№ 48381
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110128809 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на "иф" ЕООД, ЕИК ***, съдържаща искане за
изменение на Решение № 16772 от 15.09.2025, постановено в настоящото
производство, в частта за разноските. В обстоятелствената част на молбата се
настоява, че адвокатът на насрещната страна е представил типово становище,
като част от отразеното в него било неотносимо съм процесния спор, той не се
явил в откритото съдебно заседание, не представил отговор към искова молба.
Ето защо възнаграждението в размер на 300 лева било прекомерно и
несъразмерно голямо. Съдът не съобразил правната и фактическа сложност на
делото, ниския материален интерес и действително предоставената правна
услуга. Твърди се, че не са налице доказателства, че адвокатът действително е
получил сума в размер на 660 лева. В указания срок становище от ответната
страна не е представено.
Софийски районен съд, след като се запозна с молбата, намира същата да е
допустима, тъй като е представена от легитимирана страна в
законоустановения за това срок. По същество е неоснователна.
По делото от страна на ищеца е представена искова молба, както и списък с
разноски, като в нито един от документите страната не е аргументирала
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно практиката на ВКС (Определение
№ 36 от 26.01.2015 г. по гр. д. №5936/2014 г., Определение № 13/17.01.2013 г.
по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то г. о., Определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч.
т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о.), когато възражението за прекомерност по чл.
1
78 , ал. 5 ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за
изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е. след като
производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е
несвоевременно, като след този момент възражението за прекомерност е
преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се
остави без разглеждане, но това не означава, че в този срок се преклудира и
правото на страната, която се позовава на преклудирано възражение за
прекомерност, да иска изменение на съдебния акт в частта за разноски. Ето
защо на това основание молбата за изменение следва да бъде оставена без
уважение, като по мнение на този съдебен състав посочената практика
продължава да е относима и след Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
Съда на Европейския съюз, като след постановяване на този акт на СЕС
националният съд вече не се ръководи от постановките на Наредба №
1/09.07.2004 г., но това не означава, че съдът може служебно да ревизира
размера на претендираното възнаграждение, след като в съответния за това
срок оплакване от насрещната страна не е релевирано. По делото са налице
доказателства за реалното заплащане на претендираното възнаграждение,
като представеният договор служи като разписка за извършеното плащане.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на "иф" ЕООД, ЕИК ***, съдържаща
искане за изменение на Решение № 16772 от 15.09.2025, постановено в
настоящото производство, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от неговото
получаване от страните пред Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2