№ 477
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100603287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.12.2023г., постановена по н.ч.х.д. № 3524/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимата А. Г. Т. е
призната за виновна в това, че на 24.09.2022 г. около 12:00 часа в гр. София, местност
вилна зона „СмърдА.“, ул. „*********, в близост до жилищен имот, нанесла удари с
ритници и с метална тесла в областта на тялото и главата на В. Н. Д., в резултат на
което на Д. била причинена лека телесна повреда – временно разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в: контузия на главата с оток,
кръвонасядане и подкожен хематом в дясната теменна и лявата теменно-надушна
област, кръвонасядане с охлузване по задната повърхност на гръдния кош,
кръвонасядане по долната част на гърба вляво, причиняващи ограничаване в обема на
движението на снагата, отоци и кръвонасядания на двете предмишници, поради което
и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание пробация със
следните пробационни мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 3,
т.1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На
основание чл. 304 от НПК подс. А. Т. е оправдА. за описаните в частната тъжба по
повдигнатото й обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК твърдени предявени факти и
обстоятелства да е извършила деянието и с нанесени удари с ръце в главата на
пострадалата В. Д., при което пострадалата Д. загубила равновесие, паднала на земята,
като нападението спрямо нея продължило с удари с ръце, докато е била на земята,
след което пострадалата Д. се свила на кълбо, а след това била ударена с намиращата
се около нея метална тесла.
С присъдата подс. А. Т. е призната за виновна и в това, че на 24.09.2022 г.
1
около 12:00 часа в гр. София, местност вилна зона „СмърдА.“, ул. „*********, в
близост до жилищен имот, казала нещо унизително за честта и достойнството на В. Н.
Д. в нейно присъствие, като изрекла думите към нея „миризливка“ и „пачавра“, докато
й нА.сяла побой с ритници и метална тесла, поради което и на основание чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК са й наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева, която да
заплати в полза на държавата, и обществено порицание, което да се изпълни чрез
публично оповестяване с форма на трайно фиксиране на присъдата на видно място за
гражданите в Столична община район „Красна поляна“ за срок от 1 месец. На
основание чл. 304 от НПК подс. А. Т. е оправдА. за описаните в частната тъжба по
повдигнатото й обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК в частта на твърдените факти и
обстоятелства да е обидила В. Н. Д. с думата „боклук“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на подс. А. Т. е определено
едно общо най-тежко наказание за извършените престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и
по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно пробация със следните пробационни мерки на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 3, т.1 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК по отношение на подсъдимата към
определеното общо най-тежко наказание са присъединени наложените й наказания за
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно глоба в размер на 1 000 лева, която
да заплати в полза на държавата, и обществено порицание, което да се изпълни чрез
публично оповестяване с форма на трайно фиксиране на присъдата на видно място за
гражданите в Столична община район „Красна поляна“ за срок от 1 месец.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК е постановено всички оптични
носители по делото (дискове), ведно със съдържащите се в тях веществени
доказателства и документи в електронна форма, да остА.т приложени към
доказателствения материал. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК е постановено
връщането на подс. А. Т. на представената от същата по делото за целите на
производството движима вещ - оръдие на труда, представляваща т.нар. „тесла“.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А. Т. е осъдена за заплати в полза на
ЧТ В. Д. сумата от 1 000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 2 830 лева, представляваща
разноски за експертизи, и 5 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е депозирА. жалба от подс. А. Т. чрез
защитника й, в която се излагат доводи за неправилност на присъдата, поради което се
иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдА.
по повдигнатото й обвинение. В допълнение към жалбата са развити подробни
съображения във връзка с така направеното искане.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, както и събирането на други доказателства.
В хода на въззивното съдебно следствие е събран следният доказателствен
материал: копие на писмо от 02.10.2024 г. от Софийска районна прокуратура с
приложена справка по отношение на А. Т., копие на писмо от 02.10.2024 г. от Софийска
районна прокуратура с приложена справка по отношение на М.Л., договор за
управление № 001/01.12.2023 г. между „Еклектика Рекърдс Енд Ентертемънт“ ЕООД и
А. Т., характеристики на А. Т., психологична оценка на А. Т., показания на свидетеля К.
Б. И..
2
В открито съдебно заседание пред СГС защитникът на подсъдимата поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея, като акцентира на доводи за съществени
процесуални нарушения в първоинстанционното производство, водещи до нарушено
право на защита. Счита, че липсва ясна и логическа последователност в мотивите на
районния съд, а фактите са установени въз основа на превратно тълкувани и
противоречиви доказателства. Защитата оспорва достоверността на показанията на
родителите на частната тъжителка, като ги квалифицира като заинтересовани и
непоследователни. Поддържа тезата, че пострадалата е проявила агресия, въоръжена с
тесла, и че действията на подсъдимата са били единствено отбранителни,
ненадхвърлящи необходимите предели. Моли съда да отмени присъдата и да
постанови оправдателна такава или, алтернативно, да върне делото за ново
разглеждане.
Повереникът на частния тъжител прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна. Посочва, че районният съд е извършил
обстоен и пълен А.лиз на доказателствата, като ясно е посочил кои се кредитират и въз
основа на кои са формирани фактическите изводи. Подчертава, че травмата е
безспорно установена, както и че експертизите подкрепят обвинителната теза.
Изразява съмнение в обективността и достоверността на представените от защитата
свидетели.
В своя защита подс. А. Т. поддържа казаното от защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимата заявява, че не се чувства виновна,
не разбира защо е осъдена, твърди, че никога не е докосвала частната тъжителка и че
видеозаписите по делото ясно показват това. Посочва, че пострадалата е симулирала и
че семейството й е системно тормозено от нея. Моли съда да я оправдае.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувА.та присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирА. стрА. срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
РазгледА. по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата А. Г. Т. е родена на ******* г. в гр. Плевен, българка, български
гражданин, с висше образование, омъжена, с две деца, неосъждА., трудово ангажирА..
Към м. септември 2022 г. подс. А. Т. и ЧТ В. Д. живеели в съседство в гр.
София, местност вилна зона „СмърдА.“, ул. „Фортов път“, като отношенията между
техните семейства били трайно влошени вследствие на дългогодишни спорове за
ползването и собствеността на имотите, както и заради отглеждането на животни от
стрА. на пострадалата и нейната майка – св. Р. Д..
На 24.09.2022 г. около 12:00 часа в гр. София, местност вилна зона „СмърдА.“,
ул. „*********, ЧТ В. Д. излязла пред дома си, за да поправи ограда с метална тесла.
По същото време покрай имота й преминал лек автомобил, управляван от св. М.Л. –
съпруг на подсъдимата, в който на задните седалки се намирали подс. А. Т. и тяхното
8-месечно бебе. Между Д. и Л. възникнал словесен конфликт, при който подс. Т.
слязла от автомобила, оставяйки бебето вътре, и се насочила към тъжителката, като
двете жени застА.ли лице в лице. В този момент св. Р. Д., която се намирала пред дома
си и наблюдавала случващото се, се приближила към тях. Подс. Т. издърпала от ръцете
на ЧТ Д. металната тесла и й нанесла удари с нея по главата и тялото, придружени с
ритници и обиди – „пачавра“ и „миризливка“. Пострадалата паднала на земята, свила
3
се в защитна поза, а подсъдимата продължила с побоя за кратко, след което се
прибрала в автомобила. Св. М.Л. прибрал теслата в автомобила, след което
семейството напуснало местопроизшествието.
ЧТ В. Д. веднага позвънила на телефон 112, за да сигнализира за инцидента, и
след пристигането на полицейски екип и медицинска помощ била прегледА., а на
следващия ден била прегледА. и от съдебен лекар и й било издадено
съдебномедицинско удостоверение.
Вследствие на нанесения й от подс. А. Т. побой пострадалата В. Д. получила
следните травматични увреждания: контузия на главата с оток, кръвонасядане и
подкожен хематом в дясната теменна и лявата теменно-надушна област,
кръвонасядане с охлузване по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по
долната част на гърба вляво, причиняващи ограничаване в обема на движението на
снагата, отоци и кръвонасядания на двете предмишници.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата А. Г. Т. (л. 138-
140, 344-343 от съд. д.) и показанията на свидетелите Р. Й. Д. (л. 140-142 от съд. д.),
Н.Г.Д. (л. 142-143 от съд. д.), Ж.Г.К. (л. 143 от съд. д.), К.М. Л. (л. 144 от съд. д.), М.К.
Л. (л. 145-147 от съд. д.), Б.С.Д. (л. 240-241 от съд. д.), К.Т.М. (л. 300 от съд. д.),
Р.Й.Й.Ф.Ф. (л. 301 от съд. д.), К.К.Ш. (л. 301 от съд. д.), Р. С.Д. (л. 301-302 от съд. д.),
М.С.А. (л. 343 от съд. д.); писмени доказателства: копие на съдебномедицинско
удостоверение 419/25.09.2022 г. (л. 12-13 от съд. д.), копие на фиш за спешна
медицинска помощ от 24.09.2022 г. (л. 15 от съд. д.), копие на лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 03.10.2022 г. (л. 16 от съд. д.), копие на постановление от
31.01.2023 г. на СРП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. №
41842/2022 г. по описа на СРП (л. 33-34 от съд. д.), копие на материалите по пр. пр. №
41842/2022 г. по описа на СРП (л. 35-93 от съд. д.), писмо от 06.04.2023 г. от Районен
център 112 – София (л. 96 от съд. д.), писмо от 13.04.2024 г. от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД с приложена медицинска документация (л. 120 от съд. д.), писмо от
18.04.2023 г. от Център за спешна медицинска помощ – гр. София с приложена
медицинска документация (л. 126-128 от съд. д.), писмо от 16.10.2023 г. от Столична
община с приложени справки (л. 258-296 от съд. д.); веществени доказателствени
средства: оптични носители (л. 95, 120, 156, 157 от съд. д.); експертни способи на
доказване: съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 199-210 от съд. д.),
комплексна аудио и видео-техническа експертиза по протокол № 195-Ф/2023 г. (л. 214-
234 от съд. д.), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 316-
334 от съд. д.).
Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, в хода на което е
събран следният доказателствен материал: копие на писмо от 02.10.2024 г. от
Софийска районна прокуратура с приложена справка по отношение на А. Т. (л. 79-80
от въззивно дело), копие на писмо от 02.10.2024 г. от Софийска районна прокуратура с
приложена справка по отношение на М.Л. (л. 81-84 от въззивно дело), договор за
управление № 001/01.12.2023 г. между „Еклектика Рекърдс Енд Ентертемънт“ ЕООД и
А. Т. (л. 85-86 от въззивно дело), характеристики на А. Т. (л. 87-92 от въззивно дело),
психологична оценка на А. Т. (л. 116-117 от въззивно дело), показанията на свидетеля
К. Б. И. (л. 120-122 от въззивно дело).
Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички събрани доказателствени
материали, без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за
4
сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.
3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава
вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните
от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика и в
мотивите на присъдата решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен А.лиз
на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на св. Р.
Д., тъй като съпоставени с приложената по делото медицинска документация
(съдебномедицинско удостоверение № 419/25.09.2022 г., копие на фиш за спешна
медицинска помощ от 24.09.2022 г., копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
03.10.2022 г.), заключенията на съдебномедицинската експертиза, комплексна аудио и
видео-техническа експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, както и с показанията на свидетелите Н.Д., Б.Д. и К.М., те са логически
последователни, хронологично подредени и изграждат една безпротиворечива картина
на стеклите се събития. Св. Д. е пряк очевидец на процесните събития, тя е
присъствала на мястото на инцидента от самото начало и последователно и без
колебания описва начина, по който подсъдимата се приближила до дъщеря й,
издърпала е теслата от ръцете й и е започнала да й нА.ся удари. Изложеното от св. Д.
кореспондира с обективни доказателства, чието съществуване не зависи нито от волята
на тъжителката, нито от тази на подсъдимата.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира като
обективно и компетентно изготвено заключението на изготвената в хода на
първоинстанционното производство СМЕ, като не установи необходимост същото да
бъде коригирано или допълвано и не намира основание да се съмнява в
професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилия го експерт. От
експертното заключение се изясняват травматичните увреждания на ЧТ В. Д., както и
механизма на получаването им, а именно чрез нА.сяне на удари с ритници и с тесла и
могат да бъдат получени по времето и начина, описани от пострадалата. В разпита си
пред въззивния съд вещото лице уточнява, че констатираните увреждания по
морфология отговарят на такива, получени в резултат на удари с тъпи предмети,
нанесени в посочения от пострадалата времеви интервал – около обяд на 24.09.2022 г.
Част от травмите – тези по предмишниците – са с форма и локализация, типични за
защитни наранявания, получени при рефлекторно поставяне на ръце за предпазване на
лицето и главата. Според експерта, силата на ударите е била средна – достатъчна за
видими травми, но не и за счупвания или разкъсвания.
Въззивният съд кредитира приложената по делото медицинска документация
(съдебномедицинско удостоверение № 419/25.09.2022 г., копие на фиш за спешна
медицинска помощ от 24.09.2022 г., копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
03.10.2022 г.), като от А.лиза и преценката им с гласните доказателствени средства се
установява, че непосредствено след деянието тъжителката е била прегледА. от св. К.М.
– медицинска сестра от отзовалия се на инцидента екип на спешна медицинска помощ,
която лично констатирала хематом зад ухото на пострадалата, оток на предмишниците,
повишено артериално налягане, разстроено емоционално състояние и нужда от
медикаментозна намеса. Също така от посочените писмени доказателства се
установява, че на 25.09.2022 г. пострадалата Д. била прегледА. и от съдебен лекар,
който е констатирал всичките й травматични увреждания, като на 03.10.2022 г. тя
отново потърсила медицинска помощ поради силно главоболие, дезориентация и
множество повръщания.
5
Показанията на св. Р. Д. се подкрепят от заключението на комплексната аудио и
видео-техническа експертиза, която включва както А.лиз на предоставените
аудиозаписи на разговорите, проведени от пострадалата В. Д. с операторите на
телефон 112 непосредствено след инцидента, така и изследване на видеозаписите от
телефона на св. М. Л.. От тези разговори се установява, че пострадалата е позвънила в
състояние на силно безпокойство, като със заекващ и плачещ глас съобщава, че е била
бита от съседката си с тесла. Операторът многократно я прекъсва, за да изясни
обстоятелствата и местоположението, но пострадалата продължава да повтаря, че „ме
удряше по главата“ и „крещеше ми, псуваше ме“. Тези обстоятелства придават
допълнителна достоверност на първичната й реакция, като свидетелстват за
непосредственост, автентичност и липса на умисъл за инсцениране. Експертизата
потвърждава автентичността на аудиофайловете, тяхната техническа цялост и
хронологична последователност.
От експертното заключение се установява, че на видеоклипът, заснет от
телефона на св. М. Л., се вижда пострадалата В. Д., свита, в разстроено състояние,
викаща за помощ, в присъствието на св. Р. Д.. Заключението изяснява, че видеозаписът
е автентичен, без прекъсвания, без следи от манипулация, със запазен синхрон между
звук и картина. От звуковата част на записа се установява, че св. Р. Д. изрича следните
реплики: „Що ще биеш дъщеря ми бе“, и „Да му изсъхнат ръцете, който бие“, които не
могат да бъдат възпроизведени без пряко възприятие на случващото се, което
потвърждава нейните показания, че е възприела пряко нападението спрямо дъщеря й.
Тези реплики не са добавени допълнително и не са резултат от манипулация на записа.
Макар да липсва заснето изображение на самия момент на нА.сяне на ударите,
експертизата доказва, че реакцията на свидетелите е непосредствена, спонтанна и
неинсценирА..
От показанията на св. Ж.К. се изяснява, че е възприел следите от инцидента,
като е видял ЧТ В. Д., крещяща за помощ, в присъствието на майка си – св. Р. Д., както
и св. М. Л., който ги снимал с мобилния си телефон. Показанията му кореспондират с
поведението на страните след деянието и потвърждават, че събитието е оставило
видими следи.
На следващото място, заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза установява, че ЧТ В. Д. не е склонна към симулации или
автоагресия и реагира емоционално, но адекватно при засягане на личната й
безопасност. Няма данни да е изфабрикувала събитията, което потвърждава
достоверността на показанията на нейната майка.
Изложеното от св. Р. Д. намира подкрепа и в показанията на св. Н. Д. – баща на
пострадалата, който пристигнал на местопроизшествието след като чува викове на
дъщеря си за помощ и при пристигането си я заварва разстроена, плачеща, с разрошена
коса и видими следи от насилие. Пострадалата му споделила, че е била бита с тесла от
подсъдимата.
Въззивният съд кредитира и показанията на св. Б.Д. – полицейски служител на
03 РУ-СДВР, посетил адреса след подадения сигнал на 112, който потвърждава, че е
заварил пострадалата във видимо афектирано състояние, с оплаквания за болки и
следи от травми. Пред него тъжителката разказала, че е била ударена с тесла от
съседката си. Св. Д. е възприел на мястото на инцидента и св. К. Л., който му е
потвърдил, че пострадалата е била бита. От показанията на св. К. Л. – син на св. М. Л.,
се потвърждава, че е чул виковете за помощ на пострадалата Д. и че е разбрал, че е
била бита. При излизането си от дома е заварил подсъдимата, която се връщала в
автомобила, а пострадалата била свита на земята.
На следващо място настоящият съдебен състав А.лизира обясненията на подс.
6
А. Т., отчитайки двойствената им правна природа на гласно доказателствено средство,
необвързано със задължение за изясняване на истината, но и на важно и ефективно
средство за защита, и ги кредитира единствено в частта относно съществуващите
влошени съседски отношения и предишните сигнали между страните. ОстА.лите
твърдения – че е била нападната първа, че пострадалата е замахнала с тесла, че е
ударила по автомобила, както и че подсъдимата е действала в условията на неизбежна
отбрА., се опровергават от доказателствените материали, издържали проверката за
достоверност.
По отношение на показанията на св. М. Л. – съпруг на подсъдимата,
въззивният съд ги кредитира единствено в частта, че е шофирал автомобила, в който
са се намирали заедно с подсъдимата и детето им, както и че подсъдимата е излязла от
автомобила. Не следва да бъде давА. вяра на твърденията на св. Л. в частта, че ЧТ В.
Д. е започнала да се държи агресивно, да блъска по автомобила, както и че е била с
вдигната тесла, тъй като остават изолирани от остА.лия доказателствен материал.
Освен това показанията му съдържат вътрешни противоречия относно момента на
пристигане на други свидетели и поредността на действията.
Въззивният обсъди и показанията на св. К. И. – познат на подсъдимата и
съпруга й в продължение на години, който е извършвал ремонтни дейности в техния
дом. В показанията си свидетелят заявява, че е присъствал в близост до мястото на
инцидента и че е възприел пострадалата като нападателната стрА., въоръжена с тесла.
Тези показания обаче се възприемат от съда като тенденциозни, целящи да оневинят
подсъдимата и да й придадат защитна позиция, и са в пълно противоречие с
показанията на св. Р. Д., както и с обективните находки по тялото на пострадалата,
удостоверени чрез съдебномедицинската експертиза и приложената медицинска
документация. С оглед горното и предвид близките отношения на свидетеля с
подсъдимата и съпруга й, настоящият съдебен състав намира, че показанията му не
следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Констатация относно съдебното минало на подс. А. Т. първият съд
законосъобразно е извел въз основа на наличната по делото справка за съдимост на
подсъдимото лице. За нея са събрани положителни характеристични данни.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че остА.лите
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен А.лиз и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, който законосъобразно и обосновано е приел, че подс. А. Т.
е осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна стрА.
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. А. Т. чрез нА.сяне на
удари с ритници и с метална тесла в областта на тялото и главата на пострадалата В.
Д. й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с оток,
кръвонасядане и подкожен хематом в дясната теменна и лявата теменно-надушна
област, кръвонасядане с охлузване по задната повърхност на гръдния кош,
7
кръвонасядане по долната част на гърба вляво, причиняващи ограничаване в обема на
движението на снагата, отоци и кръвонасядания на двете предмишници.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимата, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна стрА., че подс. А. Т. е
осъществила и състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
От обективна стрА., на инкриминираните време и място подс. А. Т. казала
нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата В. Д. в нейно присъствие,
като изрекла думите към нея „миризливка“ и „пачавра“, докато й нА.сяла побой с
ритници и метална тесла.
От субективна стрА. първоинстанционният съд правилно е определил форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Възражението на защитата за наличие на неизбежна отбрА. се явява
неоснователно, доколкото не е налице дори първоначалният елемент от фактическия
състав – нападение. За да бъде приложим институтът на неизбежната отбрА. по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, следва да е налице конкретна, реална, непосредствена и
противоправна заплаха за личността или имуществото на дееца към момента на
извършване на защитното действие. В настоящия случай, съгласно събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, не се установява
пострадалата да е предприемала агресивни действия спрямо подсъдимата, които да са
могли да обосноват състояние на неизбежна отбрА.. Напротив – доказателствата по
делото сочат, че именно подсъдимата е излязла от автомобила, в който е оставила
малолетното си дете, и първа е пристъпила към физическо и вербално нападение.
Развитите съображения на първоинстанционният съд по приложението на
материалния закон се възприемат изцяло от въззивната инстанция и не следва да бъдат
изменяни или допълвани.
Доколкото по делото липсва съответна жалба по отношение на оправдателната
част от присъдата е безпредметно обсъждането на правните изводи на
първоинстанционния съд относно тази част от първоначално повдигнатото обвинение.
На следващо място, настоящият съдебен състав провери индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимата и наложените й наказания по вид и
размер.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Извършвайки самостоятелна
преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимата
обстоятелства, настоящата съдебна инстанция установи, че районният съд
законосъобразно е приел, че то следва да бъде определено при условията на чл. 54 от
НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства следва
да бъдат отчетени чистото й съдебно минало, Д.те й характеристични данни, както и
това, че полага грижи за двете си малолетни деца. Като отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства въззивният съд отчете това, че подсъдимата е нанесла
побой над пострадалата с ритници и с опасен твърд предмет – метална тесла, насочени
към главата й – жизненоважна част от тялото, в която се намира мозъка, в
присъствието на нейното бебе. Обстоятелството, че подсъдимата не се е въздържала от
такива действия дори в присъствието на детето си, разкрива степен на безконтролност,
8
която следва да бъде отчетена при преценката за обществената опасност на личността
й. Първостепенният съд е наложил наказание пробация със следните пробационни
мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 3, т.1 от НК: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, което въззивният
съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
целите, предвидени в чл. 36 от НК.
За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК законът предвижда наказание глоба
от хиляда до три хиляди лева и обществено порицание. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства въззивният съд отново отчете чистото й
съдебно минало, Д.те й характеристични данни и това, че полага грижи за двете си
малолетни деца. Като отегчаващи отговорността й обстоятелства настоящият съдебен
състав отчете, че обидата е изречена в хода на акт на физическа агресия, в публична
среда, в присъствието на трети лица, включително малолетното й дете, намиращо се в
автомобила. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, тъй като
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства не са многобройни, нито
изключителни, като най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно
тежко за нея. Първостепенният съд е наложил наказания глоба в размер на 1 000 лева,
която да заплати в полза на държавата, и обществено порицание, което да се изпълни
чрез публично оповестяване с форма на трайно фиксиране на присъдата на видно
място за гражданите в Столична община район „Красна поляна“ за срок от 1 месец.
Въззивният съд намира така определените наказания за законосъобразни, справедливи
и ще постигнат в пълен обем целите на наказанието по чл. 36 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд законосъобразно е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимото лице,
а именно пробация със следните пробационни мерки на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 месеца пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца. Също така на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК към определеното
общо най-тежко наказание са присъединени наложените на подсъдимата наказания за
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК глоба в размер на 1 000 лева и обществено
порицание, което да се изпълни чрез публично оповестяване с форма на трайно
фиксиране на присъдата на видно място за гражданите в Столична община район
„Красна поляна“ за срок от 1 месец.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и
съпътстващите наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на
разноските върху подсъдимата.
Също така районният съд законосъобразно се е произнесъл и по отношение на
приложените по делото веществени доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвА.та присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.12.2023 г., постановена по н.ч.х.д. №
3524/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10