№ 3795
гр. ***, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110214487 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к.
„***, срещу Наказателно постановление /НП/ № *** от 18.03.2024 г., издадено
от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 2 вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 36 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление.
Същият изразява несъгласието си с наложеното му административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в максимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За
него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено или изменено като
бъде намален размерът на наложените наказания.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР редовно призована за с.з., не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна, който изразява становище, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA № ***
от 05.03.2024 г., съставен от А.А.С. на длъжност полицай при 06 РУ-СДВР, е
установено, че на 04.03.2024 г., около 22:40 часа, в гр.*** жалб. С. К. Д. с ЕГН
– ********** управлявал личния си лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег. №*** по бул. „Президент Линкълн“ с посока на движение от ул.
„Монтевидео“ към ул. „Зеленика“, като на кръстовището с ул. „Месечинка“
(745-та), при извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.
номер 0405, поредна проба № 876, от служителите на 06-РУ-СДВР било
установено, че водачът управлява автомобила след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола 0,96 (нула цяло деветдесет и шест) промила в
издишания въздух. Водачът бил сам в автомобила си. На същия бил издаден
талон за медицинско изследване № 0174777 за УМБАЛ „Св. Анна“, гр. ***.
В акта е отбелязано, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не е дал кръвна проба за медицинско изследване.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № *** от 18.03.2024 г. на Началник група към СДВР отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 2 вр.
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност административно-наказващият орган приел, че
нарушението е извършено повторно по връчено и влязло в сила НП № 22-
4332-010285/09.06.2022 г. на 13.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Александър Александров Спиридинов и В. Е. М., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП само на
това основание. Съблюдавано е минимално предвиденото съдържание на
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице,
съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел. Така
посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания относно
съдържанието на същия. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от
2
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя като в 6-месечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от
компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен
съобразно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., надлежно приложена по
делото. На следващо място налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед
първият да е годна основа за издаване на втория акт. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази
насока съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление.
По същество на нарушението, съдът констатира следното:
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на тази
забрана е възведено като състав на административно нарушение в чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Съгласно действащата към датата на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Ако
нарушението е извършено повторно, разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП в
действащата към процесния случай редакция предвижда наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от
обективна страна жалбоподателят Д. е осъществил състава на вмененото му
нарушение като на посочената в АУАН и НП датата и място е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола 0,96 (нула цяло деветдесет и шест) промила в издишания въздух,
установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер 0405, поредна
проба № 876. Отразеното в акта и наказателното постановление изцяло
кореспондира на приложените Резултати от техническото средство – Дрегер
Алкотест 7510 със сериен номер АRPM 0405 софтуерна версия V 5.21 с дата
на калибриране 12.02.2024 г.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които
регламентират управлението на МПС, но въпреки това не ги е спазил,
управлявайки автомобила след употреба на алкохол.
3
Разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението и преди изменението с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025
г.) предвижда, когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
Съобразно съдържащата се в § 6, т. 33 от ЗДВП дефиниция, „повторно“
нарушение е това, което е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. В настоящия случай, от приобщената по делото справка-картон на
водача се установява, че НП № 22-4332-010285 от 09.06.2022 г., издадено от
отдел „Пътна полиция“- СДВР, с което жалбоподателят е бил санкциониран за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е влязло в сила на
13.01.2023 г. Настоящото деяние е извършено на 04.03.2024 г. – преди
изтичането на двегодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление № 22-4332-010285 от 09.06.2022 г. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че административно-наказващият орган
правилно е санкционирал жалбоподателя на основание санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП.
При правилно посочена санкционна норма, според съда,
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно
размера на наложените на жалбоподателя административни наказания, които
са определени в максималния размер, предвиден в закона, без да са изложени
конкретни мотиви за това. Съдът намира, че размерите на така наложените
наказания са неоснователно завишени, поради което същите следва да бъдат
намалени до минимално предвидените в закона, които отговарят на характера
и тежестта на извършеното нарушение, а от друга страна са съобразени с
личността на извършителя. Видно от представените по делото писмени
доказателства жалбоподателят е трудово и семейно ангажиран, с малолетно
дете, за което полага грижи. Ето защо наказания в минимално предвидения в
закона размер изпълват критериите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и ще
допринесат за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.
В заключение следва да бъде посочено, че процесното нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, ограничаваща
императивно приложното поле на посочения материалноправен институт.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
4
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОПП -СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № *** от 18.03.2024 г.,
издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя С. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „*** на
основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 месеца
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА наложената
„глоба“ от 2000 /две хиляди/ лева на 1000 /хиляда лева/, както и наложеното
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 36 /тридесет и шест/
месеца на 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя С. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ж.к. „***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – *** град
в 14- дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5