Решение по к. адм. дело №361/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

Делото е образувано по съединени за разглеждане в едно производство две касационни жалби, подадени чрез Районен съд – Севлиево и заведени в деловодството на ГАС с вх. № СДА-01-2411 от 30.09.2025 г., както следва: 1./ Касационна жалба с вх. № 4157/ 23.07.2025 г., подадена от Производствено-потребителна кооперация „Трапезица“, с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Севлиево, представлявана от председателя С. И. П.; 2./ Касационна жалба с вх. № 4174/ 24.07.2025 г., на директор Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, подадена чрез пълномощника му С. П. – директор ДАПФСДЧР в ОДЗ – Габрово. Предмет на оспорване с двете касационни жалби е Решение № 164 от 09.07.2025 г., постановено по адм.д. № 1654 от 2024 г. по описа на Районен съд Севлиево, с искане за неговата отмяна.

В касационната си жалба ППК „Т***“ посочва, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с целта на закона, за което излага следните съображения: счита, че процесната заповед на директора на ОДЗ е издадена от компетентен административен орган; сочи, че липсата на подпис от един член на комисията не може да обоснове незаконосъобразност на крайния акт; намира отмяната на тази заповед за безпредметна и нецелесъобразна, в противоречие с целта на ЗСПЗЗ.

Директорът на ОДЗ – Габрово оспорва решението на СРС като неправилно и отправя иска за отмяната му на това касационно основание, за което изтъква следните съображения: сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ не са преклузивни, а инструктивни, поради което оспорва заключението на първоинстанционния съд за наличие на времева компетентност на административния орган. Посочва, че издаването на акта след установения в закона срок не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не може да доведе до нищожност. Подробно описва процедурата по издаване на процесната заповед като проведена в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ.

 

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател ППК „Т***“ не се представлява.

Касационният жалбоподател Директор ОДЗ – Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител П. Х. – старши юрисконсулт в същата дирекция, която поддържа подадената от името на Директора на ОД „Земеделие“ жалба и направеното с нея искане по същество за отмяна на обжалваното съдебно решение неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че оспорва жалбата на ППК „Т***“. Акцентира, че сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ имат инструктивен, а не преклузивен характер, което означава, че изтичането им не отнема правомощията на органа да се произнесе. Претендира присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение и държавна такса/. Допълнителни аргументи са развити в представена писмена защита, вх. № СДА-01-2661/ 28.10.2025 г.

Ответната страна „Агро Светлозар Дичевски“ ЕТ не се представлява в о.с.з. В РС-Севлиево с вх. № 5128/ 19.09.2025 г. е депозиран писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. Г. Г. от АК – [област] като пълномощник на търговеца, в който се изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Изложени са доводи, по които моли касационния съд да потвърди обжалвания съдебен акт. В деловодството на ГАС представя молба и писмена защита, вх. № СДА-01-2610/ 22.10.2025 г., съдържащи същите аргументи и искане по същество, допълнено с искане за присъждане на разноски съобразно представен списък. С молба, вх. № СДА-01-2616/ 22.10.2025 г. представя по делото и съдебна практика на други съдилища по аналогични казуси.

Касационните жалби са допустими, като подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство.

 

Пред първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № ПО-09-13/05.08.2024 г. на директора на ОДЗ – [населено място] /неприложена по делото, но цитирана в преписката/ на основание чл. 37в, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да ръководи сключването на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масивите за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на територията на Община Севлиево за стопанската 2024/2025 г. Видно от представени по делото протоколи, комисията провела заседания и изготвила доклад, който представила на директора на областната дирекция, ведно с проект на служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Със Заповед № ПО-09-266/12.12.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ, както и въз основа на доклад с вх. № ПО-09-264/12.12.2024 г. на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, било одобрено разпределението на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2024/2025 г. за землището на [населено място], общ. Севлиево. Разпределението било изготвено за цялата площ. Масивите за ползване на обработваеми земи в землището на [населено място] били разпределени между ползвателите съобразно проект на разпределение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, пропорционално разпределени в границите на масивите. Заповедта се отнасяла до жалбоподателя ЕТ „Агро – С. Дичевски“, както и до заинтересованата страна ППК „Т***“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съставът на РС – Севлиево е достигнал до следните правни изводи:

Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи, като същата дава приоритет на доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща се предприема служебно разпределение въз основа на доклад на комисия, която съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година. Нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ вменява правомощие на директора на Областна дирекция „Земеделие“ в срок до 01 октомври на съответната година да издаде заповед, с която да се разпредели служебно масивите за ползване в землището.

В конкретния случай, както правилно е отбелязал първоинстанционния състав, обжалваната Заповед № ПО-09-266 на Директора на ОДЗ – [населено място] е издадена на 12.12.2024 г., тоест след изтичане на нормативноустановения срок. Съдът правилно е възприел практиката на административните съдилища, съгласно която, след изтичане на този срок се преклудира повременната компетентност на директора на Областна дирекция „Земеделие“ да постанови индивидуален административен акт на това правно основание. След този момент – 01 октомври на съответната година, правомощието да издаде такава заповед преминава към министъра на земеделието. В конкретния случай, оспорената заповед не е издадена от министъра на земеделието. Неин автор е Директорът на ОДЗ - [населено място], като за правно основание на правомощията на същия е посочена нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ.

От изложеното, съдът е направил извода, че в конкретния случай не се касае за упражняване на делегирани от министъра правомощия в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ, а липсата на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на последния е основание да бъде прогласена тази нищожност, тъй като оспореният акт не може да породи правни последици. По така изложените съображения съдът правилно е счел, че заповедта следва да бъде обявена за нищожна в частта й относно обжалваното от жалбоподателя служебно разпределение на ползването на земеделските земи в землището на [населено място], общ. С. за стопанската 2024/2025 г., като прогласената нищожност на оспорената заповед дава възможност да се упражнят права за обезщетение съобразно осъщественото фактическо ползване на земите в землището при наличие на доказателства за увреда от незаконосъобразно разпределение на ползването.

 

Настоящият касационен съдебен състав на Административен съд – Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира, че разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения, различни от изложеното в тях.

Съобразно установената фактическа обстановка РС – Севлиево се е мотивирал и обосновал извод за нищожност на оспорения пред него административен акт, като издаден при липса на повременна компетентност. При извършената касационна проверка се установи, че в хода на производството пред Районен съд – Севлиево са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на постановения съдебен акт – налице е несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в диспозитива. Мотивите на първоинстанционния съд сочат за прогласяване нищожност на процесната заповед, а в диспозитива същата е отменена, без да е посочено конкретно нормативно основание за отмяната. Но, прогласяването на един акт за нищожен и отмяната му като унищожаем са различни процесуални средства, прилагани в зависимост от установената в хода на упражнения съдебен контрол форма на недействителност на административния акт. Законодателят е предвидил възможност за отмяна на акт, когато той е унищожаем, докато обявяване или прогласяване на съдебен акт за нищожен означава изричното му признаване за такъв, което се отразява в диспозитива на съдебното решение. Съдебният контрол и произнасянето при недействителен административен акт (нищожен или унищожаем) следва да бъдат прецизно упражнени, при пълно съответствие между мотиви и диспозитив. Диспозитивът трябва да бъде логически извод от приетото в мотивите, а в конкретния случай това има особено съществено значение, тъй като отмяната на унищожаем административен акт има конститутивно действие, докато обявяването на нищожен акт има декларативно действие. При разминаване между мотивите и крайния резултат не става ясна волята на съда, а също така какво е действието на съдебното решени спрямо лицата – декларативно или конститутивно.

На следващо място касационният съд установи, че както пред Районен съд – Севлиево, така и в производството пред Административен съд – Габрово административният орган, издал оспорената по съдебен ред заповед № ПО-09-266/ 12.12.2024 г., не е представил акта, по силата на който подписалото я длъжностно лице – С. К. – главен експерт ГДАР в ОДЗ – гр. Габрово разполага с правомощието да подпише тази заповед. В нея е отразено, че се издава „За директор на ОДЗ – Габрово“ съгласно заповед № [рег. номер]/ 28.10.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, която обаче не е приложена по делото. В протоколите на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ нееднокатно е посочена заповед за заместване, но като издадена от директора на ОДЗ, с цитирани различни номер и дата: № РД-04-142/ 07.08.2024 г. Тази заповед също липсва в кориците на гр.д. № 1654/2024 г. на Районен съд – Севлиево. Същевременно, съдът е приел, че автор на процесната заповед е директорът на ОДЗ – гр. Габрово „Земеделие“ гр. Габрово, тъй като за правно основание на правомощията на същия е посочена нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Така е обосновал извода си, че в конкретния случай не се касае за упражняване на делегирани от министъра правомощия в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ. Не става ясно по какъв начин и въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е стигнал до този извод, като не разполага нито със заповед № РД09-1131/ 28.10.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, нито със заповед № РД-04-142/ 07.08.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Габрово. При липсата им не могат да бъде установени по безспорен начин следните факти и обстоятелства от значение за случая: 1./ От какво произтича и в какъв обхват е представителната власт на гл. експерт С. К.; 2./ От чие име тя подписва процесната заповед – от името на директора на ОДЗ в условията на заместване или по делегация от името на министъра на земеделието и храните. Възражение в тази посока е направено от касационния жалбоподател ППК „Т**“, който твърди, че със заповед № РД09-1131/ 28.10.2024 г. Министърът на земеделието и храните са делегирани функции на директора на ОДЗ, поради което Заповед № ПО-09-266 от 12.12.2024 г. при това положение, тя не би била нищожна, а евентуално унищожаема поради неправилно приложение на материалния закон, като издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, вместо чл. 37в, ал. 13 във вр. с ал. 12 от с.з. С отмяна на процесната заповед този порок би могъл да бъде отстранен и същата да породи своите правни последици. Но, при липсата на писмени доказателства, не може да бъде извършена проверка за основателността на това касационно възражение. Същата следва да бъде извършена чрез събиране на допустими и относими писмени доказателства в рамките на първоинстанционното съдебно производство.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че по делото не е представена и заповед № ПО-09-13/ 05.08.2024 г., с която директорът на ОДЗ – Габрово е назначил комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това препятства упражняване на съдебен контрол относно спазване на изискването по чл. 37в, ал. 1, изр. 2-ро от ЗСПЗЗ относно задължителния състав на комисията. Същият е посочен поименно и подлъжностно в представени по делото протоколи и доклад, но при липса на акт за назначаване, остава неустановено от фактическа страна с така цитираната заповед на директора на ОДЗ – [населено място] какъв е съставът на комисията, какви задължения са възложени и в какъв срок за изпълнение.

Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения – по делото не е напълно изяснена фактическата обстановка; налице е несъответствие при формиране вътрешното убеждение на съда и решаващата му воля, изразена в диспозитива на решението. А това противоречие е нарушение във формата на съдебния акт, което несъмнено представлява нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда.

Така мотивиран, настоящият касационен състав намира, че оспореното първоинстанционно съдебно решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доколкото констатираните пороци не могат да бъдат поправени от касационната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените по-горе задължителни указания.

Касационният жалбоподател Директор на ОДЗ – гр. Габрово чрез процесуалния си представител е претендирал присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. При този изход на спора съдът намира искането за основателно, поради което следва да осъди страната, за която настоящият съдебен акт е неблагоприятен, да заплати направените и своевременно заявени разноски за настоящата съдебна инстанция в общ размер на 200 лева, съставляващи 70.00 лева заплатена от този жалбоподател държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лева, определен на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Касационният жалбоподател Производствено-потребителна кооперация „Т**“ не претендира разноски, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 164 от 09.07.2025 г., постановено по адм.д. № 1654 от 2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е отменена Заповед № ПО-09-266 от 12.12.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Габрово за одобряване разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2024-2025 г. за землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], община Севлиево, област Габрово.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с мотивите, съдържащи се в настоящия съдебен акт.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Агро - С. Дичевски“, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Габрово направените за настоящата съдебна инстанция разноски в общ размер на 200.00 /двеста/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.