Мотиви към Решение № 467 от 12.03.2020 г., постановено по
АНД № 1106 по описа за 2020 г., ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура – гр. Пловдив е внесла Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обв. Р.П.Р. с ЕГН: ********** за извършено
от него престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В проведеното съдебно заседание
Представителят на държавното обвинение поддържа депозираното постановление,
като намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Счита, че
са налице положителните предпоставки, установени в чл. 78а, ал. 1 НК, поради
което предлага Съдът да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи глоба в минимален размер от 1000 лева, като същият да не бъде лишаван от
право да управлява МПС.
Обвиняемият Р. поиска от Съда да му бъде наложена минимална глоба, като
изрази съжаление за извършеното.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, от фактическа страна
намери за установено следното:
Обвиняемият Р.П.Р. е роден на ***г***, ***, български гражданин, със средно
образование, женен, *** на фирма ***, неосъждан, ЕГН **********.
Дружеството *** с ЕИК *********, било вписано в Търговски регистър към
Агенция по вписванията на 05.11.2010г., с посочен предмет на дейност - търговия
на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен
вид и пр., като *** на капитала и *** от същата дата бил вписан обвиняемият Р.П.Р.
ЕГН**********, а седалище и адрес на управление на дружеството - гр. Пловдив, ***.
Дружеството развивало своята дейност, която била свързана основно в сферата
на ресторантьорството. Счетоводно фирмата била обслужвана от свидетелката К. И.,
като същата свеждала до знанието на Р.Р. за налични натрупани публични
задължения към НАП.
Постепенно през годините дейността на фирмата започнала да бележи спад и
респективно паричните постъпления рязко намаляли. Обвиняемият през всичките
години подавал редовно чрез *** си К. И. СД по ЗДДС, ГДД, и ГФО. Поради липсата
на парични постъпления от развиваната търговска дейност, дружеството ***
натрупало публични задължения към НАП в общ размер на 57 769.89 лева.
Задълженията произтичали от подавани месечни справки декларации по ЗДДС, ГДД по
чл. 92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201 от ЗКПО,
както и от влезли в сила наказателни постановление за наложени глоби на
дружеството. Същевременно в ТД на НАП Пловдив било образувано и изпълнително
дело № 2968/2014г., като обвиняемият бил наясно с натрупаните задължения към
НАП и поради това направил няколко погасителни вноски по сметка на НАП, като за
2017г. изплатил сумата от 5 513.06 лева, а за 2018г. сумата от 2 053 лева.
Последното извършено от Р.Р. плащане било на 28.05.2018г., в размер на 442.88
лева, след което на практика спрял
плащанията по натрупаните публични задължения. По този начин, обвиняемият Р.Р.,
в качеството си на *** и *** на ***, бил наясно с невъзможността на последното
да изпълни така установеното по основание и размер задължение към държавата.
Въпреки това, той не предприел законоустановеното си задължение да обяви в 30-
дневен срок това обстоятелство, сезирайки компетентния окръжен съд с молба за
откриване производство по несъстоятелност, което следвало да направи до 27.06.2018г.
включително.
Така възприетата от Съда фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, а именно: обясненията на
обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, справка за съдимост,
характеристична справка, копия от документи от ТД на НАП.
От обясненията на Р. и показанията на свидетелката К. И. се установява начинът
на извършването на деянието.
Съдебният състав намира, че следва да се кредитират изцяло горепосочените
гласни доказателства, тъй като същите си кореспондират изцяло с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че обвиняемият е неосъждан.
От характеристичната справка се установява, че обвиняемият е с добри
характеристични данни.
От копията от документи от ТД на НАП се установява, че срещу
представляваното от обвиняемия дружество е било образувано публично дело за
задължения към Държавата, както и се установява какви парични средства той е
погасявал по него.
При така установената
по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът счете, че с деянието си
обвиняемият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по престъпление
по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 28.06.2018г., в гр. Пловдив, в
качеството си на *** *** , ЕИК *********, със седалище в Пловдив, в 30
/тридесет/ дневен срок от спиране на плащанията по изпълнително дело
№2968/2014г., по описа на ТД – НАП – гр. Пловдив, с предмет публични парични
задължения, не е поискал от ОС – Пловдив
да открие производство по несъстоятелност.
От обективна страна обвиняемият Р. е *** и *** на дружество ***, като е
било налице едно изискуемо и ликвидно парично задължение, по което плащането е
спряло. Това е така, защото задължението на обвиняемия по изпълнително дело №
2968/2014г., е публично-правно задължение към НАП, в общ размер на 57 769.89
лева., формирано от отделни задължения за дължим ДДС, ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201 от ЗКПО, както и от
влезли в сила наказателни постановление за наложени глоби на дружеството. Това
общо задължение е било известно на обвиняемия и то е изискуемо и безспорно. То
е такова, защото е свързано с търговската му дейност, и е било породено от
ежемесечно подаваните от него като търговец в НАП - справки декларации по ЗДДС,
декларации образец 1 „Данни за осигуреното лице" и декларации образец 6 по
чл. 42 ЗДДФЛ, по ЗКПО и пр. За установяване на ликвидността и изискуемостта му
не следвало да се издава ревизионен акт по реда на ДОПК / аргумент от TP 1
/2009 г. на ОСНК на ВКС по т.д. 1/2009 г./. Това е така, защото
данъчно-осигурителното задължение принципно възниква по силата на закона и
става изискуемо с настъпването на определения от закона падеж, докато
ревизионния акт има само декларативно действие, защото с него се признава вече
съществуващо право на Държавата да получи едно данъчно вземане или правото на
данъчния субект да прихване или възстанови суми. В този смисъл данъчните
задължения са определени по основание, субект и размер от съответните данъчни
закони, те са винаги определяеми/ ликвидни/ и с настъпването на датата на
падежа им стават и изискуеми.
Съгласно чл.608 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, а в случая обвиняемият е направил последното
плащане на 28.05.2018г. След това е спрял да обслужва цялото задължение по
изпълнителното дело поради обективна невъзможност да заплаща дълговете си, т.е.
е бездействал. Обвиняемият е бездействал и в 30 дневен срок от спиране на
плащанията не е уведомил за това съда. Тъй като последното извършено плащане е
на 28.05.2018 г., то спиране на плащанията е налице от 29.05.2018 г. От тази
дата напред в 30 дневен срок / до 27.06.2018г. вкл./ е следвало обвиняемият да
обяви своята неплатежоспособност, който срок е изтекъл на 28.06.2018г., когато
и престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 НК е било довършено. Приложената
справка, издадена от търговското отделение на ОС - Пловдив удостоверява, че не
е имало образувано търговско дело за откриване на производство по
несъстоятелност във визираните срокове.
От субективна страна - престъплението е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а
НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално
– правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл.227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба”
по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е
извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода до три
години'' или ,,глоба'' до пет хиляди, като не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание
“глоба” Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на обвиняемия, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, като не се отчетоха каквито и да били отегчаващи
вината обстоятелства.
Предвид и гореизложеното на
обвиняемия Р.Р. следва да се определи наказание глоба в размер от 1 000
лева, като Съдът намира, че именно това наказание съответства в най-пълна
степен на целите на наказанието установени в чл. 36 НК.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.