№ 208
гр. Монтана, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251630200889 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ на „Н.Н.Т.Л.“ АД със седалище и адрес на управление село
К., обл.С.Г. за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2,
т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева.
Недоволно от така издаденият електронен фиш дружеството, обжалва
същият с оплаквания свързани с приложението на разпоредбата на член 34 от
ЗАНН, както и за материална незаконосъобразност на издадения ел. фиш.
Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание
жалбоподателят и негов представител не се явяват. Представят писмени
бележки.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез процесуалния
си представител изпраща становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваният ел. фиш законосъобразен.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
На 25.03.2022г. в 11.42 часа, е установено нарушение на влекач М. с
ДКН ХХХХХХХ, движещ се в община Монтана, по път І-1 км 96+749, с
посока нарастващ километър. Посочения пътен участък, където е установено
нарушението бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
1
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
варшрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство, представляващо елемент от
eлектронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път І-1, км. 96+749. За констатираното нарушение
бил издаден атакувания електронен фиш. На основание член 187а, ал.2 т.3 от
ЗДвП ел. фиш бил издаден на собственикът на пътното превозно средство,
което в конкретния случай е юридическо лице, с който за нарушение на член
102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2, т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от
ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500.00 лева. Наказанието е определено съгласно предварително
фиксирания за това размер, без възможност за индивидуализация, както от
страна на АНО, така и от страна на съда в хода на настоящето производство.
От приложената по делото Заповед № РД-11-983/13.09.2021 година на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е
видно, че ел. фиш е издаден по утвърдения за това образец.
В производството не са ангажирани доказателства кога точно е издаден
този електронен фиш, тъй като в утвърдения образец съгласно който е издаден
атакувания ел. фиш като задължителен атрибут не е посочена дата на
издаване. Същият е връчен на фирмата, чрез Български пощи на
18.07.2025година. На 31.07.2025 година в деловодството на въззиваемата
страна е депозирана жалба вх. № 53-00-10955/ 31.07.2025г. от наказаното
дружество.
Жалбата е основание за образуването на настоящето съдебно
производство.
Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на настоящето производство писмени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваният електронен фиш, отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Същият е издаден по утвърдения за това образец, от
компетентен орган. Съдържа всички необходими реквизити са своята
валидност.
По отношение на неговата материална законосъобразност съдът е
служебно известен за решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково с
акт от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело „Екострой“
ЕООД срещу АПИ. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на
член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Съгласно член 9а от Директива
1999/62 се предвижда, че държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по тази директива, както и че те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва
2
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В конкретния случай преюдициалното запитване е относно обхвата на
принципа за пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба,
тъй като българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал.3-3б от
ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби
от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300, 1800 или 2500 лева.
Видно от решението по предюдициалното запитване Съдът на ЕС
изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от
националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в
закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е
непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Изводът който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-61/2023
година е, че фиксираната по размер санкция така както е предвидена в
разпоредбите на член 179 ал.3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от
основните и задължителни принципа на правото на ЕС, поради което същата
се явява незаконосъобразна.
Правото като ЕС като наднационална правна уредба е задължително за
всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното
законодателство при колизия между тях, поради което задължение на всеки
правоприлагащ орган е да следи дали всяка вътрешноправна нормативна
разпоредба съответства на общностното право и като е налице противоречие
да приложи нормата от правото на ЕС.
При спазване на едно от основните правила на правото на ЕС, че
решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС са задължителни не
само за запитващите страни, но и за всички останали субекти на правото на
ЕС, настоящият съд намира, че атакувания електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ е незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен.
В хода на производството, разноски са претендирани от жалбоподателя и
предвид изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати направените
от жалбоподателя разноски в размер на 550.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
3
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на „Н.Н.Т.Л.“ АД със седалище и адрес на
управление село К., обл.С.Г. за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да ЗАПЛАТИ на „Н.Н.Т.Л.“
АД със седалище и адрес на управление село К., обл.София-гра, с ЕИК
ХХХХХХХ, представлявано от управителя Л.П.С. сумата 550.00 лева,
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4