Решение по КНАХД №1161/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция след като с Решение № 3871/13.10.2024 г. постановено по КАНД № 966/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, 10-ти касационен състав, е отменено Решение №68/26.06.2024г. по АНД № 150/2024г. по описа на РС-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2400163/11.04.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на съда.

Предмет на съдебен контрол пред настоящия тричленен състав е касационна жалба на „Гема“ ООД, ЕИК ********* срещу Решение № 62/14.08.2025 г., постановено по анд. № 324/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което наказателното постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Гема“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, отново е потвърдено. Релевирани са съображения за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Изложени са съждения за несъобразяване със задължителните указания на АС-Пазарджик. Изложени са твърдения за нарушения на правилата за съставяне на АУАН, досежно чл. 40 от ЗАНН и НП, които не били възприети от районния съд.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик в настоящия тричленен състав, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с оглед което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установено от събраните по делото доказателства е, че на 20.02.2024 г. била извършена проверка от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ ДИТ - Пазарджик, съвместно със служители на ОД на МВР – Пазарджик в обект на контрол Дървообработващ цех в гр. Ракитово, Стопански двор. По време на проверката на място била заварен да работи Н. С. Х.. В попълнената и подписана от него декларация на основание чл. 402 от КТ било посочено, че работи в „Дърводелски цех“ от „20.02.2024 г.“, с работно време „по 1 час – от 10 часа“, с почивни дни „различно“, с почивки „не“ и при възнаграждение от 25 лева и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Декларацията е подписана на 20.02.2024 г., в 12 часа.

По повод извършената проверка бил съставен и Протокол за извършена проверка № ПР247605/20.03.2024 г., за периода от 20.02.2024 до 20.03.2024 г., като под т. 5 е обективирана констатация, че жалбоподателят не е уредил като трудови правоотношенията си с Н. С. Х., чрез сключване на писмен трудов договор.

Въз основа на горните и фактическата проверка, представените документи и изготвените справка относно действащи трудови, актосъставителят приела, че между „Гема“ ООД и завареното да работи лице няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта.

По тези съображения, против дружеството бил съставен процесния АУАН № 13-2400163 от 20.03.2024 г. за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Т., предявен е на упълномощен представител на санкционираното лице и му е надлежно връчен на 20.03.2024 г., съгласно попълнена разписка в края на самия АУАН. В самия акт изрично е посочено от нарушителя, че ще бъде внесено възражение в срок. За правомощията на пълномощника Д. да получи АУАН по делото е представено изрично пълномощно от управителя на жалбоподателя.

От страна на жалбоподателя било подадено възражение, което касае пет отделни АУАН, един от които процесния.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил НП и е присъдил разноски в полза на ответника. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му.

Районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, изложени в хода на съдебното производство. Обсъдил е свидетелските показания, каквито са били указанията на касационната инстанция. За изясняване на фактите по делото са разпитани свидетели.

Съдът е посочил, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, пълномощникът Н. Н. Д. е имала надлежна представителна власт да представлява „Гема“ ООД в производството по установяване на административното нарушение, като от негово име подава и получава всякакви документи.

Съдът е намерил за неоснователни твърденията на дружеството, че след като в пълномощното не е посочена конкретната Дирекция на ИТ, то това означава, че липсва представителство за нея. обсъдил е структурата на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и дирекциите като нейни подразделение и е посочил, че дори и да се приеме, че АУАН е връчен на лице без представителна власт, то отново няма да е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото правото на възражение, в конкретния случай, е било упражнено.

По същество са изложени подробни доводи, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство, в частност на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Решението е правилно.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване процесуалните правила.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, като при тяхното обсъждане е формирал правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба с потвърждаване на оспореното НП.

Според чл. 1, ал. 2 от КТ - отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ - Трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички елементи на правоотношението между „Гема” ООД и Н. С. Х. (заварен да работи в обекта), от които може да бъде направен несъмнен извод, че е налице такова с характер на трудово.

Формирането на извод за наличие на трудово правоотношение следва да бъде направено след преценка на фактите, каквото е сторено от районния съд. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните по делото доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните от инстанцията по същество доказателства, включително писмена декларация от работника и показанията му дадени в съдебно заседание, се установява, че лицето е работило за касационния жалбоподател, като отношенията между тях разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение.

От показанията на свидетелите се установява, че на обекта Х. е вършил работа свързана с подредба/връзване на летви/дъски в цеха на касационния жалбоподател.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице, което наема работници по трудово правоотношение.

Съдът е обсъдил показанията на всеки един от свидетелите, включително и на св. Х., като настоящата инстанция намира възприятията на съда за неправилни, като описващи изложеното от Х. по различен начин от записаното в протокола, но това не променя извода за наличие на трудови правоотношения. Разминаването в декларираното от Н. Х. на място при извършване на проверката и при даването на показания в съдебно заседание не разколебава констатация довела до издаването на процесното НП. Изложеното от свидетеля Х., че работи от два месеца в цеха и посочването в декларацията, че е на работа там от същия ден водят на извод за престиране на труд и в двата случая. Х. е нает от „Гема” ООД като работник на обекта при определено работно време срещу договорено възнаграждение, което се дължи на регулярни плащания. незнанието от кого му е заплащано възнаграждението, също не разколебава извода за наемането на лицето в условията на трудово правоотношение, без сключване на нарочен трудов договор.

След като между касатора, в качеството му на работодател и Х., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ същото следва да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Като не е сторил това касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“. Въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, съответно правилно АНО е приложил санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Що се касае до наведените възражения за допуснати нарушения по отношение на възведеното възражение, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН при съставяне на АУАН, настоящият състав намира същото за неоснователно. Съгласно 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая АУАН е съставен от орган на ДИТ – Пазарджик, в присъствието на свидетел на нарушението – св. Т. и на упълномощен представител на нарушителя – Д., за който е представено пълномощно от единия от управителите на дружеството.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 130 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/14.08.2025 г., постановено по анд. № 324/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Гема“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.