РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20254110201000 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Д., ЕГН:**********, гр.***, против електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №*******, издаден от ОД МВР - гр. В. Търново, с искане за неговата
отмяна. Излага основания сочещи за неправилно приложение на материалния закон с оглед
описание мястото за контрол и вида на техн.средство, както и процесуални нарушения,
свързани с реда за използване на мобилни системи за видеоконтрол. Счита, че е изтекла
погасителната давност. При това в ел.фиш била посочена установената скорост на движение,
като не е приспаднат толеранса в полза на нарушителя, което водело до приложение на по-
благоприятна санкционна разпоредба.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява и не заема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С електронен фиш Серия К №*******, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, на
Х. Д. Д., ЕГН:**********, гр.***, за извършено на **.**.****год., в **.** часа, в гр.***, на
ПП ***, км.*******, в посока гр.***, с МПС л.а. "***“, с рег.№********, адм.нарушение
по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, връзка с чл. 182,ал.1,т.3 от ЗДв.П, е
наложена глоба в размер на 100 лева. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство ***, като при ограничение от 50 км/ч за населено място, е установена
1
скорост на движение на посоченото МПС – 72 км/ч.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение
по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство ***, след проверка на направените записи извършена на **.**.****г. –
според приложения протокол.
От приложената справка за регистрация на МПС, се установява, че л.а. "***“, с рег.
№********, е регистриран като собственост на П. В. М., ЕГН:**********, гр.***, ул.“***.
Видно от удостоверение от ***, мобилната система *** за видеоконтрол е одобрен
тип, вписан под №**** в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до **.**.****г. В самия ЕФ е отразен вида на
автоматизираното техническо средство, а именно "***", което е мобилна система за
наблюдение и регистриране на пътни нарушения. Към АНП са приложени писмени
доказателства относно типа и вида на конкретното АТСС, както и доказателства, че същото
е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било
годно техническо средство за измерване. Вярно е, че приложеното Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № *** е със срок на валидност до **.**.****г., но съгласно чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Поради това и съобразно § 7 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за измерванията, посоченото средство за измерване, което се намира в
употреба и което подлежи на контрол по този закон, може да бъде използвано от лицата,
които го притежават (в случая ОД на МВВР – В. Търново), ако изпълнява предвиденото си
предназначение и при последваща проверка се установява съответствие на метрологичните
му характеристики с изискванията към тях. От материалите по приложената
административно-наказателна преписка съдържаща и протокол от проверка №***г. на
автоматизирано техническо средство ***, се установява че конкретното автоматизирано
техническо средство, е преминало проверка на **.**.****г., при което е установено, че
същото е технически изправно. Срокът на тази проверка е една година и реално до
**.**.****г. конкретното техническо средство се счита за технически изправно до тази дата.
Конкретното нарушение е установено с това техническо средство на **.**.**** година.
Използването на системата на **.**.****г., на ПП ***, км.***, е удостоверено с
протокол рег.№*** от **.**.****г., приложен по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна
следното:
При съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, които да
налагат отмяна на същия.
Съгласно чл.188ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
2
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно
регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и
лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто
предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е
предоставил МПС. В процесния случай първоначално след преглед на **.**.****год., е бил
издаден електронен фиш Серия К №******* срещу собственика на л.а. "***“, с рег.
№******** - П. В. М., ЕГН:**********, гр.***, ул.“***. Ел.фиш е бил връчен на М., като
същата е приложила декларация по чл.189ал.5 от ЗДвП от **.**.****год., в която е
посочила, че процесния автомобил на **.**.****год. до **.** часа е бил във фактическа
власт на трето лице Х. Д. Д., ЕГН:**********, гр.***. Към декларацията е представила
копие от СУМПС на ползвателя. Предвид на това електронен фиш Серия К №******* е
анулиран и издаден обжалвания електронен фиш Серия К №******* срещу жалбоподателя
на **.**.****год. Същият е връчен на жалбоподателя Х. Д. на **.**.****год.
Съдът констатира, че не са изтекли сроковете по чл.34ал.3 от ЗАНН. Спазен е
тримесечният срок за издаване на първия ел.фиш Серия К №******* от извършване на
нарушението **.**.****год. до **.**.****год. при преглед и издаване на фиш. Обжалваният
ел.фиш Серия К №******* е издаден на **.**.****год., т.е. в тримесечния срок от
постъпване на декларацията по чл.189ал.5 от ЗДвП на **.**.****год./става известен
нарушителя/.
В настоящия случай е неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла
абсолютната погасителна давност, което обстоятелство препятства възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, привлечено да
отговаря за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК,
относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има
давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието
на които наказателното производство следва да бъде прекратено. Доколкото в ЗАНН липсват
изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичане, спирането,
прекъсването на давностните срокове приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 80
и следващите от НК /действали към момента на извършване на деянието/. От 09.04.2010 г. е
налице изменение на текста на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно който абсолютната
погасителна давност вр.чл.81ал.3 от НК се увеличава от 3 г. на 4 години и половина за
всички деяния, наказуеми с "глоба". В конкретния случай нарушението е извършено на
**.**.****г., следователно давността за административнонаказателно преследване не е
изтекла. При това ел.фиш е издаден на **.**.****год. при преглед, давността е прекъсната
на **.**.****год. при непотърсена обратна разписка при опит за връчване и на
3
**.**.****год. при предприемане на дейстивя по връчване в гр.София. Ел.фиш е връчен на
жалбоподателя на **.**.****год. При това положение абсолютната давност за реализиране
на АНО изтича на **.**.****год. Позоваването на чл.82ал.1 от ЗАНН е неотносимо, тъй
като тази разпоредба е свързана с изпълнителската давност, а същата предполага влязъл в
сила ел.фиш.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не приравнява ел.фиш на АУАН и НП като
изискване за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, а само като правни последици
в хипотезата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Обжалваният електронен фиш, съдържа всички изброени по-горе реквизити. Никъде в ЗДвП
или нормативен акт, не се съдържа изискване електронния фиш да бъде подписан от
определено длъжностно лице, което го е съставило, да бъде посочена дата на издаване, да е
налице подборно описание на мястото на нарушението, реда и начина за обжалване. Именно
това е целта на закона с въвеждането на електронния фиш - При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
чл.189 ал.4 от ЗДвП, който подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, няма изискване същия да бъде подписан от определено
длъжностно лице. Не съществува изискване за детайлно и подробно описание на
нарушението, вкл.посочване дата на издаване, тъй като наличието на ел.запис, видеоклип
със снимков материал, калибрована система за засичане и елиминиране на човешкия фактор
е гаранция за законност.
Налице е правилна материална квалификация на деянието. В случая е нарушено
ограничението за скорост на движение в населено място, което попада в предметния обхват
на чл.21ал.1 от ЗДвП. Ограничението от 50 км/ч за населено място.
Автомобилът е бил заснет точно на посочения км, тъй като е констатирано
нарушението в рамките на обхвата на мобилната система.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства,
като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
4
регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е
установено с такива технически средства или системи, какъвто е настоящият, то да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето,
мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От
приобщената по делото снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил
посоченото от административнонаказващият орган нарушение. Приложената към делото
снимка съдържа географските координати на мястото за контрол, както и ясно на същата е
индивидуализирано МПС с рег.№, което е засечено с превишена скорост. От обективна
страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да
избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата
такава – 50км/ч. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен
случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват съставомерни вреди, т.е.
законодателят е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е
насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена
опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост. Без
правно значение е дали водачът е наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е
определена в твърд размер и не подлежи на индивидуализация.
Така по делото безспорно бе установено, че жалбоподателят, е управлявал л.а. "***“,
с рег.№********, със скорост от 72 км/ч на **.**.****год. в **.**ч на на ПП ***, км.***, в
посока гр.***, като ограничението на скоростта на движение в този участък е 50 км/ч, т.е.
разрешената скорост за движение е превишена с 22 км/час. При това е отчетена максимално
допустимата грешка от 3 км/ч при засечени скорости под 100 км/ч. На приложената снимка е
видно, че измерената скорост е 75км/ч. В този смисъл е неоснователно възражението в
жалбата, че следва да намери приложение друга санкционна разпоредба.
Това деяние на жалбоподателя е санкционирано с електронен фиш, съставен по реда и
съгласно всички изисквания на чл.189 от ЗДвП, като съдържа всички необходими и
посочени в закона реквизити. От събраните доказателства по делото, беше установено че
жалбоподателят е извършил описаното в електронния фиш нарушение на ЗДвП.
Постановеното с обжалвания електронен фиш наказание на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.21ал.1 от ЗДвП е в рамките на предвиденото за конкретното
нарушение и визираното наказание в чл.182 ал.1т.3 от ЗДвП към момента на деянието.
Същото е определено съгласно предвидения в закона размер от 100 лева и не може да бъде
намалявано или увеличавано. Наложеното наказание е съответно на извършеното
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от
5
ЗАНН.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалвания електронен фиш
е законосъобразен и следна да бъде потвърден, поради което и на основание чл.63, ал.1
ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******, издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, с който на Х. Д. Д., ЕГН:**********, гр.***, за извършено
административно нарушение по чл.21ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. с
чл.182ал.1т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 (сто) лева
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните/жалбоподател и наказващ орган/, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6