№ 247
гр. Габрово, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500331 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 54 от 10.02.2025 по гр.д. № 1081/2023 г. по описа на Габровски
районен съд, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на
Р. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 6, че М. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 42, ет. 2, ап. 6 е собственик на 4/6 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 14218.514.472.3.6, по КК и КР на
гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 11.07.2023 г.,
с адрес на имота гр. Габрово, ул. „*****“ № 42, ет.2, ап. 6, самостоятелния обект се намира в
сграда с ид. 14218.514.472.3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
14218.514.472, предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 60,27 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
14218.514.472.3.7, 14218.514.472.3.5, под обекта: 14218.514.472.3.3, над обекта:
14218.514.472.3.9, заедно с таванско помещение № 6, с площ от 7,68 кв.м., заедно с избено
помещение /маза/ №5 с площ от 7,68 кв.м., заедно с 4,197% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот, и на 4/6 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №14218.514.472.3.21 по КК и КР на гр.
Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 11.07.2023 г., с
адрес гр. Габрово, ул."*****" №42, етаж - минус едно, самостоятелния обект се намира на
етаж -1 в сграда с идентификатор № 14218.514.472.3, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № 14218.514.472, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 20,24 кв.м., прилежащи части: 1,178% идеални части от общите части на
1
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 14218.514.472.3.22, 14218.514.472.3.20, под обекта: няма, над
обекта: 14218.514.472.3.1., като е отхвърлил предявения иск в частта, в която се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на повече от 4/6
или 8/12 идеални части от двата имота, до пълния претендирания размер от ¾ или 9/12
идеални части за всеки от тях, като неоснователен и недоказан. Осъдил е М. И. И. да
заплати на Р. С. П., направените разноски в производството по делото в размер от 1 200,00
лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба
от М. И. И., чрез Адвокатско дружество „***** и съдружници“, чрез адвокат Р. Н.. Излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност и молят постановеното решение да
бъде отменено, а предявения иск да се уважи като основателен и доказан, като се признае за
установено спрямо ответника Р. П., че ищеца М. И. е собственик на ¾ ид.ч. от процесите
недвижими имоти. Сочи, че неправилно съдът е приел за доказано, че ищеца е собственик на
4/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти, като за разликата до ¾ ид.ч. иска е неоснователен
и го отхвърля като такъв. Счита, че неправилно съдът се е впуснал в изследване на
основанието на твърдяното от ответника право на собственост, вместо да изследва в цялост
основателността на обема на правото на собственост на ищеца. Сочи, че съдът
противоречиво прима, че успешно проведеният от ответника иск по чл. 56 от ЗН има
действие само между кредитора и длъжника, цитирайки съдебната практика на ВКС в тази
насока и въпреки това прима, че действието на съдебното отменително решение по отмяна
на отказа от наследството на Р.П. обвързва останалите съсобственици и не е уголемил
притежаваните от тях идеални части от наследствените процесни недвижими имоти, след
като в мотивите си приема коренно противоположен извод. Счита, че основният извод, от
който зависи основателността и доказването на обема на притежаваните от ищеца идеални
части от процесите недвижими имоти е в преценката, която следва да се направи от ВКС:
Дали направеният отказ от наследство на Р.П. уголемява дяловете на останалите
съсобственици и невписаното съдебно решение, с което се отменя направеният отказ от
наследства дали има действие спрямо останалите наследници.
С отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна. Излага
хронология на фактите и твърди, че Р. П. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, И. И.
е собственик също на 1/6 ид.ч., а ищецът е собственик на 4/6 ид.ч. от него.
Прехвърлителката по договора за дарение М.К. И.а притежава само 4/6 ид.ч. и горницата
над тях е прехвърлена неправомерно, тъй като И.а не е техен собственик.
Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата
срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.
Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на ¾ ид.ч. от
процесите имоти. Правото си на собственост върху идеалните части удостоверява, че е
придобил по силата на нотариален акт за дарение от М.К. И.а № 164, т. ІІІ, рег. № ***, д. №
***** г. на Нотариус П.К. с район на действие РС- Габрово. По наследство от баща си И. С.
И. ищецът е придобил другата ¼ ид.ч.
Ответникът оспорва, че е ищецът е собственик на ¾ ид.ч. от имотите, като го
признава за такъв до размер на 4/6 ид.ч. от тях. Твърди, че по силата на постановление за
възлагане Р. П. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти.
От съда е безспорно прието по делото, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч или 8/12
2
ид.ч. от процесите имоти, като ответникът оспорва правото му на собственост върху
горницата над тези идеални части, до размера от ¾ ид.ч. или 9/12 ид.ч.
С решението си първоинстанционния съд е приел, че предмет на иска е обема на
правото на собственост на ищеца, което частично му се отрича чрез противопроставеното му
право на собственост на 1/6 ид.ч. от имотите от страна на ответника. Като абсолютно право
то е противопоставимо на всяко лице, включително и на праводателя на ищеца. Приел е, че
поради относителното действие на съдебното решение по чл. 56 от ЗН и чл. 2 от ПВ, същото
не е сред подлежащите на вписване актове. Налице е влязло в сила решение на РС – Габрово
за унищожаване отказа от наследство, извършен от Р.П., което има за последица
законосъобразно насочване на изпълнението върху наследената от нея 1/6 ид.ч. от
процесните имоти, приключило с възлагането й на ответника от ЧСИ по реда на чл. 492 от
ГПК. Приел е, че в следствие на това дяловете са: ищецът е собственик на 2/3 или 4/6 ид.ч.,
прехвърлени му чрез дарение от неговата баба М.К. И.а, баща му собственик на 1/6 ид.ч. от
всеки имот, а ответникът Р. С. П. е собственик също на 1/6 ид.ч. от всеки от двата имота.
С оглед на изложеното съдът е признал за установено по отношение на ищеца, че е
собственик на 4/6 ид.ч. или 8/12 ид.ч. от процесните имоти, като в тази част е уважил
предявения иск и го е отхвърлил за спорните 1/12 ид.ч., представляваща горницата до
пълния предявен размер на правото на собственост върху процесните имоти от ¾ или 9/12
ид.ч. Осъдил е на разноски. Мотивиран така, съдът е произнесъл своя съдебен акт.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
С нотариален акт за собственост върху жилище, строено върху държавно място № 68,
том І, дело № 191 от 1985 г. на Габровски районен съдия, С. И. И. и М.К. И.а са придобили
собствеността на апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*****“ /сега ул.*****/
№ 42, ет. 2, ап. 6, заедно с маза № 5, таванско помещение № 6 и гараж № 2, заедно с
принадлежащите на апартамента и гаража идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавното място, които представляват: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 14218.514.472.3.6, съгласно КК и КР на гр. Габрово,
заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, с площ от 7,68 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗА/ № 5 с площ от 7,68 кв.м., заедно с 4,197 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор № 14218.514.472.3 и правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 14218.514.472 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
14218.514.472.3.21, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ, с площ: 20,24 кв.м.,
прилежащи части: 1,178% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор №
14218.514.472.3 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
14218.514.472.
След смъртта на С. И. на 21.11.2007 г., наследници са: съпругата му М.К. И.а, сина му
И. С. И. и дъщеря му Р.С.П.. Със смъртта на съпруга СИО била прекратена, като съпругата
М.К. И.а към своята ½ ид.ч. прибавила и наследствената 1/6 ид.ч. от съпруга си и станала
собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а И. С. И. и Р.С.П. станали собственици на по 1/6 ид.ч. от
двата самостоятелни обекта.
Наследникът Р.П. е длъжник по изп.д. № 20127340401036 по описа на ЧСИ З. В. и за
погасяване на задълженията си към кредитора, нейната 1/6 ид.ч. била изнесена на публична
продан, която е придобита от ответника Р. П..
С Решение № 401/16.11.2015 г. по гр.дело №1324/2015 г. на РС –Габрово, вписаният
отказ на Р.П. от наследство на баща й С. И. И. е обявен за унищожаем.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, т. ІІІ, рег. №***, дело № *****
г. на Нотариус П.К., бабата на ищеца М.К. И.а прехвърлила на внука си М. И. И. по ¾
идеални части от двата самостоятелни обекта.
3
Прехвърлителката М.К. И.а притежава обаче само 2/3 идеални части, с които може да
се разпорежда. Горницата над 2/3 идеални части е прехвърлена неправомерно, тъй като
прехвърлителката не е техен собственик по мотиви изложени по-горе.
С оглед изложеното първоинстанционният съд приел, че иска е основателен за по 4/6
идеални части от двата самостоятелни обекта и неоснователен за горницата над нея.
По направените възражения във въззивната жалба настоящият състав намира
следното:
Установителният иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши
гражданки спор със сила на присъдено нещо. Спор може да възникне относно всяко
гражданско право, затова установителния иск е допустим относно всякакви граждански
права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва
претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича.
Следователно, за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва
претендирато от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
Ищецът по делото се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за
дарение и наследство, а ответникът с Постановление за възлагане на недвижими имоти от
03.04.2023 г. на ЧСИ Зв. В., което е влязло в сила на 19.04.2023 г.
С нотариалният акт за дарение на недвижим имот, прехвърлителката М.И. е дарила
на преобретателя М. И. ¾ ид.ч. от имотите, като обаче има права само върху 2/3 ид.ч. от тях.
От тук е и разликата в идеалните части, които ищецът притежава, тъй като разлика над 2/3
ид.ч. не е била собственост на баба му към датата на дарението.
Поради унищожаване на извършения отказ от наследство от Р.П., която е сестра на
жалбоподателя, частта от наследството на М. И. не се е уголемила с нейната 1/6 ид.ч., а като
изнесена на публична продан е станала собственост на ответника Р. П..
Унищожаването на отказа от наследство има относително действие само по
отношение на кредитора, който го е поискал и само доколкото е необходимо за
удовлетворяване на неговото вземане, до размера на наследството, предмет на отказа.
Решението за унищожаване на отказа от наследство има действие само в отношенията
между кредитора и длъжника, като защитава кредитора и по отношение на лицата, които се
ползват от него /другите наследници, които са призовани към наследяване или чиито дялове
са уголемени в следствие на отказа/. Целта при провеждането на този иск е да се запази
имуществото на длъжника, като се даде възможност на кредиторите му да се удовлетворят
от него. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС - Определение №
1540/01.04.2024 г. по гр.д. № 1980/2023 г. ІІ г.о., Определение № 80/28.02.2020 г. по гр.д. №
3638/2019 г. І г.о., Решение № 43/15.05.2020 г. по гр.д. № 1761/12019 г. ІІІ г.о.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с горното съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски,
съобразно договор за правна защита и съдействие от 08.05.2025 г. в размер на 1 200,00 лв.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 54 от 10.02.2025 г. по гр.д. № 1081/2023 г. по описа
на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 42, ет. 2, ап.
6 да заплати на Р. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 6 сумата 1
200,00 лв. /хиляда и двеста лева/- адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5