№ 1055
гр. С, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т Д
при участието на секретаря В К
като разгледа докладваното от Т Д Гражданско дело № 20211110133176 по
описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 63,46 лв.,
представляваща претендираната цена за ползвана топлинна услуга за периода от
м.05.2017 г. до м.12.2017 г., както и сумата в размер на 36,54 лв., представляваща
претендираната цена за ползвана топлинна услуга за периода от м.01.2018 г. до
м.04.2020 г. (по 1 лв. за всеки от месеците в периода от м.01.2018 г. до м.12.2019 г., 3
лв. за м.01.2020 г., 6 лв. за м.02.2020 г., 2 лв. за м.03.2020 г. и 1,54 лв. за м.04.2020 г.).
Ищецът – В. СТ. Б., твърди, че не е в облигационно отношение с ответника,
въпреки което „Т С“ ЕАД претендира от нея заплащането на цена за потребена
топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Д“, бХХХ, за периода и размера,
посочен по-горе. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, ответникът не е доставил топлинни услуги за
процесния период, възлизащи на посочените суми. При условията на евентуалност
сочи, че посоченото задължение е погасено по давност. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „Т С” ЕАД, признава факта, че част от процесните вземания са
погасени по давност – за периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., но твърди, че между
страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, като
1
ответникът е доставил реално на ищеца топлинна енергия, цената на която възлиза на
посочената в исковата молба парична сума. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Н“ ЕАД, сочи, че не
осъществява дялово разпределение в процесния имот.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства,
ищцата В. СТ. Б. за периода до 15.04.2016 г. се явява собственик на процесния имот,
придобит в режим на съпружеска имуществена общност с И К Б по договор за
продажба на държавен недвижим имот от 16.05.1990 г., а след 15.04.2016 г. в полза на
ищцата и на И К Б има учредено вещто право на ползване по отношение на имота,
съгласно нотариален акт № ХХХ г., том ХХХ, рег. № ХХХ, дело № ХХХ/2016 г. по
описа на нотариус В Б, което няма данни към настоящия момент да е погасено.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване на имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството
на чие име фактически се е водила партидата при ответника за посочения имот или че
е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота. Предвид факта, че
ищецът се явява носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот,
съдът счита, че ищецът се явява потребител на топлинния енергия по смисъла на ЗЕ, от
което следва, че същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в процесния апартамент.
Ето защо, съдът приема, че между страните е налице договор за продажба на топлинна
услуга в процесния имот, като ищецът дължи заплащането на пълния размер на
предоставените топлинни услуги в имота.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от
страните, дължимата цена за предоставени топлинни услуги в имота за периода от
м.05.2017 г. до м.12.2017 г. възлиза на сумата в размер на 114,31 лв., а за периода от
м.01.2018 г. до м.04.2020 г. – 600,12 лв. Следователно, установява се по делото, че
ответникът е изпълнил задължението си да предостави топлинни услуги в имота за
процесните периоди с цена в размер, установен от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, която е по-голяма от размера на отричаните задължения - 63,46
2
лв. цена за ползвана топлинна услуга за периода от м.05.2017 г. до м.12.2017 г., както и
сумата в размер на 36,54 лв. - цена за ползвана топлинна услуга за периода от
м.01.2018 г. до м.04.2020 г. (по 1 лв. за всеки от месеците в периода от м.01.2018 г. до
м..12.2019 г., 3 лв. за м.01.2020 г., 6 лв. за м.02.2020 г., 2 лв. за м.03.2020 г. и 1,54 лв. за
м.04.2020 г.)
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т С” ЕАД от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за
топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед посоченото в случая погасени по давност към датата на устните състезания са
задълженията за главница, изискуеми до 19.01.2019 г., т.е. задълженията за периода от
м.05.2017 г. до м.11.2018 г. За периода от м.05.2017 г. до м.11.2018 г. предмет на
отрицателния иск е сумата в общ размер на 74,46 лв. (63,46 лв. да периода от м.05.2017
г. до м.12.2017 г. и по 1 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.11.2018 г.).
Ето защо, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 74,46 лв., представляваща
претендираната от ответника спрямо ищеца цена за ползвана топлинна услуга за
периода от м.05.2017 г. до м.11.2018 г. (63,46 лв. да периода от м.05.2017 г. до
м.12.2017 г. и по 1 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.11.2018 г.), поради погасяване на
посоченото задължение по давност, и да се отхвърли за сумата в размер на 25,54 лв.,
представляваща цена за ползвана топлинна услуга за периода от м.12.2018 г. до
м.04.2020 г. (по 1 лв. за всеки от месеците в периода от м.12.2018 г. до м.12.2019 г., 3
лв. за м.01.2020 г., 6 лв. за м.02.2020 г., 2 лв. за м.03.2020 г. и 1,54 лв. за м.04.2020 г.).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 39,02 лв., представляваща разноски за държавна такса съобразно уважената
3
част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 223,38 лв. съобразно
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 122,59 лв., представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, ХХХI ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че В. СТ. Б., ЕГН **********, не дължи на
„Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, сумата в размер на 74,46 лв., представляваща претендираната
от ответника спрямо ищеца цена за ползвана топлинна услуга за периода от м.05.2017
г. до м.11.2018 г. (63,46 лв. да периода от м.05.2017 г. до м.12.2017 г. и по 1 лв. за
периода от м.01.2018 г. до м.11.2018 г.) в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Д“, бХХХ,
поради погасяване на посоченото задължение по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за сумата в
размер на 25,54 лв., представляваща цена за ползвана топлинна услуга за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. (по 1 лв. за всеки от месеците в периода от м.12.2018 г. до
м.12.2019 г., 3 лв. за м.01.2020 г., 6 лв. за м.02.2020 г., 2 лв. за м.03.2020 г. и 1,54 лв. за
м.04.2020 г.) в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Д“, бХХХ.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ да заплати в полза на В. СТ. Б., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 39,02 лв.,
представляваща разноски за държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, да заплати в полза на адв. М.Л. Л. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 223,38 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. СТ. Б., ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 122,59 лв., представляваща разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Н“ ЕАД, на
страната на ответника – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5