№ 37823
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149174 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 184982/28.05.2025г., „.., моли съда да измени постановеното по
делото решение от 12.05.2025г. в частта за разноските, като намали размера на присъденото
в размер на 550,00 лева адвокатско възнаграждение, доколкото същото не е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Позовава се и най-новата практика
на СЕС, като се цитира Решение от 24.01.2024г. по дело № 438/22 на СЕС, където се приема,
че съдът не е обвързан от праговете в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът Б.
П. М., чрез адвокат К. Г. П. е взел становище по молбата, като счита същата за допустима,
но по същество неоснователна. Посочва, че присъденото възнаграждение е справедливо, тъй
като е извършил достатъчно работа по проучване на случая, запознаване с изпълнителното
дело, изготвяне на исковата молба и представителство в съда. Моли за отхвърляне на
молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
1
19.05.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
на дата 28.05.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е уважил
така предявения от Б. П. М. срещу „.. иск и е присъдил разноски. Правилото е, че
отговорността за разноски произтича от крайния изход на делото, когато то е решено по
същество и в зависимост от неговия резултат. Следва да се посочи, че за да намали
възнаграждението като прекомерно, съдът следва да съобрази искането от една страна с
материалния интерес, който не е минимален в случая, фактическата и правна сложност на
делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на
представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо
двете страни в производството. Действително съдът е запознат с практиката, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата
на ответника /искът е предявен като частичен/ и фактическата и правна сложност на делото,
намира, че няма основание за промяна на присъденото вече адвокатско възнаграждение.
Недопустимо е при тези икономически ориентири в страната да се иска от съда да присъди
възнаграждение за представителство в исково производството под минимума, определен в
Наредбата от 400,00 лева, последното не съответства на извършената от процесуалния
представител на ищеца работа и на материалния интерес по делото.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 184982/28.05.2025г., подадена от „.. за
изменение на постановеното по делото решение от 12.05.2025г., в частта за разноските.
2
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3