РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Гоце Делчев, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100662 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно - пасивно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба депозирана от Е. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. ****, вх. *** ет.** ап **, чрез пълномощника й адв. Д.В. М.
от АК – ....., против „И. А. М.“ АД, ЕИК: ****** , със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. Л. №***, бул. „Д.Н.“ № **, ет.** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и против „Ф.
Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, гр. С., ж.к. Л. ***, бул. „Д. Н.“ № ***, ет.*** ап. ***, с управител П.
Б. Д., с която се иска от съда да обяви, че Договор за паричен заем № ****/******г., сключен
с ответниковото дружество „И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ПК, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *****/*****г, сключен с ответниковото
дружество „И. А. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и съда да приеме, че така сключения Договор за предоставяне на
поръчителство № ***/******г. с ответното дружество „Ф.Б. ЕООД е нищожен на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл.19, ал. 4, от ЗПК и чл.
143 от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба, че Договор за паричен заем № ******/******г, сключен с
ответното дружество „И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11
ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на
чл.4 от договор за кредит№ ****/**г, сключен с ответното дружество „И. А.М. “ АД, е
1
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Излагат
се подробни съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на
специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се също
така, че сключения Договор за предоставяне на поръчителство №*********г, е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения. Претендира разноски -
включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали
отговор на исковата молба.
Ответникът „И. А. М.“ АД - гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
допълнително представена в хода на производството по делото молба съображения.
Претендира разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД - гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. Д. М.заявява, че счита исковете за основателни и
доказани. Претендира адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В съдебно заседание ответната страна „И. А. М.“ АД не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалния представител юрисконсулт Д. Н. оспорва исковата
молба и поддържа депозирания отговор. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответната страна „„Ф. Б.“ ЕООД не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалния представител юрисконсулт М. З. оспорва исковата
молба и поддържа депозирания отговор. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцата и ответника "И.А. М." АД в гр. Г. Д. е бил сключен
Договор за паричен заем № ********/*******г., с който този ответник е предал в
собственост на ищеца сумата *** лева, а също така - и че между ищцата и ответника „Ф. Б.“
ЕООД в гр. Г.Д. е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ******г., с
който този ответник е приел да отговаря солидарно с ищеца пред ответника „И. А. М.“ АД за
задълженията на ищеца по Договора за паричен заем, за което било уговорено
възнаграждение в размер на ******* лева. Горното се установява по безспорен начин и от
2
представените в тази насока писмени доказателства.
От приложения по делото договор за паричен заем № *********г, се установява, че
съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на
ищеца заемната сума, за срок от 8 месеца, с дата на първо плащане *****г., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема 50.00 % и ГПР 64,32 %, размер на погасителна вноска от
******* лева, като общата сума, подлежаща на връщане, е 1 ***** лв. Посочено било, че
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Посочено е, че ГПР е изчислен при
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи
за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.
Чл. 4 от ДПК изисква обезпечение на дълга, което трябва да се осъществи в рамките
на три дни от датата на сключването му, като са предвидени три алтернативни начина:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над****лв.;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство;
2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор;
3. Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
В тази връзка, на датата на подписване на ДПК е сключен и Договор за предоставяне
на гаранция между „Ф. Б.“ ЕООД и ищцата - кредитополучател. Цената на тази услуга е за
сметка на последната и възлиза, както беше посочено по-горе, на ***** лева и е платима
разсрочено на 8 равни месечни вноски от по *** лв., чийто падеж е изрично посочен (видно
от представения към заявлението погасителен план, доколкото в предоставеното копие на
договор за гаранция, конкретните цифри са заличени). Този договор обезпечава всички
вземания на кредитодателя по ДПК и влиза в сила в срок от три дни от подписването му,
при условие, че заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 4 да представи на
кредитора си обезпечение на изпълнението чрез някоя от другите две визирани
възможности: двама поръчители или банкова гаранция в размер на дължимата за връщане
сума.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: погасителен план,
договор за паричен заем, договор за представяне на гаранция, и др., както и е изготвена
съдебно - счетоводна експертиза.
3
От заключението на същата се установява, че в конкретния случай посоченият в
договора за паричен заем ГПР е 64.32% и същият е изчислен при вариант, в който в
разходите е включена единствено договорната лихва от ***** лева, при което оскъпяване на
кредита е в размер на 19,64 %, и към него е включено възнаграждението по договора за
поръчителство. Вещото лице е посочило, че в случай, че към договора за заем се добави и
задължението по договора за предоставяне на гаранция в размер на **** лева, то тогава
размерът на ГПР ще се промени както следва: разходите по кредита стават ******лева,
оскъпяването на кредита се променя от 19,64% на 60%, а ГПР се променя от 64.32% на
684.15%.
Съдът счита, че следва да кредитира с доверие приетото като доказателство по делото
заключение, като обективно, безпристрастно и подкрепящо се от събрания по делото
доказателствен материал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Тълкувайки за целите на правоприлагането съдържанието на клаузата на чл. 4 от
ДПК, настоящият съдебен състав приема, че обезпечаването на връщането на заема в полза
на кредитора е задължително условие за сключването на сделката, като правото на избор за
начина на гарантиране на изпълнението не променя факта на неговата задължителност и
невъзможност да бъде избегнато. Според съда двете алтернативи извън сключването на
договора за гаранция с одобрен от кредитора търговец в случая следва да се преценят като
нереалистични и трудно постижими от заемателя в рамките на визирания в ДПК извънредно
кратък тридневен срок. Те касаят набавянето на голям набор от документи, установяващи
финансовия стабилитет на поръчителите, за представянето на които е нужно повече от
уговореното с ДПК време. Представянето на парична гаранция в размер, надхвърлящ този
на изтеглените средства е също малко вероятно да се организира в посочения тридневен
срок за обезпечаване на кредита. Така единственото реално осъществимо обезпечаване на
изпълнението в горния тридневен срок остава осигуреното от кредитора в датата на
подписването на ДПК сключване на договор за гаранция с търговец, извършващ тази
дейност срещу заплащане. Последното обаче според този съд представлява разход по
кредита за сметка на кредитополучателя, който с оглед предвидимостта и задължителността
си е трябвало да бъде, но не е включен в ГПР, оповестен в ДПК и този факт е изрично
установен от заключението на вещото лице. Съдът не споделя изложените в отговорите
възражения, че този разход не следва да се включва в ГПР доколкото възнаграждението по
гаранционната сделка не е част от договора за потребителски кредит, то е задължение на
самостоятелно основание. Съдът не може да се съгласи с това становище доколкото видно от
погасителния план възнаграждението по гаранционната сделка е включено към погасяване
на задължението, същото е възникнало при сключването на договор за предоставяне на
гаранция, който е условие за предоставяне на заема и то с лице, което е свързано с
кредитодателя.
Не без значение е и предвиденото в чл. 4 от договора, че договорът за предоставяне на
4
гаранция следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество - гарант. Освен това
договорът за предоставяне на гаранция е сключен в същия ден като в договора за паричен
заем. В чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция е предвидено, че за поемане на
задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта, платимо разсрочено на
вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен
заем. Предвид изложеното задължението по договора за паричен заем и договора за
предоставяне на гаранция следва да се разглеждат заедно, като задължението към
друежството - гарант следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, което
безспорно не е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит може да
бъде обявен за недействителен в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Правните
последиците от обявяването на сключения договор за нищожен са предвидени в текста на
чл. 23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С
клаузата на разпоредбата е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
В случая в процесния договор е посочен годишен процент на разходите по кредита в
размер от 64,32 %, т. е. договорът за кредит между страните формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на
плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му
сключване, е предвидено договореното възнаграждение за предоставена гаранция, да се
плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11, т. 10 от ЗПК, включващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва
5
за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия
ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод
(възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не
само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и
всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В чл. 19, ал. 3
от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на
сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
На следващо място, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11,
т. 10 от ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата,
която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя
6
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално договор за гаранция с уговорено възмаграждение за гаранта, в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От това следва, че в него задължително трябва да са описани всички
разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че договора за потребителски кредит
противоречи на императивните изисквания на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, поради което този иск се явява доказан по основание и като такъв следва да се
уважи.
Предвид уважаването на иска, предявен против ответника „И.А. М.“ АД, доколкото
сключеният между ищцата и този ответник Договор за паричен заем се явява нищожен,
нищожен се явява и Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и
ответника „Ф. Б.“ ЕООД, доколкото същият обезпечава нищожният Договор за паричен
заем. В тази връзка съдът намира, че искът, предявен от ищцата против ответника „Ф.Б.“
ЕООД също се явява доказан по основание и следва да се уважи.
С оглед на изхода от спора двамата ответници следва солидарно да заплатят на ищеца
направените разноски за производството по делото в размер на ***** лева - платена ДТ, а на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца - адв.
Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на ***** лева (като с оглед фактическата и
правна сложност на спора, броят на предявените искове и цената им, съдът намира, че
възражението на ответниците за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение).
Ищецът не е направил разноски за възнаграждение за вещото лице по допусната ССЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съгласно която норма, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, ответните дружества следва да
бъдат осъдени солидарно да заплатят възнаграждение за вещо лице в размер на *****лева в
полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на сключения
в гр. Г.Д.между Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.Д., ж.к. Ю. **, вх. ** ет.
7
**ап 8*и „И. А. М.“ АД, ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. №
**, бул. „Д. Н.“ № **, ет.** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., Договор за паричен заем №
******/*****г,., като противоречащ на императивните изисквания на чл. 22 във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на сключения в гр.
Г, Д. между Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. Ю.**, вх. ** ет. ** ап
** и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, гр. С., ж.к. Л. **, бул. „Д. Н.“ № ***, ет. **, ап. **, с
управител П.Б. Д., Договор за предоставяне на гаранция № *****/*****г., като лишен от
правно основание, уговорен неравноправно по отношение на ищеца, противоречащ на
добрите нрави и непораждащ правни последици поради обстоятелството, че обезпечава
нищожна кредитна сделка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „И. А. М.“ АД, ЕИК ******* и „Ф. Б.“
ЕООД, ЕИК: ******, СОЛИДАРНО да заплатят на Е. А. А., ЕГН **********, направените
по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на ******лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „„И.А. М.“ АД, ЕИК****** и „Ф. Б.“
ЕООД, ЕИК: ******, СОЛИДАРНО да заплатят в полза на бюджета по сметка на Районен
съд – Гоце Делчев сумата ******лв. /........../, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „И. А. М.“ АД, ЕИК ****и „Ф. Б.“
ЕООД, ЕИК: *****, СОЛИДАРНО да заплатят на адвокат Д. В.М., Адвокатска колегия -
П., с адрес на кантора: гр.П., ул. П. О. и К. № ****ет.***ап.***, сумата **** лева, за
осъщественото представителство и защита на Е. А. А. с ЕГН **********, пред първа
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8