№ 2156
гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220104726 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
Ищцата Д. Б. К. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява А. К. - надлежно упълномощен с
ИМ.
Ответникът „С. К.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпраща законов или процесуален представител.
Ответникът „К.“ ЕООД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпраща законов или процесуален представител.
Ответникът „К. П. Б.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпраща законов или процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от тримата ответници с вх. №
31087/12.11.2025 г., с която не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Поддържат подадените ОИМ. Изразяват становище във връзка с допуснатата
ССчЕ, дадените им указания по реда на чл. 190 от ГПК, по съществото на
спора и във връзка със сторените по делото разноски.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.
А. К.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
А. К.: Поддържам исковата молба, ведно с уточняващите по делото
молби. Договорите са сключени със „С. К.“, който е кредитор. „К. П. Б.“ ООД
„К.“ ЕООД са просто посредници. Договор № 679005/18.05.2022 г. отпада,
защото е договор по друго дело на съпругата ми. По кредита на „К.“ нищо не е
плащано, а по предния кредит на „К. П. Б.“ от 28.07.2022 г. има плащания и
даже го има по експертизата. Претендирам недействителност на всичките тези
8 договора поради неточно посочване на ГПР. При условията на евентуалност
поради нищожност на клаузата за лихва. Предявил съм и осем иска за връщане
на надплатените суми като недължимо платени по недействителни договори.
Срещу „С. К.“ съм предявил по тези искове 8 иска за причинени имуществени
вреди по всеки договор. По договора от 10.09.2021 г. претендирам сумата 46
лева - имуществени вреди за претърпяна загуба, изразяващи се в причинено
обедняване и понижен стандарт на живот. По договора от 23.10.2021 г.
претендирам сумата 78 лева - имуществени вреди, изразяващи се в причинено
обедняване и понижен стандарт на живот и загуба от лихви. Тези суми по тези
8 договора ги претендирам като претърпяна загуба, а не като пропусната
полза, тъй като не мога да го докажа. Срещу „С. К.“ имам един иск за
неимуществени вреди в размер на 500 лв. за извършен системен тормоз,
вменяване на вина, страх и заплахи от ЧСИ и запор на сметки.
СЪДЪТ след като разгледа постъпилите материали по делото
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА като неправилно конституирани страни по делото „К. П. Б.“
ООД и „К.“ ЕООД.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е сключила
следните Договори за потребителски кредит с кредитора „С. К.“ ООД №№
568317/10.09.2021 г.; 583989/23.10.2021 г.; 620452/14.01.2022 г.;
649309/16.03.2022 г., както и договори с номера №667996/26.04.2022г,
№679029/18.05.2022 и 712851/28.07.2022/ трите сключени с кредитния
посредник "К. П. Б.",ЕООД както и договор за потребителски кредит
673128/04.05.2022г/ сключен с кредитен посредник "К."ЕООД/
2
Твърди се, че всички договори са недействителни, тъй като в чл.3,
ал.1т.5/ съответно чл.3,3.5 в договор №673128/04.05.2022г/ е посочен ГПР
между 48.47% и 49.9%, който не отговаря на действителния, тъй като не са
включени уговорените неустойки по договорите , както и таксата за експресно
разглеждане/ последната уговорена в чл.3, т.3.10 от договор
№673128/04.05.2022/. Разликата между посочения и действително прилаган
ГПР по същество е разнозначно до непосочване на ГПР по кредита , което е
нарушение на императивната норма чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и обуславя
недействителност на целия договор. неточното посочване на ГПР в
договорите съставлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.2 от 4 от ЗЗП.
На следващо място се твърди, че клаузата на чл.3, ал.1,т.7 от всеки от
процесните договори е нищожна. В тези клаузи е визиран фиксиран лихвен
процент от 40.05% Такава уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити.
Поддържа, че в съдебната практика се приема, че максималния размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е
трикратния размер на законната лихва .Към датите на сключване на
договорите за кредит определения от БНБ ОЛП е в размер на 0.00%
Твърди се, че по процесните договори ищцата е надвнесла следните
суми:по договор № 568317/10.09.2021 г. - сума от 308.59 лв., по договор
№583989/23.10.2021 г, - сума от 532 лв. по договор № 620452/14.01.2022 г. -
сума от 708.43 лв. ,по договор № 649309/16.03.2022 г. - сума от 632.56 лв. ,по
договор № 667996/26.04.2022 г. - сума от 353 лв.,- по договор №
679029/18.05.2022 г. - сума от от 583 лв.
Твърди се, че незаконосъобразно надвзетите суми представляват
вземане за неустойка и лихва.
Ищцата твърди, че незаконосъобразно надвзетите суми саи причинили
имуществени вреди, изразяващи се в понижен стандарт на живот, довели а я
до обедняване и загубила е лихви.
Ищцата твърди ,че от служители на "С. К."ООД и е налаган системен
тормоз, изразяващ се главно в телефонни обаждания с такава честота,
надхвърляща всякакви граници. Разговорите били изключително неприятни,
изнервящи и това повлияло на работа и на личния и живот. Довело е до
3
влошаване на отношенията в семейството и . По посочения начин ищцата е
получавала заплахи за съд , ЧСИ, запор на банкови сметки и имущество.
Моли се съда да постанови решение, с което да се признаят за
недействителни процесните договори. При условията на евентуално
предявява искове за прогласяване на нищожност на клаузите за лихва по
процесните договори. Моли също така да бъде осъдено ответното дружество
да и заплати следните суми: по договор №568317/10.09.2021г-сумата от
308.59лв., п одоговор №583989/23.10.2021г.- сумата от 532лв., по договор
№620452/14.01.2022г-сумата от 708.43лв., по договор №649309/16.03.2022г-
сумата от 632.56лв., по договор №667996/26.04.2022г-сумата от 353 лв., по
договор №679029/18.05.2022г сумата ат от 583лв., като недължимо платени по
недействителни договори. Моли също така да бъде осъден ответника да и
заплати сумата от 500лв., обезщетение за причинените и неимуществени
вреди. Претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в причинено обедняване, понижен жизнен стандарт и
загуба от лихви както следва: по договор №568317/10.09.2021г сумата от 46
лв., по договор № 583989/23.10.2021 г. - сумата от 78 лв., по договор №
620452/14.01.2022 г. - сумата от 106лв., по договор №649309/16.03.2022 г. -
сумата от 96 лв. , по договор № 667996/26.04.2022 г. - сумата от 53 лв., по
договор №679029/18.05.2022 г. - сумата от 87 лв.
Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който се развиват съображения за липса на правен интерес от предявяване на
настоящите искове. С исковата моба ищцата твърди, че шест от оспорените
договори са напълно погасени. Предвид това, че договорите не са действащи
между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да
изисква каквито и да било допълнителни суми по тях, за кредитополучателя
липсва правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност
на договорите в цялост и на клаузи от тях, доколкото в най-пълна степен би
могъл да защити интереса си с осъдителен иск. Поддържа се, че исканото
положително съдебно установяване на порочността на съответните договорни
клаузи, обосноваваща липсата на основание за спорните плащания, не ще
осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в
неговата правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно
4
желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи
неоснователното обогатяване. Напротив, необходимостта от последващ
съдебен процес за реализиране на правата на ищеца опровергава твърдения от
него правен интерес от търсената в настоящото производство защита.
Изложеното налага извода, че предявените искове няма да дадат защита на
заявените от ищеца накърнени права. За ищеца липсва правен интерес от
търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна
предпоставка за допустимостта на настоящото производство, поради което
същото следва да бъде прекратено“. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 23
ноември 2023 година по дело C-321/22 подходът да се приема за допустим иск
за установяване на нищожност на договор/клауза от него не е безусловен и
универсален, а националният съд следва да прави преценка като държи сметка
за принципа на ефективност и дали ако се приеме такъв иск за недопустим,
това ще затрудни необосновано реализирането на потребителската защита. В
случая успешното провеждане на производство по осъдителен иск е
единственото средство за ищеца да възстанови правното си и фактическо
положение, каквото е било преди обвързването с оспорената уговорка. Това
възстановяване е основната цел на съдебното установяване на
неравноправност на договорни клаузи, сключени с потребител. В същия
смисъл е т. 94 от цитираното Решение: „Накрая, трябва да се добави, от една
страна, че установяването по съдебен ред на неравноправността на клауза или
евентуално на елемент от клауза от договор, обхванат от Директива 93/13,
трябва по принцип да води до възстановяване на правното и фактическо
положение, в което потребителят би се намирал без тази клауза или този
елемент (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от
обявяването на договор за недействителен), C 520/21, EU:C:2023:478, т. 57 и
цитираната съдебна практика). Следователно спазването на принципа на
ефективност поначало зависи от вземането на мерки, позволяващи
възстановяването на това положение.“
Предвид изложеното се моли да бъде прекратено производството по
отношение на установителните искова по шестте погасени договора за кредит
– № 568317, № 583989, № 620452, № 649309, № 667996, № 679029 като
недопустимо поради липса на абсолютната процесуална предпоставка –
наличие на правен интерес. Недопустимо било кумулативното съединяване
на положителен установителен иск за нищожност на договор и отрицателен
5
установителен за недължимост на суми по него, в какъвто смисъл са изложени
искания от ищеца. Твърди се, че исковете са неоснователни. Възразява се
срещу твърденията, че договорите и отделните им клаузи са недействителни.
Противопоставя се довод, че всички договори са валидни, тъй като основните
им параметри - главница и лихви са валидно уговорени в изискуемата от
закона форма. Неоснователни и необосновани са и аргументите за нарушение
на изискванията за шрифт и форма. Отделно от това са покрити всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на
ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е
подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е
разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още
преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без
никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.
Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна
степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия.Оспорват твърденията за
нарушение на принципа на добрите нрави.Твърди се, че доводът, че конкретно
съотношение между конкретно възнаграждение по договор кредит и
трикратния размер на законната лихва противоречи на закона и
основополагащи правни принципи, не може да намери основание нито в
закона, нито в правната доктрина. Наличието на противоречие с добрите
нрави се преценява за всеки отделен случай като меродавна за преценката е
конкретната фактическа обстановка. Те не представляват конкретни правила, а
морални принципи, поради това изводът, че са нарушени не може да бъде
изведен като императив за всеки случай, в който договорно задължение има
една конкретна стойност. На следващо място, възнаградителната лихва е част
от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР. От
това следва, че максималният възможен размер на договорна лихва в
правоотношение между потребител и кредитодател е нормативно регулиран,
макар и опосредено. / сочи се съдебна практика/.Твърди се, че процесните
6
клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за
неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и
приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния
съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по
прозрачен начин. Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и
разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само
договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа
гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за
отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС
във връзка с Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, т. 40, т. 67 – т. 75./ Поддържа се, че от
неоснователността на установителните искове за обявяване на нищожност на
договорите в цялост и за недействителност на неустоечната клауза следва и
неоснователност на иска за връщане на даденото по договорите.
Осъдителните искове са неоснователни, тъй като общо усвоената сума за
главници по деветте договора е в размер 9000 лева, а общо погасената сума по
договорите е в размер на 8643,58 лева.Моли се исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират се разноски.
ПРЕДЯВЕНИ СА УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ с правно основание
чл.22, във вр.с чл.11, ал.1т.10 от ЗПК срещу „С. К.“ ООД, с ЕИК ********* за
прогласяване на нищожност на следните договори за потребителски кредит -
договор № 568317/10.09.2021г, договор № 583989/23.10.2021 г., договор №
620452/14.01.2022 г., договор № 649309/16.03.2022 г.,договор №
667996/26.04.2022 г., договор № 679029/18.05.2022 г. и договор №
712851/28.07.2022 г. и договор № 673128/04.05.2022 г. При условията на
евентуалност са предявени искове да прогласяване нищожност на клаузи на
посочените договори. При условията на обективно съединяване са предявени
осъдителни искове с правн ооснование чл.55, ал.1,прл.1 от ЗЗД за връщане на
суми по процесните договори като недължимо платени. Предявени са и искове
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
7
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
А. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на пълномощника на ищеца счита, че
изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за
окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Б. Д. с вх. №
31433/14.11.2025 г.
А. К.: Да пристъпим към изслушване на заключението на в.л. Д.,
запознат съм с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена, висше
образование, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
Искам да направя едно уточнение, тъй като си открих една техническа
грешка при пресмятането. На стр. 4, Договор за кредит № 649309, това е
таблица № 5, на ред 9 сумата не е 1077,56 лв, а следва да се чете 1010,56 лв.
Иначе сборът е толкова.
А. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
8
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б. С. Д. съдебно-счетоводна
експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 400
лв., съгласно справка-декларация от бюджетните средства на съда.
А. К.: Моля на основание чл. 190 от ГПК ответинкът „С. К.“ ООД да
предостави всички процесни договори по делото.
СЪДЪТ намира за основателно доказателственото искане на ищцовата
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът „С. К.“ ООД да
предостави всички процесни договори, сключени с Д. Б. К., с ЕГН:
**********, а именно:
Договори за потребителски кредит със „С. К.“ ООД №№
568317/10.09.2021 г.; 583989/23.10.2021 г.; 620452/14.01.2022 г.;
649309/16.03.2022 г.
Договори за потребителски кредит с „К. П.“ ООД №№
667996/26.04.2022 г.; 679029/18.05.2022 г. и 712851/28.07.2022 г.
Договор за потребителски кредит с „К.“ ЕООД № 673128/04.05.2022 г.
УКАЗВА на ищцовата страна, че не е ангажирала доказателства за
предявените искове за имуществени вреди, както и за предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да ангажира доказателства
по тези искове.
А. К.: Нямам други искания по доказателствата на този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.02.2026 г. от 10:15 часа, за която
дата и час ищцата – уведомена от днес чрез процесуалния си представител,
ответникът „С. К.“ ООД – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до ответника в горепосочения смисъл.
9
Протоколът написан в с. з., което приключи в 15:35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10