№ 1515
гр. Плевен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104139 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Х. П. М., ЕГН **********, представляван от адв. Д. М. от САК
против „Фератум България" ЕООД, ЕИК ***.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***, съгласно който му била предоставена в заем
сума в размер на 300 лева при посочен ГПР. Твърди се, че съгласно чл.5 от
договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от
„Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник.
Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне па гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоил сумата от 300 лв., ищецът установил, че освен
заемната сума била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД в размер на 35,67 лв.
Навеждат се доводи за нищожност на процесния Договор, т.к.
дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора
за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит, каквото се
1
оказало, че в действителност е. Сочи се, че дължимите вноски по договора за
поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително
условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочело като
възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде
одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не бил подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало
съгласие. Твърди се, че ищецът не бил подписвал договор за поръчителство,
както и че такъв не му бил представян.
Навеждат се доводи, че процесният договор бил недействителен по
смисъла па чл. 22 ЗПK, тъй като противоречал на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПK - не
съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочен бил само ГПР в %, но не
бил посочен начина на изчисляването му.
На следващо място се навежда довод, че бил посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по
договора, а това следвало да бъде направено
Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следвало да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне па банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването па договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия
договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която
нямал възможност да се запознае преди сключването па договора; договорът
бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за
добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
поетите задължения па търговеца и потребителя, налагайки изключително
висока такса за допълнителна услуга.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи недействителността на процесния договор за
кредит.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. С допълнително изявление ангажира становище за
2
неоснователност на иска.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от приложения препис на
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №***, че по
силата на същия ответника „Фератум България“ ЕООД е предоставил на
ищеца Х. М. паричен заем в размер от 300 лв., дължим за връщане в срок от 10
дни, с еднократно плащане на дата на падеж 08.10.2022г. Видно от договора,
съгласно чл.5, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк“ в полза на ответното дружество.
Установява се от представения препис на Договор за гаранция
(поръчителство) от 30.06.2022г., че между Фератум банк в качеството на
гарант и ищеца Х. П. М. е бил сключен договор, по силата на който Гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от договора.
Според обективираното в чл.1, т.6 от Договора за гаранция, по същия е
била регламентирана такса в размер на 35,67лв., платима от клиента.
Не е спорно между страните, че горепосочената такса не е включена в
ГПР по договора за кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира за основателни доводите на ищеца за нищожност на
процесния договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит
задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Установи се от обсъдените доказателства, че в процесния договор за
заем е посочен процент на ГПР 49,62%, който формално не надвишава
3
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът, обаче, намира, че този размер не отразява действителният такъв,
т.к. не включва дължимата от потребителя такса за посочения от
кредитодателя гарант, както изрично е посочено в приложения СЕФ.
Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на
ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия
спор съд изследва дали предвидената такса гарант попада в рамките на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква
ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3,
буква и).
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14,
EU:C:2016:283, т. 84).
Настоящият съдебен състав приема, че в случая определената за
възнаграждение на поръчителя Фератум Банк сума – посочена в СЕФ и в
Договора за гаранция на 35,67лв., представлява точно такъв разход, свързан с
договора и известен на кредитора още при сключването му.
Съдът намира, че постигането на съгласие по клаузата, задължаваща
кредитополучателя да предостави обезпечение с поръчителство е условие за
сключването на договора и предоставяне на заемната сума. Възражението на
ответника че договора за поръчителство с Фератум Банк не е задължително
условие за получаването на кредита, доколкото кредитополучателя е можел да
посочи и избрано от него лице за поръчител, е неоснователно. От текста на
чл.5 от процесното съглашение става ясно, че обезпечаването чрез
поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит
и предоставянето на кредитните средства, като ищецът не е имал избор в тази
насока.
След като е избрана от длъжника опцията за обезпечаване с
поръчителство, предоставено от лице, сочено от кредитора, то за последния е
вече известен разхода за такса „Гарант“. Т. е. насочвайки потребителя към
4
определено дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с
договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при
сключването му.
Несъмнено е, че при включване на дължимата сума за възнаграждение за
поръчителство, ГПР би бил различен от посочения в Договор и би надхвърлил
по размер максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а в случая се установи неспазване
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лева за
държавна такса и 1800лв. адвокатско възнаграждение, за реално плащане на
което са представени доказателства. Претендираните разходи за куриерска
услуга и банкова такса не са деловодни разноски по производството по
смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК и не подлежат на присъждане по това правило.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. П. М.
с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***, че
сключеният между тях Договор №*** за предоставяне на финансови услуги
5
(заеми) от разстояние от 28.06.2022г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** 20 ДА ЗАПЛАТИ на Х. П.
М. с ЕГН ********** сумата от 1850 лв. направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6