№ 591
гр. Варна, 13.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000452 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София срещу решение № 50/16.06.2025 г., постановено по т.д. №181/2025 г., по описа на
Добричкия окръжен съд, в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да
заплати на Б. Н. А., ЕГН **********, от с. Лозенец, обл. Добрич, разликата над 55 000 лв. до
присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2024г., по вина на водача на л.а. марка „Сеат“, модел
„Алхамбра“, с ДКН ТХ9......ТХ, който към момента на произшествието е бил застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както и в частта за акцесорната претенция за сумата над размера от
1 166,13 лв. до присъдените 1696.13 лв., представляващи законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024 г. крайната дата за
произнасяне по претенцията до 03.12.2024 г., както и в частта за разноските като последица
от уважаване исковата претенция в посочената по-горе част.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в
съответните му части, поради необоснованост, както и допуснато нарушение на
процесуалния и материалния закон. На първо място навежда съждения за неправилно
приложение нормите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, при несъблюдаване задължителната
съдебна практика обективиран в ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по реда на чл. 290
ГПК. Твърди, че е допуснато нарушение на принципа за всестранна, пълна и обективна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, което е довело до необоснован
извод относно размера на неимуществените вреди. Излага, че липсват доказателства за
последващо лечение, консултации, контролни прегледи или проведена рехабилитация, които
да обосноват твърденията за по-дълъг болничен престой. Отсъствието на документи сочи за
липса на предприети адекватни мерки за възстановяване от страна на ищцата и поставя под
сериозно съмнение интензитета и продължителността на твърдените болки и страдания.
Твърди, че застрахователят не следва да носи отговорност за вреди, които са резултат от
неглижиране на собственото здраве от страна на пострадалата, доколкото това не
представлява пряка и непосредствена последица от деликта. Освен това, съдът не е
отграничил вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесното
пътнотранспортно произшествие, от онези (вреди), които са резултат от предшестващи
заболявания или естествени дегенеративни процеси, обусловени от възрастта на ищцата,
което е довело до неправилно формиране на размера на обезщетението, респ. нарушен е
1
принципа за справедливост, а застрахователят носи отговорност само за онези вреди, които
са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Излага съждения и за
недостатъчно задълбочен анализ личността на пострадалата с всички относими белези
(възраст, начин на живот, обичайни ежедневни дейности и активност, положение в социума
и др.) при определяне на справедливия размер на обезщетението, както и липсата на
конкретни мотиви за определения размер на обезвредата, с подробно изложени съображения
за това. Присъденото обезщетение намира за абстрактно и необосновано, както и
несъответно на конкретната вреда, респ. за изключително завишено по размер и несъответно
на съдебната практика на съдилищата, на застрахователната практика и обществено-
икономическите условия в страната.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като отхвърли иска за
обезвреда за разликата над 55 000 лв. до присъдените 80 000 лв., като и акцесорния иск за
законната лихва за разликата над 1 166,13лв. до присъдените 1 696,13 лв. - лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024г. крайната дата за
произнасяне по претенцията до 03.12.2024г., като неоснователни и недоказани. Претендира
се присъждане на разноски, за което представя списък по см. на чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. Н. А.,
с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност
и законосъобразност на решението в обжалваните му от застрахователното дружество части,
с подробно изложени съображения за това. Оспорва твърдяното от въззивника противоречие
в събрания по делото доказателствен материал и несъобразяване със задължителната за
съдилищата практика на ППВС. Представя доказателства по см. на чл. 266 ГПК, вр. чл. 300
ГПК и моли към доказателствения материал по делото да се приобщи представения с
писмения отговор заверен препис на влязло в сила споразумение за прекратяване на осн. чл.
24, ал. 3 НПК наказателното производство водено срещу водача на застрахования в
ответното дружество л.а. - С.С., последната призната за виновна за извършено престъпление
по чл. 343,а л. 1, б. „б“ , вр. чл. 342,ал. 1 НК, деянието по което е било извършено по
непредпазливост по см. на чл. 11, ал. 3 НК, за което на осн. чл. 78а, ал. 1 НК същата е била
освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание –
„глоба“ (л.36 и сл. от настоящото дело). Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, а решението да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., при прилагане
разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа.
Решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция и е осъдил
застрахователното дружество да заплати на Б. Н. А. сумата от 55 000 лв. – неимуществени
вреди, както и сумата от 1 163,13лв. - законна лихва върху главницата дължима за периода
09.10.2024г. – 03.12.2024г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в законоустановените срокове, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд.
Представеното с писмения отговор доказателство – влязло в сила на 09.07.2025 г.
споразумение по АНД № 627/2025 г. по описа на РС - Добрич, с което С.С. е призната за
виновна за извършено по непредпазливост престъпление по чл. 343,а л. 1, б. „б“ , вр. чл.
342,ал. 1 НК, настоящият състав на ВАпС приема за относимо по спора и допустимо по см.
на чл. 266, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приобщи към доказателствения материал по
делото.
Не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните
за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства,
релевантни за приложение на императивни правни норми.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу решение № 50/16.06.2025 г., постановено по т.д. №181/2025 г., по
описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с което съдът е осъдил застрахователното
дружество да заплати на Б. Н. А., ЕГН **********, от с. Лозенец, обл. Добрич, разликата
над 55 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2024г., по вина на водача на
л.а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с ДКН ТХ9......ТХ, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и в частта за акцесорната претенция за
сумата над размера от 1 166,13 лв. до присъдените 1696.13 лв., представляващи законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024 г.
крайната дата за произнасяне по претенцията до 03.12.2024 г., както и в частта за разноските
като последица от уважаване исковата претенция в посочената по-горе част.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представения от въззиваемата
страна Б. Н. А. заверен препис от протокол от 09.07.2025г. по АНД № 627/2025г. по описа на
РС-Добрич, обективиращ влязло в сила на 09.07.2025г. споразумение по АХД № 627/2024г.
по описа на РС-Добрич, с което С.С. е призната за виновна за извършено по
непредпазливост престъпление по чл. 343,а л. 1, б. „б“ , вр. чл. 342,ал. 1 НК, на осн. чл. 266,
ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. №452/2025 г. по описа на ВАпС, ТО, в открито
съдебно заседание на 03.12.2025 год. от 14.30 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано в производството по делото от адв. Г., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК, в
седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение,
следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК,
чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до
страната съобщения и съдебни книжа по електронен път.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на горните указания в срок, съдът ще наложи глоба на
страната за неизпълнение на разпореждането на съда на основание чл. 89, т.2 ГПК, както и
ще възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК страна допълнително разноски за
изготвянето на служебните преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4