№ 20514
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110170178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Ж. С. срещу Е. Б. Д..
Ищецът твърди, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в **********************************, като той притежава 1/3 идеална
част от общите части, а ответникът 35,90% (съобразно уточнението с молбата на л. 65).
Посочва, че той притежава и 1/3 идеална част от дворното място, в което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор № 68134.105.213, а ответникът 35,90%.
През есента на 2019г. се получил теч от покрива на сградата, което наложило
неотложен ремонт с оглед предстоящия зимен сезон, като този ремонт бил финансиран
от ищеца. На 25.11.2019г., след извършване на ремонта, заплатил на Д. М. сумата от
4850лв. за извършените ремонтни дейности, като от тази сума ответникът дължал
1741,15лв. През м.12.2019г. се наложило да организира и заплати почистването на
двора, тъй като имало многогодишни дървета, чиито клони били опасни за покрива и
фасадата на сградата и пречели за поддържането й. Било извършено почистване, което
включвало окастряне на две дървета в двора, нарязването им на ситно и извозването
им за отпадъци. За тази дейност заплатил 1300лв., от която ответникът дължал
466,70лв. Счита, че ответникът отговаря пропорционално за сторените разходи с оглед
обстоятелството, че е налице съсобственост върху общите части и терена, а самите
дейности са извършени за поддръжка и възстановяване на общите части, като същите
били явни и без противопоставяне на ответника.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в общ размер от 2207,85лв., представляваща сбора на
горните две суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита
исковата молба за нередовна, а иска за недопустим. Признава, че ищецът притежава
право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда, ведно с идеални
части от общите части и дворното място, върху което е построена. Оспорва всички
останали твърдения на ищеца, като отрича да е собственик на самостоятелен обект в
сградата и на идеални части от общите части и терена, да е имало теч от покрива, да е
1
извършван ремонт, който да е бил платен от ищеца, да е имало нужда от почистване на
двора и такова реално да е извършвано, както и да е заплатена сума за такава дейност.
Твърди, че единствената резитба на дървета в поземления имот през последните
години е организирана и осъществена от управителя на ЕС на съседната сграда, като
били отразявани дървета, нарязани на по-малки парчета и изнесени от трето лице по
възлагане от и със съдействието на ответника. Посочва, че ответникът поддържа
периодично имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 41 и чл. 30, ал. 3 ЗС.
Първият спорен и релевантен въпрос, който следва да бъде разгледан, е дали
ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от
18.07.1997г. /л. 36/, съгласно който ответникът Е. Б. Д. и съпругът й Ж. Д. Г. даряват на
децата си Б. Ж. Г. и Ю. Ж.Г. апартамент на партерния етаж в жилищната сграда на ул.
"**************“ № 180А, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 78,04 кв. м., заедно с 35,90% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя. С нотариалния акт дарителката Е. Д. си е запазила правото на ползване
върху имота докато е жива.
От изложеното следва, че на 18.07.1997г. ответникът се е разпоредил с имота
/прехвърлил е правото на собственост/, като си е запазил пожизнено вещното право на
ползване върху него. От този момент същият вече няма качеството собственик, а само
вещен ползвател, като правата му на ползвател включват правото да използва вещта
съгласно нейното предназначение и да получава добиви от нея без да я променя
съществено – чл. 56 ЗС.
Съгласно чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото
събрание. Според чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си.
Нормите на двете разпоредби са ясни – предвиждат задължения за съсобственика
на вещта да участва в посочените разходи. Подобно задължение не е предвидено за
вещния ползвател. В отношенията между съсобствениците, всеки от тях отговаря
спрямо другите за посочените разходи съразмерно на притежавания дял в
съсобствеността, като такова задължение не съществува за носителя на учредено
вещно право на ползване. Ирелевантно е как ищецът е възприемал ответникът – дали
като собственик, ползвател или държател, дали му е било известно неговото реално
качество, както и дали ответникът извънсъдебно е проявявал признаци на собственик.
Законът урежда кои правни субекти са материално легитимирани да отговарят за
сторените разходи и това са собствениците на вещта. Вътрешните отношения между
собственик и вещен ползвател не касаят отношенията между съсобствениците, тъй
като те не участват в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не се установява от ищеца, чиято
е доказателствената тежест, ответникът да притежава качеството собственик на
самостоятелен обект в сградата и съсобственик на парцела, върху който е построена.
Същият не се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
претендираните вземания, поради което исковете спрямо него подлежат на отхвърляне.
2
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответникът, който
не претендира такива. Претендира се само адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
от процесуалния му представител за оказана безплатна правна защита, на каквото има
право, като следва да му се присъди такова в размер от 520,78лв., определен съгласно
минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, срещу Е. Б. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **********************************, ет. 1, искове с правно
основание чл. 41 и чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумите от 1741,15лв.,
представляващи припадащ се дял за извършен ремонт през есента на 2019г., заплатен
от ищеца, на покрива на сградата на ул. „******************“ № 180А, и 466,70лв.,
представляващи припадащ се дял за сторени разходи за почистване на двора през
декември 2019г., в който се намира сградата, извършени от ищеца.
ОСЪЖДА И. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адв. Я. П. Д. от САК с адрес:
***********************************************, сумата от 520,78лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ответника в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3