№ 258
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500101 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.К. К. от АК-Пловдив против определение
№ 13722/14.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 6434/2022г. на ПРС, VI гр.с., с което е
оставена без уважение молба вх. № 93478/21.11.2022 г. от Адвокатско дружество
„Гърбев“, БУРСТАТ *********, чрез адв. К. К., пълномощник на ищеца по делото, с
искане за изменение на Решение № 3775/16.11.2022 г., постановено по гр.д. №
6434/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с. в частта за разноските. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорват
се съображенията на първоинстанционния съд за определяне на възнаграждението
съобразно материалния интерес по делото, чийто размер се определя от сбора на
цената на всики обективно съединени искове. Поддържа се становището, че съгласно
нормата на чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи хонорар по всеки от трите обективно съединени иска.
В отговор на частната жалба насрещната страна „ВИВА КРЕДИТ“ ООД
мотивира становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.
275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени по недействителен
договор за кредит суми, посочени поотделно като възнаградителна лихва в размер на
107, 67 лв., неустойка в размер от 206, 10 лв. и такса експресно разглеждане на
договора в размер на 210, 58 лева С постановеното решение РС е уважил изцяло
претенцията. В хода на производството ищецът е бил представляван безплатно от
адв.К. К. въз основа на договор между ищеца и АД „Гърбев“ в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. С решението съдът е присъдил възнаграждение на адвоката в размер на
360 лв. с ДДС, изчислен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ съобразно материалния
интерес по делото и предвид представените доказателства за регистриране по ЗДДС на
АД „Гърбев“.
С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв.К., позовавайки се
нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК, с присъждане на 300 лева и 20 % ДДС за всеки от
предявените искове.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е
оставил без уважение искането. РС е посочил, че исковете почива на общо основание –
недействителността на договора за кредит, сключен между страните, и в който договор
са уговорени процесните клаузи за възнаградителна лихва неустойка и такса
„Експресно разглеждане“. В предвид на изложеното, доколкото исковете почиват на
едно правоотношение и на общо основание, според РС не следва да се присъжда
възнаграждение за всеки иск, а адвокатското възнаграждение следва да се определи от
сбора на цената на всички искове.
Определението е правилно.
Изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
определяне на възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове намира
приложение при определяне на възнаграждения при искове в защита на различни
интереси и съответно при различен характер на осъществената защита. По делото е
предявен иск за недължимост на вземания на общо за тях основание, а именно поради
недействителност на договор за кредит на специално основание по чл.22 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая интересът на ищеца е един, а такава е и
осъществената от пълномощника на ищеца защита по делото, независимо от
поотделното посочване на сумите според клаузите на договора в исковата молба. При
това положение съдът намира, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима, а
така и е неотносима цитираната в жалбата съдебна практика. Дължимото адвокатско
възнаграждение за представителството, осъществено по реда на чл. 38 от ЗАдв., следва
да се определи въз основа на общия размер на сумата, чиято недължимост се
претендира. Съдът намира, че на осн. чл.38 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение
2
следва да се определи в размер на 300 лева при приложимата към казуса редакция на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, към което на осн.чл. § 2а от Наредбата да се
начисли ДДС, предвид представеният Акт за регистрация по ЗДДС на Адвокатското
дружество, тоест размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на
360 лева. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна да
се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв.К. К. от АК-Пловдив против
определение № 13722/14.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 6434/2022г. на ПРС, VI гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3