№ 351
гр. гр. Добрич , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Десислава Б. Николова
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500478 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 4163/ 24.06.2021 г.( по
регистратурата на ДРС ), изпратена по куриер на 23.06.2021 г., на В. Г. Г. от град В. срещу
определение № 415 от 3.06.2021 г. на Добричкия районен съд по ч.гр.д.№ 970/2021 г. в
частта, с която обезсилена издадената в производството по член 410 от ГПК заповед за
изпълнение № 118/29.03.2021 г. относно присъдените разноски в общ размер от 325 лева.
В частната жалба се поддържа, че съображенията на заповедния съд относно
пораждането и изискуемостта на вземането, като възникнало от договорно основание,
противоречат на основанието – неоснователно обогатяване , на което заявлението е
подадено и уважено. В алтернатива се поддържа, че предметът на сключения между
страните договор за правна защита и съдействие не включва заплащането от довереника на
каквито и суми и с преценката на заповедния съд, че вземането е от направена от него
разноска , се подменя изразената в договора воля на страните. Иска се след прилагане на
гр.д.№ 2334/2019 г. по описа на ДРС обжалваното определение да се отмени и разноските за
това производство да се присъдят .
В отговор на частната жалба длъжникът Д. Ж. П. от село К. я оспорва като
неоснователна. Като е приел, че вземането е възникнало след поискване, каквото преди
връчването на заповедта на длъжника не отправено и че последният не е дал повод за
предявяването му, заповедният съд е приложил закона точно. Настоява за потвърждаване на
определението и за присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да
иска отмяна на неизгодното за него, прекратяващо развитието на производството и
обжалваемо в съгласие с член 274,ал.1,т.1 от ГПК определение за обезсилване на заповедта
1
по член 410 от ГПК относно разноските. Правото си на частна жалба то е упражнило
редовно в законовия едноседмичен срок ,считан от 16.06.2021 г. и изтекъл на 23.06.2021 г.
В заповедно производство – ч.гр.д .№ 970/2021 г. по описа на ДРС- е издадена в полза
на частния жалбоподател Г. заповед № 118 от 29.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение на Д. Ж. П. в размер от 69,42 лева , съставляваща заплатена от заявителя, но
дължима от П. като ищец по гр.д.№ 2334/2019 г. по описа на ДРС държавна такса за
образуване на исковото производство ,ведно с разноски- 25 лева –държавна такса за
заповедното производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение .
С обжалваното определение заповедният съд се е произнесъл по възражението на длъжника
с вх.№ 1361/7.04.2021 г. (по регистратурата на ДРС ) по член 414а,ал.1 и ал.2 от ГПК с
твърдение за извършено плащане на вземането, ведно с приложено доказателство за него и с
твърдение за недължимост на разноските за производството поради това, че за вземането
длъжникът „ не е получавал покана “, не го е оспорвал и не е уведомен за това „ какво се
случва “ по гр.д.№ 2334/2019 г. и по становище на заявителя в електронна форма , изпратено
на 24.05.2021 г. Обезсилил е заповедта изцяло, като приел, че вземането е от разноска по
изпълнение на договор за поръчка между заявителя като пълномощник – адвокат и
длъжника – като ищец по гр.д.№ 2334/2019 г. , чието заплащане е поискано едва с
връчването на длъжника на заповедта по член 410 от ГПК .
Възражението на длъжника и становището на заявителя са подадени срочно, съответно в
едномесечния срок по член 412,ал.2 от ГПК, считан от 2.04.2021 г. ( дата на връчване на
заповедта на длъжника ) и в тридневния срок по член 414а,ал.3 от ГПК, считан от 20.05.2021
г. и изтекъл на 25.05.2021 г. ( след двата неприсъствени дни на 23.05. и 24.05.2021 г.) .
Заповедният съд е дължал произнасяне по допустимото възражение по член 414а ,ал.2 от
ГПК срещу заповедта относно разноските , но не чрез безусловното й обезсилване ( само в
случая по член 414а,ал.4 ,изр.1 от ГПК при неподадено в срок становище ) , а с оглед
извършеното от заявителя в срок оспорване на възражението .
Изложеното в становището на заявителя, че е адвокат - „ адвокат Г. “ и като пълномощник
на длъжника по гр.д.№ 2334/2019 г. по описа на ДРС е получил препис от постановен по
делото акт за разноските сочи, че дадената от съда правна квалификацията на заявеното
вземане - по член 285 от ЗЗД - е правилна. Посочената от заявителя правна квалификация не
обвързва, а и в издадената заповед вземането не е индивидуализирано по друг начин, освен
чрез посочване на правопораждащите го факти.
Щом страните : заявителят – като довереник, адвокат и длъжникът като доверител и ищец в
посоченото по – горе производство - са били обвързани от договор за правна защита и
съдействие, отношенията по заплащане на разноската следва да се уредят от посоченото
правило, вместо от правилото на член 59 от ЗЗД . Наличното, изискано от заповедния съд
гр.д.№ 2334/2019 г. по описа на ДРС , потвърждава това правно положение между страните.
2
Правните действия, които довереникът ще извърши по изпълнение на поръчката , могат да
не бъдат детайлно описани в договора за поръчка. Дали съставляват изпълнение на
поръчката се преценява с оглед конкретните факти. Плащането от довереника на
държавната такса, дължима от доверителя за образуване на делото, по което дължи да
осъществява процесуално представителство, е свързано с изпълнението на поръчката и
вземането за нейното възстановяване възниква след поискване- член 285 от ЗЗД . Няма
правно значение дали доверителят е известен за други извършени по делото процесуални
действия ( например, за прекратяването на делото от съда и за осъждането му за разноски ) .
Достатъчно е заявителят да е поискал от него да му заплати разхода за държавната такса. В
становището заявителят не твърди, че отправил такова искане преди заповедта .
Следователно вземането – предмет на същата – е възникнало след издаването й, длъжникът
не е дал повод за заявяването му в заповедното производство , платил го е в срока по член
412,т.8 от ГПК и не дължи на заявителя разноски с оглед съответно приложимото правило
на член 78,ал.2 от ГПК. Обезсилването на заповедта относно разноските е правилно и
въззивният съд го потвърждава.
Ответникът по частната жалба е поискал разноски, доказал е ,че е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер от 240 лева. Но по възражението на частния жалбоподател за
прекомерност и с оглед ниската сложност на частното дело следва да се намали до
минималния размер, който според приложимите правила на член 7,ал.1,т.7 , член 7,ал.2,т.1 и
член 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се равнява на 200 лева.
Воден от горните съображения , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 415 от 3.06.2021 г. на Добричкия районен съд по ч.гр.д.№
970/2021 г. в частта, с която обезсилена издадената в производството по член 410 от ГПК
заповед за изпълнение № 118/29.03.2021 г. относно разноските, присъдени в общ размер от
325 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН: ********** от град В., ул. „ Г.С. Раковски “ № 24,ап.161 да
заплати на Д. Ж. П., ЕГН: ********** от село К., община К., ул. „ *** “ № 4 разноски в
размер от 200 ( двеста ) лева за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4