Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2665 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от „ С.“ ЕООД, ЕИК *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ***, за заплащане на сумата
в общ размер на 865,74 лв. с ДДС, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание
мрежови услуги пренос ниско напрежение в размер на 586,53 лв. без ДДС или
703,84 с ДДС и за достъп средно/ниско напрежение в размер на 134,92 лв. без ДДС
или 161,90 лв. с ДДС за периода 01.02.2014г. до 28.02.2014г., начислена по дебитно
известие № **********/06.03.2014 г. по кл. № ********** за обект с адрес на
потребление в гр.***“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на
сумите.
Ищецът
твърди, че е собственик на недвижим имот
представляващ дворно място с обща площ 4950.00 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот ***, при граници на имота МО,
крайбрежна ивица, улица, паркинг, заедно с построените в това място сгради.
Същият е закупен по силата на НА №***, *** и договор за добворолна делба №*** В процесния имот е изграден с
разрешение за строеж №***. комплектен трансформаторен пост
(БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост №*** по плана на к.к."***. Същият прекрепен към „Жилищна сграда на три
етажа" в хотелския комплекс „*** Твърди, че с разрешение за позлване №***. на началник РДНСК — Варна е разрешено на ищцовото
дружество да ползва процесния БКТП.
Излага, че
електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на „С." ЕООД
се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на ищеца, които
транспортират електроенергията от трафопост №*** до трансформаторен пост №1811 собственост на ищеца, изграден
вътре в имота и прекрепен трайно към жемяна и сграда отново собственост на
ищеца, който намалява напрежението - от средно в ниско напрежение до
размер от 220-240 волта
посредством трансформаторна машина с мощност 630kVa. Твърди се, че посредством тези
съоръжения имота и сградите на ищеца са присъединени към електроразпределителната
мрежа на „***. Ищецът
твърди, че през процесния период в недвижимия имот, се доставя електрическа
енергия по партида с клентски № ***, която заплаща на ответното
дружество "Е.П." АД, с което са в договорни отношения по силата на
договор за продажба на електроенергия.
При проверка
на издаваните счетоводни документи фактури и по точно Дебитно известие №*** от дата 06.03.2014г. към Фактура №***/14.02.2014г. и Фактура №***/20.02.2014г. и приложение А към Фактура №*** от дата 06.03.2014г. и установил,
че в графа Ценови елементи ответника е включил и начислил цена за пренос ниско
напрежение и цена за достъп ниско напрежение.
Ищецът
счита, че Е.П. АД, не е предоставил или извършвал услугата Пренос по
електроразпределителната мрежа Ниско напрежение, и тъй като процесния обект се
захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, както и че меренето
на ел.енергията е от погрешната страна, т.е. от страната на ниското напрежение /след трансформацията от собствения
трансформатор на ищеца/, то би следвало върху процесното количество ел.енергия
в размер на 17100кВтч да не се начислява такса за пренос и достъп през
разпределителната мрежа, тъй като за процесния обект не е присъединен на ниво
ниско напрежение.
Оспорва
преноса на ел. енергия средно напрежение до трансформатора на ищеца да е
осъществяван от страна на ответното дружество. Излага доводи за
незаконосъобразно начисляване от ответника на сумата от 865,74 лв. за такса
пренос и достъп ниско напрежение. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че *** не е
разпределително предприятие и не извършва мрежови услуги.
Сочи, че дружеството ответник е краен снабдител с електрическа енергия,
за което му
е издадена лицензия № Л-139-11/13.08.2004г от ДКЕВР. Излага, че
електроразпределително предприятие за територията на североизточна България е „***, което има основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР.
Твърди, че
дружество *** не е страна
по правоотношенията по пренос и достъп на енергия, не е собственик на
електроразпределителната мрежа или на средството за търговско измерване.
Излага, че
издаването на посочените счетоводни документи в частта им относно мрежовите
услуги, не е на договорно основание, а
в изпълнение на законово определено задължение на дружеството в
качеството му на краен снабдител, като не отразяват извършването на реална
доставка на услуга от издаващия фактурата на длъжника по нея, нито обективират
съществуващи между страните договорни отношения за посочените във фактурата
мрежови услуги "Достъп и пренос до електроразпределителната мрежа".
Позовава се на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, която предвижда, че битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Счита, че цената за достъп и пренос по
разпределителната мрежа се дължат винаги на електроразпределителното предприятие /в настоящия случай
"***, доколкото
именно то е страна по правоотношенията по пренос и достъп до разпределителната
мрежа. Твърди, че "*** събира дължимите суми и ги предоставя на електроразпределителното
предприятие.
Не оспорва,
че през периода на издаване на процесиите фактури *** е предоставял достъп на ищеца до
електроразпределителната мрежа, както и че е осъществявал пренос на ел. енергия
по същата. Счита собствеността върху присъединителните съоръжения за
ирелевантна за спора. Въпреки това оспорва твърдяната от страна на ищеца
собственост върху присъединителните съоръжения, описани в исковата молба. Твърди, че точката на мерене не е неправилно
определена, като мястото на мерене е част от условията по присъединяване
на обект към разпределителната мрежа.
Излага, че претендираните суми, макар да са предадени **** са
постъпили в патримониума на друго лице, което е страна по правоотношението по
предоставяне на мрежови услуги. Не оспорва твърденията в исковата молба и
допълнителната такава, че "*** не е предоставяло на ищеца услуги
по пренос и достъп до разпределителната мрежа. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е
потребител на електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ***", разположен в *** по плана на комплекса.
Видно от представения Договор № *** за доброволна делба, в дял и
собственост на *** е поставен недвижим имот – дворно място с площ от
4950.00 кв. м., УПИ *** по плана на КК „***“, гр. Варна.
Представени от ищеца са издадени от „Е.П.“ АД дебитно известие № *** г. по
кл. № *** за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к***“ и Приложение
А .
Съгласно представеното Разрешение № ***. на Областна администрация гр.
Варна и „***, в
качеството им на собственици, е разрешено изграждане на БКТП в ***, с кабелно захранване 20 кV от
трафопост № 1613 по плана на ***“.
С Разрешение № 24/04.02.2004г. е разрешено ползването на БКТП в ****, с кабелно захранване 20 кV от
трафопост № 1613 по плана ****“, гр. Варна.
От заключението по назначената и преита от съда ССЕ се
установява, чи в процесния период ищецът е бил регистриран по ДДС и е ползвал
данъчен кредит по дебитно известие № *** от 06.03.2014г. към фактури №***/14.02.2014г. и към фактура № ***/20.02.2014г.
От заключението по
СТЕ се установява, че съоръженията
изградени в ТП ***. се захранват от БКТП 16.13 посредством кабелна линия 20 KV - средно напрежение. Ел.енергията се
трансформира (от средно в ниско напрежение) посредством трафомашина 630 KVA, собственост на ищеца „С." ЕООД.
Изградените съоръжения са изпълнени съгласно условията за присъединяване към
електрическата мрежа от Становище на „***" №ПП***. (стр.44 от делото). Към БКТП - №1811 е монтирано разпределително табло,
оборудвано с автоматични прекъсвачи - АП - 400 А - 27 броя, главен прекъсвач и средство за
търговско измерване -
електромер. Мястото (точката) на присъединяване е кабелна линия 20 KV (ниво средно напрежение). Границата
на собственост, съгласно ПИКЕЕ между *** и съоръженията на фирма „С."
ЕООД следва да се приеме изходящите клеми на СТИ. Това е също съгласно Наредба №6. А изходящите клеми на СТИ са на ниво
ниско напрежение, тъй като меренето на потребената ел.енергия е на ниско
напрежение, съгласно цитираното по-горе Становище на *** от 04.09.2002 г. Собственост на „С." ЕООД са
всички съоръжения от 20 KV
до 0,4 KV, без
измервателния електромер, който е собственост на ***.На практика част от съоръженията,
които захранват обектите на „С." ЕООД - кабел 20 KV, който БКТП 18.11 получава захранване от БКТП 16.13, цялото оборудване на БКТП 18.11, както разпределителното табло (без
СТИ) са собственост на фирма „*** Налице е разминаване между реална
граница на собственост и приеманата служебно такава. Това очевидно създава
проблеми и на двете страни. Осъществяването
на трансформацията на напрежение от 20 KV на 0,4 KV се извършва в БКТП
№18.11, посредством
трафомашина 630 KVA.
Средството за търговско измерване - електромер е монтиран в табло НН към трафопост №11.18. Електромерът е с фабричен №***, тип МТ 830, трифазен тройнотарифен, статичен, за
дистанционно отчитане. Електромерът отчита потребяваната електроенергия с токови
трансформатори, която се отчита по клиентски №***. Достъпът е услуга, която не се
предоставя в зависимост от нивото на напрежение. Представя се достъп до
електроразпределителната мрежа. Тъй като ищецът е присъединен към
електроразпределителната мрежа по отношение на него се осъществява услугата
достъп до разпределителната мрежа. Услугата пренос се предоставя на ищеца.
Действително преобразуването на ел.енергията, технически от Ср.Н. на НН не се
осъществява от съоръжения, собственост на разпределителното предприятие, но
съгласно Наредбата за регулиране на цените на ел.енергията цената за пренос има
за цел възстановяване на загубите от транспортиране и преобразуване на
енергията по цялата разпределителна мрежа (а не само обслужващата конкретно лице)
до точката на мерене на ел.енергията. Мястото на мерене на енергията определя
не само количеството измерено за периода, но и разпределя между потребител и
разпределителното предприятие поемането на загубите от трансформация. Ако
потребителят се измерва на ниво Ср.Н. загубата от трансформация на енергия от
Ср.Н. на НН е за негова сметка, поради което КЕВР определя по-ниска цена така
наречения пренос Ср.Н, с което цели да го компенсира. В случаите, когато
потребителя се мери на НН загубата от трансформация от Ср.Н. на НН е за сметка
на ЕРП, поради което КЕВР определя по-ниска цена - т.н. пренос НН. средно напрежение и
нивото на мерене на енергията -
ниско напрежение, фактически пренос НН не се осъществява от ЕРП, но реално ЕРП
поема за своя сметка загубата от трансформация и пренасяне на ел.енергията на
ниво НН. Към датата на издаденото Становище - 04.09.2002 г. не е съществувала уредба,
регламентираща точката на мерене, като към онзи момент определяне на условията
по присъединяване се е извършвало само по преценка на техническите условия и
възможности. Издаденото Становище е отговаряло на техническите изисквания към
момента.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустими.
Възражението на ответника за липса на процесуална
легитимация да отговаря по иска е неоснователно. Положителна абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното предявяване на иска е процесуалната легитимация на
страните в процеса. Процесуалната легитимация на ответника произтича от
твърденията на ищеца в исковата молба. Подадения от ответника отговор на исковата
молба /с отричане твърденията на ищеца/ не води до отпадане на процесуалната му
легитимация - ищецът е този, който твърди и обосновава последната.
Съответствието между процесуална и материална легитимация е въпрос по същество,
по който съдът дължи произнасяне със съдебното си решение. Този въпрос е
относим към основателността, а не към допустимостта на иска. В настоящия случай процесуалната
легитимацията на ответника съответства на твърденията за наличие на извършено
от ищеца плащане към ответното дружество на цена за доставка на електроенергия
и за пренос на същата по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е
осъществена. Извън пределите на
настоящия спор остават отношенията между ответното дружество и третото за спора
лице „Електроразпределение Север“, свързани с предаване на събраните суми за
достъп и пренос на ел. енергия.
По предявеният
иск е с правно основание чл.55 ал.1 пот ЗЗД ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума
като стойност на потребена, но незаплатена ел.енергия за процесния период. В
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за плащането,
съответно налице е основание да задържи платената сума.
Установи се, че ищцовото дружество е собственик на
изградения в имота на ищеца комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно
захранване 20 кV, като ищецът има разрешение за ползване на същия.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за процесния обект,
както и че за процесния период от ответника са му начислени суми мрежови услуги
за пренос и достъп ниско напрежение. Установи се от заключението на ССчЕ, че
начислените суми са изплатени изцяло по банков път от ищеца в полза на
ответника.
Само по себе си, притежанието на правото
на собственост върху трафопоста няма отношение към включената в цената на
доставената електроенергия "такса пренос", защото нито дължимостта,
нито размерът на тази такса пряко или косвено зависят от собствеността върху
него. Таксата се определя, и в случая е била определена, съобразно количеството
и техническите характеристики на доставената стока (електрическа енергия), без
да зависи от факта, чия точно е собствеността на мрежата, по която стоката е
била доставена. Ищецът дължи заплащането на цена на доставената му ел.енергия. Достатъчно е потребителят да е
присъединен към разпределителната мрежа, за да възникне за него задължението да
заплаща цената за предоставената мрежова услуга за пренос на ел.енергия. Ищецът, в качеството му на клиент, купувач на
електроенергия при общи условия, дължи заплащане на цена за пренос. Спорът в
настоящото производство не касае претенция за обезщетение за неоснователно
обогатяване, поради ползването от ответника на собствена на ищеца вещ, за да е
необходимо преюдициалното установяване на собствеността.
Към 2002 г. е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия. Свързването е извършено въз основа на становището на *** от 04.09.2002г. Впоследствие през 2004 г. са приети от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които са отменени и са приети през 2013
г. нови ПИКЕЕ, които са действали през процесния период. Според чл.
14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в сила от
26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е
предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. В чл. 27
и чл.
29 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.);, както и в чл. 28
и чл.
30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014 г.) е прието, че
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване
и вида на съоръженията за присъединяване.
От заключението на СТЕ се установи, че в
случая е налице присъединяване на електропровод, собственост на
електроразпределителното предприятие към електрическата уредба на потребител. Процесният трафопост тип БКТП №1811
е на ниво средно напрежение, а изходящите клеми на СТИ са на ниво ниско
напрежение /СТЕ/. Съответно
мястото на монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като
стана ясно от заключението на вещото лице, че електромерът е монтиран на ниво
НН.
В тази
връзка следва да бъдат отчетени и правилата на чл.
16, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.); и чл. 14, ал. 1 от действащите ПИКЕЕ, съгласно
които при отдаването на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако
има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В случая спорният
трансформатор е понижаващ такъв, доколкото трансформира електроенергия средно
напрежение в такава с ниско напрежение. Затова при спазване на посочените
правила измервателният уред е следвало да бъде монтиран на страната с по-високо
напрежение, т.е. тази със средно напрежение. Тези правила са били действащи
през процесния период, поради което и ответникът е следвало да се съобразява с
тях.
Неизпълнението
на това задължение според решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т.дело № 1054/2011
г. на ВКС, ІІ-ро ТО, е основание да бъде отхвърлена претенцията на
електроразпределителното предприятие за отчетената по този начин цена за достъп
и за пренос на електроенергия.
Съответно
ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и
остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало
да заплаща по цените за ниво средно напрежение. Същевременно, данните по делото
(дебитно изведстие/ приложение) сочат за
идентичност в цените за достъп средно и ниско напрежение, а именно – 0.00789
лв. за 1 Квтч. ел. енергия, за процесния период, като за
потребителя е налице задължение за заплащане на тази такса,
съобразно фактурирания размер.
С Решение № Ц-043 от 30.12.2013г. на КЕВР са утвърдени цените от
01.01.2014г. за пренос през електроразпределителната мрежа до всички потребители
в размер на 0.01167 лв./кВтч, за пренос на електрическа енергия пред
разпределителна мрежа на средно напрежение и 0,03430 лв./кВтч за пренос на
електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение и 0,00789
лв./кВтч за достъп до електроразпледелителна мрежа.
Претенцията на ищеца е за връщане на платената сума 865,74
лв. с ДДС и същата е заплатена в този размер
/ССЕ/. Съдът следва да се произнесе съобразно заявеното искане относно
дължима сума с ДДС.
Гореизложеното, доколкото ишецът е
потребител на ел. енергия и като такъв дължи цена за пренос, предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 464,37 лв. с ДДС,
представляваща разликата между начислената от ответника по дебитно известие №
**********/06.03.2014г. и заплатената от ищеца цена за пренос
НН в размер на 586,53 лв. без ДДС или 703,83 с ДДС и действително
дължимата така - за пренос на СрН от 199,56 лв. без
ДДС или 239,47 лв. с
ДДС,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Претенцията за присъждане на горницата
над 464,37 лв. до претендираните 865,74 лв., която включва разликата над 464,37
лв. до 703,84 лв. с ДДС за такса пренос напрежение и 161,90 лв. с ДДС за
мрежови услуги за достъп средно/ ниско напрежение следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 284,28 лв., представляваща
извършени по делото разноски, определени съобразно уважения размер, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 227,17 лв., определени съобразно отхвърлената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ***” да заплати на „***,
със седалище
и адрес на управление:***, КК *** ресторант „***“ сумата от 464,37 лв.
(четири стотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща
разликата от начислената и заплатена такса пренос ниско напрежение и такса
пренос средно напрежение
за 17100 кВтч.
ел.енергия,
за периода 01.02.2014
год. – 28.02.2014 год.,
за което вземане от страна на „*** е издадено дебитно изведстие № ***/ 06.03.2014 год., по кл.№ ***, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 12.02.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 464,37 лв. до претендираните 865,74
лв., която включва разликата над 464,37 лв. до 703,84 лв. с ДДС за такса пренос
напрежение и 161,90 лв. с ДДС за мрежови услуги за достъп средно/ ниско
напрежение.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г” да заплати на „***, със седалище и
адрес на управление:***, ***“ сумата от 284,28 лева (двеста осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище
и адрес на управление:***, ***“ да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г” сумата от 227,17 лв. (двеста двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: