник адв. М. Г..
Свидетелят д-р К. С., редовно призован, не се явява. От него е
постъпила молба, че не може да се яви поради служебна ангажираност.
Свидетелят Н. Д., редовно призован, налице.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото по отношение на явилия се свидетел,
имахме и изразихме становище, че следва свидетелите да се разпитат заедно.
Подсъдимият Д.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. П. - Ние не водим свидетели. След запознаване с молбата от д-р С.
доверителят ми изрази желание локаторите да се разпитат в едно съдебно
заседание, тъй като исканите от нас свидетели са д-р С. и д-р С., за които вече
има данни, видно от постъпилата преписка от РЗИ Смолян, че същите са
работили по случая на подсъдимия. Предвид това държим и тримата лекари
да се разпита в едно съдебно заседание, тъй като въпросите ще касаят едни и
същи факти свързани със заболяването и указаната лекарска помощ на
1
подсъдимия. Нямам възражение за разпита на свидетеля Д. в днешно съдебно
заседание.
АДВ. Г. – Също нямаме възражение за разпит на свидетеля Д. в днешно
съдебно заседание. Желаем подсъдимия да даде обяснения, но след разпита на
свидетеля Д..
Съдът докладва постъпилите по делото:
Писмо от РЗИ -Смолян с вх.№ 8260/30.09.2025г. на РС Смолян с
приложена към него преписка по жалби на Н. Д. Д..
Съдът сне самоличността на свидетеля, допуснат по искане на
подсъдимия, както следва:
Н. Д. Д. - *** г., българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, с адрес ****, брат на подсъдимия.
Съдът на основание чл. 119 НПК указа на свидетел възможността да
откаже да свидетелства, поради родствата връзка с подсъдимия.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Отказвам да свидетелствам. Нямам претенции
пътни.
АДВ. П. – Право на свидетеля е да откаже.
АДВ. Г. – Право на свидетеля е да откаже да свидетелства.
Свидетелят Д. напусна съдебната зала.
АДВ. П. – Не възразявам да се приеме преписката, своевременно сме
запознати със съдържанието на същата. Други искания на този етап няма да
сочим, единствено поддържаме искането за следващо съдебно заседание да ни
се даде възможност да водим двамата лекари, работили с подсъдимия по
същия случай.
АДВ. Г. – С оглед да се спази реципрочността очевидно е, че трябва да ни
се даде възможност да ангажираме друг свидетел, на който името и адреса не
може да посочим в момента, като моля да ни се даде възможност или да водим
или да посочим още един свидетел. Доверителят ми желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. – На 06.01.2025 г. около 14,00 часа пристигнах в
МБАЛ „**“ с оплаквания от крака и със силни болки. Първо минах през
кабинета на д-р С. и д-р С., където те ми казаха да пия двойна доза от
лекарствата, които са ми изписали и да си ходя вкъщи. Поради едно
изречение, което д-р С. каза на д-р С. силно се притесних, че те просто не
искат да се занимават с мен и реших да потърся друго лекарско мнение от **
Смолян на първия етаж. Там първо се срещнах със сестра Ж., на която
обясних моя проблем, както и че съм бил при двамата лекари, поради което тя
ми отвърна, че те нямало какво повече да направят в **, тъй като това което се
оплаквам, съм бил при точните хора за моя проблем, образно казано. Не ми
беше казано, че ще бъда прегледан, да изчакам и аз седнах на пейката пред
кабинета. След около половин час чакане, станах свидетел как доста хора
влизат и излизат от спешния кабинет, във видимо несериозно здравословно
състояние. Реших по собствена воля да влезна в кабинета и да се срещна с
2
доктора. След като влезнах в кабинета, отидох при доктор Г., на който обясних
същото, което и на сестрата, че съм със силни болки и оточна подбедрица.
Преди това на пейката пред спешна помощ при кратък разговор с пациент
разбрах, че може да става въпрос за тромб, при което се притесних доста.
След като влезнах при д-р Г., обясних за състоянието си и той ми каза да се
прибирам вкъщи, и че лекарите, при които съм бил са добри и са по
компетентни и от него за решаването на проблема ми. Не ми беше обяснено да
изчакам, че ще бъда прегледан и аз излезнах отново в коридора пред спешна
помощ. В миг на паника се обадих на брат ми и го помолих за съдействие,
като го попитах дали познава някой от болницата да бъда прегледан от лекар
от спешна помощ. След малко ми се обади и каза, че се е свързал със д-р С.,
който наистина дойде след 15 минути пред кабинета. При кратка беседа с него
и при вида на крака ми, г-н С. очевидно се стресна и каза, че трябва да бъда
прегледан задължително. Аз бях прегледан в ** в манипулационна от д-р,
който не познавам, но това не беше д-р Г., този доктор беше заедно със д-р С. в
манипулационната. Един час след този преглед ме закараха в Пловдив с
линейка, където бях приет в УМАБЛ „**“ – съдова хирургия, и където останах
7 дни. В УМБАЛ „**“ ми беше забранено да ставам от леглото въобще и д-р Ч.
ми каза, че случай подобно на моя е завършил фатално, поради това, че
човека, на който му е било предписано да не става от леглото е станал и са го
намерили на следващата сутрин в банята на стаята. Това го казвам, във връзка
със твърдението на д-р Г., че състоянието ми е било маловажно. Тъй като
лечението в болницата според мен не беше пълноценно, аз се обърнах към
друг лекар и друга болница, където ми беше направена операция две седмици
след престоя в УМБАЛ „**“. Представям копие на епикриза от Военна
медицинска академия София. По жалбата на тъжителя искам да оборя една
лъжа за датата, на която аз съм изпратил сигнала до **, в жалбата се казва, че е
6 януари 2025 г., а моята жалба е от 19.01.2025 г., когато е регистрирана в
тяхната системата. Болките ми бяха в дясна подбедрица, в която бях скъсал
мускул две седмици и половина преди 6 януари и по точно на 20.12. 2024 г.
Реших да подам жалбата, защото вярвах, че е много странно предвид моето
състояние, че така небрежно се отнасят към мен и несериозно. Докато стигна в
Пловдив болката беше нетърпима и ако викнете лекар, предпочитах да ми
отрежат крака вместо да търпя тази болка. Прасецът ми беше твърд като
камък, д-р С. се уплаши като ме видя. Признавам, че подадох в електронната
система сигнал. Репликата за която споменах по горе от Д-р С. към д-р С.
беше: „Това май не можем да го оправим“. Денят 06.01.2025 г. беше работен
ден, аз тогава работих на Пампорово и пристигнах от Пампорово в Смолян.
След неволно пускане на крака, получих силна болка и 10 минути след това не
можех да стъпвам на крака си и това ме принуди да дойда в смоляската
болница, като най-близкото лечебно заведение. По принцип за скъсания
мускул ме е лекувал д-р С.. Консултацията с д-р С. стана на вратата на
кабинета му, тъй като с д-р С. се бяха приготвили да си тръгват. Д-р Г. за
първи път го видях на 06.01.2025 г. в кабинета, преди това не съм го срещал.
Репликите на д-р Г. по скоро ми звучаха пренебрежително към моето
състояние и несериозни. Аз съм подал сигнал на 19 януари 2025 г., същия
3
месец, като в периода от 6 януари до 19 януари съм нямал контакти с д-р Г.. С
израза в жалбата, че той се опитал да ме убие се изказах в метафоричен,
образен смисъл. С нея исках да изкажа това, че д-р Г. не се е отнесъл сериозна
към работата си, а по-скоро като вид престъпно пренебрежение към мен. Д-р
С. и д-р С. бяха на един метър от вратата, а аз бях на вратата когато разговарях
с тях. Когато пристигнах при д-р С. той беше сам в кабинета си, но
впоследствие извика д-р С. за консултация, да се консултира за моя случай. Аз
им показах крака и те видяха в какво състояние се намирам. Не бих нарекъл
преглед, защото прегледа при един специалист трябва да трае поне 20 минути,
общо прегледа беше не повече от 5 минути. На д-р Г. също показах крака, но и
при него не бих нарекъл това преглед, защото моята беседа с него продължи
не повече от 2 минути. Не знам дали д-р Г. е разговарял с д-р С. и д-р С., пред
мен не го е правил. Той не ми сне анамнеза. Казах му, че съм със скъсан
мускул преди две седмици и половина , но нещата са се влошили и затова
искам да бъда прегледан от него. Той ми каза, че двамата лекари при които
съм бил са специалисти в областта. Попита ме какви медикаменти са ми
изписали и каза да пия това, което са ми изписали и да си ходя в къщи. При
този първи път, когато бях при него, не съм подписвал амбулаторен лист. Не
знам дали ме отразил в електронната система, защото срещата ни беше 2
минути. Вторият път, когато влезнах в ** с д-р С. незнам кой доктор ме
прегледа. Д-р Г. не присъстваше. Бил е в отделението, защото именно той е
съставил амбулаторния лист, но той лично мен не ме е преглеждал. Него
втория път въобще не съм го виждал. Д-р Г. не ми е мерил кръвно, една сестра
ми мереше кръвното. Това беше втория път и 45 минути изкарах в **.
Съдът счита, че следва да уважи искането на защитата за допускане на
трети свидетел за тях, тъй като свидетеля Д. отказа да свидетелства на
основание чл. 119 НПК. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА трети свидетел при режим на довеждане за подсъдимия в
следващо съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
постъпилите преди съдебно заседание писмени доказателства, а именно
преписка от РЗИ и представената от подсъдимия епикриза от ВМА и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: изпратената с
Писмо от РЗИ -Смолян с вх.№ 8260/30.09.2025г. на РС Смолян преписка по
жалби на Н. Д. Д., а именно Писмо вх. №97-00-2/05.02.2025 г. от
Изпълнителна агенция „**" относно жалби с вх. №96-00-1149/27.12.2024 г.,
№96-00-1149/13.01.2025 г., №96-00-1149/20.01.2025 г., №96-00-1149/27.01.2025
г.; жалба от 25.12.2024г.; имейл от 27.12.2024г. от Н. Д. до деловодство на ИА
“**” за оттегляне на жалба; жалба от 19.01.2025г.; жалба от 19.01.2025г.,
писмо по ел.поща от 24.01.2025г. от Н. Д. до деловодство на ИА “**”;
епикриза на Н. Д. от 13.01.2025г. от Клиника по съдова хирургия; Писмо изх.
№97-00-2-1/12.02.2025 г. до д-р В. Г.; Писмо вх. №97-00-2-2/19.02.2025 г. на
РЗИ-Смолян; Становище вх. №700/18.02.2025 г. от д-р В. Г.; Резултати от
4
лабораторни изследвания от 06.01.2025 г. на Н. Д.; Декларация за
информирано съгласие на пациента относно осъществяване на спешен
вторичен санитарен транспорт на Н. Д.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№000237/06.01.2025 г.; Становище вх. №97-00-2-3/24.02.2025 г. на РЗИ-
Смолян; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №000231/06.01.2025 г.; Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО №000232/06.01.2025 г.; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №000234/06.01.2025 г.; Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО №000235/06.01.2025 г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№000236/06.01.2025 г.; Извадка от електронната система на Мултипрофилно
спешно отделение от 06.01.2025 г.; Правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред на Спешно отделение към МБАЛ „Д-р **" АД гр. Смолян;
Месечен график на лекарите в Спешно отделение за месец януари 2025 г.;
Месечен график на специалистите по здравни грижи и санитари в Спешно
отделение за месец януари 2025 г. Допълнение от д-р В. Г. от 07.03.2025 г.;
Констативен протокол КП-МД-02-28/07.03.2025 г.;Доклад вх. № КД-01-
1/07.03.2025 г.; на РЗИ-Смолян; Писмо изх. 97-00-2-4/11.03.2025 г. до Н. Д. и
ИА “**”, както епикриза от Военна медицинска академия София от 19.02.2025
г.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 08.12.2025 г. –
15,00 часа, за които дата и час, частният тъжител уведомен чрез повереника
си, подсъдимия и адв. Г. уведомени.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 13,30 часа
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5