№ 3616
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110100021 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и
материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., р. Т., бул. Б. № ***,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на
управителите, против М. Д. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. Т. К. № **.
Ищецът заявява, че на 25.09.2019 година длъжникът М. Д. Н., ЕГН: **********
сключила Договор за потребителски кредит № *** със С. К. ООД, по силата на който е
получила сумата 1 000.00 лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 190.00
лв. в срок до 25.03.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на
48.04 %.
Твърди се, че ответникът не изпълнявала задълженията си в срок.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. С. К. ООД
като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за цесия било изпратено
на длъжника, но липсват данни да е връчено, нито пък ищецът навежда подобен факт. В
условията на евентуалност ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Ищецът заявява, че за събиране на вземането подал заявление по чл. 410 от ГПК и по
образуваното ч.гр. д. № 10416/2024 год. е издадена заповед за изпълнение за главница в
1
размер на 1000.00 лева, държавна такса в размер на 81.56 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева. Предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК за кредитора е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
признаване съществуване на вземането му за главница по процесния договор за
потребителски кредит.
Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на
А. Б. Б. ЕООД срещу М. Д. Н. в размер на 1000.00 лева, представляващо единствено
главница по договора за кредит.
Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен
представител, оспорва иска по същество, прави възражение, че договорът е недействителен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 25.09.2019 год. ответникът е сключила Договор за
потребителски кредит № *** със С. К. ООД, по силата на който е получила сумата 1 000.00
лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 190.00 лв. в срок до 25.03.2021 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.04 %.
Ответникът не спори, че е получила главницата по договора, а към исковата молба е
приложена Разписка за извършено плащане № 2000000191018341/25.09.2019 год. за сумата
1000 лева по договор *** с наредител С. К. ООД и получател М. Д. И..
Страните не спорят и че Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
13.01.2022 г. С. К. ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера А. Б. Б. ЕООД. Уведомлението за
цесия се счита надлежно връчено с исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът навежда възражения единствено относно
нищожността на договора за кредит и на това основание счита, че дължи само главницата,
която всъщност се претендира по делото. Всички възражения са допустими и основателни,
но съдът не дължи произнасяне по тях, тъй като по делото се претендира единствено
главницата по договора за потребителски кредит, по отношение на която ответникът излага
съображения, че е единствено дължима.
Едва в писмените си бележки ответникът оспорва сключването на договора от
разстояние и навежда неспазване на разпоредбите на ЗПФУР, поради което тези му
възражения не следва да бъдат обсъждани. Те не са заявени навреме и на ищеца не е
указвано да ангажира доказателства в този смисъл.
По ч.гр.д. № 10416/2024 год. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4702/23.08.2024 год. за сумата 1000.00 лева- главница по Договор за
2
потребителски кредит № *** от 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 32.26 лева- разноски по делото съобразно уважената част, от
които 20.00 лева - държавна такса и 12.26 лева - юрискосултско възнаграждение.
С Разпореждане № 34879/22.08.2024 год. е отхвърлено заявлението на А. Б. Б. ЕООД
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 742.07 лева- неплатени дължими такси;
1705.12 лева- неустойка по чл. 4.2 от договора, 334.88 левавъзнаградителна лихва за периода
от 25.09.2019 год. до 25.03.2021 год., 295.93 лева- законна лихва за забава от 25.03.2021 год.
до 02.08.2024 год., както и за съответната част от разноските по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в
тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е
договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните, и предаване на
вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на
договора заем са първо: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума и второ: предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора заем носи ищецът в производството.
Договор за потребителски кредит № *** със С. К. ООД, по силата на който е
получила сумата 1 000.00 лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски по 190.00
лв. в срок до 25.03.2021 г.
Доказа се и вторият елемент на договора за заем – наличието на съгласие между
страните за получаване на сумите чрез системата за разплащане „И. П.“, съгласно чл. 19 от
общите условия на С. К. ООД за заеми „К.“ в сила от 08.03.2019 год., както и предаването
им от кредитора на длъжника.
Въз основа на гореизложеното съдът намира за основателен предявения иск за
заплащане на сумата 1000.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ***, сключен на 25.09.2019 година между М. Д. Н., ЕГН ********** и С. К. ООД,
вземанията по който са прехвърлени д договор за цесия от 13.01.2022 г. на А. Б. Б. ЕООД.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на
ищеца. Те са в размер на 32.26 лева по заповедното производство и 130.00 лева в исковото
производство /30.00 лева за държавна такса и 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение/.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50.00 лева, но 20.00 лева от тях са
недължимо платени, предвид присъдените в заповедното производство в същия размер.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК:
*** със седалище и адрес: гр. С., р. Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П. В. и
Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на управителите по отношение на М. Д. Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. Т. К. № ** за сумата 1000.00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на
25.09.2019 година между М. Д. Н., ЕГН ********** и С. К. ООД, вземанията по който са
прехвърлени д договор за цесия от 13.01.2022 г. на А. Б. Б. ЕООД, ведно със законната лихва
за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.08.2024 год. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА М. Д. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. Т. К. № ** да
заплати на А. Б. Б. ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., р. Т., бул. Б. № ***,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. – пълномощник на
управителите сумата 32.26 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата 130.00 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4