РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000422 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК, образувано въз основа на подадена
въззивна жалба от Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на
майка си Е. Ф. Б., чрез процесуалния пълномощник адвокат П. К., срещу
постановеното решение №188 от 28.04.2025 г. по търг.дело №528/2021 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗД „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Е. Б., ЕГН **********,
действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51, ал. 2 и чл.
52 от ЗЗД, общо сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 15.11.2019 г. в с. Дуванлии, община Калояново, от
водача на лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** ** - П. В. В., който на
кръстовището между ул. Хисарско шосе и ул. Хаджи Д. е ударил
велосипедиста Д. Е. Б., като не е започнал да реагира с екстремно спиране и
1
не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка –
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и при
изключително съпричяване на вредите от пострадалия велосипедист Д. Е. Б.
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който движейки се по път без предимство с поставен
пътен знак Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е отнел
предимството на лекия автомобил „Рено Меган“, като внезапно е навлязъл на
пътното платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно за него, с което е нарушил правилата за
движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което са му причинени
умерено силни психически болки и страдания от получените при ПТП
телесни увреди – дислоцирана спираловидна фрактура в горната част на
лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на главата, ведно
със законната лихва, считано от 26.06.2021 г. до окончателното плащане, като
до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен иска, като
неоснователен.
С решението за присъдени разноските: „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД да заплати на адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. както и по
сметка на ОС – Пловдив общо сумата 2 700 лв. такси и разноски по съдебното
производство , Д. Е. Б., действащ като непълнолетен със съгласието на майка
си Е. Ф. Б., да заплати на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД София, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 80 от ГПК, общо сумата 840 лв.
разноски за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в
отхвърлителната му част, с която е отхвърлен искът му за неимуществени
вреди над присъдените 6 000 лв. до претендираните 50 000 лв., като счита във
въззивната си жалба, че в тази част решението не съответства на материалния
закон и съдебната практика при прилагане на чл.52 от ЗЗД, че неправилно е
приет принос от страна на пострадалия и процент на съпричиняване в размер
на 80% при липса на възражение , своевременно заявено от ответника, както и
на пълното и главното му доказване, че неправилно е присъдена лихва за
забава върху определеното обезщетение, считано от 26.06.2021 г. след
изтичане на срока по чл.496 от КЗ. Предвид тези съображения, моли да се
отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част – над 6 000 лв. до
50 000 лв. и се уважи исковата претенция до размер от 50 000 лв., както и да се
2
начисли законна лихва върху обезщетението, считано от 22.11.2019 г.,
евентуално от 26.03.2021 г., до 26.06.2021. Претендира се адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е представила
отговор, както и не е изразила становище по постъпилата въззивна жалба.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, поради
което следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие
с наведените оплаквания.
Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно
транспортно произшествие на на 11 годишна възраст, като велосипедист, при
което на 15.11.2019 г. в с. Дуванли по ул. Хисарско шосе в посока гр. Хисар се
е движил лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** **, управляван от
водача П. В. В., който нарушил правилата за движение по пътищата, които го
задължавали да бъде внимателен и предпазлив, особено към децата, и го
блъснал, в резултат на което получил телесни повреди. - закрита фрактура на
бедрената кост.
Ищецът описва, че е бил приет в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив със силни болки в лявото бедро, което е било с видима деформация, с
натъртвания и болки по тялото и главата. След извършване на необходимите
изследвания е установено малко количество течност в коремната кухина /в
джоба на Морисон/ и дислоцирана спираловидна фрактура на проксималната
диафиза на фемура Под обща анестезия му било извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, като бил изписан на
25.11.2019 г. с препоръки за медикаментозна терапия и придвижване с
патерици, без да се натоварва оперирания крайник.
Посочва, че е претърпял силни болки и страдания в резултат от
процесното поризшествие. В продължение на 1 месец не е могъл изобщо да
движи крака си, продължително време се е нуждаел от помощ и обслужване в
ежедневието, не е могъл да посещава учебни занятия. Освен физическите
болки и неудобства, преживял и силен стрес и страх, което заедно с
3
получените травми се е отразило изключително негативно на здравословното
и емоционалното му състояние, предвид и на специфичната му възраст, тъй
като към датата на ПТП е бил на 11 г.
Ищецът твърди, че по случая е образувано ДП № ***/**** г. на РУ –
Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, пр.пр.№ ****/**** г. на РП – Пловдив, че
за управлявания от виновния водач П. В. лек автомобил е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в застрахователна полица № **/**/************, със срок на
валидност до 05.08.2020 г., че е предявил на 25.03.2021 г. претенция за
заплащане на обезщетение пред застрахователя, по която е образувана щета №
**************, но обезщетение до момента не е изплатено.
Въз основа на тези твърдения претендира заплащане на обезщетение в
размер на 50 000 лв. за причинените му болки и страдания, ведно със
законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подал отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който като
велосипедист е нарушил правилата за движение по ЗДвП и сам се е поставил в
опасност. Оспорва и претенцията за лихви.
Постъпили са допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в
които страните поддържат твърденията, съответно възраженията си.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни
експертизи – съдебна автотехническа експертиза и съдебна медицинска
експертиза, изготвени съответно от вещите лица инж.С. и д-р К. П..
Окръжният съд е приел, че са налице обективните предпоставки по чл.432 от
КЗ и е определил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., уважил
е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, определил е степентта 80% и след приспадане е осъдил ответното
застрахователно дружество да заплати сумата от 6 000 лв. За разликата до
пълния предявен размер е отхвърлил исковата претенция, като в тази част е
обжалвано постановеното решение.
Установява се, че по процесния случай е съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № ****-****-**** от 15.11.2019 г. на РУ на МВР
4
Хисаря, както и е образувано ДП № ***/**** г. на РУ– Хисаря, пр.пр.№
****/**** г. на РП - Пловдив, прекратено с постановление от 25.11.2024 г. на
РП – Пловдив, тъй като деянието на водача на лекия автомобил се явява
случайно по смисъла на чл. 15 от НК, а и за същото вече е реализирана и
административно-наказателна отговорност с НП № **-****-
******/25.11.2019 г. на РУ – Хисаря. Постановлението е потвърдено по ч.н.д.
№ 6686/2024 г., ПРС, 22 н.с. и по ч.н.д.№ 895/2025 г., ПОС. При липса на
присъда със задължителното действие по чл.300 от ГПК за гражданския съд,
който разглежда последиците от пътнотранспортното произшествие, следва да
се посочи, че отговорността на извършителя е деликтна, не е обусловена от
това дали е извършил престъпление или не, тъй като определено вредоносно
деяние може да не съставлява престъпление, а да бъде граждански деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. В случая страните не спорят за наличието на
предпоставките, предвидени в посочената разпоредба. Спорът в настоящото
въззивно производство се състои досежно определения размер от 30 000 лв.,
дали е занижен или не, както и въведено ли е своевременно защитното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и какъв е
неговият размер.
По делото е изслушан, като свидетел, водачът на лекия автомобил П. В.,
който посочва, че се е движил по тъмно, на къси светлини, в средната лента за
движение, следвайки пътната маркировка, когато в него се ударило нещо,
което първоначално и не разбрал какво било. Единствено, което видял било
една сянка, която идвала към него, и може би инстинктивно с лявата ръка
завил леко наляво, за да избегне удара и след това завил надясно, за да не се
случи второ произшествие с някой насрещно движещ се автомобил.
Единствено имало една улична лампа на спирката, която била по посока на
Хисаря отляво, от другата страна. Сянката дошла от неосветената част, по
посоката му на движение. От дясна страна имало друга уличка, от която
излязъл велосипедистът, която според него не била глуха, на нея имало знак
„Стоп“ за тези, които идват отдясно. Посочва, че е е движил по главен път и за
него нямало знак „Стоп“, както и че пътувал всеки ден, защото това е бил
пътя за работа му.
Свидетелят описва действията си след произшествието – отбил колата,
слязъл, отишъл до детето, което било разстроено, но в съзнание и по лицето
му имало кръв. Детето му се извинило и казало, че иска да си отиде вкъщи и,
5
че нямало спирачки на колелото. Свидетелят посочва, че застанал пред
детето, за да го пазя от минаващите коли и се обадил по телефона на 112,
успял да запази местопроизшествието.
Посочва къде е станал ударът - в предната дясна част /броня/ на
автомобила се ударило момчето с велосипеда, тъй като предната гума на
велосипеда била изкривена, както и че е е движил с не повече от 50 км./час по
пътната маркировка и леко в ляво. Всичко станало много бързо и не го
възприел предварително, за да реагира, защото било внезапно.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза от вещото
лице инж. С., от която се установява механизма на произшествието, който е от
значение за спорния предмет и оплакванията на въззивника. На 15.11.2019 г.,
около 19:40 ч. в с. Дуванлии, община Калояново, на кръстовището между ул.
Хисарско шосе и ул. Хаджи Д., е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено
Меган“, рег.№ ** **** **, собственост на „Премиер Натурел“ ООД и
управляван от водача П. В. В., и велосипедиста Д. Е. Б.. Произшествието е
настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовище
при движение в тъмната част от денонощието, при видимост на изкуствена
светлина – автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в
мястото на ПТП има настилка от асфалт, която по това време е била суха и без
спирачни следи. Водачът П. В. е управлявал лекия автомобил по платното за
движение на ул. Хисарско шосе в посока от юг на север. Велосипедистът Д. Б.
се е движил по ул. Хаджи Д. в посока от изток на запад, към кръстовището с
ул. Хисарско шосе – отдясно на ляво пред лекия автомобил. След навлизане на
велосипедиста Б. в кръстовището е настъпил удар в предната част на лекия
автомобил „Рено Меган“ и лявата страна на велосипеда и велосипедиста.
Непосредствено преди удара велосипедистът се е движил отдясно на ляво
пред лекия автомобил, а в момента на удара велосипедистът е бил разположен
косо на предната част на автомобила. Предната част на велосипеда е била
насочена наляво спрямо посоката му на движение и е поела първоначалния
удар от предната броня на автомобила, след което е последвало възкачване на
велосипедиста на предния капак на автомобила с достигане на предното
обзорно стъкло с носене, последвало отхвърляне и падане на пътната
настилка. Скоростта на движение на автомобила преди удара е била около 36
км./час, а на велосипедиста – около 18 км./час.
6
Според вещото лице, ако велосипедистът се е движил, без да спре на
намиращия се пред него пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, и без промяна на скоростта, то от зоната на пътния знак
до мястото на удара са изминали 2,36 сек., а от навлизането му на платното за
движение до мястото на удара – 1,24 сек. При спиране велосипедиста в зоната
на пътен знак Б2 и равноускорително движение след потегляне, то от зоната на
пътния знак до мястото на удара са изминали 4,73 сек., а от навлизане на
велосипедиста на платното за движение до мястото на удара – 1,47 сек. И при
двете хипотези, от момента на навлизане на велосипедиста на платното за
движение водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстремно спиране.
Водачът би имал възможност да спре преди мястото на удара, ако се е
движил с максимална скорост 23,74 км./час, респ. 27,12 км./час, и е започнал
да реагира с екстремно спиране на движението на велосипедиста в зоната на
пътен знак Б2. Когато обаче велосипедистът се е намирал в зоната на пътен
знак Б2, видимостта на водача на лекия автомобил е била ограничена от
тухлена ограда на имот, което е видно и от снимковия материал, част от
експертизата.
Велосипедистът е имал техническа възможност, преди да навлезе в
кръстовището, да възприеме движещия се на къси светлини лек автомобил по
път с предимство /ул. Хисарско шосе/ и да го пропусне или да задейства
спирачната система на велосипеда и да отложи навлизането си в
кръстовището. Няма данни между лекия автомобил и велосипедиста да са
преминавали други МПС, които да попречат на последния да възприеме лекия
автомобил.
Вещото лице е дал подробни обяснения към заключението си в
съдебното заседание по приемането му. Неговите констатации следва да бъдат
кредитирани, като компетентни, изготвени въз основа на анализ и данните по
делото, придружени са с динамични мащабни скици, не са оспорени от
страните.
За причинените на ищеца увреждания от произшествието е изготвена
съдебномедицинска експертиза от д-р П.. Видно от констатациите, в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е получил счупване
на лявото бедро, контузия на главата и охлузвания по тялото и крайниците.
7
Предизвикани били силни болки и страдания по визуалната аналогова скала
от 10 т., т.е. максималната, която е била постоянна, със затихващ характер, в
продължение на 2-3 месеца, и е налагала приемането на аналгетици.
След произшествието ищецът е бил приет за болнично лечение –
първоначално е поставен на директна екстензия на левия крак със скоба през
костта на лявата подбедрица. Опериран на 20.11.2019 г. – открито наместване
на фрактурата на лявото бедро и метална остеосинтеза с плака и винтове. В
следоперативния период е лекуван с преливане на кръв, водно-солеви
разтвори, антибиотици, аналгетици. Изписан на 25.11.2019 г.
Вещото лице посочва, че счупването на лявото бедро има характер на
средна телесна повреда, довело е до затруднения на движението на долен ляв
крайник за повече от 30 дни. Около 3-4 месеца ищецът е тнрябвало да не
стъпва на оперирания крак и да ходи с патерици. Останалите увреждания са
от типа на леките телесни повреди и не са довели до заплаха на живота на
пострадалия.
Понастоящем ищецът ходи самостоятелно с накуцваща походка.
Значително е напълнял. Има белег от оперативното лечение – с дължина около
28 см. Обемът на мускулатурата на лявото бедно е възстановен. Има добро
костно срастване н лявата бедрена кост. Има оплаквания от нощна болка и
изстръпаве на ляво бедро. Накуцването и болката ще се преодолеят след
рехабилитация и физиотерапия.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че металната остеосинтеза е
отстранена от костта. Обяснява вида на счупването - дислуцирана
спираловидна фрактура, което означава, че счупването е било с разместване на
костите, спираловидно. Посочва причините за накуцващата походка, а и за
състоянието на ищеца към настоящия момент – липсата на рехабилитация и
физиотерапия, като счита, че след провеждането им тези оплаквания ще
отшумят изцяло.
Така посочените констатации и изводи са направени от специалист на
база медицинската документация за ищеца и след преглед и допълнителни
рентгенови изследвания, не са оспорени, поради което следва да бъдат
кредитирани.
За състоянието са ищеца са разпитани свидетелите С. Х. А. – негов брат,
и Ю. Т. П. - съсед. От показанията на свидетеля А. се установява, че е видял
8
ищеца на мястото, където бил блъснат - говорил, бил контактен, плачел,
болял го кракът, лицето му бело в рани, в кръв. Дошла линейка и го откарала
в болницата. Посочва, че го оперирали, като майка им останала в болницата,
като придружител, защото ищецът не можел да си движи крака, не да става да
ходи до тоалетна. Около три месеца се наложило да ходи с памперси. След
няколко месеца започнал да се движи с патерици и с помощта на близките.
Оплаквал се от болки и се наложило да пие лекарства близо половин година.
Прекъснал училище. След 6-7 месеца махнал патериците и започнал да се
движи сам. Сега, леко накуцвал с оперирания крак, боляло го, когато станело
по-студено времето.чва да го боли. В момента е по-добре от преди. Посочва,
че след инцидента, около месец и половина, брат му изпитвал силен стрес,
сънувал кошмари по цяла нощ, не можел да спи, плачел, след това започнал по
малко да се възстановява.
От показанията на свидетеля Ю. П. се установява, че той е видял ищаца
на свиждане в болницата – бил с превръзка на главата, имал гипс на крака и
бил доста зле, не можел да говори хубаво. Постоял при него около 10 минути
и го оставил, за да почива. След като го изписали от болницата продължили
да се виждат - не можел да се движи, бил на легло с гипсиран крак, на
памперси. Около 2-3 месеца, може би и 4 месеца не можел да става от леглото,
а след това се придвижвал с патерици или с количка, имали инвалидна
количка. Преди инцидента ищецът ходел на училище, но след това вече не
можел. Сега продължавал да накуцва, не излизал от вкъщи, най-много да
отидел до магазина. Оплаквал се от болки в крака.
Така събраните свидетелски показания са непосредствени и
непротиворечиви. Като дадени от близките лица на ищеца, при преценката
им по чл.172 от ГПК с останалите доказателства, следва да се даде превес на
констатациите от изготвената съдебномедицинска експертиза.
При преценяване на събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът констатира, че изготвената съдебна медицинска
експертиза е категорична за състоянието на ищеца непосредствено след
процесното произшествие, и към настоящия момент. Следва да се възприемат
изводите за установените увреждания и причинната им връзка, за тяхната
тежест, за протеклите оздравителен и възстановителен период, за проведеното
лечение и липсата на рехабилитационни процедури, за последиците към
9
настоящия момент и отшумяването им, за понесените болки.
Относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди намира
приложение нормата на чл.52 от ЗЗД – размерът на обезщетението се определя
по справедливост от съда, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, начин и
момент на възникването му, влиянието му върху личността на пострадалия,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия оздравителен
период, възстановителен период, възрастта и работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната към
получаване на увреждането – 2019 г., като се изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В случая са установени една средна телесна повреда и нейния вид –
счупване със спираловидно разместване на костите, както и описаните от
вещото лице леки телесни повреди, проведените оперативни интервенции за
наместване на счупеното и поставяне на метална остеосинтеза, а впоследствие
- за отстраняването и от костта, необходимостта от кръвопреливане. Посочени
са оздравителния и възстановителен период, необходимостта около 3-4
месеца ищецът да си служи с патерици, накуцващата походка и страданията
от това към настоящия момент, които се дължат на непроведени
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, очертания благоприятен
изход от вещото лице. Посочена е степента на съпроводените болки от
уврежданията - от максимален към затихване и съпреживяване на
произшествието. Тези обстоятелства, интензитетът на изпитаните болки и
страдания – в началото максимален, оздравителния период, съпроводен с
леглови режим и трайно обездвижване на левия долен крайник за
продължителен период, заедно с отчитане момента на възникване на
произшествието 2019 г., възрастта на пострадалия и сегашното му състояние с
отчитане на причините за това и очертаната благоприятна тенденция за в
бъдеще, икономическите критерии, водят до извод, че справедливо и
подходящо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, се
явява сумата от 30 000 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от ответното
застрахователно дружество на ищеца за претърпените от него болки и
страдания от пътнотранспортното произшествие.
10
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД представлява защитно възражение от страна на ответното
застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което
следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след
това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е
способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В
случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок – с
отговора срещу исковата молба. Същата е връчена на ответника на 27.09.2021
г., а подаденият от него отговор срещу нея е входиран в канцеларията на съда
на 12.10.2021 г. в определения от закона двуседмичен срок. Ето защо,
защитното възражение на ответника следва да бъде разгледано, като при
разглеждането му от съществено значение са събраните по делото
доказателства във връзка с механизма на пътното произшествие и
техническите причини за настъпването му.
От една страна, водачът на лекия автомобил се е движил по път с
предимство, с разрешената за конкретния пътен участък скорост, като би имал
възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движил с максимална
скорост 23,74 км./час, респ. 27,12 км./час, и е започнал да реагира с екстремно
спиране на движението на велосипедиста в зоната на пътен знак Б2, но
видимостта му /на водача на лекия автомобил/ е била ограничена от тухлена
ограда на имот.
От друга страна, ищецът се е движил на път без предимство и при
наличие на пътен знак пред него Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, не е спрял и не е променил скоростта си, не е пропуснал
движещия се лек автомобил, въпреки че е имал възможността да го
възприеме, преди да попадне в опасната му зона. Като велосипедист,
управляващ пътно превозно средство по смисъла на пар.6, т.19 от ДР на
ЗДвП, не е спазил правилото за движение по чл.50,ал.1 от ЗДвП, съгласно
което, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Отнемането на предимството и внезапното навлизане на пътното
11
платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно за него епричината за настъпване на процесното
произшествие.
При преценката на поведението на всеки един от двамата участници в
движението, съдът намира, че водачът на лекия автомобил има съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 20%, а велосипедистът – 80%.Това
разпределение се основава на степента на нарушенията им. Тежестта на
нарушенията на велосипедиста е значително по-висока по степен, както по
обем, така и по интензитет на нарушенията, спрямо поведението на водача на
лекия автомобил, а и представлява техническата причина за настъпването му,
както се установява по-горе.
При така посочения процент на съпричиняване и след приспадането му
от определения размер на обезщетението, се получава сумата от 6 000 лв.,
дължима на ищеца. До този извод във връзка с разпоредбите на чл.52 и
чл.51,ал.2 от ЗЗД е достигнал и окръжният съд при постановяване на
обжалваното решение, поради което то следва да се потвърди в обжалваната
му отхвърлителна част относно определеното обезщетение. Неоснователни се
явяват направените оплаквания във въззивната жалба, тъй като при
определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са
приложени критериите за справедливост в съответствие със събраните по
делото доказателства, както и е отчетена степента в поведението на двамата
участници в произшествието. Съобразена е и съдебната практика по сходни
случаи, възникнали през 2019 г. Ето защо, решението в обжалваната му
отхвърлителна част досежно размера на обезщетението следва да бъде
потвърдено.
Установява се по отношение за законната лихва, че същата е присъдена
от датата 26.06.2021 г., след изтичане на срока по чл.496 от КЗ.
В чл.429 от КЗ са уредени застрахователните покрития, като в ал.3 е
посочен началният момент от който се дължат лихви от застрахователя,
дължими на застрахования – считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
предявяване на застрахователна претенция от застрахованото лице, която от
двете дати е най-ранна.
Страните не спорят, че застрахователната претенция за доброволно
12
изплащане на застрахователното обезщетение е отправена на 26.03.2021 г.
Следователно, имайки предвид и горепосочената разпоредба, присъдената
законна лихва следва да бъде дължима с начална дата 26.03.2021 г. В тази
част оплакванията на жалбоподателя са основателни.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №188 от 28.04.2025 г. по
търг.дело №528/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният иск от Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ
като непълнолетен със съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН **********,
срещу ЗД „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на
сумата над 6 000 лв. до 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 15.11.2019 г. в с. Дуванлии, община Калояново, от
водача на лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** ** - П. В. В., който на
кръстовището между ул. Хисарско шосе и ул. Хаджи Д. е ударил
велосипедиста Д. Е. Б., като не е започнал да реагира с екстремно спиране и
не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка –
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и при
изключително съпричяване на вредите от пострадалия велосипедист Д. Е. Б.
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който движейки се по път без предимство с поставен
пътен знак Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е отнел
предимството на лекия автомобил „Рено Меган“, като внезапно е навлязъл на
пътното платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно за него, с което е нарушил правилата за
движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което са му причинени
умерено силни психически болки и страдания от получените при ПТП
телесни увреди – дислоцирана спираловидна фрактура в горната част на
лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на главата, ведно
със законната лихва, считано от 26.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №188 от 28.04.2025 г. по търг.дело
№528/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ за законна лихва за периода 26.03.2021 г. - 26.06.2021 г. , като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
13
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ като непълнолетен със
съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН **********, законна лихва върху
присъденото обезщетение в размер на 6000 лв. за периода 26.03.2021 г. -
26.06.2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14