№ 5124
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря Е. К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20221100102965 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 16585/22.03.2022г., уточнена с
молба от 08.04.2022г., предявена от В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
********, против В. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.
„********
Ищецът твърди, че на 04.03.3017г. е сключил с В. В. К. договор за заем, по силата на
който предоставил на ответника паричен заем в размер на 58000 лв. Предаването на сумата
било уговорено да бъде извършено на части – на посочените в договора дати. За
извършеното предаване на отделните части от заетата сума, били съставени разписки,
подписани от двете страни по договора, а именно от: 04.03.2017г., 05.03.2017г., 06.03.2017г.,
07.03.2017г., 08.03.2017г., 09.03.2017г., 10.03.2017г., 11.03.2017г., 12.03.2017г. Разписките
доказвали фактическото предаване на сумите на посочените дати, от кого и на какво
основание са дадени, както и декларация на заемателя, че е получил тези суми в общ размер
от 58000 лв. със задължението да ги върне.
Страните постигнали съгласие заетата сума да бъде върната на ищеца на падежа -
30.05.2017 г. За срока на договора, възнаградителна лихва не била предвидена.
Ищецът твърди, че въпреки многократните покани, ответникът не е изпълнил
задължението си и не му върнал заетата сума.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати:
- сумата от 58000 лв. – непогасена главница по договор за заем от 04.03.2017 г., ведно
1
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането, и
- сумата от 17673,89 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 58000 лева, за периода от 22.03.2019г. до 22.03.2022 г. /три години назад от
датата на депозиране на ИМ/.
Евентуално, в случай, че бъде отхвърлен иска по чл. 240 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 58000 лв., ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 58000
лв., като дадена без правно основание / чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. В. К. е писмен депозирал отговор на исковата
молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, тъй като между
същите страни, на същото основание и за същото вземание са били предявени частични
искове /в хода на производството съдът неколкократно се е произнасял с определение за
допустимост на исковите претенции – т.е. да не са налице предпоставките на чл. 126, ал. 2
ГПК/.
Евентуално, ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията
в исковата молба, включително оспорва да е сключил посочения от ищеца договор за заем.
Оспорва автентичността на представените ведно с исковата молба разписки, като твърди, че
не ги е подписвал. Сочи, че предаване на суми, съобразно схемата на плащане по процесния
договор, на посочените в разписките дати, не се е осъществявало.
Единствените разписки, които носели подписа на ответника, били издадени от него,
макар и да не бил получавал сумите по тях на посочените дати.
Не били подписани от ответника разписките, издадени от заемодателя, съгласно
условията на договора – за предаване на съответните суми.
Ответникът оспорва относимостта на разписките, които е подписал, като излага
съображения, че те не доказват твърденията на ищеца. Неясно било облигационното
правоотношение, във връзка с което били издадени. Не било удостоверено изпълнението на
задълженията по процесния договор, респ. не било доказано предаването на сумите по него
на ответника. Нямало доказателства и че ищецът е имал суми в такъв размер.
Ответникът счита за недопустим, евентуално за неоснователен и акцесорния иск за
лихва.
Евентуално, ответникът релевира възражение за погасяване на вземането за лихва
поради изтичане на тригодишния давностен срок, считано от 30.05.2017 г.
Ответникът счита, че е недопустим и неоснователен и искът за неоснователно
обогатяване, както поради недоказаност на изпълнението на задълженията на заемателя по
процесния договор, така и поради настъпила погасителна давност за предявяване на същия.
С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхърлени. Претендира направените по
2
делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Относно главните искове
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква
задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от
страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Ищецът поддържа наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало
по силата на договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи
в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя.
За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно правоотношение по
договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на
ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума
е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на
основание договор за заем. Основанието на което се сключва един договор подлежи на
доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл са: Решение №
52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во Т.О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д.
№ 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС,
ІІІ-то Г.О.; Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., всички те,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав
съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен както в
писмена, така и в устна форма. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 582 от
21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IV г.о., ГК, ВКС е прието, че установяването на
заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ -
разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата
сума и задължението му да я върне.
3
В случая, съвкупният анализ на събраните писмени доказателства – договор за заем
от 04.03.2017 г. /л.6-7/ и 18 бр. разписки /л.8-16 и л.17-25/, сочи за възникването между
страните на облигационно правоотношение и по–точно на сключен договор за заем.
Безспорно бе установено, както предаването в брой на заемната сума от общ 58000 лв., така
и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на
съгласие за връщане у ответника. Задължението на заемодателя - ищец се явява изпълнено,
за което свидетелства подписът на заемателя – ответник.
Ответникът е оспорил автентичността на подписа си в представените от ищеца
разписки /л.17-25/, свързано с възражението му за липса на договорно отношение, респ.
твърдението му да не е получил заемната сума. Предвид оспорването, по делото е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността на документите – разписки
от 04.03.17г. за сумата от 9000 лв., от 05.03.17г. за сумата от 8000 лв., от 06.03.17г. за сумата
от 6000 лв., от 07.03.17г. за сумата от 9000 лв., от 08.03.17г. за сумата от 8000 лв., от
09.03.17г. за сумата от 3000 лв., от 10.03.17г. за сумата от 6000 лв., от 11.03.17г. за сумата от
5000 лв. и от 12.03.17г. за сумата от 4000 лв. /л.17-25/. От изслушаното заключение на в.л. по
допусната съдебно-почеркова експертиза, което като дадено от лице с нужната
компетентност, имало за предмет изследване оригинала на документите и като неоспорено
от страните в преклузивния срок по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, бива кредитирано от съда в
цялост. В.л. сочи подписите от името на заемателя в оспорените разписки, да са изпълнени
от ответника В. В. К., катъ същите са положени след отпечатване на текста. Следователно,
оспорването автентичността да документите е неуспешно проведено, което налага съдът да
приеме, че документите са истински и техен автор е именно ответникът. С въпросните
разписки, същият е удостоверил получаването на сумата от общо 58000 лв. от ищеца, с което
и договорът за заем от 04.03.2017г. следва да се приеме, че е сключен. Ответникът не е
твърдял в хода на процеса изпълнение на задължението по връщане на получената в заем
сума, а и доказателства за това не са били ангажирани.
Твърдението от ищеца за неплащане е твърдение за отрицателен факт, който не
подлежи на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в производството.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд постановена по чл. 290 ГПК, формирана
с решение № 546 от 23.07.2011г. по гр.д. № 856/2009 г. на IV г. о., в производството по иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята;
че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения
срещу иска. Такива в настоящото производство не са наведени от ответника. Ето защо,
следва да се приеме, че е налице неизпълнение на облигационно задължение от ответника
договора за заем.
Сключеният между страните договор за заем е с уговорен падеж в чл. 3, ал. 1 –
30.05.2017г., който понастоящем е настъпил. Ето защо и задължението на заемателя да
изпълни задължението по връщане на сумата е станало изискуемо.
При горната установеност и съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемателят дължи на
4
заемодателя връщане на получената сума. В заключение, ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата в размер на 58000 лв., представляваща главница по договор за заем от
04.03.2017г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба - 22.03.2022г.
до окончателното погасяване на задължението.
Предвид датата на уговорения падеж, ответникът е в забава от 31.05.2017г., предвид
на което и на ищеца следва да се присъди на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за
забава за периода от 22.03.2019г. до 22.03.2022 г. /три години назад от датата на депозиране
на ИМ с оглед възражението за давност/, така както е било поискано, чийто размер,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощтта на онлайн лихвен калкулатор възлиза
на сумата от 17673,89 лв.
Основателността на главния иск, не предполага произнасяне по заявения в
евентуалност такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за исковото производство в общ размер от 7 916,96 лв., от които
3 026,96 лв. за държавна такса и 4890 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.
„******** да заплати на В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ********, на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 58000 лв. – непогасена главница по договор за заем от
04.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 22.03.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17673,89
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 58000 лева, за
периода от 22.03.2019г. до 22.03.2022 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 916,96
лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5