№ 435
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20245300900490 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и чл. 429, ал.
3 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. К.,
чрез адв. С. Ж. П., против „ЗК Лев Инс“ АД, за осъждане да му заплати сумата от 70
000 лв., частична претенция, цялата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат
на телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.01.2024 г., предизвикано от водач на
лек автомобил „Ситроен С4“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със
законната лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие - 29.01.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и заплащане на сторените в производството разноски и определяне
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2024г., около 17:50 часа, в гр. Пловдив,
на кръстовището на ул. ****“, водачът на лек автомобил „Ситроен С4“, с peг. № ****,
който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника, нарушава правилата за движение по пътищата, като не
пропуска и блъска ищеца М. К., пресичащ на пешеходна пътека тип „Зебра”. След
удара пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД- гр. Пловдив
за лечение. В следствие претърпяното ПТП получил телесни увреждания - контузия на
гръдния кош, други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза;
1
счупване на тялото на лява лакътна кост; повърхностна травма на други части от
главата; оток в окосмената част на главата; охлузване на челото; частично счупване на
коронките на долните резци /зъби 31, 32, 41, 42/; кръвонасядания по долните
крайници; охлузвания в поясната област двустранно. Освен това прeживял и силен
стрес, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, което наложило посещение
и при психиатър. В следствие на причинените травми и силния стрес търпял цялостен
дискомфорт, както и болки, които не били отшумели, като все още не бил възстановен
нито от получените травматични увреждания, нито от преживения силен стрес, не бил
в състояние да се натоварва психически и физически, а изживения стрес щял да остане
за цял живот в неговото съзнание.
В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на 21.08.2023г. ищецът
депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция, като му било
определено застрахователно обезщетение в размер на 23 000 лв., което счита крайно
недостатъчно. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на застрахователя за претенциите.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗК Лев Инс“ АД,
чрез юрк. И. Г., в който се оспорват предявените искове, искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се счита прекомерно завишен и несъобразен с
принципа на справедливост, претендираната сума недължима, поради наличие на
съпричиняване и необходимост от прилагане на чл.51, ал. 2 ЗЗД, а обезщетението за
забава недължимо, поради недължимост на главния иск, евентуално дължимо три
месеца след предявяване на претенцията, по аргумент на чл. 497, ал. 2 КЗ, евентуално
от изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията, на осн. чл. 497, ал. 1
КЗ.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение и
предявяване на застрахователна претенция.
Счита, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 108, ал. 1
от ЗДП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДП, според които пешеходците са длъжни да се движат
по тротоара или банкета на пътното платно, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП и чл. 165, т.
2 и т. 3 от ППЗЗДП, съгласно които пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение, както и задължението си по чл. 114, ал. 1 от
ЗДП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДП да не навлиза внезапно на платното за движение и
да не пресича при ограничена видимост. Твърди, че ищецът е бил облечен в тъмни
дрехи и произшествието е настъпило в тъмната част на деня, същият не е бил видим за
водача, пострадалият не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата,
2
като в противен случай нямаше да се стигне до транспортния инцидент. Поради това
счита, че произшествието е било предотвратимо за ищеца, респективно неговото
поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент,
като именно той, като пешеходец, създал предпоставките за настъпване на
произшествието и станал единствена причина за осъществяването му. При условие на
евентуалност прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
поради неспазване на цитираните разпоредби на ЗДП, тъй като неговото поведение е
допринесло към поведението на водача за реализиране на транспортния инцидент.
Оспорва причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба
травматични увреждания и ПТП, посочените в исковата молба болки и страдания и
тяхната продължителност, като твърди, че липсват данни за проведено лечение.
В подадената допълнителна искова молба се оспорват всички направени
възражения от ответника, като се считат неоснователни. Ищецът оспорва
възражението за нередовност на исковата молба, както и възраженията относно обема
на търпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка на причинените
вреди с ПТП. Поддържа посочения в исковата молба механизъм на ПТП, заявява, че
ищецът е бил със светли дрехи, а мястото осветено, а за описаните неимуществени
вреди се сочат доказателства. Оспорва направеното възражение от ответника за
съпричиняване, като счита същото неоснователно и недоказано. Обосновава
основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, като сочи, че за
застрахователя такова е възникнало след изтичане на седем дни от ПТП, така, както е
посочено в исковата молба.
В постъпилия допълнителен отговор на допълнителна искова молба ответникът
заявява, че поддържа всички направени твърдения, възражения и искания, сочи, че в
исковата молба се претендира законна лихва от датата на уведомяване на
застрахователя. Оспорва да е бил уведомен от делинквента за причиненото ПТП.
В съдебно заседание, в ход по същество, се поддържат направените искания и
възражения от страните, а ищецът, чрез процесуалния си представител, обсъжда
събраните по делото доказателства в писмена защита, като обосновава искането си да
бъдат уважени изцяло предявените искове и присъдени разноски в производството,
включително адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА на пълномощникът му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 10.01.2024 г. около 17,50 ч. е посетено местопроизшествие в гр.
Пловдив, на кръстовище на ул. ****, където водачът на лек автомобил „Ситроен С4", с
peг. № ****, С. К., притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, удря
3
движещ се на пешеходна пътека пешеходец – М. К., като му причинява фрактура на
лакътна кост, контузия на корем, глава, гърди. Като причина за ПТП е посочено
допуснато нарушение от водача на МПС да намали скоростта и да спре при
приближаване към пешеходна пътека, по която се движи пешеходец.
От приложеното към настоящото НОХД 727/25 г. по описа на РС – Пловдив е
видно, че с протокол от съдебно заседание от 13.02.2025 г. е одобрено споразумение
между страните за решаване на делото, по силата на което подсъдимият С. С. К. се
признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. последно б.”а“
пр. 1 вр. ал. 1 б.“б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че на 10.01.2024г. в гр.
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение, а именно чл. 119, ал. 1 от
ЗДП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М. Д. К., изразяваща се в счупване на тялото на лявата
лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, като му е определено наказание
лишаване от свобода с отложено изпълнение.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, а това е удостоверено и в цитирания констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и приложена справка от Гаранционен фонд, че към датата на ПТП е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" за МПС марка „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № ****, обективирано в застрахователна полица № **** със срок на
валидност една година считано от 14.11.2023г. до 13.11.2024г., както и предявяване на
извънсъдебна претенция от ищеца, депозирана на 19.03.2024г. по реда на чл. 380 от КЗ.
От приетото по делото писмо относно образуваната щета от ответника е видно,
че от застрахователя е било определено обезщетение в размер на 23 000 лв. и ищецът
поканен да сключи споразумение.
От приетите по делото медицински документи и съдебно медицинска
експертиза, приета без възражение от страните, чието заключение съдът възприема
изцяло, се установява, че при инцидента на 10.01.2024 година на ищеца М. Д. К. е
било причинено счупване на тялото на лявата лакътна кост; частично счупване на
коронките на долните резци /зъби 31, 32, 41. 42/; контузия на гръдния кош; други
повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; повърхностна травма на
други части от главата; оток в окосмената част на главата; охлузване на челото;
кръвонасядания по долните крайници; охлузвания в поясната област двустранно;
състояние след имобилизация на левия горен крайник, като травматичните увреждания
са причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп
4
предмет или неговото косо действие и е възможно по начин и време да са получени по
начина, посочен от ищеца в исковата молба. Счупването на лявата лакътна кост е
причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, а останалите
травми са причинили разстройство на здравето и довели до изпитване на болка и
страдание. В острия следтравматичен период пострадалият К. изпитвал сравнително
силни болки и страдания, които са били със затихващ характер и в рамките на 2- 3
месеца са отзвучали напълно с единични усещания за дискомфорт и слаби болки.
От експертното заключение се установява също, че след инцидента М. К. е бил
изследван и консултиран от хирург, неврохирург, дентален специалист и ортопед и са
извършени параклинични и образни изследвания. След установяване на счупване на
лявата лъчева кост, ръката е била гипсирана, ищецът е освободен от болницата, а
лечението е било домашно-амбулаторно, като възстановяването е приключило за срок
от 2-3 месеца, ведно с рехабилитацията на контрахираната мускулатура. В съдебно
заседание е уточнено, че костта е зараснала за месец, месец и половина, но травмата
обхваща и околните тъкани, поради което се лекува и мускулатурата, като не са налице
данни за настъпили усложнения при възстановяването.
Установява се от представеното съдебномедицинско удостоверение и
амбулаторен лист, издаден от дентален специалист, както и от приетото експертно
заключение, че при ПТП се отчупват малки фрагменти от дъвкателните повърхности
на четирите долни резеца, които са довели до минимална загуба на дъвкателна
способност във фазата на отхапването при хранене, като дъвченето не е било
затруднено, а болка при отхапване е имало в рамките на 7-10 дни.
Вещото лице заявява, че към момента на изготвяне на експертизата ищецът М.
К. е клинично здрав по отношение на причинените му травми на 10.01.2024 година,
като не са възстановени счупените фрагменти на долните резци. В съдебно заседание
уточнява, че тази травма е за цял живот, за разлика от счупването, от което ищецът е
оздравял в рамките на три месеца.
По делото е приет писмен документ, с характер на медицинско удостоверение,
издаден от д-р Б., психиатър, от което е видно, че на ищеца е бил проведен преглед,
при който е снета анамнеза и е установен психичен статус – напрегнат, контактен,
тревожен, волево неустойчив, мисловно ускорен мисловен поток, фиксиран към
психотравмата, с мисли за депресивния кръг – за безизходица, въз основа на което е
поставена диагноза посттравматично стресово разстройство и е изписана
медикаментозна терапия.
За установяване на претърпените страдания в следствие на получените травми
от ищеца е разпитана като свидетел майката на ищеца М.М., чиито показания съдът
кредитира изцяло, след преценка по чл. 172 ГПК с оглед всички събрани по делото
доказателства, като прие истинни доколкото се подкрепят от събраните писмени
доказателства и изслушаната СМЕ, логични и непротиворечиви са и убедително
5
изложени пред съда. От показанията на свидетеля се установява, че след инцидента
ищецът бил откаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив,
където били направени пълни изследвания, обездвижена била с гипс лявата му ръка от
пръстите до рамото и синът и изписан за домашно лечение. След травмата изпитвал
много силни болки в главата и в ръката, на местата, където е имал охлузвания – таза и
хълбоците, особено първия месец, когато се налагало да взема обезболяващи
медикаменти. Обездвижването на ръката му създавало неудобство освен при спане и
защото имал нужда от помощ за хранене, оправяне на стаята, къпане, обличане, като за
това му помагала свидетелката, а след като свалили гипса и раздвижил ръката,
започнал постепенно да се справя сам с ежедневните дейности. Основният проблем,
според свидетеля, се състоял в преживения стрес, от който синът и не можел да заспи,
а след заспиване се стряскал и будел, изпитвал страх да излиза навън, да се движи с
автомобил, което довело до необходимост от посещаване на психиатър и приемане на
медикаменти. Тези паник атаки и липсата на сън продължили около 2-3 месеца, след
което спрял приема на медикаменти – успокоителни и антидепресант, като ищецът и
до момента се случвало да се буди и да не може да заспи, изпитвал притеснение и при
пътуване с автомобил. Заявява, че от счупването на коронките на резците не е
изпитвал затруднение при говорене и при хранене, но все още не са „оправили
зъбите“. При настъпване на произшествието работел в строителството, инцидента
наложил прекъсване на работа и загубата и, като след възстановяването си продължил
да работи физическа работа, този път при баща си.
За доказване на възраженията за съпричиняване е разпитан по делото, в
качеството му на свидетел, делинквента, който не изнася относими за решаване на
делото факти, като заявява, че при възникване на произшествието е било тъмно, не е
видял пешеходеца, който след удара станал и отишъл на отсрещния тротоар, където
изчакал майка си, като според свидетеля бил уплашен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно, като е определил обезщетение на пострадалото лице, с размера
на което обаче ищецът не се съгласил. Липсват данни и твърдения за изплащане на
обезщетение. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекия иск по чл.
432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Няма спор, че между собственика на МПС марка
„Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № **** и ответното дружество, е съществувало валидно
6
застрахователно праоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, към датата на ПТП, по силата на който договор
застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, са установени с одобреното с протоколно определение от 13.02.2025 г.
споразумение за решаване на НОХД 727/25 г. по описа на РС – Пловдив, което,
съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК, има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а в случая и от констатациите за настъпилите вредоносни
последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава
на престъплението, за което е водачът признат за виновен. Вредите, настъпили в
патримониума на ищеца, се установяват от приетите писмени доказателства, от
приетото експертно заключение и от показанията на свидетеля, които съдът кредитира
изцяло. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се
ангажира отговорността на прекия причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на предявените от пострадалия
иск по чл. 432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и така предявените искове се
явяват доказани по своето основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
7
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Съдът преценя съобразно
събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай и с оглед
компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“
не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да
бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключението на приетата експертиза и разпитаните свидетели се
установява, че в резултат на причиненото травматично увреждане ищецът М. Д. К.,
който към датата на ПТП е бил на 19 г, е получил сериозни наранявания – счупване на
тялото на лявата лакътна кост; частично счупване на коронките на долните резци /зъби
31, 32, 41. 42/; контузия на гръдния кош; други повърхностни травми на корема,
долната част на гърба и таза; повърхностна травма на други части от главата; оток в
окосмената част на главата; охлузване на челото; кръвонасядания по долните
крайници; охлузвания в поясната област двустранно, като първото е причинило трайно
затдруднение на движението на лявата ръка на ищеца, доколкото е била обездвижена с
гипс, а останалите са причинили болки, като отчупването на фрагменти от коронките
на четирите долни резци остава за цял живот, въпреки, че болките от това са
затихнали за около десет дни, без да е налице затрудняване на говоренето и храненето.
Фрактурата е била лекувана чрез обездвижване, в домашни условия. Оздравителния
процес при ищеца продължил, според свидетелските показания и експертното
заключение, около три месеца, като към датата на експертизата е бил клинично здрав,
а единствено са останали уврежданията по долните резци. От свидетелските показания
се установява, че е изпитвал силни болки, наложили и прием на обезболяващи
медикаменти първия месец след инцидента, имал е нужда от чужда помощ за период
от около три месеца, включително за задоволяване на обичайни, елементарни битови и
хигиенни нужди, като след проведената рехабилитация постепенно се е възстановил.
Установява се и разстройството на психиката на ищеца, в следствие преживения стрес,
наложил прием на медикаменти, изписани от специалист – психиатър, за преодоляване
на невъзможността да спи, да излиза навън, да пътува в автомобил, като и тези травми
затихнали за срока на оздравителния период, но все още се будел нощем, понякога
8
заспивал трудно и изпитвал притеснение при пътуване в автомобил.
Като бъде отчетен от една страна начина на получаване на травмите, техния вид
и интензитет – фрактурата е била болезнена, довела до трайно затруднение на
движението на лява ръка, болките са били значителни, наложили прием на
болкоуспокояващи медикаменти в първия месец след инцидента, периодът през който
ищецът не е могъл да се обслужва сам и е бил принуден да разчита на помощ от
близките си, сериозното отражение на инцидента на психиката му, довело до
необходимостта на лечение с антидепресанти и успокоителни медикаменти, фактът, че
ищецът не е могъл да работи, поради травмата, наличието на трайни последици от
ПТП – липсата на част от коронките на четирите долни резци, съпоставени с
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката –
януари 2024 г., а от друга страна обстоятелствата, че ищецът физически се е
възстановил, с изключение на липсата на фрагменти от резците, които обаче не
затрудняват говоренето и храненето му, съобразявайки младата възраст на ищеца,
способствала за сравнително краткия възстановителен период, приема, че
справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и
интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в
размер на 35 000 лв.
Възраженията за съпричиняване, направени от ответника, че ищецът е нарушил
разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ЗДП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДП, според които
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДП и чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗЗДП, съгласно които
пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение,
както и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДП да не
навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича при ограничена видимост,
не се доказаха по делото. Свидетелят не заяви нито едно от посочените нарушения,
като от установения механизъм на ПТП с влезлия в сила акт на наказателния съд е
видно, че деянието е извършено на пешеходна пътека.
Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, застрахован при
ответника, който виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, за което и е
признат за виновен по НОХД 727/25 г. по описа на РС – Пловдив. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен – допринася за възникване на самото
9
пътно - транспортно произшествие, или за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Приносът на увредения
следва да бъде доказан категорично, а тежестта на доказване носи ответникът, който
въвежда възражението и се ползва от него. В конкретния случай не е установено по
делото каквото и да е противоправно поведение на ищеца, който се установи да е
пресичал пътното платно на обозначено за това място – пешеходна пътека, като
недоказани останаха твърденията, че е бил длъжен да се движи на тротоара или
банкета, удължил ненужно пътя и времето за пресичане, спрял без необходимост на
платното за движение, навлязъл внезапно на платното за движение, или пресичал при
ограничена видимост, като няма събрани никакви доказателства в тази насока.
Съпричиняване има, когато са налице конкретни действия и/или бездействия на
пострадалото лице, които обективно са спомогнали да настъпи увреждащото събитие,
като следва тази причинно-следствена връзка да е доказана. В случая такова
доказване, което е в тежест на ответника, не е осъществено, нито е установено, че е
допуснато нарушение на правилата в ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от
35 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на претърпяното ПТП от ищеца, а в останалата част до размера на
предявения частичен иск от 70 000 лв., целият от 200 000 лв., искът да бъде отхвърлен
като недоказан и неоснователен.
Съгласно чл. 429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по делото
има данни за датата на предявяване на претенциите от ищеца, за което са приложени
писмени доказателства – 29.01.2024 г., от която дата е и претенцията на ищеца, поради
което и следва да бъде уважена, като основателна.
При този изход на спора и с оглед направените от страните искания, всяка от
тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради това, че е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството. От пълномощника на ищеца
своевременно, още с исковата молба, е поискано присъждане на адвокатско
10
възнаграждение и е представен договор за правна защита и съдействие без договорен
размер на възнаграждение, с посочване да бъде определен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА,
когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната
страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение,
което съдът определя. Съобразявайки Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по
дело C-438/22, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза,
което съдът е длъжен да приложи, съдът счита, че в конкретния случай разноските за
адвокатско възнаграждение, които съдът следва да присъди в полза на ищеца, не
следва да бъдат съобразявани с конкретните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, а същите ще бъдат взети само като ориентир
за определяне на действителната пазарна стойност на предоставената безплатно
услуга. Следва да бъде определено възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ на пострадалия от процесуалния му представител, като бъде определено
възнаграждение в съответствие с реалните цени на адвокатските услуги, което да е
достойно и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, размера и броя на
исковите претенции и извършените правни действия по делото, квалификацията на
пълномощника, като се вземе предвид, че единствения спор между страните е по
отношение на размера на дължимото обезщетение и наличие на съпричиняване на
вредата. В случая, съразмерно на уважената част от исковете, адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 3000 лв.
Ответникът е направил разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК,
като същите са в размер на 370 лв. за възнаграждения на вещи лица и призоваване на
свидетел. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя,
когато страната е представлявана от такъв, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и
на осн. чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, като по делото
ответникът е представляван от такъв, поради което съдът определя възнаграждението
по делото за юрисконсулт в размер на 500 лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете се дължи заплащане от страна на ищеца на разноски в размер на сумата от
435 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото, поради което по силата
на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 1 400 лв. - държавна такса в
размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 250 лв. - разноски за вещи лица, по
сметка на ОС Пловдив, общо 1 650 лв. в полза бюджета на съдебната власт.
11
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати на М. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата от 35 000 лв.
(тридесет и пет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки
и страдания, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.01.2024г., в
гр. Пловдив, на кръстовището на ул. ****“, предизвикано от водача на лек автомобил
„Ситроен С4“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от
29.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 35
000 лв. до предявения размер от 70 000 лв. частична претенция, цялата в размер на
200 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати на адвокат С. Ж. П., АК Пловдив, служебен адрес ****, сумата от
3000 лв. (три хиляди лева) възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на М. Д. К., на осн. чл. 38, ал. 3 ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 435 лв.
(четиристотин тридесет и пет лева) направени деловодни разноски по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата от 1650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляващи
дължима държавна такса и направени разноски по т. д. № 490/2024 г. по описа на ОС -
Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12