№ 343
гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000331 по описа за 2025 година
С решение № 66/6.3.25 г., постановено по т. № 612/24 г. по
описа на ОС Стара Загора, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Т. В. В. ЕГН
********** 35 000 лв., като част от обща претенция от 45 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени
телесни увреждания - разкъсно-контузна рана в дясна челна област и
кръвонасядане около нея, кръвонасядания по долните клепачи на двете
очници, контузия на раменния пояс и мишница в ляво, масивно кръвонасядане
по лява раменна област и кръвонасядане по лява мишнична област, счупване
долния край на лъчевата кост на дясната ръка, кръвонасядане по дясната длан,
контузия на лявото коляно, оток, кръвонасядане и ограничени движения на
лява коленна област, оток по външния глезен и тръбната повърхност на лявото
стъпало, загрозяване на лицето, вследствие на оперативен белег, силен стрес,
страх и негативни емоции, влошаване на качеството и на живот, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице - 29.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както
и направени разноски за първа инстанция в размер на 5 570 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като същото се обжалва в частта, с която е уважен
искът за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до присъдения
размер от 35 000 лв., ведно със законна лихва от 29.11.2023 г. до
1
окончателното изплащане на сумата. Излагат се подробни оплаквания във
връзка с неправилно прилагане принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД
във връзка с конкретните критерии, които следва да бъдат съобразени от съда
при определяне размера на обезщетението, като жалбоподателят счита, че не е
съобразена и съдебната практика по аналогични случаи. Иска се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде отхвърлен
за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. /предявени като частична претенция
от 45 000 лв./. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Т. В. В. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявени от Т. В. В.
против „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания като резултат от
претърпени травми от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
14.11.2023 г., около 18:45 ч., в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков“,
виновно причинено от Х. П. Д. като водач на автобус „Соларис“, с рег. № **
**** **, в който ищцата е пътувала като пътник на задната седалка, за което
МПС е налице сключена с ответното застрахователно дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице
условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на
виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до
реализиране на ПТП и като пряк и непосредствен резултат - до телесни
увреждания на ищцата.
По отношение механизма на ПТП е установено, че на 14.11.2023
г., около 18:45 ч., в гр. Стара Загора, по бул. „Никола Петков“, в посока запад -
изток, се движел автобус „Соларис“, с рег. № ** **** **, с водач Х. П. Д., в
който ищцата Т. В. В. е пътувала като пътник на задната седалка; когато
автобусът достигнал до магазин „Технополис“ и сградата на СБА, водачът Д.
предприел внезапно и рязко спиране, при което изпаднала от автобусната
седалка върху пода на автобуса, в резултат на което получила травматични
2
увреждания; техническите причини за настъпване на произшествието са
неспазване на правилата за движение по пътищата от водача на автобус
„Соларис“, с рег. № ** **** **., който при конкретната пътна обстановка се е
движил зад предно движещ се лек автомобил на значително по-малка от
минималната безопасна дистанция, неговата закъснялата реакция и внезапно
аварийно задействане на спирачната система, което е в пряка връзка с
минималнната дистанция с движещото се пред него МПС.
Прието е за доказано наличието на пряка причинна връзка с
получените увреждания от ищцата, установени и от заключението на
КСМАТЕ, а именно:
счупване на долния край на дясната лъчевата кост - тази
травма е лекувана консервативно с репозиция и имобилизация с поставена
ортеза за 35 дни с последваща рехабилитация е с период на възстановяване 3-5
месеца; покрива медико биологичния квалифициращ признак за средна
телесна увреда;
разкъсно контузна рана в челната област на лицето с
дължина 8 см. Тази травма е лекувана с хирургична обработка, саниране и
шев е с период на възстановяване 15-20 дни., покрива медико биологичния
квалифициращ признак на лека телесна увреда;
контузия на раменния пояс и мишницата на лява ръка - тази
травма лекувана консервативно е с период на възстановяване 10-15 дни;
покрива медико биологичния квалифициращ признак на лека телесна увреда;
контузия на ляво коляно с оток и кръвонасядане – с период
на възстановяване също 10-15 дни., покрива медико биологичния
квалифициращ признак на лека телесна увреда;
контузия на дясна длан с охлузване и оток - период на
възстановяване 7- 15 дни -лека телесна увреда;
контузия на левия глезен и ходило с оток, охлузване и
кръвонасядане - период на възстановяване 2-3 месеца - средна телесна
увреда.
В резултат на получената разкъсно контузна рана в дясната
челно - теменна област е установен блед раневи белег, омекнал - с
еластичността на околната кожа. При извършения преглед на 14.10.24 г.
ищцата се оплакала от неоправдано появяващо се главоболие с честота 2-3
пъти в месеца.
Прието е за неоснователно възражението на застрахователното
дружество за наличие на съпричиняване от страна на
Горните изводи не се оспорват от страните в производството
пред въззивната инстанция. Спорът пред въззивната инстанция се
концентрира върху въпроса за справедливия размер на дължимото
3
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на пострадалата ищца.
По отношение претърпените болки и страдания от ищцата
вследствие на получените увреждания по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Р. И. И. е пътувал във автобуса, в който се е случил
инцидента с ищцата, която преди това не познавал. Пред седалката, на която
стояла Т., нямало преграда, което позволило при рязкото спиране на автобуса,
Т. буквално да изхвърчи от седалката и да падне на земята. Свидетелят
отишъл да й помогне и тогава видял фрапиращо количество кръв от главата й
и много голям разрез на челото й. Разрезът обхващал цялото чело. Тя
споделила, че я боли ръката, имала нараняване и в областта на краката. Т. била
много травмирана и притеснена, охкала и плачела, като кръвта не спирала да
тече. Свидетелят придружил ищцата до болницата, където й направили
изследвания и неин съсед ги прибрал заедно към кв.Зора. Разменили си
телефонните номера и след това се чували по телефона. Тя била много
притеснена, отначало първите дни много по-бавно говорела по телефона.
Свидетелката Т. В. В., дъщеря на ищцата, разбрала за инцидента
на 15.11., но успяла да стигне при майка си на 16,11., тъй като живеела в
София. Когато я видяла, по нея имало още засъхнала кръв, ръката била
обработена, раната на главата с шевове (много дълбока рана), силни хематоми
под очите, много голям хематом на дясната ръка, на главата - също, от дясната
страна. Коляното било отекло, лявото й рамо също. Ищцата изпитвала
затруднения с обслужването, обличането, тъй като е деснячка. Съседи идвали
да й носят продукти и други дребни неща. Ищцата имала много хематоми
навсякъде по тялото. Свидетелката останала в Стара Загора около 4 - 5 дни,
после взела майка си в дома си в София. През цялото време докато били в
Стара Загора, тя повтаряла, че устата й се налива с вода. Чувствала гадене,
световъртеж, главоболие, изтръпване на едната страна на главата. Тогава,
както и към момента, нямала чувствителност на лявата вежда и не можела да я
движи. Предприели мерки да отидат на лекар в София, защото симптомите
продължавали. Докато ищцата била в дома на свидетелката в София, имала
нужда от помощ за обслужването - за къпане, обличане, хранене. Това
продължило до Коледа - Нова година. Едва януари - февруари започнала по
малко сама да се обслужва, като едва в началото на февруари станала по-
самостоятелна, но да си готви, да си сервира, не можела, тъй като нямала сила
в ръцете си. Не можела да държи тежко. Изпитвала страх. Тъкмо си била
намерила работа като пощальон в квартала на четири часа. Страхувала се дали
няма да бъде уволнена от работа и страх дали ще се справя предвид счупената
дясна ръка. Работата й била свързана и с разнос на брошури, които понякога
били доста тежки, а тя трябвало да ги носи на ръка. В Пирогов след преглед
установили, че има нужда да се направят нови изследвания - нова рентгенова
снимка на ръката, както и да се види въпросния глезен. Направили скенер на
4
главата заради пълненето на устата с вода. От болницата дали предписания да
наблюдават за симптоми като повръщане, по-силен световъртеж, защото
ударът в главата бил много сериозен. Назначили обезболяващи и
допълнителни лекарства, кремове за мазане. Месец февруари ищцата се
почувствала по-добре и се прибрала в Стара Загора. В болнични била до м.
април. Към момента продължавала да чувства изтръпване и мравучкане в
лявата част на главата.
Инцидентът се отразил тежко на ищцата, състарил я, изпитвала
болка, главоболие се появявало от време на време. Ръката отичала при работа.
Към момента изпитвала страх и безпокойство, когато пътува с автобус. Тя не
била активен шофьор и й се налагало да използва автобуса, но с изключителен
страх и паника. При рязко движение на автобуса отново споменът се връщал.
Опитвала да скрие белега в областта на челото с косата, но обръснатата част
от косата дълго време е била къса, а самият белег бил дълбок и стига до
веждата. Обмисляли пластичен хирург, за да може да се чувства добре.
Установеното в Пирогов нараняване на петата преди това го нямало. Преди
инцидента ищцата била здрава и правила по 15 000 крачки на ден, докато
разнасяла в целия квартал Зора пощата, а сега, когато ходила повече време,
имала проблем с петата.
Свидетелските показания са изцяло кредитирани от
първоинстанционния съд като убедителни, последователни и
непротиворечиви. Прието е за установено, че в продължение на повече от
месец ищцата не е можела да се обслужва сама, дясната й ръка е била
обездвижена; през този период изцяло е била зависима от грижите на своите
близки; изпитвала е болки, световъртеж, главоболие; при зарастването на
разкъсно-контузната рана в челната област на лицето с дължина 8 см е останал
белег, който притеснява ищцата и загрозява външния и вид; продължава да
изпитва притеснение и страх при използване на обществения транспорт.
Предвид тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на ПТП - 64
години, претърпените неудобства и ограничения от личен характер, както и
факта, че към настоящия момент е налице загрозяване на външния й вид от
установения и при експертния преглед раневи белег на челото,
първоинстанционният съд е приел, че справедливо обезщетение за
претърпените от Т. В. В. неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.,
съответно е уважил изцяло предявения частичен иск за сумата 35 000 лв.
Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав на
ПАС. Определеният размер на обезщетение кореспондира с относимите
обстоятелства, които съобразно принципа на справедливостта и установената
съдебна практика следва да бъдат съобразени при прилагане на критерия за
справедливост. Във въззивната жалба се подценява обстоятелството, че в
резултат на пътния инцидент ищцата получила множество травми - по
главата, рамото, коляното, глезена, подмишницата и дясната ръка. Две от тези
5
травми покриват признаците на средна телесна повреда, като са довели са до
трайно затрудняване на движенията на левия крак и на дясната ръка, като
периодът на възстановяване на травмата на ръката е до 5 месеца, както
изрично е посочено от вещото лице. Неоснователни са доводите, че в рамките
на 3 месеца ищцата се била възстановила напълно – такова твърдение
противоречи както на периода на възстановяване, посочен от вещото лице,
така и на свидетелските показания на Т. В., които са кредитирани от съда като
убедителни, непротиворечиви, кореспондиращи и с останалия събран
доказателствен материал /във връзка с което във въззивната жалба не се
излагат оплаквания/. Според същите за период от около три месеца ищцата е
имала нужда от помощта на дъщеря си, поради което се е преместила да живее
при нея в София, като се е почувствала по-добре до степен, че да се върне
обратно в Стара Загора, но не и защото е била напълно възстановена. За това
говори и обстоятелството, че до 12 април 2024 г. на ищцата е бил разрешен
отпуск по болест, което обстоятелство е установено от вещото лице – медик от
състава на КСМАТЕ при преглед на медицинската документация. В този
смисъл са изричните му обяснения, дадени в открито съдебно заседание на
29.10.24 г., като в тази връзка не са били заявени оспорвания от страните.
Обстоятелството, че ищцата е имала нужда от рехабилитация и е провеждала
такива процедури също се потвърждава както от вещото лице, така и от
свидетелските показания. Експертът заявява в същите си устни обяснения, че
при преглед на медицинската документация е установил, че ищцата е била
насочена към рехабилитация и от края на януари- началото на м. февруари е
започнала такива процедури – два пъти в посочен медицински център в Стара
Загора, както и калолеченеие в Баня, Карловско. Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че тези изводи се базират на писмени
доказателства, които не са приложени по делото. Напротив, в о.з. на 29.10.24 г.
са приети като писмени доказателства два броя амбулаторни листове от 1.2.24
и 13.02.24 г., карти за процедури в Специализирана болница за рехабилитация
Национален комплекс – филиал гр. Баня. Обстоятелството, че представител на
ответното застрахователно дружество не е присъствал на посоченото открито
заседание, би могло да обясни твърденията в жалбата за обратното, но и да
оправдае наведените оплаквания за допуснато процесуално нарушение от
съда.
Неоснователни са оплакванията, че присъденият размер от
35 000 лв. е прекомерно завишен. Същият е съобразен с тежестта и вида на
получените травми. Във въззивната жалба тяхното описание е сведено до
„счупена лъчева кост, възстановена за 3 месеца, и охлузвания и
кръвонасядания“, което описание обаче не отговаря на установеното по
делото. Освен счупването на лъчева кост /средна телесна повреда/,
възстановяването от което е за по-дълъг период – до 5 месеца, е налице още
една средна телесна повреда – контузия на левия глезен и ходило, наличието
на каквато изцяло е игнорирано от жалбоподателя. Освен това са налице
четири леки телесни повреди – по лицето, раменния пояс, дясна длан, ляво
6
коляно, които са омаловажени в жалбата като тежест и период на
възстановяване, посочен от вещото лице в рамките на 15-20 дни.
Пренебрегнато е и обстоятелството, че в областта на лицевата контузия е
останал белег, който има загрозяващ характер, както и че са налице остатъчни
оплаквания от главоболие, констатирани и от вещото лице, както и че в този 5-
месечен период не е налице пълно възстановяване и в психично-емоционален
план – ищцата продължавала да изпитва страх и паника при пътуване с
автобус.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията за несъобразяване
със съдебната практика по аналогични случаи. По отношение на цитираните в
жалбата съдебни решения на САС и СГС няма данни представляват влезли в
сила съдебни актове, както и да касаят аналогични случаи.
Голословни са оплакванията за това, че първоинстанционният
съд бил отчел единствено интересите на ищцата, но не и интересите на
застрахователя. При определяне справедливия размер на обезщетението
следва да бъдат съобразени редица обстоятелства в тяхната съвкупност –
начина на настъпване на увреждането, възрастта на пострадалия, вида и
тежестта на получените травми, периода и степента на възстановяване,
неудобствата и ограниченията от личен, битов и социален характер, които се
търпят от пострадалото лице, наличието на трайни последици във физически
и/или психически план. В тази връзка следва да се съобразят и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП - м.
ноември 2023 г., показател за която са например: нивата на застрахователно
покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; средна брутна
работна заплата - 2 123 лв., .общ тримесечен доход средно на лице от
домакинство – 2 866 лв. , общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 2 668 лв.
Комплексният анализ на всички относими обстоятелства,
посочени по-горе, мотивира настоящия въззивен състав да приеме за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба за завишеност на
присъдения размер от 35 000 лв., като не е налице основание за неговото
намаляване. Първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно
и обосновано следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна адв. Ж. С. З. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция в размер на 2100лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/6.3.25 г., постановено по т. №
612/24 г. по описа на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на Т. В. В. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие причинени телесни
увреждания - разкъсно-контузна рана в дясна челна област и кръвонасядане
около нея, кръвонасядания по долните клепачи на двете очници, контузия на
раменния пояс и мишница в ляво, масивно кръвонасядане по лява раменна
област и кръвонасядане по лява мишнична област, счупване долния край на
лъчевата кост на дясната ръка, кръвонасядане по дясната длан, контузия на
лявото коляно, оток, кръвонасядане и ограничени движения на лява коленна
област, оток по външния глезен и тръбната повърхност на лявото стъпало,
загрозяване на лицето, вследствие на оперативен белег, силен стрес, страх и
негативни емоции, влошаване на качеството и на живот, за разликата над
15 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв. /предявен като частична
претенция от 45 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 29.11.2023 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* да
заплати на адв. Ж. С. З. – 2100 лв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8