№ 206
гр. гр. Добрич, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500614 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по
въззивната жалба с вх.№ 261927/1.07.2021 г. ( по регистратурата на БРС) на
ищеца „ АЙ ВИ БИЛД С“ООД, град Варна срещу Решение № 260048 от
19.05.2021 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.№ 134/2020 г. , отхвърлящо
предявения от него осъдителен иск за неустойка за забава в размер от 10 900
лева.
В жалбата е оспорен като несъответен на доказателствата и
противоречащ на материалния закон изводът на първоинстанционния съд , че
неустойката е нищожна като прекомерна. Прекомерността на неустойката е
основание за нейното намаляване, но съдът не се е произнесъл по заявеното
от ищеца искане за намаляването й. Въззивникът се позовава на съдебна
практика по приложението на член 92,ал.2 от ЗЗД , като поддържа, че
неустойката не следва да се намалява до размера на вредите, защото се
1
обезсмисля наказателната й функция, а кредиторът може да реализира
вземането си за вредите и без уговорена неустойка, но срещу по – големи
трудности при доказването. Според въззивника намалението следва да се
извърши при съпоставка между размера на неустойката, от една страна и
размера на вредите и цената на договора, от друга страна , при съобразяване
на : поведението на кредитора по член 83 , изр.2 от ЗЗД , обичайните размери
на неустойката в договори от същия вид,размера на набраната законна лихва
върху главницата при условие, че ищецът се беше сдобил с изпълнителен
лист за нея преди 4 години и извлечената от купувача материална облага от
ползването на имота в продължение на 4 години, без да е заплатил цялата му
стойност . Иска отмяна на решението, уважаване на претенцията и
присъждане на разноски.
Въззиваемата Н. А. К., ***,оспорва основателността на жалбата.
Поддържа, че изводът на съда за нищожност на неустойката е обоснован и
законосъобразен. Позовава се на устна уговорка, по силата на която
продавачът обещал обединяването на двете тавански помещения № 1 и № 2 в
един обект - жилище - с оглед изразеното от ответницата при преговорите
желание да придобие жилище в рекламираната в интернет - сайта жилищна
сграда на инвеститора – ищец като решаваща за мотивирането й да сключи
договора. Поддържа, че неустойката е уговорена в нарушение на въведената с
Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005 г.
забрана на нелоялната търговска практика и при намерение на кредитора да
се обогати неоснователно, знаейки че обещанието за преустройването ще
остане неизпълнено. Неоправдано е съизмерването на дневния размер на
неустойката с дневния размер на наема от 20 лева на ден, тъй като надхвърля
пазарните цени за наемите за обекти като продадения обект - таванско
помещение – в село К., без оглед дали ще се ползва като жилище или
търговски обект. Изводът за нищожност на неустойката е изведен при
съобразяване на относимите критерии : размерите на обезпеченото с
неустойка задължение и на очакваните вреди от неизпълнението му,
наличието на друго обезпечение – вписана ипотека. В алтернатива счита,че
вземането за неустойка е погасено по давност. Настоява за потвърждане на
решението и за присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
2
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от „ АЙ ВИ БИЛД С“ ООД, град Варна осъдителен иск е
за парично вземане от неустойка в размер от 10 900 лева за
забава ( от 5.09.2018 г. до 5.03.2020 г. ) при плащането от
ответницата – купувач на остатъка от продажната цена в размер от 7 823,32
лева по сключен с нот. акт № *** г. договор за продажба относно
самостоятелен обект в сграда. Ответницата противопоставила възражения за :
нищожност на уговорката за неустойка на основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД
,за изтекла погасителна давност и за намаляването на неустойката поради
прекомерност . Оспорила е дължимостта на неустойката в претендирания
размер с оглед следните изключващи забавата на купувача обстоятелства по
член 90,ал.1 от ЗЗД: продавачът поел задължение ( по устна уговорка,
невписана в нотариалния акт ) да съдейства на ответницата и съпруга й,
закупил съседния самостоятелен обект, да променят статута им чрез
обединяването им в самостоятелен обект - жилище , неизпълнението на това
насрещно задължение на продавача е основание за неплащането на цената в
договорения срок. В отговора на исковата молба ответницата не се е позовала
на факти за въвеждането й в заблуждение относно качеството на обещания
обект да служи за задоволяване на жилищни нужди като основание за
унищожаемост на клаузата за неустойка по член 29,ал.1 от ЗЗД. Доводите в
жалбата за сключване на договора при заблуждаваща търговска практика,
като несъответни на предмета на заявените срещу иска възражения, не следва
да се разглеждат.
Първоинстанционният съд е квалифицирал правилно възраженията на
ответника. Разгледал е първо по ред правоизключващото възражение за
нищожност на уговорката за неустойка и при преценка за неговата
основателност не е обсъдил останалите възражения. Искането за намаляване
на неустойката поради прекомерност е несъвместимо с правото на иск за
присъждане на неустойката ( вън от това такова искане в исковата молба
няма ). Ищецът не може да се позовава на пропуск на съда да разгледа
възражението по член 92,ал.2 от ЗЗД , тъй като то засяга чуждо процесуално
право – това на ответника. Нарушения, свързани с неразглеждане на някое от
възраженията на ответника или с разглеждането им не в правилната
3
поредност, могат да бъдат релевирани само от ответника с въззивна жалба. С
оглед естеството на използваните от ответника защитни средства срещу иска
възражението по член 92,ал.2 от ЗЗД е следвало да бъде разгледано последно
след отхвърляне в мотивите на останалите възражения .
Видно от т.5 на нотариалния договор неустойката е уговорена за забава
при плащането на остатъка от продажната цена в размер от 7 823,32 лева ( от
общо 24 000 лева ). Срокът за плащането е до 30.12.2015 г., а неустойката се
дължи за всеки ден забава в размер от 20 лева. Вземането за остатъка от
цената е обезпечено със законна ипотека, вписана с акт № *** г. на СВ, град
Б.. Владението е предадено на купувача преди сключването на нотариалния
договор - точка 3 от него. Не е спорно, че страните са сключили и
предварителен договор.
Извършената от първоинстанционния съд съпоставка между размера на
претендираната неустойка и размера на главното задължение противоречи на
посоченото в ТР № 1 по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изискване
преценката за нищожност да се извършва към момента на сключване на
договора, а не към изтичане на срока на забавата, за който неустойката се
търси. Според т.3 от това ТР критерии за нея са : естеството на задължението,
чието изпълнение е обезпечено с неустойката; наличието на други правни
способи за обезпечението му ; вида на неустойката и на неизпълнението,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди, както и други конкретни факти,
установени по съответния спор.
Становището на първоинстанционния съд, че няма изложени от ищеца
„ обстоятелства за размера на предвидимите вреди “ не съответства на
твърденията на процесуалния му представител в заседанието от дата
19.01.2021 г. ( съдебен протокол на л. 79,стр.1 от делото на БРС ). Той е
посочил, че размерът на неустойката е определен при съобразяване на цената
на пазарния наем за обекти от вида на продадения, възлизаща на около 600
лева месечно или на 20 лева подневно. Неустойката обаче е уговорена за
обезпечаване изпълнението на парично задължение за част от цената на
продадения имот и за обезщетяването на продавача за вредите от забавата
при плащането й. Предвидимата вреда на кредитора не може да се измерва с
неполучената пазарна наемна цена, тъй като вещнопрехвърлителното
4
действие на договора настъпва от момента на сключването му с нотариален
акт – член 24,ал.1 от ЗЗД и купувачът ползва имота за напред като
собственик. Предвидимата вреда на кредитора се измерва с неполучената
законна лихва върху неплатения паричен дълг за периода на забавата - член
86,ал.1 от ЗЗД .
Установената неадекватност на възприетия в договора измерител на
вредите няма самостоятелно значение. Следва да се прецени съотношението
между размера на неустойката и на очакваните вреди от неизпълнението. Към
меродавния момент на сключването на договора – 28.07.2015 г. – дневният
размер на законната лихва върху неплатената главница от 7 823,32 лева е 2,18
лева ( с оглед публичната информация за : основен лихвен процент на БНБ
към същата дата от 0,02 % и равният на него, увеличен с 10 пункта, годишен
размер на законната лихва за просрочени задължения - 10,02 % ) .
Следователно той надвишава дневния размер на неустойката от 20 лева над 9
пъти. Като съобразява това и обстоятелството, че вземането е обезпечено и
със законна ипотека, настоящия съдебен състав приема, че уговорената
неустойка има за цел не само обезпечаването на изпълнението на
задължението за заплащане на 1/3 от цената на продадения имот,
обезщетяването на кредитора за вредите от неизпълнението му и
санкционирането на длъжника, а неоснователно обогатяване на кредитора.
Това действие на неустойката е несъвместимо с добрите нрави и поради това
клаузата за нея следва да се признае за нищожна на основание член
26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Отхвърлянето на иска поради основателност на това
правоизключващо възражение на ответника е законосъобразен резултат .
Въззивният съд потвърждава изцяло решението. Въззиваемата е направила
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 860 лева.
По възражението на въззивника в молба с вх.№ 3631/24.11.2021 г. за
прекомерност, въззивният съд го намалява до минималния размер по член
7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 857 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260048 от 19.05.2021 г. на
5
Балчишкия районен съд по гр.д.№ 134/2020 г.
ОСЪЖДА „АЙ ВИ БИЛД С“ ООД, град Варна, ,ул. „Ангел Кънчев“ №
10,ап.25 да заплати на Н. АНН. К. , гражданин на ***, родена на *** г. ,с адрес
– село К., община Б., ул. *** сумата от 857( осемстотин петдесет и седем)
лева, разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6