№ 515
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000456 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 531/09.04.2025 г. по т.д. № 1724/2024 г. на СГС, I-5 състав е
осъдено, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Александър Пушкин“ № 34, бл. 34, вх. 1, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Ауто Бавария“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. Младост
4, ул. „Бизнес Парк София“ № 5, по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
сумата от 63 621.19 лв. – главница, представляваща неустойка за неизпълнение на
сключени между „Ауто Бавария" ООД (продавач) и „Паралел Консулт - 2000" ЕООД
(купувач) два договора за покупко-продажба на нов автомобил с номера на договорите
съответно 8726/12.09.2022 г. и 8727/12.09.2022 г., по силата на които са закупени 2
броя автомобили, а именно - автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610009K36209 и
автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610609N45330, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и по
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 758.62 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода 19.03.2024 г. – 20.08.2024 г.
Ответникът „ПАРАЛЕЛ КОНСУЛТ – 2000“ЕООД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. На първо място се сочи неправилност на посоченото в мотивите
на СГС, че ответникът е продал процесните два автомобила като част от търговската
му дейност. Поддържа се, че двете сделки са случайни и не обосновават извод за
търговска дейност, свързана с дилърство на леки автомобили.
На следващо място се оспорва правилността на извода, че ответното дружество
е приело Общите условия, при които търгува ищеца. Лаконичният текст в тази насока,
1
съдържащ се в договорите между страните, не обосновавал такова приемане. Освен
това условие при сключването на договор при общи условия била и необходимостта да
бъдат ясно посочени датата на съставяне на приложимите „Общи условия“, датата на
приемането им от органите на съставилото ги дружество, датата на влизането им в
сила, и най-вече датата на тяхното т. нар. приемане. От приетите в хода на
първоинстанционното производство доказателства не можело да бъде направено
позитивно заключение относно нито едно от тези съществени обстоятелства, което
поражда и въпроси относно тяхна законосъобразност и приложимост към конкретния
казус. Липсвали и подписи на двете страни върху всяка страница от общите условия.
Жалбоподателят поддържа още твърдения, че фактът, че ищцовото дружество
не е времево ограничено във възможностите си да претендира неустойка го поставяло
в значително по-благоприятни условия спрямо ответника, като то потърсило
неустойката близо две години след сключване на процесните договори. Така именно
липсата на времево ограничаване възможностите на ищеца да претендира заплащането
на неустойка, позовавайки се на общите условия в тази им част води до обоснования
правен извод за нарушения на морала и добрите търговски практики. В тази връзка и
ответното дружество е поставило въпрос относно причините за предявяване на
претенцията, а с оглед липсата на доказателства и правна обосновка в този смисъл е
възразило за недоказаност на претенцията в тази част.
При преценката от страна на първоинстанционния съд относно размера на
предявената претенция не били обсъдени въведените от ответника възражения относно
обстоятелствата, от които ищецът извежда правния си интерес от предявяването . А
именно понесени от него вреди, чиито размери обаче са със значително по-ниски
стойности от претендираните по ответника суми.
Поддържа се и твърдение, че в съдебната практика и правната доктрина е
възприето, че задължение за плащане на неустойка възниква, при условие че същата е
изрично уговорена и индивидуално определена в договора към момента на
сключването му, тоест е неизменна част от неговото съдържание. Оттук е недопустимо
неустойка да се уговаря в общите условия, които са само допълнение по договора и не
подлежат на индивидуална уговорка между страните. Освен това клауза за неустойка в
размер на 15% от цената била нищожна, тъй като излизала извън функциите на
неустойката.
С оглед изложеното е поискано да бъде отменено първоинстанционното
решение, а предявените искове – отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Ауто Бавария" ООД е твърдял в исковата си молба, че е официален
дилър на марките BMW и MINI в България въз основа на Договор за дилър на БМВ от
28.09.2018 г. с БМВ Фертрийбс ООД (BMW Vertriebs GmbH) - Залцбург, Австрия, по
силата на който ищецът „Ауто Бавария" ООД се е задължил да не продава нови
2
автомобили с марката BMW или оригинални резервни части BMW на неоторизирани
дилъри, като при неизпълнение на това свое задължение дължи на BMW Vertriebs
GmbH неустойка в размер на 15% от цената, фактурирана на дилъра за съответните
нови превозни средства, респективно авточасти. Изложени са твърдения за сключени
на 12.09.2022 г. между „Ауто Бавария" ООД (продавач) и „Паралел Консулт - 2000"
ЕООД (купувач) два договора за покупко-продажба на нов автомобил с номера на
договорите съответно 8726/12.09.2022 г. и 8727/12.09.2022 г., по силата на които били
закупени 2 броя нови автомобили, а именно - автомобил BMW Х6 х Drive 40d,
WBATC610009K36209 и автомобил BMW Х6 х Drive 40d, WBATC610609N45330.
Ответникът бил квалифициран като корпоративен клиент, поради което получил
отстъпка от цената на автомобилите. Тези договори били сключени при условията на
Раздел VI, т. 9 от Общите условия за доставка и продажба на нови превозни средства с
марка BMW и Mini, които били неразделна част от договорите, според която
разпоредба лицата, които не са физически лица, купуващи автомобилите за лично
ползване, се задължават да не преотстъпват правата си по договора и да не прехвърлят
правото на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на
първоначалната регистрация и преди изминат пробег от поне 4000 км. Тази разпоредба
гласяла също, че при неизпълнение на това задължение, купувачът дължи неустойка в
размер на 15% от цената на договора, а при наличие на Договор за корпоративна
продажба – съответната отстъпка, предвидена в него, когато тя е в по-голям размер.
С имейл от 06.02.2024 г., изпратен от „БМВ България" ЕООД - официален
представител на производителя на марката BMW за България, бил отправен сигнал за
наличие на съмнения за нарушаване на правилата на селективната дистрибуция от
страна на купувача, който продал автомобилите преди изтичане на 6 месеца от тяхната
първа регистрация, поради което ищецът адресирал молба до „Паралел Консулт - 2000"
ЕООД за организиране на оглед на автомобилите. По нея постъпил отговор, че оглед
не може да бъде извършен, тъй като автомобилите вече били продадени. С писмо от
26.02.2024 г. на BMW Vertriebs GmbH (съгласувано с „БМВ България" ЕООД), „Ауто
Бавария" ООД било уведомено, че поради нарушение от негова страна на Договор за
дилър на BMW (по повод поведението на „Паралел Консулт - 2000" ЕООД, действащо
като неоторизиран дилър) на „Ауто Бавария" ООД била наложена неустойка в размер
на 27 095.79 евро. За начислената му от австрийското дружество неустойка било
извършено плащане от ищеца на 04.07.2024 г. в размер на сумата от 52 994.76 лв., като
останалата част до пълния размер на неустойката от 59 497.56 лв. и възлизаща на 6
502.80 лв. била приспадната от кредитно известие ********** от 06.03.2024 г.
В тази връзка на 11.03.2024 г. от „Ауто Бавария" ООД било изпратено
уведомление до „Паралел Консулт - 2000" ЕООД относно наложената неустойка, като
същевременно била отправена покана да бъде заплатена по посочената в
уведомлението банкова сметка дължимата от дружеството ответник неустойка по
двата договора в общ размер от 32 528.98 евро (16 441.35 евро за първия договор и
16 087.63 евро за втория), равняващи се на 15 % от цената на автомобилите, предмет
на договорите за покупко-продажба. Изложени са доводи за нейното съответствие със
справедливостта и присъщите на неустойката функции, тъй като тя била съобразена и
с претърпените от ищеца вреди във връзка с неизпълнението от страна на ответника.
В отговор на уведомлението, в становище от 15.03.2024 г. от „Паралел Консулт -
2000" ЕООД били изложени възражения относно наличието на предпоставките за
начисляването на неустойките, като в тази връзка била оспорена приложимостта на
Общите условия към договорите, съответствието на предвиденото в тях с добрите
нрави и закона, с което ищецът твърди, че било извършено признание на факта на
неизпълнение на договорното задължение да не продава закупените от него
автомобили в 6-месечен срок.
3
Ищецът е уточнил, че неустойката по договорите с ответника била начислена,
поради неизпълнение на задължението на купувача да не отчуждава придобитите
автомобили в срок от 6 месеца от датата на първоначалната регистрация и преди да
изминат пробег от поне 4 000 км. Ищецът е изложил доводи за съответствие на
процесните договори и Общите условия към тях с приложимото европейско
законодателство по подробно изложени в тази насока съображения. В тази връзка е
посочил, че Регламентите за групово освобождаване дефинират „система за селективна
дистрибуция“, като предвиждат задължението на доставчика да продава договорните
стоки или услуги само на дистрибутори или сервизи, които от своя страна са се
задължили да не ги продават на неоторизирани дистрибутори или независими сервизи
- чл. 1, пар. 1, б. „е“ от Регламент № 1400/2002, респ. чл. 1, пар. 1, б. „д“ от Регламент
№ 330/2010/. Изрично било предвидено, че освобождаването се прилага за клаузи, с
които се ограничават продажбите на нови МПС и резервни части на неоторизираните
дистрибутори от членове на система за селективна дистрибуция на пазари, на които
селективната дистрибуция се прилага (напр. чл. 4, пар. 1, б. „б“, iii от Регламент №
1400/2002). Ищцовото дружество било включено в системата за селективна
дистрибуция на BMW, поради което в Договора за дилър на БМВ – чл. 1.4 изрично се
съдържало задължението му в този смисъл. Именно предвид това негово задължение и
процесните два договора били сключени с изискването продадените нови автомобили
да не бъдат препродавани за срок от 6 месеца от началната регистрация.
Въз основа на изложеното ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 63 621,19 лв. (шестдесет и три хиляди шестстотин двадесет и
един лева и деветнадесет стотинки), представляваща размера на дължимата по
договорите за покупко-продажба неустойка (главница); законната лихва за забава
върху главницата от 19.03.2024 г. - датата, следваща деня, на който е изтекъл срокът за
доброволното изплащане на начислената и претендирана неустойка от „Ауто Бавария"
ООД до 20.08.2024 г. - датата, предшестваща деня на депозирането на настоящата
искова молба в размер на 3 758,62 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки); законната лихва върху главницата от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Паралел Консулт - 2000" ЕООД своевременно е депозирал отговор
на исковата молба, в който е оспорвал предявените срещу него искове по основание и
размер. Оспорвал е наличието на валидна договорна клауза, обвързваща страните по
договорите за покупко-продажба на МПС, предвиждаща начисляването на неустойка
при договорно неизпълнение на купувача на задължението да не препродава
закупените автомобили в 6-месечен срок, като в тази връзка е оспорвал да е изразил
съгласие за обвързването му с Общите условия. Твърдял е, че е недоказан факта
същите да са били публикувани на сайта на ищеца и да са били общодостъпни към
момента на сключването на договорите за продажба, като е оспорвал да се явяват
неразделна част от тях. Оспорвал е към договорите да са били приложими общи
условия, с твърдяното в исковата молба съдържание, както и общите условия да са
били доведени до неговото знание и той да се е съгласявал с тях. Приложените към
исковата молба общи условия не били приложими към момента на сключване на
договорите. Ответникът е оспорвал да е обвързан от клаузата в Общите условия,
предвиждаща начисляването на неустойка, като в тази връзка е изложил доводи, че е
необходимо тя да е включването в самия договор за продажба, предвид
необходимостта от уговарянето изричното и индивидуалното й уговаряне към момента
на сключването му. Направил е възражение за нищожност на клаузата в т. 9, Раздел VI
от Общите условия, като излага доводи, че предвиденото в нея противоречи на чл. 17,
ал. 2 от Конституцията на РБългария, предвиждаща, че частната собственост е
неприкосновена. Направил е възражение за нищожност на клаузата за неустойка и
4
поради противоречието й с добрите нрави и с принципа на справедливостта,
предвиден да закриля и защитава всеки признат от закона интерес, както и с оглед
противоречие със предвидените в закона функции на неустойката, а именно
обезпечителна, обезщетителна и санкционна такава. Оспорвал е твърденията на ищеца
за последващо разпореждане със собствеността върху автомобилите след
придобиването им от купувача, тъй като нямало конкретни твърдения в тази насока.
Молил е исковете да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок,
в която ищецът е поддържал първоначално изложените от него твърдения в исковата
молба, като е оспорвал тези на ответника. Поддържал е доводите си, че Общите
условия са неразделна част от двата процесни договора за покупко- продажба и са
приети писмено от „Паралел Консулт - 2000" ЕООД, с което са изпълнени
изискванията на чл. 298 от Търговския закон - общите условия са подписани от
управителя на ответното дружество без да са оспорени. Оспорвал е твърденията на
ответника, че Общите условия не са налични на интернет страницата на ищеца, като
твърди, че са общодостъпни.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който
ответникът е поддържал подадения отговор на искова молба. Поддържал е
твърденията си, че процесните договори за продажба на леки автомобили са сключени
на 12.09.2022 г., а твърдените от ищеца съмнения за нарушения съобразно посоченото
в исковата молба са възникнали едва през месец февруари 2024 г., тоест повече от една
година след сключване на договорите и изтичане на твърдения 6-месечен срок, в който
купувачът нямал право да се разпорежда със собствената си движима вещ. Сочил е за
недоказан факта на неизпълнение на клауза от Общите условия.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, от които се установява следното:
Видно от представения по делото Договор за дилър на БМВ, същият е сключен
между „БМВ Фертрийбс“ ООД, със седалище в Залцбург, Австрия, и „Ауто Бавария“
ООД /дилър/ на 28.09.2018 г. с предмет на договора – поемане на задължение от „БМВ
Фертрийбс“ ООД да прехвърли на дилъра неизключителното право и съответното
задължение да продава новите автомобили БМВ в съответствие с предвиденото в
договора. В т. 1.4 са уредени отношенията по договора относно сделки с
неоторизирани препродавачи и посредници – търговски представители, а именно, че
дилърът няма право да продава нови автомобили БМВ на дистрибутори, които не са
упълномощени от БМВ за тяхната дистрибуция. Продажбата на нови автомобили на
марката на крайни потребители чрез техните посредници са разрешени, само ако
посредникът предварително е бил упълномощен да закупи автомобила. В Приложение
№ 3 към договора от 28.09.2018 г. е предвидено, че дилърът няма право да продава
нови автомобили БМВ на препродавачи или други посредници без надлежно
упълномощаване съгласно т. 1.4 от договора. За неизпълнение на поетото в този
смисъл задължение е предвидена неустойка в размер на 15% от фабричната цена на
доставка, съгласно фактурата от БМВ за съответния нов автомобил.
По делото е представен Договор за продажба на нов автомобил №
8726/12.09.2022 г., сключен между Ауто Бавария ООД – в качеството му на доставчик
и „Паралел Консулт 2000“ЕООД – в качеството му на клиент с предмет на договора –
възмездно прехвърляне правото на собственост върху автомобил BMW Х6 х Drive 40d,
WBATC610009K36209 при условията на договора и Общите условия за доставка и
продажба на нови моторни превозни средства с марка БМВ или МИНИ, срещу
заплащането на цена за автомобила с включен ДДС от 209 764.59 лв. Посочено е още,
че договорът, включително Общите условия, представлява цялостното споразумение
5
между страните. В частта от договора, сочеща параметрите на продавания автомобил и
начина на формиране на цената, е посочено, че цената по каталог с ДДС е 235 154 лева
с ДДС, като се ползва отстъпка в размер на 22 657.84 лева, при което крайната цена е
209 764.59 лева с ДДС.
Приложени са и двустранно подписани на последна страница Общи условия за
доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка BMW и Mini.
Съгласно предвиденото в т. 9 от раздел VІ от Общите условия, с изключение на
случаите, когато купувачът е физическо лице, което купува МПС за лично ползване,
купувачът се задължава да не преотстъпва правата си по договора и да не прехвърля
правото си на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на
първоначална регистрация и преди изминат пробег от 4000 км, като продавачът си
запазва правото да проверява пробега и състоянието на автомобила с цел контрол
спазване на приложимите ограничения за препродажба. В случай на констатирано
нарушение е предвидено правото на продавача на неустойка в размер на 15% от цената
на договора.
За удостоверяване предаването на автомобила в изпълнение задълженията на
продавача, по делото е представен двустранно подписан Приемо-предавателен
протокол от 30.09.2022 г., в който е обективирано съгласието на подписалите го
относно извършване на фактическите действия по предаването на автомобил BMW Х6
х Drive 40d шаси № WBATC610009K36209, от Х. Р. – представляващ „Ауто
Бавария“ООД – продавач и И. А. – представляващ „Паралел Консулт 2000“ЕООД –
купувач, които лица са положили подписа си върху документа.
По делото е представен и Договор за продажба на нов автомобил №
8727/12.09.2022 г., сключен между Ауто Бавария ООД – в качеството му на доставчик
и „Паралел Консулт 2000“ЕООД – в качеството му на клиент с предмет на договора –
възмездно прехвърляне правото на собственост върху автомобил BMW Х6 х Drive 40d,
WBATC610609N45330 при условията на договора и Общите условия за доставка и
продажба на нови моторни превозни средства с марка БМВ или МИНИ, срещу
заплащането на крайна цена от 214 376.67 лв. с ДДС. Посочено е още, че договорът,
включително Общите условия, представлява цялостното споразумение между
страните. В частта от договора, сочеща параметрите на продавания автомобил и
начина на формиране на цената, е посочено, че цената по каталог с ДДС е 243 395 лева
с ДДС, като се ползва отстъпка в размер на 24 181.94 лева, при което крайната цена е
214 376.67 лева с ДДС.
Приложени са и двустранно подписани на последна страница Общи условия за
доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка BMW и Mini.
Съгласно предвиденото в т. 9 от раздел VІ от Общите условия, с изключение на
случаите, когато купувачът е физическо лице, което купува МПС за лично ползване,
купувачът се задължава да не преотстъпва правата си по договора и да не прехвърля
правото си на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на
първоначална регистрация и преди изминат пробег от 4000 км, като продавачът си
запазва правото да проверява пробега и състоянието на автомобила с цел контрол
спазване на приложимите ограничения за препродажба. В случай на констатирано
нарушение е предвидено правото на продавача на неустойка в размер на 15% от цената
на договора.
Представен е и Приемо-предавателен протокол от 30.09.2022 г. – двустранно
подписан от представляващите дружествата – страни по покупко-продажбата относно
автомобил BMW Х6 х Drive 40d шаси № WBATC610609N45330 – Х. Р. и И. А..
По делото е представено Свидетелство за първоначална регистрация Част 1 №
********* за автомобил BMW Х6 х Drive 40d шаси № WBATC610009K36209, рег. №
6
***, в което е посочена дата на регистрацията – 03.10.2022 г.
Представено е и Свидетелство за първоначална регистрация Част 1 №
********* за автомобил BMW Х6 х Drive 40d шаси № WBATC610609N45330, рег. №
***, с дата на регистрацията – 03.10.2022 г.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение е постъпило удостоверение с
рег. № 433200-128270 от 06.12.2024 г. от Отдел „Пътна полиция“, СДВР при МВР, в
което се сочи, че и двата леки автомобила – БМВ Х6 ДРАЙВ 40Д с рег. № *** и БМВ
Х6 ДРАЙВ 40Д с рег. № ***, са били регистрирани на „Паралел Консулт – 2000“ЕООД
на 03.10.2022 г. и на същата дата регистрацията е прекратена с причина „напускане на
страната“.
Видно от представеното по делото Уведомление изх. № 028/11.03.2024 г. от
„Ауто Бавария“ООД до „Паралел Консулт – 2000“ЕООД, в същото е отправена покана
за плащане на сумата в размер на начислената неустойка по т. 9 от Раздел VІ на
Общите условия към договорите за продажба на двата леки автомобила с модел и
марка BMW Х6 х Drive 40d, поради сключените впоследствие от дружеството адресат
договори за продажба на автомобилите, като е посочен размер на неустойката,
съответно по Договор № 8726/12.09.2022 г. – 16 441.35 евро и по Договор №
8727/12.09.2022 г. – 16 087.63 евро.
С писмо от 26.02.2024 г. BMW AG, чрез „БМВ България“ ЕООД са уведомили
ищеца, че през март 2024 г. ще му бъде начислена неустойка в размер на 15% във
връзка с продажба на нови автомобили (двата процесни автомобила) на неоторизиран
дилър – „Паралел консулт 2000“ ЕООД относно два автомобила, в общ размер на
27 095.79 евро. Издадено е дебитно известие от март 2024 г. и фактура за сумата от
26.06.2024 г. Нейната левова равностойност (52 994.76 лева) са платени от ищеца на
04.07.2024 г., видно то представено платежно от тази дата.
В проведеното на 13.03.2025 г. открито съдебно заседание по пред СГС,
процесуалният представител на ответника е заявила, че автомобилите са прехвърлени
тогава, когато е удостоверено в издаденото от МВР удостоверение, че автомобилите са
дерегистрирани. Продажбата е станала преди изтичането на 6-месечния срок.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по т. 9
от раздел VІ на Общите условия за доставка и продажба на нови превозни средства с
марка BMW и Mini на „Ауто Бавария“ ООД, която е уговорена за неизпълнение на
задължението на ответника купувач да не продава купените нови автомобили BMW
преди изтичане на 6 месеца от първоначалната регистрация и пробег от поне 4000 км.
За да бъде основателна претенцията по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за
неизпълнение на посоченото задължение следва да бъде доказано по делото
сключването на валиден договор между страните, наличието на изрична уговорка за
дължимостта на неустойка при такова неизпълнение, изправност на страната, която я
претендира, виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна и размера
на неустойката.
Между страните по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства
се установява, че на 12.09.2022 г. между тях са сключени два договора за покупко-
продажба на нови автомобили BMW, описани по-горе и за цената, посочена в
договорите, след приложена ценова отстъпка. Не е спорно още, че двата автомобила са
доставени на купувача, като предаването им е удостоверено с двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи. Няма спор и че купувачът е заплатил цената на
автомобилите.
7
При преценка основателността на иска за неустойка следва да бъде взето
предвид приетото в постоянната практика на ВКС, че неустойка се дължи само в
случаите и при условията, за които е договорена, като задължението за неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя
обезпечава и обезщетява (така решение № 111/28.07.2009 г. по т. дело № 714/2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 240/15.01.2014 г. по т.д. № 959/2012 г. на ВКС, II т.о.)
По делото е било спорно, като спорът е пренесен и пред въззивната инстанция,
дали поетото от ответника задължение да не продава закупените автомобили в срок от
6 месеца след първоначалната регистрация, заради неизпълнение на което се
претендира неустойка, е валидно възникнало, като ответникът е поддържал, че
клаузата, която го установява е нищожна, като противоречаща на чл. 17, ал. 2 от
Конституцията, според която частната собственост е неприкосновена. Настоящият
съдебен състав намира, че това е валидна клауза, доколкото ограничението на
собствеността е само за кратък период от време и не установява изобщо изваждане на
вещта от гражданския оборот, а от друга страна е свързана и с отстъпка от цената,
компенсираща известното неудобство, което създава, която отстъпка няма данни да е
свързана с нещо различно от посоченото ограничение на собствеността.
Тази клауза не попада и сред забранените споразумения по чл. 101, ал. 1
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), приложим предвид
обстоятелството, че доставчик е австрийско дружество, които споразумения, според чл.
101, ал. 2 ДФЕС са нищожни. Това е така, тъй като клаузата е свързана с т.нар
селективна дистрибуция, осъществявана в селективна дистрибуторска система,
дефинирана в действащия Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022
година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на
Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани
практики, заменил Регламент (ЕС) № 330/2010. Приложимият още Регламент (ЕС) №
461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101,
параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите
вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни
средства, в своя чл. 3 препраща към Регламент (ЕС) № 330/2010 относно вертикалните
споразумения, свързани с покупката, продажбата или препродажбата на нови моторни
превозни средства.
Според чл. 1, т. 1 от Регламент (ЕС) 2022/720 „вертикално споразумение“
означава споразумение или съгласувана практика между две или повече предприятия,
всяко от които функционира за целите на споразумението или на съгласуваната
практика на различно ниво в производствената или дистрибуторската верига, и се
отнася до условията, при които страните могат да закупуват, продават или
препродават определени стоки или услуги.
Според чл. 1. Т. 1, б. „ж“ от Регламент (ЕС) 2022/720 „селективна
дистрибуторска система“ означава дистрибуторска система, в която доставчикът
предприема продажба на договорните стоки или услуги, било пряко или косвено, само
на дистрибутори, избрани въз основа на определени критерии, и в която тези
дистрибутори не продават такива стоки или услуги на неоторизирани дистрибутори на
територията, на която доставчикът е решил да прилага тази система.
В същото време от неразрешените ограничения, когато доставчикът прилага
селективна дистрибуторска система, изрично е изключен случаят, когато се
ограничават активните или пасивните продажби от страна на членовете на
селективната дистрибуторска система и техните клиенти за неоторизирани
дистрибутори, разположени на територията, на която функционира селективната
дистрибуторска система – чл. 4, т. “v”, б. „в“, предл. 2) от Регламента.
8
В случая е установено от представените писмени доказателства, че ищецът
„Ауто Бавария“ ООД е част от селективната дистрибуторска система на BMW AG на
територията на Република България. Предвид посоченото по-горе, уговорка
ограничаваща продажбата за неоторизирани дистрибутори, каквато е и процесната, не
е нищожна. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че понеже двете
процесни сделки не са по занятие, то той не може да се приеме за неоторизиран дилър.
В случая значение има не това дали е дилър по занятие, а това дали той купува
автомобилите за лично ползване или за препродажба, като в последния случай,
предвид организираната система за селективна дистрибуция, препродажбата от
ответника, без той да е част от тази система, е неразрешена от доставчика и това
ограничение е разрешено от съюзното законодателство.
Регламентите имат пряко и непосредствено действие в държавите членки на ЕС
и техните граждани и юридически лица (чл. 288, пар. 2 ДФЕС), като неговите
разпоредби се ползват и с примат над вътрешните разпоредби на държавите членки.
Ето защо посочените вече правила на цитираните регламенти се прилагат с
предимство пред вътрешното право, включително Конституцията.
Друг спорен момент в настоящото дело е това дали представените по делото
Общи условия обвързват ответника. Съгласно чл. 298, ал. 1 ТЗ търговецът може
отнапред да установи общи условия за сключваните от него сделки, като те стават
задължителни за неговия контрагент, ако последният ги приеме писмено или е
търговец и ги е знаел или е бил длъжен да ги знае и не ги оспори незабавно.
Съобразно чл. 298, ал. 3 от ТЗ При несъответствие между уговореното от страните и
общите условия има сила уговореното.
В случая по делото не е установено ответникът, който е търговец, да е знаел или
да е бил длъжен да знае използваните от ищеца общи условия. Установено е обаче, че
той е приел писмено общите условия на ищеца, веднъж като е приел чрез подписа си
върху договора, че такива ще се прилагат и втори път като е подписал самите общи
условия на последната страница. С отговора на исковата молба този подпис не е
оспорван с твърдения, че не е на представител на ответника, а и същият визуално
съвпада с подписа на представителя на ответника И. А. върху другите неоспорени
документи. В допълнителната искова молба също е направено твърдение от ищеца, че
подписът на представляващия ответника и отново това твърдение не е оспорвано. Ето
защо всички правила, включени в Общите условия са станали част от договора между
страните, доколкото в самия договор приложението на някои от тях не е изключено
или ограничено. Такова изключване или ограничение обаче не се установява.
Не следва да бъде разглеждано оплакването от въззивната жалба, че общите
условия не са подписани на всяка страница, поради което не се доказва че са имали
същото съдържание към момента на сключване на договора, тъй като такова
възражение не е правено в първата инстанция, а направеното едва със въззивната
жалба е преклудирано. Липсват от друга страна данни за отношения между страните
извън двата процесни договора за покупко-продажба на нов автомобил, поради което и
подписване на общите условия по друго време и във връзка с други отношения не се
установява.
Видно от чл. 9 от Общите условия, които, предвид писменото им приемане, са
станали неразривна част от договорите, там е уговорено задължение за купувача да не
продава автомобилите, предмет на договорите, до 6 месеца от първата им регистрация,
като за неизпълнение на това задължение е уговорено задължение за купувача да
плати неустойка в размер на 15 % от продажната цена.
Не е спорно между страните, като ответникът в открито съдебно заседание в
СГС е признал чрез своя процесуален представител, че е продал процесните два
9
автомобила в момента на тяхната дерегистрация, която е на 03.10.2022 г. (видно от
издаденото удостоверение от МВР) - дата очевидно много преди изтичането на
ограничителните 6 месеца. Следователно, ответникът е нарушил така поетото
ограничително задължение. От начина и времето на така осъществената препродажба е
видно също, че на практика ответникът е действал като неоторизиран дистрибутор на
БМВ, като очевидно е купил двата автомобила с единственото намерение да ги
препродаде, което го прави своего рода дистрибутор, макар и не по занятие.
Страните спорят дали за така извършеното нарушение на договора ответникът
дължи неустойка, доколкото същата не е уговорена в договора, а в Общите условия.
Неоснователно според настоящия съдебен състав е оплакването, че неустойка в общи
условия не може да се уговаря, защото това уговаряне не е индивидуално. Както бе
казано по-горе, с писменото приемане на Общите условия те стават част от
индивидуалния договор, включително предвидените в тях неустойки. Тяхното
приложение би било изключено само, ако това изрично бе предвидено в
индивидуалния договор или пък там бе предвидена различна клауза за неустойка,
предвид нормата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Изискване за
индивидуално уговаряне освен това има само при наличие на неравноправни клаузи в
потребителски договор, за да се изключи тяхната нищожност, съобразно чл. 146 ЗЗП,
но в случая ответникът е търговец, а не потребител по смисъла на ЗЗП.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя срещу правилността на
изводите на първата инстанция, че уговорената в чл. 9 от Общите условия неустойка
не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и справедливостта, както и
оплакванията, че ищецът няма интерес да търси неустойка, защото тя е много по-
висока от претърпените вреди.
В т. 3 на ТР №1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, както и че
„прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като прекомерността се изследва към момента на неизпълнението.
Според мотивите на тълкувателно решение при спор за валидност на уговорената
неустойка преценката за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави при използване на някои от следните примерно изброени критерии: 1.
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и др.
В случая се претендира неустойка, уговорена при неизпълнение не на основно, а
на спомагателно непарично задължение и имаща компенсаторен характер по
отношение евентуални вреди от това неизпълнение. Тази неустойка е равна на 15% от
продажната цена. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената компенсаторна
неустойка не е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като е съобразена както с естеството на обезпеченото
задължение, така и с възможните вреди от неизпълнение на задължението по чл. 9 от
Общите условия. Предвид ограниченията, наложени на ищеца в качеството му на
селективен дистрибутор на БМВ за продажба на неоторизирани дистрибутори,
10
(какъвто в случая фактически се явява ответникът) и предвидената неустойка към
доставчика в размер на 15% от продажната цена, то предвидими при поемане на
ограничителното задължение от купувача да не препродава преди изтичане на 6 месеца
от регистрацията, с оглед избягване ефекта на неоторизирана дистрибуция, са точно
тези вреди, произтичащи от неизпълнението, изразяващи се в заплащане на неустойка
в размер на 15% от дилъра към доставчика. Същият процент на неустойката е уговорен
и в процесните договори. Вярно е, че цената по процесните договори е по-висока от
тази между доставчика и дилъра, но не бива да се забравя санкционната функция на
неустойката, която функция се осигурява от малко по-високия краен размер на
неустойката, платима от ответника.
Както бе посочено, предвидимите вреди са елемент от преценката относно
съответствието на неустойката с добрите нрави, а не с интереса от претендиране на
неустойка, както поддържа жалбоподателя.
Не е белег на недобросъвестност моментът, в който неустойката се претендира,
пак според поддържаното от жалбоподателя. Изцяло в преценката на носителя на
вземането за неустойка е дали и кога да го претендира, като няма задължение да стори
това незабавно след възникване на задължението и неговата изискуемост. Кредиторът
е ограничен в защита на длъжника само от правилата на погасителната давност за
вземането, като в случая не се поддържа такава да е настъпила.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца е възникнало
валидно вземане срещу ответника за неустойка в размер на 15% от продажната цена
по двата процесни договора, която е в общ размер на 63 621.19 лева и е равна на
исковата сума.
Доколкото във въззивната жалба няма оплаквания в частта по акцесорния иск за
лихва за забава и приетото от първата инстанция не противоречи на императивни
правни норми, то следва да бъде прието, че щом е налице забава в изплащане на
неустойката след писмено дадения от ищеца 7-дневен срок и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, ответникът дължи да заплати на ищеца лихва за забава върху неустойката в
размер на 3 758.62 лева за периода 19.03.2024 г. до 20.08.2024 г. Дължи се и законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Поради достигане от настоящата инстанция до крайни изводи, идентични с
крайните изводи на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските: При този изход от спора, право на разноски пред настоящата
инстанция има въззиваемият. Той е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 8 605.20 лева, които следва да му бъдат заплатени от насрещната страна.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531/09.04.2025 г. по т.д. № 1724/2024 г. на СГС, I-
5 състав.
ОСЪЖДА „Паралел Консулт 2000“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Ауто Бавария“ ООД, ЕИК ********* сумата 8 605.20 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
11
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12