№ 165222
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110166045 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., чрез
пълномощника им юрисконсулт Е. К.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Е. М. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *** за сумата
от 7 959,05 лв. (седем хиляди деветстотин петдесет и девет лева и пет стотинки), от която а)
3 269,33 лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
01.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 1 328,45 лв. (хиляда триста
двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) – договорно възнаграждение за периода
от 05.04.2023 г. до 06.03.2024 г., в) 659,76 лв. (шестстотин петдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга ***, г)
1 213,87 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки) –
възнаграждение за закупена услуга ***, д) 500 лв. (петстотин лева) – такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни; е) 464,71 лв.
(четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) – лихва за забава за
периода от 06.09.2021 г. до 06.03.2024 г. и ж) 522,93 лв. (петстотин двадесет и два лева и
деветдесет и три стотинки) – законна лихва за периода от 06.03.2024 г. до 29.10.2024 г., както
и за сумата от 315,30 лв. (триста и петнадесет лева и тридесет стотинки), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 40004912857, сключен на 12.07.2021 г., съгласно който ЮЛ е
предоставило на Е. К. парична сума, която заемателят се е задължил да върне на 36 месечни
вноски по 339,15 лв. в срок до 05.07.2024 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
1
власт на юр. Е. К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ЮЛ – * попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, според
справката от НБД е в ***, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви, тъй като отговаря на формалните
изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички
реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за
внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. К.,
от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на
Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с
обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите нрави и
не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че длъжникът Е. К. има качеството на потребител по смисъла на
пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка
дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от
ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на
допълнителни услуги *** и *** съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и гъвкав
погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно в размер на
1 250 лв. и 2 300 лв.. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят
до значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма
данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на
правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави. По тези
съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на
допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта
му за вземането за възнагражденията за услуги *** и ***, е неоснователно.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане и на такса
за извънсъдебно събиране на вземането, тъй като и в тази част искането се основава на
неравноправни клаузи. В приложения към заявлението договор липсва тарифа за
2
извънсъдебно събиране на вземането, нито от клаузите му може да се направи констатация,
че кредитополучателят е запознат със съдържанието на тази тарифа. В този смисъл, съдът
приема, че е налице хипотезата на чл. 143 ал. 2 т. 10 т ЗЗП, обуславяща неравноправност,
респ. нищожност на клаузи от договор, сключен с потребител.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ против Е.
К. за претендираните главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви.
Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според
съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са за
заплащане на държавна такса в размер на 135,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът счита, че на
заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка на
документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на
възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално представителство
и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства
възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още
повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-голямата част от
юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на
придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде
определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
3
представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Е. М. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в *** за сумата от 5 585,42 лв. (пет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и
четиридесет и две стотинки), дължима по договор за потребителски кредит № 40004912857,
сключен на 12.07.2021 г., от която а) 3 269,33 лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева
и тридесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 01.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б)
1 328,45 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки) – договорно
възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 06.03.2024 г., в) 464,71 лв. (четиристотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от
06.09.2021 г. до 06.03.2024 г. и г) 522,93 лв. (петстотин двадесет и два лева и деветдесет и
три стотинки) – законна лихва за периода от 06.03.2024 г. до 29.10.2024 г., както и за сумата
от 165,13 лв. (сто шестдесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща направени
от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от заявлението и след намаляване на размера на
юрисконсултското възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Е. М. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в *** за сумата от 2 373,63 лв. (две хиляди триста седемдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки), претендирана на основание договор за потребителски кредит №
40004912857, сключен на 12.07.2021 г., от която а) 659,76 лв. (шестстотин петдесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга ***,
б) 1 213,87 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки) –
възнаграждение за закупена услуга *** и в) 500 лв. (петстотин лева) – такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и за сумата от
150,17 лв. (сто и петдесет лева и седемнадесет стотинки) – направени от заявителя разноски.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
УКАЗВА на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
4
управителите С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на Е. М. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ***, да заплати на заявителя сумата от 2 373,63
лв. (две хиляди триста седемдесет и три лева и шестдесет и три стотинки), претендирана на
основание договор за потребителски кредит № 40004912857, сключен на 12.07.2021 г., от
която а) 659,76 лв. (шестстотин петдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) –
възнаграждение за закупена и използвана услуга ***, б) 1 213,87 лв. (хиляда двеста и
тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки) – възнаграждение за закупена услуга *** и
в) 500 лв. (петстотин лева) – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 дни, като довнесе държавна такса в размер на 150 лв. (сто и петдесет
лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5