№ 5573
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20211100106331 по описа за 2021 година
Ищецът П. Й. С. е предявил срещу ответниците Й. П. С. и К. Й. Р. - С.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 108 във вр. с чл.
111 във вр. с чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС) за установяване
принадлежността на правото на ползване на ищеца върху следните
недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 5, с идентификатор
68134.801.159.1.20, находящ се в гр. София, ул. „******** ********”, бл.
********, на кота +9.30 м, при съседи: коридор, ап. № 4, вътрешен двор и ап.
6, заедно с мазе № 5, със застроена площ от 105.15 кв.м., състоящ се от:
дневна – столова, кухненски бокс, две спални и сервизни помещения, заедно с
МАЗЕ №5, находящо се на сутерена във вход „Б“ с площ от 5.06 кв.м., заедно с
притежаваните 0.71 % идеални части от УПИ, в който е построена сградата, и
ГАРАЖНА КЛЕТКА №27, с идентификатор 68134.801.159.1.60,
находяща се на сутеренния етаж на кота - 3.50 м, при съседи: подземна улица,
гаражна клетка № 26, вътрешен двор и гаражна клетка № 28, и осъждане на
ответниците да предадат владението на ищеца върху тези имоти. Претендира
разноски.
Предявена е също и насрещна искова молба с вх. № 21876 от 15.10.2021
г. от Й. П. С. против П. Й. С. с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване
правото на ползване, производството по която е прекратено с определение №
5826 от 20.06.2022 г., на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне.
1
Ищецът П. Й. С. излага следните обстоятелства за обосноваване на
претенцията си: принадлежност на правото на ползване (пожизнено и
възмездно) върху процесните имоти, учредено му с нотариален акт за
учредяване право на ползване върху недвижим имот № 51 от 29.11.2002 г., том
V, рег. № 7378, дело № 774 от 2002 г., съставен от нотариус М.К., с район на
действие Софийски районен съд, вписана в Регистъра на НК под № 200,
вписан по реда на ЗС/ПВ на 29.11.2002 г., от „ФЕЪРПЛЕЙ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК *********; установена от ответниците Й. С. и
К. Р.-С. фактическа власт върху имотите без основание, които не го
недопускали като ползвател до тях чрез следните действия – изнасяне на
личните му вещи от апартамента, паркиран на 02.12.2019 г. в гаража
автомобил, попречил му да паркира своя автомобил, и извършена на
06.12.2019 г. физическа намеса за неговото отстраняване от гаража поради
промяна от ответниците в кода на дистанционното управление за неговото
отключване.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответниците Й. П. С. и К. Й. Р. -
С. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Навеждат възражения, че собственик на имота бил ответника Й. П. С.,
легитимиращ се като такъв с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижимите имоти с № 52, том V, рег. № 7393, дело № 775 от 29.11.2002 г. по
описа на нотариус М.К. с № 200 в Регистъра на НК, който впоследствие
прехвърлил правото си на собственост върху процесните имоти в полза на К.
Й. Р. - С. чрез дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2, том
I, рег. № 0011, дело № 2 от 2021 г.; погасяване по давност на ограниченото
вещно право на ползване на ищеца на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС, считано от
2015 г., поради неплащане на битови сметки, разноски, местни данъци и
такси, възнаграждения по договорите за охрана, липсата на сключен договор
за застраховка, неплащането на разходи за текущи ремонти за поддръжка на
процесните имоти, и изнасяне от ищеца на всичките му вещи от апартамента
през м. октомври 2019 г. и предаване на ключовете си на ответниците.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
2
Установява се от представения по делото нотариален акт за учредяване
право на ползване върху недвижим имот № 51 от 29.11.2002 г., том V, рег. №
7378, дело № 774 от 2002 г., съставен от нотариус М.К., с район на действие
Софийски районен съд, вписана в Регистъра на НК под № 200, вписан по реда
на ЗС/ПВ на 29.11.2002 г., че „ФЕЪРПЛЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, с ЕИК
********* е учредил в полза на ищеца П. Й. С. пожизнено и възмездно
правото на ползване върху следните недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ №
5, с идентификатор 68134.801.159.1.20, находящ се в гр. София, ул. „********
********”, бл. ********, на кота +9.30 м, при съседи: коридор, ап. № 4,
вътрешен двор и ап. 6, заедно с мазе № 5, със застроена площ от 105.15 кв.м.,
състоящ се от: дневна – столова, кухненски бокс, две спални и сервизни
помещения, заедно с МАЗЕ №5, находящо се на сутерена във вход „Б“ с площ
от 5.06 кв.м., заедно с притежаваните 0.71 % идеални части от УПИ, в който е
построена сградата, и ГАРАЖНА КЛЕТКА №27, с идентификатор
68134.801.159.1.60, находяща се на сутеренния етаж на кота - 3.50 м, при
съседи: подземна улица, гаражна клетка № 26, вътрешен двор и гаражна
клетка № 28.
На 29.11.2002 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижимите
имоти с № 52, том V, рег. № 7393, дело № 775 от 29.11.2002 г. по описа на
нотариус М.К. с № 200 в Регистъра на НК правото на собственост върху
горепосочените недвижими имоти е прехвърлено от „ФЕЪРПЛЕЙ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД на купувача Й. П. С..
Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 2, том I, рег. № 0011, дело № 2 от 2021 г., че ответникът Й.
П. С. е дарил на ответницата К. Й. Р. – С. процесните недвижими имоти.
По делото са представени извлечения от банкови сметки на ищеца за
период от 2009 г. до 2019 г., от които се установява извършването на голям
брой преводи от ищеца в полза на ответницата К. Й. Р. – С., с посочено
основание за превода „захранване на сметка или превод“, за суми в различен
размер.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представеното Решение №20149589/30.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№86/2020 г. по описа на СРС, 86 с-в, влязло в сила на
28.07.2021 г., че с развод е прекратен брака, сключен на 22.10.1999 г. между П.
3
Й. С. и К. Й. Р., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата.
По делото са представени и приходни квитанции за заплащане на такса
битови отпадъци и данък недвижим имот за ап.5 за периода от 2012 г. до 2020
г., в които като задължено лице е посочен П. Й. С.,
Представени са и застрахователни полици за сключени от К. Й. Р. – С.
договори за имуществено застраховане за апартамент №5 за 2016 г.-2018 г.,
както и справка от застрахователя, от която се установява, че застрахователен
договор е сключен и за 2019 г., като във всички, като застраховащ и лице,
заплатило застрахователната премия е вписана ответницата К. Й. Р. – С..
Представен е и договор за охрана със СОТ за имота за 2013 г., сключен от К.
Й. Р. – С., както и фактури и работни карти-поддръжка, от които се
установява, че такъв договор е имало сключен и в периода 2018 г. - 2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
В тежест на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е да
докаже, че е притежател на ограниченото вещно право на ползване въз основа
на въведеното придобивно основание – договор за учредяване правото на
ползване от 2002 г. и че е упражнявал учреденото в негова полза право на
ползване на имота без прекъсването му за повече от пет години и
осъществяваната от ответниците фактическа власт върху имотите.
Ответниците следват да установят основанието, въз основа на което
владеят или държат имотите.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта, според
нейното предназначение и правото да се получат добиви, без тя да се променя
съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като
абсолютно субективно материално право на всеки. Когато собственикът на
недвижим имот учреди в полза на други лице ограничено право на ползване
по предвидения за това ред, той се лишава от всякаква възможност да ползва
вещта. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва
4
собствеността и предполага от страна на новия собственик, съгласил се да
сключи сделката при тези условия поведение, с което да се съобрази с онези
форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и
добрите нрави (в този смисъл - Решение №14/20.03.2015 г. по гр.д. N
5426/2014 г. на ВКС).
Предявеният иск с правно основание чл. 108 във вр. с чл. 111 във вр. с
чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС) е основателен по следните
съображения:
Ищецът П. Й. С., по силата на нотариален акт за учредяване право на
ползване върху недвижим имот № 51 от 29.11.2002 г., том V, рег. № 7378, дело
№ 774 от 2002 г., съставен от нотариус М.К., с район на действие Софийски
районен съд, вписана в Регистъра на НК под № 200, вписан по реда на ЗС/ПВ
на 29.11.2002 г., се легитимира като носител на вещното право на ползване,
върху процесните недвижими имоти.
Ответниците Й. П. С. и К. Й. Р. - С. предявяват възражение за погасяване
на правото на ползване поради изтекла погасителна давност - чл. 59, ал.3 ЗС.
Петгодишният срок по чл. 59, ал.3 ЗС е давностен (по аргумент от ТР №
1/2011 г. на ОСГК на ВКС), с изтичането му законът свързва погасяване на
възможността на принудително осъществяване на правото. По същество
срокът представлява период от време, в който ищецът не е упражнявал
правата си, включени в състава на ограниченото му вещно право - налице е
липса на действия от негова страна, насочени към лично ползване или
събиране на граждански плодове от процесния имот. Поради това, след като
срокът представлява период от време, който се характеризира с бездействие за
упражняване на права, началото му следва да тече от последното извършено
от ищеца действие, с което е упражнил вещното си право - съответно от
прекратяване на това действие.
Не се спори, че процесният апартамент е бил семейното жилище на
страните по делото, т.е. ищецът П. Й. С. е ползвал същия съвместно със
семейството си – ответниците Й. П. С. и К. Й. Р. - С., като семейно жилище.
Недоказани останаха твърденията на ответниците за погасяване по
давност на ограниченото вещно право на ползване на ищеца на основание чл.
59, ал. 3 от ЗС, считано от 2015 г. Напротив от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Е.Н.С., се установява, че в периода от 2004 г. до 2019 г.
5
ищецът П. Й. С., заедно с ответниците Й. П. С. и К. Й. Р. – С. са живели в
процесния апартамент. Свидетелката сочи, че е била съседка на страните по
делото, живяла е на същия жилищен етаж, били са в приятелски отношения и
често е посещавала жилището им. Свидетелката С. не е в родствени
отношения с нито една страна по делото и съдът няма основания да се
съмнява в достоверността на показанията й. От същите се установява и, че
след описаното от свидетелката събитие на 02.12.2019 г., когато присъствала
на конфликт между П. Й. С. и К. Й. Р. – С., не е виждала ищеца в процесния
апартамент.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.А. се установява, че
след 2013 г. и в периода 2017 г. – 2018 г. свидетелят е посещавал жилището на
П. Й. С., а именно – процесния апартамент, за да решават тестове, като в
жилището била и жена му.
От показанията на свидетелката Т.А. се установява, че ответницата К. Й.
Р. – С. й споделяла, че ищецът П. Й. С. идва в жилището им от време на време,
но основно в него живеят тя и сина им – Й., както и че П. върнал на К. ключа
за апартамента през 2019 г.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели и, че ищецът П.
Й. С. е преустановил упражняването на правото на ползване върху процесните
недвижими имоти на 02.12.2019 г., когато не бил допуснат в тях от
ответниците, а в последствие във връзка с наложена мярка за незабавна
защита с оглед на подадените от ответниците молби за защита срещу ищеца по
реда на ЗЗДН. Същото обстоятелство се потвърждава и от представените по
делото писмени доказателства, а и не е спорно между страните по делото.
С оглед на гореизложеното не би могло да се приеме, че е налице период
от повече от пет години, в който ищецът не е упражнявал правата си,
включени в състава на ограниченото му вещно право на ползване.
За пълнота следва да се посочи и, че в депозирания отговор на исковата
молба ответниците изрично са потвърдили, че „от придобиването на имотите
през 2002 г. до 2015 г. същите се ползват от страните, като апартаментът има
характер на семейно жилище до момента на прекратяване на брака между
ищеца и ответницата К. Й. С. с влязло в законна сила на 28.07.2021 г.
решение…“. В отговора на исковата молба ответниците изрично са посочили
и, че ищецът е изнесъл всичките си лични вещи от семейното жилище в края
6
на октомври 2019 г.
При така установените факти съдът приема, че ищецът е осъществявал
правото си на ползване на процесния имот до 02.12.2019 г., поради това и
доколкото производството по настоящето дело е образувано по искова молба,
постъпила на 09.10.2020 г. не може да се приеме, че право на ползване на
ищеца е погасено по давност.
По така изложените съображения съдът приема, че възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно - вещното право
на ползване на ищеца не е погасено по давност, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 108 във вр. с чл. 111 във вр. с чл. 56 от ЗС е
основателен.
Относно разноските по производството
На ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на
15 983.44 лв., представляващи сбор от внесени държавни такси и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 във
вр. с чл. 111 във вр. с чл. 56 ЗС, предявен от П. Й. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес – гр. Варна, ул. „********, адв. Ж. А., срещу Й. П. С., ЕГН
********** и К. Й. Р. - С. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес – гр.
София, бул. „********, адв. С. К., че ищецът П. Й. С., ЕГН **********,
притежава правото на ползване върху следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 5, с идентификатор 68134.801.159.1.20, находящ се в гр.
София, ул. „******** ********”, бл. ********, на кота +9.30 м, при съседи:
коридор, ап. № 4, вътрешен двор и ап. 6, заедно с мазе № 5, със застроена
площ от 105.15 кв.м., състоящ се от: дневна – столова, кухненски бокс, две
спални и сервизни помещения, заедно с МАЗЕ №5, находящо се на сутерена
във вход „Б“ с площ от 5.06 кв.м., заедно с притежаваните 0.71 % идеални
части от УПИ, в който е построена сградата, и ГАРАЖНА КЛЕТКА
№27, с идентификатор 68134.801.159.1.60, находяща се на сутеренния етаж на
7
кота - 3.50 м, при съседи: подземна улица, гаражна клетка № 26, вътрешен
двор и гаражна клетка № 28, и ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН ********** и К. Й.
Р. - С. ЕГН ********** да предадат на П. Й. С., ЕГН **********, владението
на тези имоти.
ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН ********** и К. Й. Р. - С. ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес – гр. София, бул. „********, адв. С. К., да заплатят
на П. Й. С., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Варна, ул. „********,
адв. Ж. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15 983.44 лв.,
представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8