Решение по адм. дело №329/2025 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А. Р. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. Г., АК-[област], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000062/30.09.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място].

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че в случая в обстоятелствената част на оспорваната заповед за налагане на ПАМ е посочено извършване на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. от ЗДвП и текстовото описание на ПТП отговаря на тази правна норма, но няма пълна яснота относно правното основание, на което е наложена ПАМ. В случая издателят на акта не е посочил никакви мотиви, които да позволят да се определи с каква цел се налага ПАМ, което прави обжалваната заповед необоснована и като такава подлежаща на отмяна. Прави се искане заповедта да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Р. К., редовно призован, се явява лично и с адвокат И. Г., който поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени.

Ответникът по жалбата Началник група „РОПСАНДВ“ в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] А. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Н. Ш., който оспорва жалбата. В съдебното заседание и в представени по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед и моли жалбата срещу нея да се остави без уважение. Претендира разноски по делото съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

Смолянският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във връзка с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са определени основните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР), които да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата, включително Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия.

Съгласно т.1.3 от Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. на Директора на ОД на МВР - [област], са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП началниците групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - [населено място].

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000062/30.09.2025 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] А. Т., упълномощен със Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. на Директора на ОДМВР - [област], във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на А. Р. К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)ББ) ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Посочено е в заповедта, че съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка и че с връчването на заповедта да се отнеме свидетелство за управление на МПС № *********.

Заповедта е мотивирана със съставен от Л. С. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР - [област], с-р „Пътна полиция“ [област], АУАН № GА4726102/29.09.2025 г., против А. Р. К., за това, че като виновен участник в пътнотранспортно произшествие, при което на 29.09.2025г., около 15,30ч. в [населено място], [улица], до дом №*, с посока на движение към бензиностанция Г. е управлявал собствения си лек автомобил Б.. № [рег. номер] и при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността (остра дясна крива, с наклон при изкачване), в резултат на което при излизане от кривата автомобила се поднесъл и излязъл частично извън пътното платно, в дясно по посока на движението и се блъснал в неподвижно препятствие (стълб, предназначен за улично осветление) и допуснал материални щети, а именно по инфаструктурата - деформиран (наклонен) стълб, предназначен за улично осветление, собственост на Община [област] и щети по МПС с рег. № [рег. номер] - счупена предна броня, счупена предна маска, деформиран преден капак и др., и не спрял и не останал на местопроизшествието, за да установи какви са последиците от ПТП, като го напуснал, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Към административната преписка е приложен акт за установяване на административно нарушение серия GА4726102/29.09.2025 г., съставен от Л. С. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР - [област], против А. Р. К., затова, че на 29.09.2025г., около 15,30ч. в [населено място], [улица], до дом №*, с посока на движение към бензиностанция „Г.“ като водач на собствения си лек автомобил Б. с рег. № [рег. номер] при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността (остра дясна крива с наклон при изкачване), в резултат на което при излизане от кривата автомобила се поднесъл и излязъл частично извън пътното платно в дясно по посока на движението и се блъснал в неподвижно препятствие (стълб, предназначен за улично осветление). Допуснал ПТП с материални щети. Като виновен участник в посоченото ПТП с материални щети, в което при избиране на скоростта си не се е съобразил с релефа на местността и частично излязъл извън пътното платно и се ударил в стълб, предназначен за улично осветление и нанесъл материални щети по него, не спрял и не останал на местопроизшествието, за да установи какви са последиците от ПТП, като го напуснал. Щети по МПС с рег. № [рег. номер] - счупена предна броня, счупена предна маска, деформиран преден капак и други щети. Щети по пътна инфаструктура - деформиран (наклонен) стълб, предназначен за улично осветление, собственост на Община [област], с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Р. К. е подписал издадения срещу него акт за установяване на административно нарушение и е получил препис от него.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000062/30.09.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] е връчена на жалбоподателя на 02.10.2025 г. Жалбата против заповедта е подадена на 03.10.2025 г., директно пред Административен съд - гр. [област].

Установява се от показанията на свидетеля А. С. М., че в деня валяло проливен дъжд и на завоя на военните блокове, надясно управляваната от жалбоподателя собствена кола поднесла и се блъснала в стълба. Колата застанала напречно на движението като блокирала платното и заемала части и от другото платно. Жалбоподателят много се уплашил, дал колата назад и я преместил на първата отбивка, за да не запречва пътя. Там оставил колата. Впоследствие осъзнал, че е забравил документите си в офиса. Взел колата на майка му от автосервиза, където я бил оставил по-рано, и отишли до офиса да вземе документите. След като взел документите, отишъл към ПТП-то.

Установява се от показанията на свидетелката А. В. Р. (майка на жалбоподателя), че синът й дошъл при нея в офиса видимо много уплашен (след 3 часа късният следобед). Казал й, че е забравил документите си и че е направил ПТП. След обаждане баща му дошъл в офиса и се върнали на местопроизшествието, където имало двама полицаи. Колата била на първата пресечка след завоя, а полицаите били до колата. Синът й предал обяснения на полицаите и те му издали акт.

При така установената фактическа обстановка и при служебно извършената проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място], в предписаната от закона форма.

От процесуална страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя, в оспорения акт се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. Компетентният административен орган е издал оспорената заповед, като е посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като материално правна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. При издаване на оспорената заповед съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Във връзка с правното основание за прилагане на мярката, органът е приел относимото към установените факти и прецизирано според действащата редакция на закона, правно основание за издаване на заповедта, чл. 171, т. 1, б. З)ББ) от ЗДвП. Непосочването на разпоредбата на чл. 175, ал 1, т. 5 от ЗДвП е пропуск, който не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице ясно описание на релевантните факти и същите са предпоставка за прилагане на процесната принудителна административна мярка според приложимия закон.

Материалният закон е правилно приложен.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“, предложение „бб“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ извън случаите по букви „а“ - „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал 1, т. 5 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на Министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат принудителни административни мерки по отношение на водач на МПС, който е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца.

В случая се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че е налице фактическото основание на заповедта, че на посочените дата и час жалбоподателят А. Р. К. е управлявал собственият си лек автомобил [Марка] *** с рег. № [рег. номер], като при излизане от остра дясна крива с наклон при изкачване автомобила се поднесъл и излязъл частично извън пътното платно в дясно по посока на движението и се блъснал в неподвижно препятствие (стълб, предназначен за улично осветление). Допуснал е ПТП с материални щети по собственият си лек автомобил и стълба за улично осветление, собственост на Община [област], не спрял и не останал на местопроизшествието, за да установи какви са последиците от ПТП, като го напуснал. Към преписката е приложен акт за установяване на административно нарушение серия GА4726102/29.09.2025 г. срещу жалбоподателя А. Р. К. за нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При тези доказателства за компетентния орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е налице основанието по чл. 171, т. 1, б. „з“, предложение „бб“ от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. Целта на принудителната административна мярка е да се предотврати възможността за по-нататъшно извършване на нарушения от водача на МПС.

Поради горното, съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Р. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. Г., АК-[област], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1058-000062/30.09.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място].

ОСЪЖДА А. Р. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция за МВР - [населено място] сумата от 200 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.