РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110115093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба
предявена от И. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез
упълномощен адвокат М. П. от Адвокатска колегия – Бургас със съдебен адрес
: *** срещу В. ф. ***- Варна с адрес: ***, като част от структурата на М. на о.
на РБ *** . С исковата молба са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да осъди
ответника да му заплати сумата в общ размер от 55707.58 лева (след
допуснатото изменение по реда на чл. 214 ал.1 ГПК), представляваща сбор от
следните суми: 54656.59лева (след допуснатото изменение по реда на чл.
214 ал.1 ГПК) стойността на неизплатеното му обезщетение за положения от
него извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над
месечната продължителност на служебното време, за периода от 01.04.2001
година до 31.07.2021 година, в следствие на полагащите му се и неизползвани
почивки, след изпълнявано от него дежурство по график, вахтен на пирс,
дежурен по парк, дежурен по кораб, бойни дежурства, щурмова готовност,
дежурен по КПП, пом. дежурен по КПП и други външни дежурства в
ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно
поделение/военно формирование *** - Варна, поделение/военно
формирование *** – Варна и ответното военно формирование ***-Варна,
1
ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на
иска – 19.10.2021год. до окончателното й изплащане, КАКТО и лихва за
забава от датата на прекратяване на служебното му правоотношение -
10.08.2021 година до датата на завеждане на исковата молба (датата на
пощенското клеймо на препоръчаната пратка) - 18.10.2021 година в размер на
1050.99 лева (след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ал.1 ГПК),
КАКТО и направените разноски по делото, включително и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
На 18.09.2000 година ищецът е бил назначен на първа длъжност
„Артилерийски радиометрист на корвета" със звание „Матрос" в поделение на
ВМС към МО със Заповед на Командира, а именно поделение ***-Г - Варна,
което няма самостоятелен военнопощенски номер, нито банкова сметка и е
пряко подчинено и влиза в състава на поделение/военно формирование ***-
Варна и е подписал Договор за кадрова военна служба № 3315/16.08.2000 г. От
01.09.2012 година е бил преназначен на длъжност „Шофьор - оператор" на
Подвижна радиолокационна станция на противоминно наблюдение - 1 на
Регионален радиотехнически център - Варна и повишен в звание „Матрос - 3
клас" в ответното военно формирование *** – Варна.
Със Заповед № ЛС-01-31/04.08.2021 година на Командира на военно
формирование *** - Варна, капитан II ранг К. П. е прекратен Договора за
военна служба, като ищецът е освободен от длъжност и от военна служба и
зачислен в запаса на основание чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ и във връзка с т. 10.1
от Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната на Република
България, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с подаден
рапорт. Със Заповед № ЛС-01-32/09.08.2021 година на Командира на военно
формирование *** - Варна, капитан II ранг К. П., ищецът е отчислен от
списъчния състав на ответното военно формирование, считано от 10.08.2021
година и му е било изплатено от „Финансовата служба" на ответното военно
формирование *** - Варна парично обезщетение за прослужени 20 (двадесет)
години на военна служба в размер на 29036 лева (двадесет и девет хиляди
тридесет и шест) на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение
за неизползван вещеви лимит за 2020 г. в размер на 450.00 лева (четиристотин
и петдесет) и за 2021 г. пропорционално на прослуженото му време - в размер
на 212.44 лева (двеста и дванадесет лева четиридесет и четири стотинки) на
основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително
вещево доволствие в размер на 600.00 лева (шестстотин), съгласно чл. 227, ал.
5 от ЗОВСРБ.
Служебното време на военнослужещите е строго регламентирано в
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/,
Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009г. - чл.194 и сл. Аналогично е уредено и в
отменения ЗОВСРБ чл.203-204 и в Правилника за кадрова военна служба
2
/отм./. /ПКВС/-чл.151-157. Начинът, организацията и разпределението на
служебното време на кадровите военнослужещи, включени в месечен график
за изпълнение на дежурства се извършва при съблюдаване на изрично
определени изисквания, съгласно Заповед на министъра на отбраната на РБ
№ОХ-313/08.05.2001 г. - чл. 4.
В случаите, когато военнослужещият, изпълнява дежурство по график,
за който това не е изпълнение на основна служебна функция, получава
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1, т.1, във вр. с чл. 196 от
ЗОВСРБ /нов/ - чл. 226, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ и Заповед на Министъра на
отбраната на Република България № ОХ-241/10.04.2001 година за часовете
над максималната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 2 от
ЗОВСРБ /нов/ - чл. 152, ал. 1 от ПКВС /отм./ или за почивни и празнични дни.
Освен това при тези дежурства, обхващащи част от междуседмичната
почивка, е задължително на кадровите военнослужещи да се осигурява, през
следващата работна седмица ползването на междуседмичната почивка за
почивния ден, в който са положили дежурството - чл. 210 от ЗОВСРБ /нов/.
Продължителността на служебното време през работния ден, в който
кадровият военнослужещ ползва междуседмичната почивка се приспада при
определяне на фактическата месечна продължителност на служебното време
на кадровият военнослужещ за месеца, през който е изпълнявал дежурства.
Съгласно чл. 247 от Устава на ВС на РБ военнослужещите се назначават за
носене на дежурства по предварително утвърден от командира на поделението
месечен график. Графикът се изготвя и утвърждава до 25-то число на месеца,
предхождащ месеца, за който се изготвя и военнослужещите се уведомяват
срещу подпис за датите, на които са определени да носят дежурство. Графикът
за носене на дежурство се изготвя при отчитане па месечната
продължителност на служебното време в часове, което се определя на база на
работните дни в календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време, както и изискванията за осигуряване на междудневна и
седмична почивка на военнослужещите.
На основание чл. 245 от УВС на РБ всекидневно със заповед по
поделение се назначават застъпващите за следващия ден дежурни. Общата
продължителност на изпълнението на задълженията от длъжностните лица от
денонощния наряд се определя от момента на неговото сдаване. Тази
продължителност не може да превишава 24 часа. Тези ежедневни заповеди за
назначаване на дежурство и ползване на почивките от военнослужещите във
в.ф., в което е служил ищецът, а именно поделение/военно *** - Варна,
поделение/военно формирование *** - Варна и ответното военно
формирование *** - Варна се отчитат в нарочни Заповедни и Докладни книги.
По време на служебното си правоотношение ищеца е бил назначаван освен на
дежурства по график, вахтен на пирс, дежурен по парк, но и дежурен по кораб,
бойни дежурства, щурмова готовност, дежурен по КПП, пом. дежурен по
КПП и други външни дежурства, които се отразяват в Заповедните книги на
съответните поделения и във висшестоящите им.
3
Редът и начинът за ползване на почивките се определят от
Командира/Началника на съответното поделение. Същият отдава писмена
заповед, с която разрешава ползването на почивката от кадровия
военнослужещ. Тези заповеди на командира на поделението за разрешените
почивки се съхраняват в Заповедна книга във всяко поделение. В ЗОВСРБ,
ППЗОВСРБ и цитираната по-горе Заповед на МО на РБ № ОХ-313/08.05.2001
г. е предвидено отлагане ползването на почивките по изключение, поради
непреодолими служебни причини до края на календарния месец, в който е
положено дежурството.
Именно поради такива непреодолими, служебни и други обективни
причини /неокомплектованост по щат с кадрови военнослужещи, и/или
заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка,
ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от кадровия състав и
други/ по време на кадровата му военна служба на ищеца не му е било
разрешавано ползването на приблизително 488 дни (четиристотин осемдесет и
осем) почивки или 3904 часа (три хиляди деветстотин и четири), след
изпълнявано от него дежурство по график, вахтен на пирс, дежурен по парк,
дежурен по кораб, бойни дежурства, щурмова готовност, дежурен по КПП,
пом. дежурен по КПП и други външни дежурства в ответните поделения на
ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно
формирование 38920 - Варна, поделение/военно формирование *** - Варна и
ответното военно формирование *** - Варна.
Съгласно чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 203, ал.1 и 2 от
ЗОВСРБ /отм./, седмичната продължителност на служебното време на
кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата продължителност на
служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2
максималната продължителност на работното време, установена с трудовото
законодателство. В ал. 3 е предвидено, че в случаите на превишаване на
продължителността на служебното време, извън посоченото в ал. 2, на
кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет. В чл. 152 от ПКВС /отм./ е
определен реда, начина и оправомощените лица по който да се извършва
увеличаването на служебното време на военнослужещите. В ал. 4, т. 5 се
казва, че „В писмената заповед, с която се увеличава нормалната
продължителност на служебното време се определя графикът по дни, с които
на лицата ще бъде осигурено ползването на намалено работно време, в
рамките на общата продължителност на служебното време за месеца."
Съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 204, ал. 3 от ЗОВСРБ
/отм./ времето за дежурство е служебно време. Т.е. всяко превишение на
служебното време над нормативно определената месечна продължителност -
чл. 194 от ЗОВСРБ се отчита като извънреден труд.
Следователно ответника след положено дежурство е длъжен не само
да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за специфични условия на
4
труд - чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 226 от ЗОВСРБ /отм./, /за
носене на дежурство/, но и възнаграждение за извънреден труд за
превишаване на продължителността на служебното му време, извън
посоченото чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ - в чл. 203 ал. 2 от ЗОВСРБ /отм./.
Също така е задължително в писмената заповед, с която му се увеличава
продължителността на служебното време да му се осигури график за дни с
намалено работно време, съответстващо на превишението по време на
дежурство.
До изменението на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /ДВ, бр.49 от 2000г./ при
превишаване продължителността на служебното време се осигурява
компенсация с допълнителни почивни дни. С изменението на чл. 203, ал. 3 от
ЗОВСРБ /отм./ /ДВ, бр. 49 от 2000г./, и с обнародването на Наредба за
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите
военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001г., в сила от 30.03.2001г.,
закона и подзаконовите нормативни актове допускат отчитането на
извънреден труд. Аналогична е и уредбата в новия ЗОВСРБ, Обн., ДВ, бр. 35
от 12.05.2009 г. - чл. 214, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194 от ЗОВСРБ. Такава е и
изричната Заповед на Министъра на отбраната на РБ № ОХ-313/08.05.2001 г.,
с която се определят начинът, организацията и разпределението на
служебното време на кадровите военнослужещи, включени в месечен график
за изпълнение на дежурства „При работа в режим на увеличена
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи да се
осигури непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и
непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 24 часа". Редът и
начинът за изплащането и остойностяването на положения извънреден труд е
уреден в специална Наредба за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №
74/23.03.2001 година, а също така и в горепосочената Заповед на МО на РБ №
ОХ-313/08.05.2001 година, т. 26.2. и следващите.
В този смисъл и поради множество жалби в Инспектората на МО и
заведени граждански дела е издадено Разпореждане № 72/14.08.2008 г. на
първия заместник началник на ГЩ на БА, с което се разпорежда на всички
командири на поделения да спазват стриктно МЗ № ОХ-313/08.05.2001 г. и да
създадат организация за компенсиране на удълженото служебно време, а при
обективна невъзможност поради прекратяване на правоотношение, да се
отчита същия като извънреден труд, да се заплаща и да се издава документ за
осигурителен стаж съгласно т. 6 от МЗ № ОХ-266/27.04.2005г.
Ето защо за ищеца се поражда правото да претендира заплащане на
обезщетение за положен от него извънреден труд за периода от 01.04.2001
година до 31.07.2021 година (244 месеца), представляващо фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност в размер на
488 дни (четиристотин осемдесет и осем) почивки или 3904 часа (три хиляди
деветстотин и четири).
5
Съгласно законовите нормативни актове общо задължението на
ответника към ищеца възлиза в размер на 15 459.84 лева (петнадесет хиляди
четиристотин петдесет и девет лева осемдесет и четири стотинки),
представляващо възнаграждение с увеличение за положен от него извънреден
труд, т. е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за
периода от 01.04.2001 година до 31.07.2021 година (244 месеца) - увеличено с
минималните 20% (двадесет процента), съгласно цитираните по-горе
нормативни актове, ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на
служебното му правоотношение - 10.08.2021 година до датата на завеждане на
исковата молба (датата на пощенското клеймо на препоръчаната пратка) -
18.10.2021 година в размер на 300.61 лева (триста лева шестдесет и една
стотинки). Средно по месеци фактически ищецът е работил извънредно, т. е.
превишил е продължителността на служебното си време с 2 дни (два) или 16
часа (шестнадесет). Съгласно Наредбата за определяне размера на
възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с
ПМС № 74/23.03.2001 г., в сила от 30.03.2001 г., възнаграждението за положен
извънреден труд на кадровия военнослужещ се определя на база основното
месечно възнаграждение от размера на възнаграждението за звание "матрос" -
чл. 3, ал. 1, т. 3, завишено със съответния коефициент, в зависимост от това в
какъв ден е положен извънредния труд (в делничен, почивен или празничен
ден). Основното месечно възнаграждение за звание "матрос" средно е в размер
на 552 лева (петстотин петдесет и два), основното дневно възнаграждение
следователно е в размер на 26,30 лева (двадесет и шест лева и тридесет
стотинки), съответно основното почасово възнаграждение следователно е 3.30
лева (три лева и тридесет стотинки), а с минималното 20% увеличение - в
размер на 3.96 лева (три лева деветдесет и шест стотинки). Конкретизирана по
месеци исковата претенция на ищеца е в размер на 63.36 лева (шестдесет и три
лева тридесет и шест стотинки) за всеки месец от процесния период
01.04.2001 година до 31.07.2021 година (244 месеца), или общо за процесния
период в размер на 15 459.84 лева (петнадесет хиляди четиристотин петдесет
и девет лева осемдесет и четири стотинки), КАКТО и мораторна лихва върху
тази главница за периода от прекратяване на служебното му правоотношение -
10.08.2021 година до 18.10.2021 година - датата на предявяване на исковата
молба (датата на пощенското клеймо на препоръчаната пратка) в размер на
300.61 лева (триста лева шестдесет и една стотинки).
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор. Оспорва исковата молба изцяло както по
основание, така и по размер. Наведените в молбата искания намира за
неоснователни и недоказани по размер.
Счита, че на ищеца не се дължи обезщетение за извънреден труд (по
смисъла на чл.156, ал.2 от ПКВС (отм.), нито обезщетение за служебно време
над нормативно установеното, т.к. същият е бил надлежно компенсиран с
намалено служебно време в рамките на съответния месец, в рамките на
6
следващия календарен месец или през по-късен период, като по този начин
служебното време на ищеца не е надхвърляло нормативно установената
общата продължителност на служебното време за съответния период.
Освен че е неоснователен, счита , че искът е неопределен и недоказан
по размер.
Претенцията е за плащане на обезщетения за изпълнявани от ищеца
дежурства, като се сочат различни по вид дежурства, без да е посочено за кое
от дежурствата какъв е размера на претенцията. Същевременно, като
основание за иска се сочи дежурство (записано е „бойни дежурства"), което не
е разписано като вид дежурство в гл. V ДЕНОНОЩЕН НАРЯД от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България, (УВС на ВС
на РБ, утвърден със Заповед № ОХ-503 от 4.08.2008 г. на министъра на
отбраната, обн., ДВ, бр. 75 от 26.08.2008 г). Това дежурство - „бойно
дежурство", въпреки че се споменава като израз в чл.125, ал.2, т.З и чл.149,
ал.2 от УВС на ВС на РБ, не е регламентирано като вид дежурство нито в този
устав, нито в Корабния устав (утвърден със Заповед № ОХ-544 от 23.08.2007 г.
на министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 88 от 10.10.2008 г., в сила от
1.01.2008 г.).
Последното сочи, че няма правно основание това „дежурство" да бъде
заплащано, след като не е разписано такова дежурство в регламентиращите
документи. В допълнение, от текста на посочения чл.125, ал.2, т.З от Устава за
войсковата служба на Въоръжените сили на Република България е видно, че
този вид дежурство се носи, цитирам: „на командните пунктове и свързочните
възли", където ищеца не е служил (не го и твърди).
Доколкото в исковата молба се търси обезщетение, с оглед
възможността за защита, като ответна страна има право да знае какво точно се
иска - за кой точно период или дата, за какво дежурство колко се иска, с оглед
организиране на защитата си.
Заявления на ищцовата страна, че не знаел какво точно му се дължи са
несъстоятелни и всъщност доказват, че иска е неопределен.
На ищеца са изплатени всички полагащи му се възнаграждения за труд
през процесния период.
Изрично уточнява, че:
1. Оспорва искането за заплащане на неизплатеното обезщетение за
положен извънреден труд, т.е. фактически отработеното време над месечната
продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ (нов) и по
чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) за периода от 01.04.2001 г. до 31.07.2021 г., в
размер на 488 дни почивки или 3904 часа, общо на стойност 15 459,84 лв., за
периода от 01.04.2001 г. до 31.07.2021 г. Иска е неоснователен и недоказан по
размер.
2. Оспорва по основание и по размер искането за заплащане на лихва
за забава, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение
7
на ищеца до датата на завеждане на исковата молба, в посочения в исковата
молба размер, иска за заплащане на законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска, както и исковата сума в общия и размер.
II. ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТАВАТА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА
ИСКА.
Не спори, че ищеца е бил военнослужещ през исковия период - от
01.04.2001 г. до 31.07.2021 г. ,
Не оспорва, че за процесния период ищецът е заемал длъжности във
в.ф.***-Варна, чийто основни функции и дейности не са носене на дежурство.
III. ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ИСКА
Във връзка с исковата претенция в размер на 15 459,84 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за положен извънреден труд, т.е.
фактически отработено служебно време над месечната продължителност на
служебното време в размер на за 488 дни или 3904 часа фактически
отработено служебно време над месечната продължителност на служебното
време, за периода от 01.04.2001г. до 31.07.2021г., включваща главница, както и
лихва за забава общо в размер на 300,61 лв., както и законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба, в законния срок и на основание чл.111, б."а"
от ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност на всички
претенции (главница и лихви) за:
- обезщетения за положен от ищеца по реда ЗОВСРБ извънреден труд за
периода от 01.04.2001 г. до 04.08.2018 г.;
-обезщетения за фактически отработено служебно време над месечната
продължителност на служебното време, за периода от 01.04.2001 г. до
04.08.2018 г.и за ;
-положено по реда ЗОВСРБ, отработено и некомпенсирано, удължено
над нормативно определеното служебно време за периода от 01.04.2001 г. до
04.08.2018 г., което време би могло да се трансформира (но едва след
прекратяване на договора за военна служба) в парично обезщетение;
-възникналото за ищеца право сам да определи времето на
компенсацията, в случай че работодателят/командирът не компенсира
положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно
субсидиарно приложимата норма на чл. 136а КТ, която поради непълнота в
закона намира приложение и за служебни правоотношения.
Уточнява, че възраженията за изтекла погасителна давност обхващат
всички вземания по наведените в исковата молба претенции -главни и
акцесорни, както и съответните лихви.
Счита, че периода, през който ищецът евентуално би могъл да търси
неплатени възнаграждения за труд по служебното си правоотношение с
военно формирование 32300 - Варна е непогасения по давност период от
04.08.2018 г. до 04.08.2021 г. - датата на прекратяване на служебното
правоотношение.
8
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА СТОРЕНИТЕ ОТ
ИЩЕЦА РАЗНОСКИ, в частта относно заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение и съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, счита, че размерът на адвокатско възнаграждение следва да се
съобрази с чл.7 от Наредба №4 /2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и със съразмерно уважената част от иска (чл.78, ал.1 от
ГПК).
1.Относно предявеният иск за заплащане на обезщетение за положен
извънреден труд.
Счита, че искането за заплащане на обезщетение за положен извънреден
труд следва да се отхвърли на няколко самостоятелни основания.
1.1Иска на ищеца за положен, но некомпенсиран и незаплатен труд по
служебното правоотношение е неоснователен както за периода от 01.04.2001 г.
до 04.08.2018 г., така и за периода от 04.08.2018 г., до 31.07.2021 г.
За първия период - от 01.04.2001 г. до 04.08.2018г., към датата на
прекратяване на служебното правоотношение, е погасено правото на ищеца на
почивка или на обезщетение „като за извънреден труд" (както възприемат да
се нарича това обезщетение за труд по служебно правоотношение по ЗОВСРБ
съставите на ВКС, постановили решения по реда на чл.290 от ГПК). Но дори и
да не беше погасено правото на ищеца на почивка, респ. на обезщетение,
счита, че на ищеца са осигурявани компенсации/почивки в необходимия
размер, така че общото служебното време за месец в режим на даване на
дежурства по график да не надхвърля нормалната месечна продължителност
на служебното време.
За периода от 04.08.2018 г., до 31.07.2021 г. счита, че на ищеца са
осигурявани компенсации(почивки) в необходимия размер, така че общото
служебното време за месец в режим на даване на дежурства по график да не
надхвърля нормалната месечна продължителност на служебното време.
Осигуряването на компенсации(почивки) в необходимия размер се доказва от
Справка-извлечение от заповеди на в.ф. *** - Варна, peг. № 228/01.02.2022 г.
за положените дежурства и ползвани почивки от ищеца, която прилага и моли
съда да приеме по делото.
1.1.1Както заявява в предната точка, за периода от 01.04.2001 г. до
04.08.2018 г., към датата на прекратяване на служебното правоотношение е
погасено правото на ищеца на почивка или на обезщетение „като за
извънреден труд“, което следва и от изводите, до които достига решаващия
състав по гр. д. № 7210/2014 г., III г. о. на ВКС в Решение № 197 / 24.11.2015 г.
Състава приема, че при полагане на труд от кадровите военнослужещи над
нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното
време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено
работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за
съответния месец. Задължението на работодателя да осигури компенсация
следователно е изискуемо от месеца, следващ месеца, през който е следвало тя
9
(компенсацията) да бъде извършена. В случай, че работодателят не
компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен
срок, съгласно нормата на чл. 136а КТ, която поради непълнота в закона
субсидиарно намира приложение и за служебни правоотношения, за
военнослужещия възниква правото сам да определи времето на
компенсацията. Това негово (на военнослужещия) преобразуващо право, като
свързано с положен труд, също се погасява с тригодишна давност. От което
следва, че правото на компенсация на военнослужещия е погасено за периода
от началото на службата до 3 години преди датата на прекратяване на
служебното отношение, която в случая е 04.08.2021 г., т.е. за времето преди
04.08.2018 г. ищеца е загубил правото на иск за неизползвани
компенсации.Именно за това погасено по давност право на почивка ищеца
неоснователно твърди, че е преобразувано във вземане като за извънреден
труд и иска присъждането му.
1.1.2 Относно периода от 04.08.2018 г. до 04.08.2021 г. - на ищеца са
осигурявани компенсации(почивки) в необходимия размер, така че общото
служебното време за месец в режим на даване на дежурства по график да не
надхвърля нормалната месечна продължителност на служебното време,
поради което и не следва да му се изплаща възнаграждение като за извънреден
труд за полагащи му се, но неосигурени компенсации за същия период.
Осигуряването на компенсации (почивки) в необходимия размер, така че
общото служебното време за месец в режим на даване на дежурства по график
да не надхвърля нормалната месечна продължителност на служебното време
ще се докаже, освен чрез Справка-извлечение от заповедни книги на в.ф. *** -
Варна, per. № 228/01.02.2022 г. за положените дежурства и ползвани почивки
от ищеца, приложена към настоящия отговор на ИМ, така и чрез отговорите
по поставени въпроси по съдебно-счетоводна експертиза.
1.2. Следващия довод, че претенцията за заплащане на обезщетение за
положен извънреден труд е неоснователна се съдържа отново в самото искане.
От изложеното в исковата молба е видно, че претендираното заплащане
е за извънреден труд по време на дежурства. Така още на стр. 2 от исковата
молба, в абзаци 2-ри, 3-ти и 4-ти, ищецът разяснява подробно как, според
него, закона уреждал носенето на дежурства и ползването на почивки след
дежурствата. От което е видно, че търсеното от него заплащане на извънреден
труд е за почивки от дежурства. А на стр. 3-та от исковата молба, за да разсее
каквито и да са съмнения за какво точно се търси плащане, в абзац 2-ри е
заявено, че не му било разрешено ползването на приблизително 488 дни
почивки след изпълнявани от него дежурства по график. Ищецът твърди, че
часовете неползвани компенсации били извънреден труд, чието плащане в
противоречие на закона и на трайната съдебна практика (т.к. няма извънреден
труд при дежурства), ищецът търси.
Без съмнение, времето за дежурство е служебно време - както съгласно
действащия ЗОВСРБ, така и съгласно отменения закон за отбраната. Но не
10
всяко служебно време е време на дежурство (съгласно действащия ЗОВСРБ,
така и съгласно отменения закон). И двата закона разграничават служебното
време (за изпълнение на функционалните задължения, различни от дежурства)
по чл.203 ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл. 194 ЗОВСРБ и служебно време „за
носене на дежурства" както го дефинират и действащия (в чл.195 ЗОВСРБ) и
отменения (в чл.204) закони.
И ако отменения закон (ЗОВСРБ) допуска отчитане на извънреден труд
при определени условия (но не и при дежурствата, които винаги са били са
регламентирани в отделна норма, в изричен член от закона), то относно
дежурствата законодателят е последователен - и в действащия ЗОВСРБ не се
допуска отчитане на извънреден труд при дежурства (арг. чл.194, ал. 5 от
ЗОВСРБ). В този смисъл е и константната съдебна практика. Така в Решение
№ 128 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 282/2009 г., IV г. о., ГК, решаващия
състав, разглеждайки „случаите на положен труд над нормалната до
увеличената продължителност на служебното време /т. е. над 8 часа до 12 часа
и при 24 часови дежурства/," приема, че удълженото служебно време при 24
часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл* 203, ал, 3 от ЗОВС
(отм.)"
Казаното по-горе в настоящата точка води отново до извод за
неоснователност на исканото заплащане на извънреден труд при дежурства по
график, т.к. служебното време при дежурства не е извънреден труд съгласно
ЗОВСРБ (дори да се установи некомпенсирано удълженото служебно време
при 24 часови дежурства).
Относно искането на ищеца по т.2.4. от доказателствените искания в
исковата молба, ако се установи, че има почивки, за които не е посочено кое
точно дежурство/дежурства компенсират, то тези неуточнени почивки да се
отнесат за компенсиране на „най-старите задължения" , заявява:
Видно от текста както на отменения, така и на действащия ЗОВСРБ
(съотв. чл 204 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 195 ЗОВСРБ), законодателя упълномощава
министъра на отбраната да регламентира условия и реда за носене на
дежурства, което министъра на отбраната е сторил с НАРЕДБА № Н-18 от
19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, неговото
отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над
общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата
през почивни дни и в дните на официални празници" (НАРЕДБА № Н-18 от
19.12.2012 г.).
В чл.19, т.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 19.12.2012 г. е регламентирано, че
командирът на военното формирование издава писмена заповед за носене на
дежурство, която съдържа дните, в които военнослужещият ще ползва
почивни дни в рамките на месечната продължителност на служебното време.
11
Нататък Наредба № Н-18/2012 г., в нарочни раздели регламентира реда и
условията за ползване на почивка при носене на дежурство (Раздел V), отчета
и контрола върху ползваните почивки при носене на дежурство (Раздел VI) и
отчитането на служебното време при дежурства (Раздел VII). Видно е, че
дейността е подробно регламентирана, като отлагането на ползването на
почивката се допуска по изключение поради обоснована необходимост или
неотложни служебни причини до края на календарния месец, а в случаите,
когато е работено в режим на удължено служебно време през последните дни
на календарния месец, компенсирането се извършва в рамките на следващия
календарен месец. От текстовете в НАРЕДБА № Н-18 от 19.12.2012 г. се
вижда, че органа, издал разпоредбата цели почивката да се ползва максимално
бързо след дежурството. По същия начин е организирано ползването на
почивки/компенсации и в отменените заповеди на министъра на отбраната,
уреждащи реда за ползване на компенсации - принципът навсякъде е
почивката да е възможно най-скоро след дежурството, т.е. след всяко
дежурство да следва почивка. Прилагайки този принцип, ще е вярно и
обратното - че всяка ползвана почивка/компенсация компенсира предходното
дежурство. В случай, че най-близкото предходно дежурство е вече
компенсирано (например, в случай, че са осигурени няколко последователни
почивки), то почивката ще компенсира следващото предходно, най-близко по
време, но некомпенсирано дежурство. Същият принцип ще е приложим и в
случай, че по някаква причина в заповедта, с която се разрешава компенсация
от наряд не е указано коя компенсация за кое дежурство се отнася - ще се
компенсира най-близкото некомпенсирано дежурство, което по силата на
закона и подзаконовия акт трябва да бъде компенсирано в най-кратък срок. И
доколкото е налице уредба в специална законова разпоредба (ЗОВСРБ
задължава министъра на отбраната да уреди реда за компенсиране), то е
неприложима общата разпоредба на чл.76, ал.1 от ЗЗД, на която се позовава
ищеца в т.2.4. от доказателствените си искания, ако се установи, че има
почивки, за които не е посочено кое точно дежурство/дежурства компенсират,
то тези неуточнени почивки да се отнесат за компенсиране на „най-старите
задължения".
Отделно стои въпросът, че сочената разпоредба на чл.76, ал.1 от ЗЗД е
неприложима, т.к. урежда отношения кредитор-длъжник, каквито в случая не
са налице.
4. Счита също, че част от правните доводи на ищеца, направени при
аргументиране на искането не намират опора в закона.
Ищецът твърди че (стр.4, абзац 1-ви от ИМ ), цитирам: „след изтичане
на този срок закона и подзаконовите нормативни актове допускат отчитане на
извънреден труд. Фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.) да се
отчита като извънреден труд" край на цитата, и сочи като основание чл.7 от
заповед на министъра на отбраната ОХ-313/08.05.2001 г.
12
Заявеното не кореспондира нито с текста на закона (в т.ч. текста на
цитираната норма), нито със константната съдебна практика. Сочената като
основен аргумент от ищеца министерска заповед ОХ-313/08.05.2001 г. не
може да дерогира законова разпоредба или разпоредба на правилника за
прилагане на закона (ПКВС в случая). Невярно е твърдението, че всяко
превишение на служебното време над нормативно определената месечна
продължителност е извънреден труд - необходимо е наличие на още едно,
кумулативно определено в ПКВС (отм.) условие - превишението (т.е. часовете
служебно време), да са едновременно и над продължителността на
служебното време, определена в чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) (арг. чл.158,
ал.2 ПКВС (отм.) -легалната дефиниция по отменения ПКВС за извънреден
труд).
Нито служебното време, надвишаващо нормата по чл. 203, ал. 2 от
ЗОВСРБ (отм.), нито времето над нормата по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.)
поотделно са извънреден труд, както се твърди в исковата молба
(предпоследните два абзаца от стр.З на ИМ, абзац последен на стр.4 и т.н.). За
да е налице извънреден труд, е необходимо и достатъчно да са налице
КУМУЛАТИВНО и двете условия, както е видно от легалната дефиниция по
чл.158, ал.2 ПКВС (отм.).
В случая вярно е цитирана една разпоредба, която обаче противоречи на
по-висш в йерархията поднормативен акт (ОХ-313/08.05.2001 г. в чл.7, в
противоречие на чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.) разширява обхвата на
извънредния труд).
Отделно и в допълнение стои въпросът, че съдебната практика е
константна по въпроса, че тези превишения се заплащат „като за извънреден
труд", но не са извънреден труд, плащане за какъвто се търси в ИМ. Това
заплащане е допустимо (изискуемо е) едва след прекратяване на служебното
правоотношение И на следващо място това право - за заплащане „като за
извънреден труд" (за да е дължимо), следва да не е погасено по давност. В
настоящия процес не се спори, че служебното отношение е прекратено.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност обаче погасява всяка
претенция преди 04.08.2018 г., за заплащане на служебно време „като за
извънреден труд".
Давността е период от време на бездействие на кредитора и
погасяването на вземането има за цел да „санкционира" бездействието на
кредитора, което предполага, че той се е дезинтересирал от вземането си в
разумно дълъг период от време. Въпреки че през целия период на службата си
ищецът е имал възможността за поиска защита и осигуряване на правата си,
осигурени от Раздел VI „Ред за подаване и разглеждане на рапорти,
предложения, сигнали и жалби" на УВС на ВС на РБ, където чл. 143 гласи, че
военнослужещият има право да подава рапорт за удовлетворяване на негови
законни права, ищеца очевидно е преценил, че няма да се възползва от това си
право и то се е погасило по давност.
13
5. Относно продължителността на служебното време на
военнослужещия по време на дежурство, счита следното:
Съгласно нормативната уредба, ирелевантна е фактическата
продължителност на служебното време за дните включвани в 24-часовата
продължителност на дежурството. Още в чл. 154 (2) от отменения Правилник
за кадрова военна служба (ПКВС - отм.). е включена фикцията, че "За дните,
включвани в 24-часовата продължителност на дежурството, служебното време
на лицата се зачита в размера по 12 ч." Текста на чл. 154 (2) от ПКВСотм. и
към настоящия момент се повтаря почти буквално във всички следващи
актове, регламентиращи този въпрос, а именно:
- в т. 4.2 от МЗ ОХ-313/08.05.2001 г. - представена от ищеца;
- в т.17 от МЗ ОХ-296/19.05.2011 г.-също представена от ищеца, както и;
- в чл.17 от действащата НАРЕДБА № Н-18 от 19.12.2012 г., издадена от
министъра на отбраната.
Същото е установено и прието и в мотивите на решение № 758 от
18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 199/2010 г., III г. о., ГК, и в решение №
165/02.06.2016 г. по гр.д. № 6064 по описа за 2015 г. на IV г.о. на ВКС.
Ето защо считам, че при изчисляване на полагащата се компенсация за
дежурство, обхващащо два делнични дни, следва да се отчита като полагаща
се компенсация в размер на 8 часа, но ползвана в ден, различен от дните на
дежурство. За яснота и коректност, изрично да подчертава, че в случай, че има
заповед на командира, която разрешава ползване на почивка в някой от дните
от делничния наряд, то тази заповядана почивка не би следвало да се отчита,
т.к. за деня на дежурство има „зачетени" (съгласно нормативната уредба) 12
служебни часа и не е възможно да се ползва и компенсацията.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните е, че ищецът е бил военнослужещ за
процесния период от 01.04.2001 г. до 31.07.2021 г., както и че в това си
качество е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са
„носене на дежурство“.
Видно от представения по делото договор за кадрова военна служба №
3315/16.08.2000 г. И. П. П. е назначен на длъжност „артилерийски
радиометрист на корвета”, със звание „Матрос“ в поделение на ВМС- *** -
Варна, със срок на обучение три месеца и срок за изпълнение на кадровата
военна служба след завършване срока на обучението – три години. С
допълнително споразумение /л.100/ от 16.12.2004 г. срокът на действие на
договора за кадрова военна служба е продължен до 16.11.2008 г. На
14
20.06.2010 г. е сключен договор за военна служба за срок от 3 години. От
01.09.2012 г. ищецът е преназначен на длъжност „Шофьор- оператор“ на
подвижна радиолокационна станция на противоминно наблюдение- 1 на
Регионален радиотехнически център- Варна и повишен в звание „Матрос-3
клас“ във военно формирование *** - Варна.
Със заповед № ЛС-01-31 от 04.08.2021 г. на Командира на Военно
формирование *** - Варна, договорът за военна служба е прекратен, ищецът е
освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса на
военнослужещ от военно формирование *** - Варна.
Със заповед № ЛС-01-32/09.08.2021 г. на Командира на Военно
формирование *** -Варна, ищецът е отчислен от списъчния състав на
военното формирование, като на същия са начислени 20 брутни месечни
трудови възнаграждения на стойност 29036.00 лв.; изплатен е неизползван
вещеви лимит за 2020 г. в размер на 450 лева; еднократно парично доволствие
в размер на 600 лева, както и неизползван вещеви лимит за 2021 г.,
пропорционален на прослуженото време през календарната 2021 г. в размер на
212,44 лева.
Видно от представеното по делото удостоверение № 483/04.09.2012
г./л.17/ е, че за периода 18.09.2000 г. до 02.09.2012 г. ищецът е прослужил
военна служба в поделение ***, в размер на 11 години, 11 месеца и 12 дни.
От представеното по делото удостоверение изх.№ 007843/ 09.08.2021
г./л.17-гръб/ е видно, че И. П. П. в периода 03.09.2012 г. до 09.08.2021 г. г. е
прослужил на военна служба в поделение ***, в размер на 8 години 11 месеца
и 7 дни.
От приобщената към доказателствения материал по делото заповед №
296/19.05.2011 г. на министъра на отбраната на Република България /л.28/ се
установява, че нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица. Видно посоченото в раздел III, т. 16 от същата, максималната
продължителност на служебното време при „носене на дежурство“ не може да
превишава 24 часа, а общо за един месец- 168 часа. Съдържанието на
представените по делото заповеди, касаещи предходни години е аналогично.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза,
заключението на която, дадено и в табличен вид, съдът кредитира като
компетентно дадено и отговарящо на всички поставени въпроси. Видно от
посоченото в него при изчислението на фактически отработеното служебно
време над месечната продължителност на служебното време, вещото лице Д.
С. е посочил, че до 31.05.2006 г. всяко дежурство започва от 16.00 часа, като за
почивни/празнични/ дни се считат петък и събота, за което се полагат 3 дни
компенсации, а за останалите работни дни се полагат по 2 дни компенсации.
От 01.06.2006 г. е констатирано, че дежурството е започвало от 08.00 ч., като
за почивни/ празнични/ дни се считат събота и неделя, за което се полагат 3
три компенсации, а за останалите работни дни- 2 дни компенсации.
15
След запознаване с материалите по делото, разплащателните
ведомости и заповедни книги експертът е констатирал, че през процесния
период от 01.04.2021 г. до 31.07.2021 г. общият размер на некомпенсираните
часове от положени дежурства възлиза в размер на 12008 часа. Вещото лице е
посочило, че при определяне размера на същите е отразило ползвани
компенсации, за които няма посочен конкретен наряд, към положени
дежурства от същия или предходния месец. Когато дежурствата не са
компенсирани в рамките на месеца, в който за носени дежурствата, за тях се
дължи парична компенсация като за извънреден труд. Експертът е изчислил по
различни варианти, които са му зададени, положените наряди и ползваните и
неползваните компенсации и размерът на възнаграждението за извънреден
труд.
Изчислил е, че съобразно действащите за периода Заповед на
министъра на отбраната и Наредба на Министерство на отбраната, дължимите
възнаграждения за този извънреден труд възлизат в размер на
общо 54656.59 лева, а дължимите на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД обезщетения
за забава в размер на законната лихва върху тези вземания са в размер
на 1050.99 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 194, ал.3 във вр. чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
ищеца трябва да проведе пълно и главно доказване. Така, той следва да
докаже, че в периода на който се отнася претенцията му е бил в служебно
правоотношение с ответника; че е положил сочения извънреден труд;
основанието от което произтича вземането му и размерът на дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд; падеж на задължението за
заплащане на допълнителното възнаграждение за труда. В тежест на
ответника е да установи и докаже всички свои правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
Между страните не е налице спор относно назначаването на ищеца на
военна служба, продължителността на служебното правоотношение и
заеманите от него длъжности, като същите с установяват и от представените
по делото писмени доказателства.
С отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът е релевирал
възражение за изтекла погасителна давност на всички претенции (главница и
лихви) за периода 01.04.2001 г. до 04.08.2018 г., като се е позовал на
разпоредбата на чл.111, б. „а“ от ЗЗД. Посочил е, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 136а КТ, доколкото е налице непълнота в
специалния закон.
16
По отношение на така релевираното възражение, съдът намира, че
приложение следва да намери разрешението дадено с Тълкувателно решение
№ 6/11.02.2022 г., постановено от ОСГК на ВКС по тълк. дело № 6/2017г.,
видно от което „вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ,
положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и
четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата
на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става
изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия
момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т.
3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 19.10.2021 г., а
служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 10.08.2021 г.,
поради което към датата на подаване на исковата молба срокът не е изтекъл.
Процесният период 01.04.2001г. – 31.07.2021 г. обхваща действието на
разпоредбите на чл.203, ал.1, 2 и 3 и чл.204 от ЗОВСРБ /отм./, чл.158, ал.2 и
чл.159 от Правилника за кадрова военна служба /отм. /, а за периода след
12.05.2009 г. приложими са нормите на чл.194, ал.1, 2, 3 и 4 и чл.195 от
действащия ЗОВСРБ – обнародван в ДВ бр.35/12.05.2009г. в сила от
12.05.2009 г. с последна редакция ДВ бр. 14 от 10.02.2023 г., в сила от
10.02.2023 г., ППЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № ОХ-313/08.05.2001 г. (отм
), МЗ № ОХ-241/10.04.2001г. и МЗ № ОХ266/27.04.2005г., Заповед на МО на
РБ № 296/19.05.2011г. и Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОВСРБ (отм.)
седмичната продължителност на служебното време на кадровите
военнослужещи е 40 часа. Общата продължителност на служебното време на
кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една
втора максималната продължителност на работното време, установена с
трудовото законодателство. Когато тази продължителност е надвишена, на
кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет. Видно от посоченото в чл. 152, ал.
1 от Правилника за кадрова военна служба (отм. - в сила до 12.06.2009 г.)
общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи
в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. Видно от ал. 6
от цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в
часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и
нормалната продължителност на служебното време. Следователно
удълженото работно време по ал. 2 и 24-часовите дежурства по график
съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са извънреден труд и за тях не се дължи
възнаграждение за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение.
Приложимите от действащия ЗОВСРБ, за останалата част от исковия
период, норми са идентични. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от
ЗОВСРБ в редакцията, обн. в ДВ, бр.16/26.02.2010г., нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и
17
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Видно от ал. 2 на същата
разпоредба, общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. Когато тази
продължителност е надвишена, на кадровия военнослужещ се заплаща
допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 за изпълнение на възложени
задължения извън установеното служебно време- некомпенсираното с
почивки служебно време, което е извън правно установеното.
Разпоредбите на чл. 195, ал.1 и 2 ЗОВСРБ предвиждат, че
военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при
условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други
нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната,
като максималната продължителност на дежурството не може да превишава
24 часа, а общо за един месец - 168 часа.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., максималната
продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да
превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Според разпоредбата на
чл. 17, при носене на 24- часови дежурства служебното време се зачита в
размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството,
независимо от разпределението му по часове в тези дни. Чл. 19 урежда, че
ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на
военното формирование издава писмена заповед за носене на дежурство,
която съдържа: 1) дежурството, което ще носи военнослужещият, и неговата
продължителност; 2) дните, в които военнослужещият ще ползва почивни дни
в рамките на месечната продължителност на служебното време.
В случаите, когато до прекратяване на правоотношението положеният от
военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран,
същият следва да се заплаща като извънреден, по аналогия на чл. 136а, ал. 5 от
КТ, във вр. с чл. 46, ал.2 от ЗНА, но удълженото служебно време при 24
часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от
ЗОВСРБ (отм.). В случая не се касае за претенция за извънреден труд, а
обезщетение на фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време, което се определя в размера и по
начина на обезщетението за извънреден труд.
Въз основа на така изложеното и съобразно константната съдебна
практика, часовете до максимално определеното като допустимо служебно
време, което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд,
представляват увеличено служебно време. За него се дължи компенсация чрез
намалено работно време в рамките на общата продължителност за същия или
най-късно за следващия месец. В случаите, когато до прекратяване на
правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно
време труд не е компенсиран, същият следва да се заплаща като извънреден.
Следователно, задължението за заплащане на паричното обезщетение
18
за положен труд повече от нормативно определения, който не е компенсиран с
почивка, възниква за военното формирование, разпоредител с бюджетни
кредити, в което военнослужещият е бил последно назначен и при което той е
освободен от военна служба, в случая – Военно формирование 32300.
Съобразно заключението на вещото лице ищецът е отработил 12008
часа дежурства, които са останали некомпенсирани, чиято стойност изчислена
съобразно действащите за периода Заповед на министъра на отбраната и
Наредба на Министерство на отбраната, възлиза на 54656.59 лева, а законната
лихва върху тази сума се равнява в размер на 1050.99 лева.
Въз основа на изложеното, съдът намира предявения иск за доказан по
основание и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 54656.59 лева,
съставляваща обезщетение на фактически отработеното служебно време над
месечната продължителност на служебното време 01.04.2001г. – 31.07.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху
претендираната главница, като ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 1050.99 лева за периода от прекратяване на служебното
правоотношение 10.08.2021 г. до депозиране на исковата молба-18.10.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените по делото разноски, съобразно представения списък по чл.
80 ГПК, възлизащи в общ размер на 6500 лева- за заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на ответника, в срок е релевирано възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде съобразено при
определяне размера на дължимото възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба 1/09.07.2004г. за
определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
трудови дела с определен материален интерес възнаграждението се определя
по правилата на ал.2 на цитирания текст. В настоящия случай предявените
искове се изцяло уважени от съда, като материалния интерес е равен на
размера на уважените искове или сумата от 55707,58 лева. При приложение на
чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата минималния размер на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 6894.61 лева. В
настоящия случай, претендираното от ищеца възнаграждение е под
минималния предвиден такъв в НМРАВ, въз основа на което, съдът намира
наведеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 4267.26 лева,
от която 2236.26 лева дължими по делото държавни такси и сумата от 2031
19
лева, съставляващи заплатени от бюджета на съда съдебно – деловодни
разноски по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военно формирование ***- Варна с адрес: ***, като част от
структурата на Министерството на отбраната на РБ *** ДА ЗАПЛАТИ на И.
П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата в общ размер от
55707.58 лева (след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ал.1 ГПК),
представляваща сбор от следните суми: 54656.59лева(след допуснатото
изменение по реда на чл. 214 ал.1 ГПК), стойността на неизплатеното му
обезщетение за положения от него извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното
време, за периода от 01.04.2001 година до 31.07.2021 година, в следствие на
полагащите му се и неизползвани почивки, след изпълнявано от него
дежурство по график, вахтен на пирс, дежурен по парк, дежурен по кораб,
бойни дежурства, щурмова готовност, дежурен по КПП, пом. дежурен по
КПП и други външни дежурства в ответните поделения на ВМС към
Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование
*** - Варна, поделение/военно формирование *** - Варна и ответното военно
формирование *** - Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
дължима от датата на завеждането на исковата молба в съда – 19.10.2021год.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 1050.99
лева (след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ал.1 ГПК),
представляваща мораторна лихва за периода от датата на прекратяване на
служебното му правоотношение - 10.08.2021 г. до датата на завеждане на
исковата молба 19.10.2021 г., на основание чл. 194, ал.3 във вр. чл. 214,
ал.1, т.3 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Военно формирование *** - Варна с адрес: град Варна,
п.к.9021, като част от структурата на Министерството на отбраната на РБ ***
ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата от
6500 лева, възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование *** - Варна с адрес: ***, като част от
структурата на Министерството на отбраната на РБ *** ДА ЗАПЛАТИ на в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от
4 267.26, от която 2 236.26 лева дължими по делото държавни такси и сумата
от 2031 лева, съставляващи заплатени от бюджета на съда съдебно –
деловодни разноски по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
20
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21