№ 18095
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110119754 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н. Е.
Б. срещу „Б. Е.“ АД установителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр.
чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за сумата 782,33 лева,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB408 по маршрута летище
Брюксел, Белгия – летище София, България на 27.06.2024 г.,ведно със законната
лихва от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение –
19.09.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56438/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет FR408 с направление Брюксел -
София, планиран да пристигне в гр. София на 27.06.2024 г. в 23:55 ч. българско време
с превозвач „Б. Е.“ АД. Твърди, че полетът е закъснял повече от 3 часа, като е
пристигнал в София на 28.06.2024 г. в 09:17 ч. Сочи, че вследствие на закъснението и с
оглед разстоянието между София и Брюксел, което е над 1500 км., в нейна полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро с левова равностойност от 782,33 лева.
Затова иска ответникът да бъде осъден да й заплати посочената сума. Претендира
разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв. Поддържа,
че в случая са налице освобождаващи го от отговорност извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., а именно – влошени метрологични
условия, които са предизвикали ограничения в потока на въздушното движение и
липса на възможност въздушният превозвач да предприеме други мерки, за да избегне
закъснението. Излага твърдения, че закъснението на полет FB408 се дължи на
закъснение на предхождащия го полет FB407 с направление София – Брюксел
вследствие на гръмотевична буря над Брюксел и затваряне на перона, което е довело
до пропускане на първоначално предвидения слот. Поради това, се е наложило полет
1
FB408 да бъде изпълнен с друго въздухоплавателно средство, което е с регистрационен
знак LZ-BVT. Същевременно излага съображения, че по делото не е доказано, че
ищцата се е явила навреме за регистрация за полета, поради което за нея не е
възникнало право на обезщетение вследствие закъснението на полета.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание
чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за
който ищецът има потвърдена резервация, че ищецът се е явил навреме за
регистрация, както и че полетът е закъснял над 3 часа. В тежест на ответника, при
доказване на горните факти, е да докаже, че закъснението се дължи на извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача, както и че е взел всички
необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети, респективно да
докаже плащане на претендираното обезщетение.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е над 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а
именно – 400 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата относно това, че страните са били обвързани от
договор за въздушен превод, сключен със закупуването на самолетен билет за полет
FВ408 с направления Брюксел - София , планиран да кацне в София в 23:55 ч.
българско време, с превозвач „Б. Е.“ АД, че полет FВ408 е кацнал със закъснение над 3
часа, както и че разстоянието между София и Брюксел е над 1500 км.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното обезщетение
при наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които той определя като
извънредни, засегнали възможността за извършване на полета по разписание, както и
че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на
полета. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен
да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004
предвижда субективното материално право на пътник да получи обезщетение за
отменя на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като
изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5.3 от Регламент /ЕО/
261/2004 предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако
2
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от
Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността
на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така
изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си
„извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да
бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на
такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда
/четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. Следва да се посочи, че с решение
на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на
опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно
обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или
отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която
посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото
въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses,
C 74/19/- каквато е настоящата хипотеза. Едно и също въздухоплавателно средство
може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава,
че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при
предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни
2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19).
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се закъснение на
предходния полет FB407 по направление София – Брюксел, наложено от затваряне на
перона в Брюксел поради влошени метеорологични условия и предизвиканото от това
пропускане на слота, при което ответникът е изпълнил процесния полет с друго
въздухоплавателно средство – вместо с въздухоплавателното средство с № LZ – PAR,
същият е бил изпълнен с въздухоплавателно средство с № LZ – BVT.
За доказване на възражението си за наличие на извънредни обстоятелства
ответникът е ангажирал писмени доказателства – справка от системата си за
планиране на полети – Netline, относно процесния полет. По отношение на последния е
отбелязано закъснение с код 93. Съгласно приложено от ответника писмено
доказателство /л. 39 и сл./ - извадка от Сборник – закъснения във въздушния транспорт
в Европа, част Стандартни кодове на IATA за закъснения, код 93 отговаря за причина
за закъснението – Предизвикани закъснения - „поради смяна /ротация/ на
въздухоплавателното средство, късно пристигане на въздухоплавателното средство от
друг полет или от предишния сектор“. От приложената справка за процесния полет се
установява същият да е действително изпълнен с въздухоплавателно средство с № LZ
– BVT.
От приложените по делото писмени доказателства обаче не се извлича
необходимата информация, от която да се установи причината за закъснение на
предходния полет – изтъкнатите влошени метеорологични условия, затваряне на
перона, данни за планиран час за кацане в Брюксел и реален час на пристигане на
летището, нито се установява с кое въздухоплавателно средство е осъществен полет
FB 407 с направление София – Брюксел.
Ето защо на база на така ангажираните по делото от ответника доказателства
3
съдът не може да приеме за доказано възражението му за извънреден характер на
изтъкнатите обстоятелства. Поначало метеорологични условия могат да имат характер
на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на
съответния полет. Съдът приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е
длъжен да забави или отмени полет поради лоши метеорологични условия, не може по
своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а отделно
от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на фактори от
природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността на
въздушния превозвач и в летищната дейност/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието
на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство,
засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе
предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в която
със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени предходни
свързани полети преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава
поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение на
предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на
механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при
изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните
обстоятелства /въведените слотове, свързани с влошените метеорологични условия/,
засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи
единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към
превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че
забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за
България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно,
въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на
авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване
на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква
запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая, както вече бе посочено, не може да се установи нито причината за
закъснението на предходния полет, планирания и реалния час на кацане в Брюксел,
нито пряка причинно-следствена връзка между извънредно обстоятелство, засегнало
предходния полет, и закъснението на процесния.
Ето защо съдът намира, че в случая забавата не може да бъде оправдана с
извънредните обстоятелства, засегнали предходния полет от същия ден.
На следващо място, според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-
315/15 г, С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните
4
обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа
за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. В т. 4 от
Решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, пар. 3 от
Регламент № 261/2004, във връзка със съображения 14 от същия регламент, трябва да
се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при
пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се
избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният
предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на
последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория,
закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата
продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се
прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по
чл. 7.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач не
е доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета с друго, освен с непосилни
жертви.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника за недължимост на
обезщетението, поради това, че ищцата не е доказала да се е явила на гишето за
регистрация навреме. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз
(Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз) "чл. 3,
§ 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради
това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се
представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че
тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, §
2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето
му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно
доказване, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. Такова доказване не е
проведено по делото.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Следва да бъдат присъдени като доказани разноски в размер по 25 лв.
държавна такса за исковото производство и за заповедното производство.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане в негова полза от
съда на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на
ищцата на основание чл. 38 ЗАдв., като съдът определи размера на същата общо за
заповедното и исковото производство в размер на 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
5
Съвета от 11.02.2004 г., че „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София дължи на Н. Е. Б., ЕГН ********** сумата
782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB408 по маршрута
летище Брюксел, Белгия – летище София, България на 27.06.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.09.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56438/2024 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София да заплати на Н. Е. Б.,
ЕГН ********** сумата от 25 лв. разноски за исковото производство и 25 лв. разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София да заплати на адвокат Г.
Д. Д., № ********* на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 450 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. Е. Б., ЕГН **********
за настоящото производство и производството по ч.гр.д. № 56438/2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6