№ 3664
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110102696 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. М. Д., ЕГН:
**********, с адрес в село В., ул. „Л.“ № *, чрез процесуален представител
адв. Й. А. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ***, със седалище: гр. С., жк.
„Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
100.00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 32 230.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на броня предна, фар за мъгла ляв, рамка за
фар мъгла ляв, абсорбер предна броня, решетка пред радиатор, капак
двигател, фар ляв, фар десен, емблема заводска, клаксон десен и ляв, калник
преден ляв, колона предна лява, врата предна лява, огледало ляво, врата задна
лява, калник заден ляв, калник преден десен, въздушна възглавница водач,
въздушна възглавница пътник, стъкло челно, решетка в предна броня, лайсна
врата задна лява горна под стъкло раздвижно, въздухозаборник радиатори
ПВЦ, капак ПВЦ двигател, 3 сменяема част пред рогове преден ляв и десен,
греда основа предна броня, въздуховод ПВЦ десен и ляв, съд на умивател
ПВЦ, конзола метална фар ляв, радиатор охладителна система, управление ел.
вентилатор, рамка перка вентилатор ПВЦ, проверка подгрев двигател, реглаж
преден мост, преглед закрепване електроника и стъкло раздвижващо предна
лява врата, на собствения на Е. М. Р. лек автомобил марка „М. ***“, с peг. №
***, причинени в резултат на реализирано на 21.12.2024г., ПТП, в гр. Д.Ч.,
което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.Ф.”, с
peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
1
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът Е. М. Р., чрез процесуалния си представител
адв. Й. А. заявява, че на 21.12.2024г., около 23:40 часа, в гр. Д.Ч., на
кръстовището между ул. „Б.“ и ул. „Ч.м.“, е настъпило ПТП между собствения
й лек автомобил марка „М. ***“, с per. № *** и лек автомобил марка „Ф.Ф.”, с
per. № ***, управляван от А.И..
Заявява, че докато В.Р. е управлявал лек автомобил марка „М. ***“, с peг.
№ ***, по ул. „Б.“, в същия момент А.И., е управлявал лек автомобил марка
„Ф.Ф.”, с per. № *** по ул. „Ч.м.“, като на кръстовището с ул. „Б.“, при
наличие на пътен знак Б2 – „Стоп ! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, не спира и не пропуска лек автомобил марка „М. ***“, с per. №
***, като навлиза в кръстовището, в който момент движещият се с предимство
лек автомобил марка „М. ***“, с per. № *** преминава през кръстовището и
блъска лек автомобил марка „Ф.Ф.”, с per. № ***. От удара лек автомобил
марка „Ф.Ф.” се завърта и удря в лявата част лек автомобил марка „М. ***“. За
настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които са посетили
мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и
участниците в него, са съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 53064, в който като виновен е бил посочен водачът на лек автомобил
марка „Ф.Ф.”, с per. № ***. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „ЗАД
Д.Б.: Ж. и з.” АД, със срок на действие от 28.07.2024г. до 27.07.2025г., която
полица е действаща към датата на ПТП. Заявява, че на 03.01.2025г. е
уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като
същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е
съставил опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли са
посочени: броня предна, фар за мъгла ляв, рамка за фар мъгла ляв, абсорбер
предна броня, решетка пред радиатор, капак двигател, фар ляв, фар десен,
емблема заводска, клаксон десен и ляв, калник преден ляв, колона предна
лява, врата предна лява, огледало ляво, врата задна лява, калник заден ляв,
калник преден десен, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница
пътник, стъкло челно, решетка в предна броня, лайсна врата задна лява горна
под стъкло раздвижно, въздухозаборник радиатори ПВЦ, капак ПВЦ двигател,
3 сменяема част пред рогове преден ляв и десен, греда основа предна броня,
въздуховод ПВЦ десен и ляв, съд на умивател ПВЦ, конзола метална фар ляв,
радиатор охладителна система, управление ел. вентилатор, рамка перка
вентилатор ПВЦ, проверка подгрев двигател, реглаж преден мост, преглед
закрепване електроника и стъкло раздвижващо предна лява врата. Заявява, че
като застрахователно обезщетение е получила сумата в размер на 7 770.00
лева. Счита получената сума за крайно недостатъчна, тъй като не може да
покрие щетите. Счита, че сумата необходима за възстановяване на автомобила
е в размер на 40 000.00 лв. От необходимата сума за ремонт в размер на 40
000.00 лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 7
770.00 лв., съответно сумата, която претендира от ответника е в размер на 32
230.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
2
исковата молба в съда 04.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. С., жк. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № *,
депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Заявява, че признава за установено съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между собственика на лек
автомобил „Ф.Ф.“ с ДК. № *** и „З.а. дружество Д.Б.: Ж. и з.“ АД,
обективирано в застрахователна полица №BG/30/124002405120, с валидно
застрахователно покритие към момента на настъпване на процесното ПТП.
Сочи, че дружеството е изплатило в законоустановения срок обезщетение в
размер на 7770 лева, като не е уведомено от ищеца, че същият счита
изплатеното обезщетение за недостатъчно. Оспорва верността на
представения Констативен протокол за ПТП от 21.12.2024 г. Счита, че по
отношение на механизма на настъпване на произшествието същият не се
ползва с материална доказателствена сила за съдържащите се в него
констатации, а само с формална. Оспорва всички твърдения, изложени в
исковата молба касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Твърди, че застрахованият в дружеството водач не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически
непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. Счита, че
калкулираното и изплатено застрахователно обезщетение съответства по
размер на причинените на ищеца вреди. Твърди, че претендираното
обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не кореспондира с
действителната пазарна стойност на автомобила и наличието на пазарни
аналози на по-ниски стойности от предявената претенция. Счита, че е налице
тотална щета на процесния автомобил. Сочи, че след справка в Сектор Пътна
полиция, е бил предоставен договор въз основа на който е придобита
собствеността върху процесния автомобил на дата 04.11.2024 г. Съгласно
посочения договор действителната стойност на процесния автомобил е в
размер на 13 027 лева. От датата на придобиване на собствеността до датата
на настъпване на произшествието е изминал около 1 месец, поради което
счита, че посочената в договора стойност съответства на стойността на МПС
към момента на настъпване на произшествието. С оглед твърдението на
ищеца, че от извършеното проучване е установил, че възстановяването на
автомобила му е в размер на 40000 лева, то безспорно е налице тотална щета
по смисъла на чл. 390, ал. 2 от К3. Тъй като разходите, необходими за
извършването на съответния ремонт, надвишават 70 % от действителната
стойност на въпросното МПС, определена към датата на конкретното ПТП.
Заявява, че в случай на тотална щета от обезщетението следва да бъде
приспадната, стойността на запазените от автомобила на ищеца части, които
биха могли да се реализират на вторичния пазар, като към тях се прибавят
стойността на останките, които нямат търсене и биха има скрапна стойност.
Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача управлявал лек автомобил марка л.а „М. ***“ с ДК № ***,
тъй като същият се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия
3
скорост по ул. Б., като не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал
автомобилите движещи се по пътя с предимство, което причината за
настъпилите увреждания по неговия автомобил. В условията на евентуалност,
ако се установи виновно поведение и на застрахования в дружеството водач
моли да бъде съобразена разпоредбата на чл. 499,ал. 6 от КЗ, в която е
посочено, че в случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от
участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или
техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички
участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите,
за които не носи отговорност“.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния
си представител адв. Й. А. поддържа иска. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Б. М. оспорва предявения иск.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че лек
автомобил марка „Ф.Ф.“, с ДК. № ***, който е собственост на А.И. е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна
компания ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, със срок на действие от 28.07.2024г. до
27.07.2025г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 03.01.2025г.
ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД е уведомен от ищеца за настъпило на 21.12.2024г. в гр.
Д.Ч., ПТП между автомобил марка „М. *** ЦЦИ“, с peг. № *** и лек
автомобил марка „Ф.Ф.”, с peг. № ***. ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД е извършил
оглед на автомобил марка „М. ***“, с peг. № ***, изготвил е снимков материал
и е съставил опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли са
посочени: броня предна, фар за мъгла ляв, рамка за фар мъгла ляв, абсорбер
предна броня, решетка пред радиатор, капак двигател, фар ляв, фар десен,
емблема заводска, клаксон десен и ляв, калник преден ляв, колона предна
лява, врата предна лява, огледало ляво, врата задна лява, калник заден ляв,
калник преден десен, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница
пътник, стъкло челно, решетка в предна броня, лайсна врата задна лява горна
под стъкло раздвижно, въздухозаборник радиатори ПВЦ, капак ПВЦ двигател,
3 сменяема част пред рогове преден ляв и десен, греда основа предна броня,
въздуховод ПВЦ десен и ляв, съд на умивател ПВЦ, конзола метална фар ляв,
радиатор охладителна система, управление ел. вентилатор, рамка перка
вентилатор ПВЦ, проверка подгрев двигател, реглаж преден мост, преглед
закрепване електроника и стъкло раздвижващо предна лява врата. ЗАД „Д.Б.:
Ж. и з.” АД е изплатило в законоустановения срок на Е. М. обезщетение в
размер на 7770 лева, във връзка с вредите от ПТП.
От констативен протокол за ПТП се установява, че на 21.12.2024 г. около
4
23:40 часа от органите на МВР е посетено ПТП, в град Д.Ч., на кръстовището
между улица „Б.“ и ул. „Ч.м.“, възникнало между участник едно, с ППС с рег.
№ ***, марка „Ф.“, модел „Ф.“, собственост на А.А.И., ЕГН: **********,
управлявано от същия, застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, валидна до 27.07.2025 г. и участник
две с ППС с рег. № ***, марка „М.“, модел „***“ , собственост на Е. М. Р.,
ЕГН: **********, управлявано от В. Т. Р., ЕГН: **********, застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „***“, валидна до 15.05.2025 г.
При ПТП е псотрадало и трето лице – пътник И.Н.Я., който е пътувал в лек
автомобил, марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. № ***. В протокола е отразено, че при
пристигане на органите на МВР са установени щети по лек автомобил, марка
„Ф.“, модел „Ф.“, рег. № *** в лявата му част; и щети по автомобил с марка
„М.“, модел „***“ с рег. № *** в предната му част, както и щети по дървен
стълб. Като обстоятелства и причини за възникналото ПТП в протокола е
отразено, че водачът на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. № ***,
който се е движил по улица „Б.“ не се е съобразил с пътен знак „Б 2“ от ЗДВП
и същият е блъснат от автомобил марка „М.“, модел „***“ с рег. № ***, който
се е движил по улица „Ч.м.“, като посочената обстановка е отразена и
схематично в схема на ПТП към констативния протокола за ПТП изготвен и
подписан от органите на МВР. На А.И. е съставен е АУАН по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
В качеството на свидетел по случая е разпитан В. Т. Р., ЕГН: **********,
син на ищцата, като същият заявява, че на 21.12.2024г. около 23:00 часа е
участвал в ПТП, като е управлявал лек автомобил марка „М. ***“, с рег. №
***. Движил се е в град Д.Ч. по ул. „Б.“, като на кръстовището с ул. „Ч.м.“,
внезапно е излязъл автомобил„Ф.Ф.“, който се е движил с много бърза
скорост, като между двата автомобила е възникнало ПТП. Щетите по
автомобила, управляван от свидетеля са били основно в предната му част, а
щетите по автомобил „Ф.Ф.“ са били в лявата му част, като след ПТП
автомобил „Ф.Ф.“ се е ударил в бордюр и в стълб, като от удара стълбът се е
счупил. Свидетелят заявява, че управляваният от него автомобил е имал щети
в следствие на възникналото ПТП - драскотини по цялата дължина от лявата
страна - двете врати и калника, преден капак с фаровете, бронята и от
активирането на въздушните възглавници на автомобила се е счупило
предното. На място на възникналото ПТП са пристигнали служители на МВР,
като до тяхното идване автомобилите не са били премествани. Свидетелят
заявява, че управляваният от него автомобил е придобит чрез замяна на друг
автомобил марка „Д.Р.“на стойност 25 000 лева и доплащане от 5 хиляди лева,
тъй като продажната цена на автомобила „М.“, модел „***“, е била 30000 лева
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено, от лице
притежаващо специални знания, както и от разясненията дадени от вещото
лице в открито съдебно заседание се установява, че механизмът на процесното
ПТП е: настъпил сблъсък между две движещи се пътни превозни средства,
траекториите на които се пресичат под ъгъл близък до перпендикуляр. За
лекия автомобил марка „М.“ ударът е реализиран в предна част, а за
автомобил „Ф.“ ударът е реализиран в лява (средна и задна) странична част.
От разликата в масите на автомобилите и начина на съюзяването им,
направлението на движение на автомобила „М.“ след удара се е променило в
посока наляво. Лекият автомобил „Ф.“ след удара е продължил движението си
със завъртане против часовника, навлязъл е на затревената част вляво на ул.
„Ч.м.“, последвал е вторичен удар в дървен стълб, след което е преустановил
движението си. Лек автомобил „М.“ се е движил по ул. „Ч.м.“ в град Д.Ч., а
5
автомобил марка „Ф.Ф.“ се е движил по улица „Б.“ в град Д.Ч., както е
констатирано и в протокола за ПТП. Експертизата приема, че скоростта на
движение на автомобил „Ф.“, с която се е ударил в дървения стълб, след
възникналото ПТП е била 20 км. в час. Не са установени следи от влачене на
гуми по пътната настилка, преди настъпването на сблъсъка между
автомобилите, от което експертизата приема, че към момента на сблъсъка
спирачните системи на автомобилите не са били сработили. Експертизата
приема уврежданията посочени в протокола за опис – заключение на
застрахователя. Сумата необходима за отстраняване на уврежданията по
автомобил „М.“, с рег.№ ***, получени при настъпилото произшествие на
23.12.2024г. е в размер на 62 182,62 лева, съставляваща: стойност на Резервни
части 53248,35 лева, труд 8351,87 лева, боя и материали 582,40 лева. Между
настъпилото произшествие и получените увреждания по автомобил марка
„М.“, модел „***“ с рег. № *** е налице пряка причинно следствена връзка.
Пътните настилки на улиците „Ч.м." и „Б." са били изградени от гладък
асфалт, без дупки и неравности. При извършения оглед на мястото на ПТП
вещото лице е избрало посоката по ул. „Ч.м." от ул. „***" към ул."К.", която
съвпада и с посоката на движение на автомобил „М.“ непосредствено преди
настъпването на произшествието. Движението по ул. „Ч.м.“ е двупосочно, с по
една пътна лента за движение във всяка посока. Широчината на пътното
платно е 8,00 метра, като всяка една от пътните ленти е широка по 4,00 метра.
В началото на улицата, на 184,00 метра преди кръстовището с ул. „Б.“ , на
десния тротоар са поставени на метална стойка, един над друг пътни знаци №
А13 (Изкуствена неравност по пътното платно) и В26 (Забранено движение
със скорост по-висока от обозначената, която е била 30 км. в час). Същите
пътни знаци са установени и на 4,50 метра след кръстовището с ул.Б.. На
155,00 метра преди кръстовището с ул. „Б.“, по широчина на улица „Ч.м." е
установена изкуствена неравност, с височина 0,15м и дължина 3,00 метра.
Аналогична изкуствена неравност е установена и на 31,00 метра след
кръстовището с ул.Б.. Пътното платно на улица „Б." е с широчина 5,20 метра,
с двупосочно движение, без хоризонтална маркировка. За движещите се по
ул.Б. пътни превозни средства, от двете страни на кръстовището са установени
поставени пътни знаци Б2 „Спри.Осигури предимство.". Произшествието е
настъпило в рамките на населено място, съответно максималната допустима
скорост по ул. „Б.“ е 50 километра в час. Към момента на сблъсъка, автомобил
„М.“ се е движил със скорост от 67,62 км/час. Произшествието е настъпило в
населено място, в тъмната част на денонощието, от което експертизата
допуска, че автомобилите са се движили с включени къси светлини на
фаровете. Дължината на осветеността от фаровете, при включени къси
светлини достига до (60-65) метра. Експертизата намира, че уврежданията по
автомобил „М.“ са в резултат на настъпилото произшествие. При извършения
от вещото лице оглед на автомобила е установено, че по същия не са
извършвани ремонтно възстановителни дейности. Към 21.12.2024г.
автомобилът е бил в експлоатация 15 години и 11 месеца. При такъв времеви
период на експлоатация, ремонтните дейности по възстановяване на
причинените увреждания по автомобила, могат да бъдат извършени в сервиз
по избор на собственика. Експертизата допуска, че подмяната на някои
увредени детайли с употребявани такива, няма да повлияе на
експлоатационните качества на автомобила. Такива са „Клаксон , ляв и десен"
както и „Фирмен знак М.". При огледа на автомобила вещото лице е
констатирало следи от предишни увреждания по предния ръб на преден капак,
и по лява вежда на заден ляв панел. Следи от кит са открити по предния ръб на
преден капак, както и по веждата на заден ляв панел. Сумата за
възстановяване на уврежданията по автомобила превишава стойността му
6
като материален актив. Експертизата приема че е налице тотална щета.
Експертизата приема като запазени и незасегнати следните основни агрегати,
системи и детайли: двигател със скоростна кутия 20%; Заден мост с
окачване 4%; стъкла 3%; купе 5%; арматурно табло 4%; седалки
4%; колела, спирачна система 4%. Посочените незасегнати детайли са от
статистиката за компонентите на МПС, с елементи на приблизителност
поради многообразието на съдържащите се части, ниво на оборудване, режим
на експлоатация. В процентно изражение, около 44% от възлите, системи и
агрегати не са увредени при настъпилото произшествие, а 56 % са увредени.
Скрапната стойност на автомобила е около 700 лева.
Между показанията на разпитания по делото свидетел - В. Т. Р. и
заключението на вещото лице е установено противоречие. В показанията си
пред съда В. Т. Р. заявява, че на 21.12.2024г. около 23:00 часа е участвал в
ПТП, като е управлявал лек автомобил марка „М. ***“, с рег. № ***. Движил
се е в град Д.Ч. по ул. „Б.“, като на кръстовището с ул. „Ч.м.“, внезапно е
излязъл автомобил„Ф.Ф.“, който се е движил с много бърза скорост, като
между двата автомобила е възникнало ПТП. В експертизата вещото лице е
посочило, че лек автомобил „М.“ се е движил по ул. „Ч.м.“ в град Д.Ч., а
автомобил марка „Ф.Ф.“ се е движил по улица „Б.“ в град Д.Ч., както е
констатирано и в протокола за ПТП. По отношение на констатираното
противоречие, по коя улица се е движим автомобил марка „М. ***“, с рег. №
***, преди настъпване на ПТП, съдът дава вяра на заключението на вещото
лице, че лек автомобил „М.“ се е движил по ул. „Ч.м.“ в град Д.Ч., а автомобил
марка „Ф.Ф.“ се е движил по улица „Б.“, тъй като в тази част заключението на
вещото лице се подкрепя и от констатациите отразени в протокола за ПТП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. В чл. 380 от КЗ е посочено, че лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите“, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на
валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на
вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по
време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./
Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на
деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди,
като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до
7
доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества
тежестта на доказване.
В настоящия случай, не е спорно между страните, че ищецът е
собственик на увреденото МПС, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния причинител на процесното ПТП, като
застраховката е била валидна по време на настъпване на ПТП, както и, че
ищецът е получил сумата от 7770 лева като обезщетение за настъпилото ПТП
от ответника.
От показанията на разпитания по делото свидетел – В.Р. се установи, че
автомобил марка „М.“, модел „***“ с рег. № *** е придобит чрез замяна с
друг автомобил на стойност 25000 лева и доплащане на сумата в размер на
5000 лева, следователно стойността, за която е придобит автомобила е в
размер на 30000 лева. От свидетелство за регистрация част 1 се установява, че
автомобил марка „М.“, модел „***“ с рег. № *** е придобит на 25.11.2024 г. ,
което е по-малко от един месец преди настъпване на процесното ПТП.
Вещото лице при извършването на оценка на щетите, настъпили в
следствие на процесното ПТП е посочило, че: сумата необходима за
отстраняване на уврежданията по автомобил „М.“, с рег.№ ***, получени при
настъпилото произшествие на 23.12.2024г. е в размер на 62 182,62 лева,
съставляваща: стойност на резервни части 53248,35 лева, труд 8351,87 лева,
боя и материали 582,40 лева. Механизмът на възниква на ПТП също е
подробно описан в заключнието на експоертизата. Между настъпилото
произшествие и получените увреждания по автомобил марка „М.“, модел
„***“ с рег. № *** е налице пряка причинно следствена връзка. Експертизата
приема че е налице тотална щета. За да определи, че е налице тотална щета,
вещото лице се е позовало, на представения по делото договор за замяна на
процесното МПС.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Посочената разпоредбата
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ, тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна
оценка – при изплащане на парично обезщетение.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на
"тотална щета" по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като размерът на разходите за
необходимия ремонт (62 182,62 лева) надвишава действителната стойност на
увредения автомобил (30000 лева). Доколкото именно действителната
стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в
8
специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето увредено лице
при тази задължителна застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на
ищеца не може да надхвърли така установената от експерта действителна
стойност на МПС по пазарна цена към момента на застрахователното събитие
– 30000 лв. От същата следва да се приспадне остатъчната стойност на
автомобила, определена като стойността, за която би се продал в комплект в
неремонтирано състояние за скрап или на депо за разглобяване (автоморга) –
700 лв., която съставлява имуществена облага за ищеца, т. нар. "ползи от
вредите", за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения – арг.
чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Реализирането на доходи от запазени авточасти в конкретния
случай се явява единствено предположение, а съдът не може да гради своите
правни изводи на база на бъдещи несигурни събития, поради което
единствената сигурна сума, която ищецът би получил от процесния автомобил
е цената му при предаването му за скрап. Следва да се посочи, че
установяването на наличието на запазени части, техния вид, техническата им
годност и стойността на съхранените детайли е в доказателствена тежест на
застрахователя. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че по
време на извършване на огледа на процесния автомобил същият е бил в много
лошо, окаяно състояние и към момента на изготвяне на заключението не е
възможно да се установят запазените части.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
сумата от 29300 лева /действителната стойност на увредения автомобил, след
приспадане на остатъчната му стойност за скрап – в размер на 700 лева/.
По направеното възражение за съпричиняване:
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Намаляването
на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем. При липса на
доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно
доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е недопустимо. Приносът не
може да бъде зачетен, ако е само предполагаем или вероятен /в този смисъл
Решение № 151 по т.д. № 1140/2011г. на ІІ т.о.; Решение № 169 по т.д. №
1643/2013г. на ІІ т.о.; Решение № 166 по т.д. № 60/2013г. на ІІ т.о.; Решение №
99 по т.д. № 44/2012г. на ІІ т.о.на ВКС и др./. В конкретния случай, с отговора
на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, в
резултата на шофиране с превишена скорост от страна на последния.
От заключението по назначената САТЕ се установи, че скоростта на движение
на автомобил „М.“ с рег. № *** преди ПТП е била около 67 км/ч. Разрешената
в пътния участък на ПТП максимално – допустима
скорост е била 30 км/ч. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че поведението на двамата водачи в еднаква степен е довело до
настъпване на ПТП, тъй като и двамата
не са съобразили поведението си със закона. При настъпване на ПТП
пострадалият е извършил нарушение на ЗДвП като при разрешена скорост
30км/ч. се е движим с 67 км./ч. Виновният водач от своя страна не се е
съобразил с пътен знак „Стоп“ и не е осигурил предимство на движещия се
лек автомобил „М.“ с рег. № ***. Съдът счита, че и двамата водачи в еднаква
9
степен са допринесли за възникване на процесното ПТП. Приносът и на
двамата е по 50%, поради което дължимото
обезщетение на ищеца за претъпени имуществени вреди следва да бъде
редуцирано именно с този процент. Следователно от 30000 лева, следва да
бъде извадена стойността представляваща остатъчна стойност на автомобила
– 700 лева, като се получава сумата в размер на 29300 лева. Дължимото
обезщетение в размер на 29300 лева следва да бъде редуцирано с петдесет
процента, поради съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на
лек автомобил „М.“ с рег. № ***, като се получава сумата в размер на 14650
лева. След приспадане размера на изплатеното от застрахователя обезщетение
от 7770 лева, застрахователят дължи сумата от още 6880 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният като частичен иск за сумата
в размер на 100 лева е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за обезщетение за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.03.2025г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане и
представени доказателства за сторени разноски, право на разноски има ищеца.
По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, със сторени от ищеца
разноски, както следва: заплатена държавна такса от 50 лева, възнаграждение
за вещо лице от 230,85 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева
с ДДС или общо сумата от 1060,85 лева.
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е изрично
посочено, че договореното възнаграждение за осъществена правна защита и
съдействие по делото е в размер на 780 лева с ДДС и е платено в брой.
За да присъди адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид
постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т. 60
според която цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004
г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив,
съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.
Поради това, при условията на своевременно направено възражение за
прекомерност, каквото е направил ответникът още с отговора на исковата
молба, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен
размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната
и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и
доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. В тази
връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване
на искова молба, и явяване в три открити съдебни заседания, като
производството е приключило в разумен срок. По делото е разпитан един
10
свидетел, изслушана е САТЕ и са приети писмени доказателства. Делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност. С оглед гореизложеното
настоящият състав намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за извършената работа в размер на 780 лв., който размер е
справедлив, съответства на положения от адвоката труд и е съобразен и с
предвидения в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 7, ал. 9 /при защита по дело с повече
от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 1060,85 лева, съставляваща заплатена държавна такса от 50 лева,
възнаграждение за вещо лице от 230,85 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД,
ЕИК ***, със седалище: гр. С., жк. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на Е.
М. Д., ЕГН: **********, с адрес в село В., ул. „Л.“ № *, сумата в размер на
100.00 лева /сто лева/, представляваща частичен иск от остатъка в размер на
32 230.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, на собствения на Е. М. Р. лек автомобил марка „М. ***“,
с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 21.12.2024г., ПТП, в гр.
Д.Ч., което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка
„Ф.Ф.”, с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 04.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК
***, със седалище: гр. С., жк. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на Е. М. Д.,
ЕГН: **********, с адрес в село В., ул. „Л.“ № *, сумата в общ размер на
1060,85 лева (хиляда и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, съставляваща заплатена държавна такса от 50 лева,
възнаграждение за вещо лице от 230,85 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11