№ 397
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000698 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от „Ю. Б.“ АД против
определение № 260082 от 06.06.2022 г., постановено по т. д. № 126 по описа
за 2020 г на ОС Х., с което е оставена без разглеждане молба с вх. №
260838/13.04.2022 г., подадена от „Ю. Б.“ АД, с искане с правно основание чл.
250 от ГПК, за допълване на Решение № 260117 от 10.11.2021 г., постановено
по т.д. № 126/2020 г., по описа на ОС - Х., като недопустима.
В частната жалбата се съдържа оплакване, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като искането, съдържащо се в
молбата, която е оставена без разглеждане, по съществото си било искане за
поправка на очевидна фактическа грешка. Искането е да се отмени
обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба, съобразно
изложените в нея съображения, и намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна, същата е редовна и допустима, а по същество е основателна.
За да остави без разглеждане подадената от „Ю. Б.“ АД молба с вх. №
260838/13.04.2022 г., ОС Х. е констатирал, че същата е постъпила след
изтичане на едномесечния срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради което
била недопустима.
Посочената разпоредба обаче е относима към молба за допълване на
решение, с каквато ОС Х. в случая не е бил сезиран.
С молбата си с вх. № 260838/13.04.2022 г., представителят на ищеца
„Ю. Б.“ АД е поискал изрично съдът да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното от него решение. Искането е мотивирано
1
с твърдението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл „по искането
за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането“. В частната жалба ищецът сочи
допълнително, че в мотивите на постановеното решение ОС Х. се е
произнесъл по основателността на предявените искове, включително и
искането за законна лихва върху главницата, но липсвало произнасяне в
диспозитива. Дали тези твърдения са основателни, е въпрос по същество на
молбата. Те обаче обуславят провеждане на производство за поправка на
очевидна фактическа грешка – чл. 247 ГПК, а не на такова по чл.250 ГПК за
допълване на решението тъй като:
- ищецът „Ю. Б.“ АД се позовава на непроизнасяне от страна на съда, в
диспозитива на постановеното решение по своевременно направено искане за
присъждане на законна лихва върху главното парично вземане, относно което
е обективирана воля на съда в мотивите на същото решение. Подобно
несъответствие или пропуск, ако се установяват такива, се преодолява по
реда на чл. 247 ГПК.
- ищецът изрично е заявил в молбата си, че иска поправка на очевидна
фактическа грешка.
В такъв случай, доколкото за разлика от допълване на решението,
поправката на очевидна фактическа грешка не е обвързана с преклузивен
срок, съдът дължи произнасяне при предвидените в разпоредбата на чл. 247
ГПК условия – по искане на страните или по своя инициатива.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, а делото – да
се върне на *ОС за разглеждане и произнасяне по молбата на „Ю. Б.“ АД.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260082 от 06.06.2022 г., постановено по т. д.
№ 126 по описа за 2020 г на ОС Х..
ВРЪЩА делото на ОС Х. за продължаване на производството по молба
с вх. № 260838/13.04.2022 г., от „Ю. Б.“ АД .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2