Р Е Ш Е Н И Е
№ 2548
18.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1295 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно
съединени искове за делба, с правна
квалификация чл.34, ал.1 ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се
във втора фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 3501
от 19.10.2018г. и решение № 3593 от 25.10.2018г. е допусната съдебна делба отношение
на следния недвижим имот – Първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 92 кв.м.,
заедно с избени помещения № 1, 2 и таванско помещение, гараж № 1 със застроена
площ от 14 кв.м., ведно с прилежащата ½ ид.ч. от Урегулиран поземлен
имот, с площ по скица 546 кв.м., а по нотариален акт 587 кв.м., находящ се в с.***,
представляващ УПИ V-406 от кв.46 по регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № АБ-45/20.08.1992г., при граници и съседи: улица, УПИ VІ-404, УПИ
ХVІ-405, УПИ ХVІІ-408 и УПИ ІV-407,
която да се извърши между: Д.М.Щ., ЕГН ********** ***, М.Г.К., ЕГН ********** ***, Л.М.К., ЕГН ********** ***, А.М.Д., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: 1/8 ид. ч. – за Д.М.Щ., 5/8 ид. ч. за М.Г.К., 1/8 ид.ч. за Л.М.К. и 1/8 ид.ч. за А.М.Д.”.
В първото по делото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 28.01.2019г., е направено искане от М.Г.К. за възлагане на
процесния недвижим имот, на основание чл.349, ал.1 ГПК.
Приети са и предявените от М.Г.К. против Д.М.Щ. претенции за подобрения
за заплащане на сумата от 986.25 лв., съответстващи на притежаваната от
последната 1/8 ид.ч. от имота.
Прието е заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, според което действителната пазарна
стойност на недвижимия имот е в размер на 36 690 лв., при съобразяване
квадратурата на имота по скица, респективно – 37 020 лв., при съобразяване
квадратурата на имота по нотариален акт. Според вещото лице недвижимият имот –
със ЗП от 92 кв.м., прилежащи избени помещения № 1 и № 2 и гараж № 1 –
преустроени в жилище, е неподеляем.
Прието е допълнително
заключение на изготвената СТЕ, според което стойността на извършените
подобрения към момента на извършването им е 8 153.89 лв., към настоящия
момент – 7 950.77 лв., а увеличената стойност на имота от подобренията е
7 950.77 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св.П., която изяснява, че живее на около 100 метра
от имота на М.К., който представлява къща с етаж и приземен етаж с две стаи.
Била сменена на къщата цялата дограма, правен бил ремонт и на двете спални.
Ремонтът бил правен от М.. Сложили гипсокартон, шпакловка правили, под с
теракот, на банята правили ремонт, сменили казанчетата. Единият ремонт бил през
2018г., а другият – преди това. Д., дъщерята на М., не била живяла в имота,
като свидетелката не знае тя да е давала някакви пари за ремонтни дейности. В
имота живеели М.К., синът й, снахата и внучето.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
До съдебна делба е допуснат реално
неподеляем имот, предвид заключението на вещото лице, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обективно дадено. Това обстоятелство не се спори
между страните, които не са направили искане за реално поделяне на имота. При
наличие на реално неподеляем имот делбата следва да се извърши или чрез
изнасяне на имота на публична продан, или чрез възлагането му, при наличие на
валидна възлагателна претенция.
Претенцията за възлагане на процесния
жилищен имот, предявена от съделителя М.Г.К., на основание чл.349, ал.2 ГПК, е
процесуално допустима и основателна. Макар предмет на делбата да е и ½
ид.ч. от УПИ следва да се приеме, че целият имот има характер на жилищен такъв,
поради което посочената законова хипотеза е приложима – така Решение №
19 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 г., II г. о. /по посочения
законов ред е бил поставен в дял на съделител делбен имот, представляващ УПИ,
ведно с паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения/. Налице са предпоставките, визирани в
разпоредбата за уважаване на възлагателната претенция, а именно – допуснатият
до съдебна делба неподеляем имот е жилищен; към момента на откриване на
наследството на съпруга на съделителя М.Г.К. – ***Л.К., починал на ***г.,
същата е живяла в имота, като ответницата не притежава друго жилище, видно от представената
декларация. При тези данни, установяващи наличието на предпоставките за
възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, възлагателната претенция ще се уважи, като недвижимият
имот се възложи в дял на М.Г.К., а тя ще бъде осъдена да заплати на останалите
съделители парични суми за стойностно уравнение на дяловете, съобразно приетото
заключение за оценка на имота. Видно от заключението, което съдът възприема
като компетентно и обективно дадено, пазарната стойност на допуснатия до делба
недвижим имот е 36 690 лв., при съобразяване на квадратурата на недвижимия
имот, по актуалната, приложена към исковата молба, скица.
По отношение на предявените от М.Г.К. против Д.М.Щ. претенции по сметки,
съдът намира следното. При предявени претенции по сметки, следва да се установи дали
претендиращият е направил необходими или полезни разноски. Необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените
разноски. Подобрение ще е налице ако фактически е била увеличена и стойността
на имота. Полезните разноски са тези, които не са необходими и следва да са
направени с оглед конкретното предназначение на вещта. В случая описаните
подобрения представляват според настоящия съдебен състав полезни разноски,
довели до увеличаване стойността на съсобствения недвижим имот, видно и от приетото
по делото заключение на вещото лице. Конкретните видове
строително - монтажни
работи, стойността на които се претендира от ответницата, са установени от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло,
като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си
вещото лице е направило след оглед и съответни замервания на място. Поради това посочените от вещото лице като извършени
работи следва да се приемат за установени по делото, респективно претендираните
от ответницата полезни разноски, като доказани по основание.
Отношенията във връзка с подобряването на
общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия,
при които са извършени подобренията и от условията, при които
съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или
владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК. От
разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение следва, че само когато
съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите
съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се
уреждат по правилата на чл.72–74 ЗС, които се отнасят до правата на
добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен владелец – когато
последният е действал със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици. Съгласно чл.72 ЗС и чл.74 ЗС, собственикът на подобрения имот
дължи обезщетение на извършилия подобрения в имота му доколкото се е обогатил.
В конкретния случай първата ответница е упражнявала фактическа власт върху
имота изцяло за себе си, поради което следва, че тя има качеството на
недобросъвестен владелец и правата й се уреждат съгласно чл.74, ал.2, във връзка с чл.72, ал. 1 ЗС като добросъвестен
владелец. Поради това съдът намира, че тя има право да претендира за
подобренията, които е направила сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Тъй като извършените в имота подобрения,
по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици,
съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността, съсобственикът,
който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само
сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на
неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството
кредитор и длъжник. Ето защо, на ответницата ще се присъди част от увеличената
стойност на имота, съответна на квотата от съсобствеността на ищцата Д.Щ.,
която възлиза на сумата от 993.85 лв., съобразно заключението на СТЕ, или ще се
присъди сумата от 986.25 лв., с оглед диспозитивното начало в процеса.
На основание чл.355 ГПК
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4%
от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и ищцата следва да заплати съответна държавна
такса съобразно уважения иск по сметки.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.Г.К., ЕГН **********
*** допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ Първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 92 кв.м., заедно с избени помещения № 1,
2 и таванско помещение, гараж № 1 със застроена площ от 14 кв.м., ведно с
прилежащата ½ ид.ч. от Урегулиран поземлен имот, с площ по скица 546
кв.м., а по нотариален акт 587 кв.м., находящ се в с.***, представляващ УПИ
V-406 от кв.46 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед №
АБ-45/20.08.1992г., при граници и съседи: улица, УПИ VІ-404, УПИ ХVІ-405, УПИ
ХVІІ-408 и УПИ ІV-407, с
действителна пазарна стойност 36 690 лв. /тридесет и шест хиляди шестстотин и
деветдесет лева/, която ще придобие правото
на собственост при условие, че заплати за уравнение на дяловете:
- на Д.М.Щ., ЕГН ********** – сумата 4 586.25
лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 25 ст.), в шестмесечен
срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху
тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, както и
- на Л.М.К., ЕГН ********** – сумата 4 586.25 лв. (четири хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и 25 ст.), в шестмесечен срок от влизане на
настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане
в сила на решението до окончателното изплащане, както и
- на А.М.Д., ЕГН ********** - сумата
4 586.25 лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 25 ст.), в
шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната
лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.Щ., ЕГН **********
*** да заплати на М.Г.К., ЕГН **********
*** сумата от 986.25 лв. /деветстотин осемдесет и шест лева и 25 ст./,
представляваща съответна на квотата й от съсобствеността част от увеличената
стойност на съсобствения имот, предмет на делбата, в резултат на извършени
подобрения – подмяна на дограма – врати и прозорци, ремонт на спалня с площ от
13 кв.м., състоящ се в шпакловане на стени и поставяне на паркет на пода,
извършени през 2016г.; ремонт на детска стая с площ от 13 кв.м., състоящ се в
монтиране на гипсокартон на стени и поставяне на паркет на пода, извършени през
2017г.; ремонт на баня, с площ от 8 кв.м., състоящ се в монтаж на плочки на
стени и под, моноблок и мивка, извършени през 2018г.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 917.25 лв. /деветстотин и
седемнадесет лева и 25 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Д.М.Щ., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 183.45 лв. /сто осемдесет и три лева
и 45 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Л.М.К., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 183.45 лв. /сто осемдесет и три лева
и 45 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 183.45 лв. /сто осемдесет и три лева
и 45 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Д.М.Щ., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по уважения иск по сметки.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ